Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ли-Сан-Тер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heart of a Warrior, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 69 гласа)

Информация

Редакция и форматиране
ganinka (2015)

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Тедра излезе от военния департамент, където се помещаваше офиса на генерал Феръл, и закрачи напред-назад пред сградата. Разсеяно Далден последва майка си, а Шанел тръгна след него в очакване да чуе решението на Тедра.

Ако питаха Шанел, тя просто не виждаше друга възможност, освен да помогнат. И това нямаше нищо общо със Съндър, нито с това, че много харесва Донила Ванд, нямаше нищо общо и с това, че никак не харесва крал Джоран, който, без да се интересува от това какво желае тя, се бе опитал да я направи своя кралица. Не, нейната загриженост бе насочена към жителите на една цяла планета, които щяха да бъдат стъпкани под деспотизма на Джоран. Но Тедра може би не виждаше нещата по този начин, и тъй като бе доста запозната с политиката на Лигата Сентура, прекръстена на Лигата на Обединените Планети, която имаше за задача да поддържа мира в галактиката, може би в тяхната политика имаше важна причина, поради която те да не се намесват в този проблем.

Марта беше необичайно мълчалива, макар свръзката да беше все още включена. Но все пак, Марта се намесваше най-вече, когато Тедра е на път да избухне. Ако ситуацията не бе такава, тя не се намесваше и оставяше Тедра сама да взима решенията си. Много често Марта покриваше всички възможности, изчислявайки най-добрите и най-лошите перспективи, както и всичко между тях.

Тедра най-после спря да кръстосва и се смръщи, което показа, че самата тя не е особено щастлива от решението, което е взела, но въпреки това бе решена да го направи.

— Трябва да се връщаме на кораба и да потегляме.

— Няма ли да помогнете?

— Отказах се от „спасителните мисии“ преди двадесет и една години — каза Тедра. — И колкото по-рано се приберем у дома, толкова по-скоро ще можем да се свържем с властите, които да се заемат с този проблем.

— Ами ако тогава е твърде късно? Щом започне войната, Лигата няма да се замеси.

— Съмнявам се, че Джоран ще започне война — рече Тедра. — Не е ли така, Марта?

— Почти невъзможно е — каза Марта, отново използвайки отегченият си тон, който за нещастие винаги предхождаше бомба, която тя и сега пусна. — Той цели да подчини хората и да доминира над тях.

Тедра изкриви лице. „Подчинение“ бе думата, която тя мразеше най-много, това бе нещото, което Ша-Ка’арците се опитаха да наложат над народа й. Ша-Ка’арците родом бяха от Ша-Ка’ан, но преди триста години били отвлечени и отведени на колония в звездната система Сентура, където били поробени. Но въпреки това, те все още били огромни воини и много скоро съумели да превземат планетата и да започнат да управляват поробителите си, както и останалите народи, които били завладели преди тях. Те бяха загубили доста от предишните си вярвания, дори не знаеха коя е родната им планета, затова се бяха развили много различно от Ша-Ка’анците, жителите на планетата майка.

И все пак те бяха считани за варвари, тъй като носеха мечове и притежаваха роби, точно както са правили изостаналите народи преди стотици години. Но за разлика от Чалън и хората му, на които също бе лепнат етикета „варвари“, и отказваха да се възползват от постиженията на по-напредналите планети, Ша-Ка’арците използваха всичко, което им попадне, стига да е в тяхна изгода, и нямаха нищо против космическото предвижване.

Хората на Джоран от Сентура III бяха много подобни на Ша-Ка’арците. Все още в развитието си бяха на първобитно ниво, и все пак бяха открили и се бяха занимавали с много посетители от другите светове и не се отричаха от преимуществата, които им поднасяха модерните технологии. Те имаха търговски посредници из почти всяка позната планета, а кралете им пътуваха из цялата вселена. Но за жалост, знаеха единствено това, тъй като не бяха членове на Лигата Сентура.

Лигата на Обединените Планети не обхващаше само една соларна система, а и половин дузина звездни системи в съседство, които до момента наброяваха седемдесет и осем планети, обединени от това, че политиката им е еднаква, регулирана и съблюдавана от един съвет. Звездната система Нива, най-новооткритата, все още не се бе приспособила към новата политика, но и това щеше да се случи рано или късно. Сентура III се намираше в друга соларна система, на известно разстояние и макар да бе позната на Лигата, тя все още не бе поканена да се присъедини към нея.

А и първият контакт на Сентура III с членове на Лигата не бе много приятен. Високопоставеният крал Джоран и неговият антураж бяха пристигнали на Ша-Ка’ан предишната година, когато забраната за посещенията на чужденците бе вдигната, и Чалън бе организирал бойни игри с надеждата, че сред победители ще може да намери другар в живота на дъщеря си Шанел. По онова време Шанел не знаеше каква е причината за състезанията, нито че не е задължително за неин другар да бъде избран точно победителят, но Джоран не виждаше нещата по този начин.

Той не бе участвал в състезанията, смятайки, че е над всички, и не е нужно да го прави. После бе поискал да се бие с победителя, който бе преминал през всички кръгове на състезанието, елиминирайки един по един останалите кандидати. Фалон, който бе победителят, можеше да откаже да се бие с него, трябваше да откаже, но той не го направи. Никой не подозираше, че Джоран възнамерява да го убие, а не просто да го победи.

Състезанията бяха приятелски схватки, с които воините показваха силата и уменията си, а не смъртоносна игра, в каквато я бе превърнал Джоран. Фалон не знаеше за намеренията на противника си, докато по време на боя, вместо с обикновен меч, Джоран излезе срещу него с лазерен. Оръжието бе леко и маневрено, бе почти невъзможно да бъде избегнат удара му, и Фалон не бе успял.

В онзи ден той щеше да умре, ако не бе медитехът, тъй като бе много лошо ранен. Освен това, той щеше да загуби и двубоя, ако не се бе отказал да използва оръжието си и не бе ударил Джоран с юмрук, само миг преди да припадне от загубата на кръв.

Точно тогава бе и момента, в който Шанел, изплашена, че Фалон ще бъде нейният другар в живота, бе избягала от дома си. А Фалон, решен да я има, бе преглътнал собствените си страхове и я бе последвал в космоса. Чалън вече бе дал благословията си за съюза им, и Фалон нямаше намерение да позволи на никой да го държи далече от нея. Дори Съндъранците не бяха успели да го спрат, използвайки Променящите палки.

— Шани, отговорността за този проблем не е наша — каза Тедра. — Само защото знаем на какво са способни палките и защото сме наясно, че Джоран е първокласен кретен, не означава, че това е наш проблем. Ще дадем на Лигата цялата информация, която притежаваме и те ще сторят това, което смятат за редно. Вече отдавна трябваше да сме си у дома и отказвам да тревожа още повече Чалън, като закъснеем допълнително.

— Аз ще тръгна след Джоран и ще се погрижа палките да бъдат унищожени.

И двете жени се обърнаха учудени към Далден. Тъй като досега бе мълчал, бяха забравили за присъствието му. Шанел бе леко учудена, че брат й предлага да се замеси в нещо, което не касае Ша-Ка’ан. Учудването на Тедра обаче трябва много кратко и тя отвърна, без да се старае да бъде дипломатична.

— Не — заяви тя.