Джоана Линдзи
Сърцето на воина (23)

Глава 22

— Британи, будна ли си вече? — чу се гласа на Джан откъм всекидневната. — Имаш гост.

Британи знаеше, че има гост. Тя отвори очи и видя, че гостът й все още спи, единият му крак леко висеше от края на леглото й. Моделът на матрака бе един от най-големите и на нея й пасваше идеално, но за неговия размер не се правеха обикновени легла.

— Брит? — Този път Джан изкрещя.

Добре, тя не беше напълно будна, иначе по-рано щеше да осъзнае, че Джан не говори за Далден, тъй като приятелката й очевидно не знаеше, че той е прекарал нощта при нея.

— Идвам! — извика тя.

Тя стана от леглото и се прозя, докато вадеше хавлиен халат от гардероба си, облече го и излезе във всекидневната. Чу, че зад нея Далден се разбужда, но не посмя да погледне назад към него, защото, ако го стореше, без съмнение щеше най-грубо да заяви на човека, който я чакаше, да се разкара. Тя все още си мислеше да направи именно това, докато не видя мъжа, който стоеше пред входната врата.

Джан го гледаше така, сякаш той бе двуметрова шоколадова торта. Британи не можеше да я вини за това. Мъжът бе невероятно красив, всъщност много, много, много повече от невероятно красив. Досега не бе виждала никой, който да изглежда толкова перфектен, сякаш той бе изваян от нечии много претенциозни ръце. Той дори покриваше нейните собствени характеристики, най-вече тази да е висок колкото нея, ако не и по-висок. Нямаше особено желание да се доближава до него, за да разбере дали е висок колкото нея, или няколко сантиметра по-висок. Той бе дори по-красив от Далден, ако това бе възможно, по един не толкова мускулест начин.

Мъжът носеше някакъв костюм от една част, който приличаше на униформа. Очите му бяха толкова зелени, че чак от другата стая цвета им се виждаше идеално. Косата му бе чисто черна и къса. В ръцете си носеше огромна пластмасова кутия, която от по-внимателен поглед се оказа, че е пълна с хранителни стоки.

Тя най-после го попита.

— Сигурен ли сте, че не сте объркали апартамента?

Той се усмихна.

— Марта не прави грешки. Тя ме изпрати с някои неща, нужни за здравеняка.

— Ооо, ти си приятел на Далден?

Той не отговори нищо. Вместо това чу зад себе си гласа на Далден.

— Корд II ли, Марта? Мислиш ли, че е добра идея?

— Просто пестя време, хлапе, след като вчера омете шкафовете на твоето момиче — успокои го Марта.

Горката Джан гледаше опулено голите гърди на Далден. Той бе навлякъл само дънките си, преди да излезе от спалнята, и просто бе закачил върху синия деним приемника на Марта. Да чуе женски глас, без да вижда жената, сигурно бе адски объркващо за нея. Освен това бе крайно шокирана да види Далден да излиза полугол от спалнята на Британи.

За щастие Джан каза само:

— Имам нужда от чаша кафе. — И изчезна в кухнята.

Британи също искаше кафе, но реши, че е по-добре първо да се облече.

— Аз ще се облека, докато говориш с приятеля си.

Тя все още зяпаше госта им, затова не се учуди, когато долови раздразнение в гласа на Далден.

— Корд II няма да остане.

— Очевидно няма да остана много — каза Корд II и се усмихна чаровно. — Беше ми приятно да се запознаем, Британи Калъхан, макар и за кратко.

— Може би…

— Изчезвай! — изкрещя Далден.

Мъжът изглеждаше доста развеселен, докато си отиваше. Марта също се кискаше.

— Виж ти, това беше интересно — чу се насмешливо гласа й. — Да не би да изгуби част от твоя прословут Ша-Ка’ански контрол, воине? По дяволите, не бива да се учудвам, след като миналата нощ го изгуби напълно.

Британи се намръщи към устройството, закрепено на хълбока му.

— Защо се заяждаш с него, Марта?

Ако свиването на рамене имаше някакъв звук, значи точно сега Марта го издаде.

— Просто подготвям почвата за обяснението, кукло, преди Далден да започне да отрича, че не притежава дадена черта на характера си. Той е доста избухлив по природа, а точно сега нямаме нужда от избухвания.

— Марта, каза достатъчно — изръмжа Далден.

— Марта още не е казала почти нищо — възрази му Марта. — Но ти може да успокоиш някои от тези твои наклонности, воине. Миналата нощ достатъчно предизвика съдбата. Това, на което стана свидетел снощи, бе сексуална примамка, която се използва от векове. Много е лесно да се подкладе страстта. Някои култури са успели да изкоренят този вид провокация, защото са смятали, че хората им са прекалено стресирани, и са вярвали, че сексуалният стрес просто ще усложни повече ситуацията.

