Джоана Линдзи
Сърцето на воина (2)

Глава 1

Семейство Ли-Сан-Тер най-после се прибираше у дома. Посещението на родната планета на майка му, Кистран, бе продължило много по-дълго, отколкото Далден Ли-Сан-Тер бе очаквал. И все пак, той бе доволен, че предприе това пътуване. За разлика от сестра си, Шанел, която бе заминала за планетата, за да учи, той никога преди не бе посещавал Кистран. Бе чувал много за нея от майка си, бе виждал компютърни симулации и образи, но просто не бе същото, като да го видиш на живо. Също така, това бе едно изживяване, което се надяваше никога повече да не повтори.

И все пак, това място бе родината на майка му и той смяташе, че ще може да я разбира по-добре, ако сам види нещата, които я бяха направили толкова по-различна от останалите хора, които живееха на Ша-Ка’ан. През целия си живот той винаги се бе чувствал разкъсван, и то буквално, на две от своите родители. Майка му, Тедра, изразяваше всичко, което е модерно и „цивилизовано“, докато баща му, Чалън, представляваше старите вярвания и в повечето светове наричаха културата му варварска.

Нямаше никаква съвместимост между двете култури, толкова завършени и различни бяха те, и все пак, въпреки това, родителите му бяха успели да намерят някакъв баланс и да станат партньори в живота. Разбира се, за тях всичко това не бе лесно, нито пък и за децата им, които, докато растяха, се стараеха да задоволят и зарадват всеки от двамата.

Когато се наложи най-после Далден да вземе решение, за щастие майка му не просто го прие, но и го очакваше. Все пак, той бе Ша-Ка’ански воин. Нямаше да бъде такъв, ако се плъзга наоколо и говори като майка си, като през цялото това време се тревожи дали й е доставил удоволствие. Затова накрая прегърна вярванията на баща си и никога не съжали за решението си.

От друга страна, сестра му се чувстваше удобно и с двете култури, можеше да бъде покорна другарка в живота на един воин, каквато бе сега, подчинявайки се на правилата и законите, които обикновено бяха стандартни и вършеха чудесна работа в Ша-Ка’ан. Или можеше да е навън в космоса и да открива нови планети, както бе планирала да прави, преди да се обвърже.

Шанел бе повече от изненадана след първото си посещение на Кистран. Далден бе просто изненадан и нищо повече.

Бе мислил, че може да е забавно. Очакваше, че ще бъде изумен. Дори знаеше езика толкова добре, колкото родният си, тъй като, за разлика от това, което би могъл да научи от записите в Сюблим, той можеше да свърже даден предмет с думата и да го обясни. Но нищо не го бе подготвило за чувството, че не е на мястото си там, нито за страхопочитанието, което изпита, виждайки всички тези непознати технологии. Майка му нарече това културен шок.

И дори след като част от страхопочитанието му се бе уталожило, след като останаха известно време на планетата, той все още не можеше да се почувства комфортно на място, където го смятат за гигант, защото по техните стандарти той бе точно такъв.

Дори и когато за кратко време му се бе наложило да посети планетата Съндър, за да прибере Шанел, неговата сестра „бегълка“, Далден се бе почувствал така, сякаш има вземане-даване с деца, толкова дребни бяха хората там.

Кистранците не бяха толкова ниски, но дори техните най-високи представители бяха поне с половин метър по-ниски от Далден. Беше наистина неудобно постоянно да ти се налага да гледаш надолу към хората, с които общуваш, а още по-лошо бе да гледаш как хората те наблюдават със страх или шок.

Страхът бе обясним. Някой от Кистранците още помнеха как преди години воини, приличащи на Далден, са се опитали да завземат планетата им, и дори за известно време бяха успели, поробвайки жените им, отнемайки правата им, и държейки водача им за заложник. Майката на Далден бе тази, която с помощта на баща му бе победила воините и бе върнала свободата на Кистран.

Заради това свое дело Тедра се беше превърнала в национална героиня и това бе главната причина за пътуването им. Бяха дошли на Кистран, защото дългогодишният й приятел и бивш шеф, Гар Се Берн, директорът на Кистран, се оттегляше от поста си, и настояваше те да присъстват на церемонията. Тъй като бяха изминали повече от двадесет години, откакто Тедра за последен път бе посетила родната си планета, Гар бе уредил да бъде уважена, докато е там. Което ще рече, че трябваше да присъстват на много церемонии в много различни градове.

Тедра Де Ар Ли-Сан-Тер не прие това уважение много леко. То я засрами. Според нея, просто си беше свършила работата като Охранител първи ранг, което значеше да спаси шефа си и да му върне властта, което и бе направила. След това тя бе напуснала, отказвайки се завинаги от работата си като охранител, за да заживее със своя другар в живота на неговата планета Ша-Ка’ан, и никога не съжали за това решение. Цялото това уважение я подложи на ненужни притеснения, които все още я владееха, макар всичко да бе свършило и вече да бяха близо до дома.

Точно тези притеснения, каза му Марта, компютърът Мок II на майка му, бяха причината баща му да не знае защо не се върнаха у дома две седмици по-рано, както се очакваше от тях. Далекообхватният скенер не беше чак толкова далекообхватен, че да предава през две звездни системи.

След като откриха гаалските камъни на Ша-Ка’ан, пътуването между звездните системи стана много по-бързо, тъй като тези камъни се оказаха неизчерпаем мощен източник на енергия, който не съществува никъде другаде във вселената, но комуникацията ставаше все още по старомодния начин, като се изпрати кораб, който да отнесе съобщението от едната звездна система в другата.

