Джоана Линдзи
Сърцето на воина (25)

Глава 24

Британи не знаеше кой дявол я накара да каже това, но бе всеизвестен факт, че гнева е най-лошият враг на човека, и тя не правеше изключение от това правило. Трябваше да си държи устата затворена, трябваше просто да се преструва, че е това, за което се представя, просто поредната уговорена среща в препълнения график на кмета. Сега трябваше да признае, че знае повече отколкото са подозирали, но и същевременно да направи така, че да не замесва Далден.

Той може да бе по-едър от тези мъже, но бяха повече и вероятно нямаше да му е лесно да се справи с тях. Може би щеше да успее да ги победи при нормални обстоятелства, но ако и четиримата имаха по една палка, нямаше да има нищо нормално.

Далден можеше да бъде подчинен на волята им за броени секунди и единственият край на историята щеше да бъде, че Джоран ще спечели, а Далден щеше да бъде изгубен завинаги. Затова бе крайно наложително те да не знаят, че са в сградата, за да ги търсят.

Джоран отново се изправи на крака, но вече не бе никак безразличен и спокоен. Едно кимване и един от мъжете застана зад кмета и зашепна нещо в ухото му. Изглежда му бяха наредили да не забелязва и нея, защото кмета започна да я игнорира и се зарови в някакви документи на бюрото си.

— Обясни какво говориш, жено — изръмжа Джоран, карайки я отново да насочи поглед към него.

Тя реши да използва най-правдоподобната лъжа, която бе измислила за своето прикритие.

— Аз съм репортер, назначен към кметството. Моя работа е да следя за всичко по-интересно, което се случва наоколо, а твоите хора, мъкнещи тези палки, се разхождат наоколо от няколко дни, и събудиха интереса ми. Следвах ги и слушах. Дори едно дете може да събере две и две, тъй като тези хора въобще не се опитваха да скрият какво вършат.

Последното не бе вярно, но тя не наблегна на него, а просто го спомена.

— Ние следим вашите градски новини. Нищо от това, което казваш, не е излязло в публичното пространство, което значи, че лъжеш.

— Не, значи, че още не съм завършила статията си.

— Значи не си казала на никой за това, което си открила?

Време за дилема. Да покрие собствения си задник и да им каже, че и други хора знаят, да ги заплаши, че вероятно ще бъдат разкрити, или да не ги стряска и да чака Далден да дойде и да се погрижи за тях? Всъщност нямаше никаква дилема. Както Марта бе отбелязала, ако ги изгубят сега, нямаше да им е никак лесно да ги открият отново. Значи да не ги стряска.

Тя го изгледа нацупено и заяви:

— Шегуваш ли се? Да кажа на някой и да му дам шанс да измъкне тази история от ръцете ми? Имам нужда от повече доказателства, преди да сложа името си под една толкова невероятна история. Имам предвид това, което могат да правят вашите палки. Вероятно бихте се навили да ми обясните как се прави магията?

— Вие какви заключения сте си направила?

— Не ми плащат да си правя заключения, особено ако новината не си струва да се публикува във вестника — каза тя. — Но е повече от очевидно, че ти се иска да станеш кмет.

— Това, което е очевидно, често се оказва нещо по-различно — отвърна той, след което кимна към кмета и каза: — Той не направи много, за да може да ме впечатли. Неговите решения не са от особено значение. Вече не съм много сигурен, че искам тази титла. Смятам да се оттегля за няколко дни, да поразмишлявам и да реша.

Тя едва не се разсмя. Мъжът искаше поста на кмета, а дори нямаше идея какво всъщност представлява той. Или пък се опитваше да я отдалечи от следата, която бе надушила?

— Позицията на кмета не може да бъде разбрана за няколко дни — каза му тя. — Някои проекти отнемат месеци, дори години. За делата на кмета се съди, след като приключи мандата му, и се гледа това, което е свършил и това, което не е. Това не е титла, а длъжност. Кметът работи за благото на народа, за добруването и развитието на града, а не за собствена облага.

Той махна с ръка, отказвайки да приеме думите й.

— Позицията ще бъде това, което кажа аз, а не това, което очакват гражданите. Тяхното мнение е без значение. Този пост на кмет е просто едно от стъпалата, които ще ме отведат до най-голямото ръководство.

— Ръководство ли? Да нямаш предвид водачество? И само от любопитство, как смяташ да прескачаш от една ръководна длъжност на друга, след като дори не си гражданин на нашата страна и не си познат на населението?

— Познат съм. Хората в тази сграда вече смятат, че аз съм техният кмет. Днес той ще направи изявление, и ще каже пред медиите, че просто е бил моя марионетка и че аз съм взимал всичките решения вместо него от самото начало.

На езика й беше да му каже, че подобна реч само ще настрои населението срещу него, а няма да накара хората да го боготворят, както вероятно смяташе той.

Но само в случай, че не успеят да го спрат, защо да го предупреждава, че с подобни действия сам ще си изкопае гроба?

Затова реши да попита.

— А не забравяш ли останалите граждани, тези, които не работят тук?

— Ако реша да се изкачвам по ръководната стълба, аз ще съм единственият кандидат, който ще се кандидатира за това събитие, което наричат избори. Останалите ще се преклонят пред по-добрия.

— Планът ти е да използваш палките, за да ги накараш да се откажат от кандидатурите си в последната минута, нали?

Той се усмихна. Усмивката му бе крайно надута, сякаш казваше мога-да-направя-всичко-което-пожелая. Но не това преобръщаше стомаха й, а осъзнаването на факта, че той би могъл да постигне точно това, към което се стремеше и което бе много повече от това, което й бяха казали.