— Мили боже — каза невярващо Британи. — Нима говориш за танците миналата вечер?

— Да те гледа как танцуваш го избута до самия ръб, кукло, ако не си забелязала. Гледай това да не се повтаря, докато не приключим със задачата си.

— Някои хора смятат, че е забавно да се танцува — отбеляза Британи.

— Някои хора са свикнали — контрира я Марта. — Далден не е един от тях.

Британи погледна Далден и след се изчерви силно.

— Надявам се, не мислиш, че съм възнамерявала да… да…

Той бързо пресече разстоянието, което ги делеше и хвана с ръце лицето й.

— Не бих променил нито миг от миналата нощ, керима.

Тя също не би, дори нещо повече — искаше отново и отново да изживява случилото се миналата нощ. Черните петна в паметта й, обаче, бяха малко плашещи, защото нямаше идея какво е правила през времето, което не помнеше. Но знаеше, че ако бе сторила нещо глупаво, Далден щеше да й го спомене досега.

Всичко останало тя си спомняше кристално ясно, включително и думите му, че тя е неговата другарка в живота, и че няма да се отдели нито за миг от нея, докато не я отведе на място, което познава. Щеше й се да дефинира какво значи „място, което познава“. Да мисли, че това място е дефиниция за дома му, бе неправилно, защото можеше просто да й каже, като я заведе у дома, а не на място, което познава. Другарка в живота бе другата дума, за която й бе нужна дефиниция. Тя знаеше какво й се иска да означава тази дума, но в някои култури другарка означаваше просто приятелка, затова тя нямаше да се хваща за думата, докато той не й я разясни.

Точно сега обаче не й се искаше да го разпитва, защото имаше вероятност отговорите му само да я разочароват. Искаше й се да запази магията от снощи за по-дълго време.

Затова тя обви ръце около него, прегърна го силно и каза:

— Ще се постарая да те държа далеч от всички клубове, но съм сигурна, че двамата можем да се забавляваме и без частта с танцуването.

Марта се изкиска. Далден й се усмихна по-лъчезарно от всякога. Чак тогава Британи се досети, че според него „забавление“ значи да правят любов.

Тя се дръпна назад и изсумтя.

— Не това имах предвид… ох, няма значение. Докато се обличам, защо не разопаковаш продуктите, които приятелят ти бе така мил да донесе.

— Корд II не ми е приятел.

— Добре. Тогава врагът ти.

— Не е и враг — отвърна той. — Майка ми го смята за член от семейството.

— Нима? А ти не мислиш ли така?

— Подобно на баща ми, не толерирам такива като Корд II.

— Доообре — каза тя, разтягайки думата. — Вероятно за теб това има голям смисъл. Може и аз да го схвана, когато ми кажеш какво значи „такива като него“. Но намирам за доста странен факта, че фамилията му е цифра. Това обичайно ли е в страната ви?

— Това не е фамилия. Той просто е втори от рода си, подобрен модел, създаден от Марта по подобие на оригиналния Корд.

— Той е син на Марта? — попита тя изненадана.

— Нещо такова.

— Нещо…? — Тя се намръщи. — Добре, явно съм изпуснала нещо, затова искам по-подробно обяснение. Марта, защо не ме просветиш?

— Няма шанс, кукло. Просто обожавам да гледам как воините копаят дупки, от които после не могат да се измъкнат.

Британи се намуси, но след малко се обърна за обяснение към Далден.

— Добре, защо този Корд не е получил свое име.

— Марта е Мок II. Следователно, всичко, което произлиза от нея, получава същото име, но с цифра.

— Предавам се. Говориш така, сякаш той е машина, андроид или нещо такова, когато това е невъзможно.

— Защо да е невъзможно?

— Защото нашите учени може да създават различни видове роботи, които се движат, но те не приличат по нищо на мъжа, който влезе в тази стая. Той беше човек. Имам очи. Нямаше нищо механично в него.

Той й напомни.

— Изобретения, за които не би могла да повярваш, казахме ти.

Тя примигна срещу него, след което се засмя.

— Радвам се, че имаш чувство за хумор, Далден, наистина е така. Странно е, но поне е доста забавно.

— Жено…

— Може би сега е точно момента да зарежете тази тема, деца — намеси се сухо Марта. — Прахосвате сутринта. Голямото момче трябва да се нахрани. Надявах се да се доберем до кметството, когато отваря, но сега ще се наложи отново да проверите всички хора вътре, за да се убедите, че някой от хората на Джоран не ви е изпреварил. Загуба на време, която можеше да бъде предотвратена, ако някой си беше нагласил алармата.

Британи се изчерви, промърмори нещо за кисели старици и влезе в спалнята, за да се облече.