Президентството? Той беше напълно побъркан, и въпреки това, тези негови палки можеха да го отведат до желаната цел. Можеше да накарат хората да гласуват за него. Можеше да дадат грешна информация на медиите за това какъв е и да го направят национален любимец. Жените, които можеше да заподозрат, че нещо не е наред, и да се опитат да го спрат, нямаше как да не споделят тревогите си с някой свой шеф, с мъж от семейството, и когато Джоран научеше, най-малкото жените щяха да бъдат арестувани.

Имаше безброй начини, по които той можеше да промени всичко, точно както го желае с едно докосване на палките и няколко прошепнати думи. Съдии, политици, мъже на ръководни позиции, по дяволите, той можеше дори да превземе армията, можеше да направи вярно свое кученце всеки, който реши.

— Защо се занимаваш с дребните чиновници, вместо да се насочиш направо към големите управници? — попита тя, опитвайки се да разбере мотивите му. — Пластичната хирургия може да направи така, че да изглеждаш като президента. — Далден не се ли бе разтревожил вече, че тя не се връща? — Би могъл да постигнеш всичко по-много по-лесен начин…

— И да приема името му? — попита той арогантно. — Никога! Не споделям славата си. Хората трябва да почитат само моето име, така трябва да бъде.

Тя си спомни, че по-рано в разговора той бе споменал думите „ако реши да вземе поста“, мъжа все още не се бе ориентирал какво точно да прави.

Докато не знаеше за Далден и Марта, той смяташе, че е в пълна безопасност. Тогава защо си бе променил решението?

— Преминал си през доста проблеми, за да се добереш дотук. Може би си осъзнал, че тази позиция не те устройва в дългосрочен план?

Любопитният поглед, който й отправи, не можеше да бъде объркан, на него му бе забавно.

— И защо да не?

— Защото постоянно ще те питат кой си и от къде идваш. Всеки, върху който не си използвал палките си, ще те засипва с въпроси и ще настоява за отговори. Може да заблудиш няколко човека, но в тази страна има милиони хора, и всеки един от тях живо се интересува кой го управлява. И всеки път, щом си отвориш устата, ще изникват нови въпроси.

— Как така?

— Защото акцента ти показва, че не си един от нас, и по тази причина нямаш никакво право да ни управляваш. Е, ако си планирал някой друг да говори вместо теб, може и да се справиш за известно време. Но по мои наблюдения, ти си мъж, който не би застанал доброволно на второ място.

Той се изкиска.

— Твоите размишления се базират на това, което е сега, а не на това, което ще бъде. Нима не разбираш, че управлението ще бъде променено напълно, в зависимост от моите изисквания? Никой не може да задава въпроси на краля. Кралската дума е закон.

— И ти ще си крал? — попита тя скептично.

— Аз вече съм крал. Просто имам нужда от нова страна, която да управлявам. Просто се колебая дали да се спра именно на вашата страна. Вече имам повече информация за вас. Трябва да постигна голяма власт, а дори за по-дребен пост се изискват крайно много усилия и време. За най-голямата власт трябва още повече време и усилия. Заслужавам да съм велик предводител, но нямам намерение да чакам това да се случи.

Той да не се бе родил едва вчера? Как не знае нищо за различните форми на управления, за да избере онзи, който е по-опростен и подходящ за намеренията му?

Тя реши да не го пита. Мъжът с палката, който бе хипнотизирал кмета, заяви на Джоран:

— Не бива да губите повече време с тази женска, ваше височество. Ще се погрижа за нея.

Джоран се замисли за миг, преди да каже.

— Не… не, допада ми да говоря с нея, Алрид, и бих искал да продължим и по-късно.

— Тя знае прекалено много…

— Осъзнай се — прекъсна го Британи, разтревожена в коя посока бе поел разговора. — Досега можеше да съм опищяла цялото кметство, ако исках, и вече цялата кавалерия щеше да се е струпала пред офиса на кмета. Но аз съм репортер, забрави ли? Предпочитам да получа ексклузивно интервю, след като кметът каже речта си пред камерите. Всички ще искат да научат какво се е случило след речта на кмета. Работете с мен и ще ви осигуря най-доброто медийно покритие, което бихте могли да пожелаете.

— И защо ще го направиш? — попита Джоран.

— Защото това ще е голям тласък за кариерата ми, което значи, че ще получавам повече пари. Имам да плащам ипотека и да храня деца. — Боже, само с каква лекота лъжеше. — Вижте, фактите са, че не съм стигнала доникъде със статията, която смятах да напиша, и точно възнамерявах да зарежа тази небивалица и да потърся нещо друго. Факт втори, вие ще имате нужда от добро медийно покритие, за да можете да поемете контрола. Репортерите ще пишат за вас това, което си пожелаят, а не това, което вие искате да пишат.

— А ти ще пишеш това, което искам?

— Да, но на съответната цена.

Джоран отметна глава и се разсмя.

— Алчност. Това мога да разбера много добре. Бях започнал да се чудя дали вашия вид е способен да се поддава на корупция. Вярата ми във вас се възроди. Ти доста напомняш на нас.

Беше се хванал. Беше си изиграла ролята и той се бе вързал. Изумително. Тя едва можеше да повярва, че е успяла да го изработи по този начин. Явно частта с алчността й бе оказала голяма помощ, тъй като явно той се чувстваше комфортно в тази сфера. Не че това имаше значение, защото вероятно това щеше да е най-кратката й работа, тъй като очакваше всеки момент Далден да пристигне и да залови тези мъже, преди отново да използват вълшебната си пръчица върху кмета и да го накарат да говори лъжи.