А дотогава те щяха вече да са си у дома. Затова Тедра очакваше да се изправи лице в лице с един много гневен другар в живота, който щом я види, вече няма да се поболява от тревога за нея, а ще бъде гневен заради забавянето й.

На Далден му беше забавно, но майка му, която не желаеше да бъде успокоявана от него, бе решена да се измъчва и тревожи по този въпрос. Далден знаеше, че баща му ще бъде разтревожен, и то доста. На Чалън не му се нравеше, когато не може да защити своята другарка в живота, точно по тази причина той „настоя“ Далден да придружи майка си на това пътуване. Но Чалън също така щеше да прояви и разбиране, щом му се обясни защо са се забавили. Макар Тедра да очакваше, че с обяснение или без, реакцията му ще бъде една и съща.

Брок, компютърът Мок II на Чалън, който управляваше кораба на Далден, предложи и още една причина за бързането на Тедра да се прибере у дома. На нея просто й липсваше нейният другар в живота. Това бе най-дългият период от време, за който тя се бе отделяла от него, откакто се бяха запознали.

За щастие, тъй като прекарваха по-голямата част от времето на борда на кораба на Тедра, Марта поемаше върху себе си лошото й настроение. Това бе една от главните й функции и тя се справяше дяволски добре, когато се наложеше да попречи на Тедра да си изкара яда върху невинните наблюдатели, като ги нарани или физически, или психически с грубото си отношение, което по-късно щеше да я накара да страда заради постъпката си. Точно затова негативната енергия се поемаше от супер модерният компютър Мок II, който бе невероятно скъпа и свободно мислеща машина, създадена да е съвместима само с един-единствен човек.

Тези компютри не можеха да бъдат закупени, преди да се проведат серия от тестове и програмиране, с които компютъра биваше обвързван с новия си собственик. Те всъщност бяха по-скоро компаньон, отколкото компютър, тъй като главната им цел бе да се грижат за здравето, добруването и щастието на хората, с които са обвързани.

Нищо чудно, че в цялата вселена съществуваха само няколко компютъра Мок II. Те бяха толкова мощни, че дори един Мок II сам би могъл да управлява електрониката на планета и бяха достъпни само за развити, много богати планети, които могат да си позволят лукса да притежават такъв компютър. Кистран бе много богата търговска планета и имаше цели два компютъра. Това, че Тедра се бе сдобила с такъв компютър, докато живееше на Кистран, бе по простата причина, че Гар бе загубил един облог. Но по-късно се доказа, че Марта си е струвала похарченото. А Тедра от своя страна бе закупила на своя другар в живота още един компютър. В момента Ша-Ка’ан бе една от най-богатите планети в галактиката, тъй като само там имаше находища на гаалски камъни, а фамилията Ли-Сан-Тер притежаваше най-големите мини.

Този факт обаче не значеше почти нищо за Ша-Ка’анците. Те бяха обикновен народ, с прости нужди. И все пак, бе хубаво, че когато им потрябваше нещо по-специфично, те имаха възможността да си позволят да го закупят.

Така Чалън бе купил боен кораб, с който другарката му в живота да може да отиде до Кистран. Нейният транспортен Роувър, който можеше да побере хиляди бойци, все пак бе предназначен за Изучаване на вселената, а не за битки. Далден, начело на още петдесет воина, бе изпратен да пази Тедра, но Чалън държеше и кораба да може да я защити.

Така или иначе, те нямаха никакви проблеми с другите кораби в космоса. Що се отнася до това, пътуването им бе повече от спокойно. Шест дни, преди да стигнат до дома, всички бяха в стаята за отдих, когато Марта съобщи, че е получила сигнал за помощ.

— От кой? — веднага попита Тедра.

— Съндър.

След отговора й в залата настана пълна тишина. Всички много добре познаваха планетата. Всички, освен Тедра, я бяха посетили миналата година, когато Шанел се бе опитала да избяга от другаря в живота, който бе избрал за нея баща й.

Тедра първа наруши мълчанието, като поиска потвърждение.

— Не беше ли тази планетата, на която Шанел потърси убежище и не го получи?

— Точно тя — заяви весело Марта.

Шанел се оплака.

— Точно това описание ли трябваше да дадеш, мамо?

Тя седеше на приспособяващия се стол, а нейният другар в живота бе обвил ръцете си около тялото й. Фалон Ван’айер беше позволил другарката му в живота да отиде на това пътуване, но само при условие, че дойде и той. А той мразеше пътуването в космоса… ама наистина го мразеше. И все пак, Шанел много искаше да отиде, а той бе готов на всичко, за да я направи щастлива.

Сега Шанел погледна разтревожена назад към него. Той имаше много добра причина да презира Съндъранците и нямаше да му допадне някой да му напомни, че жителите на тази планета са опитали да отнемат другарката му в живота, като го накарат напълно да забрави за нея. Изражението на Фалон обаче бе напълно неразгадаемо, което бе странно, тъй като Ба-Хар-анските воини рядко криеха чувствата си. Воините от Кан-ис-Тра, като Далден и Чалън, умееха да прикриват емоциите си, те упражняваха толкова железен контрол над телата си, че изглеждаха така, сякаш не са способни да изпитват силни чувства като гняв или любов.

Но и Тедра имаше добра причина да не харесва Съндъранците. Марта й бе дала пълен доклад за това, което се бе случило с дъщеря й по време на престоя й на онази планета и ако Тедра се бе оказала там по онова време, зад гърба й щеше да има куп ранени Съндъранци.

Тя изсумтя, чувайки коментара на дъщеря си, и се обърна към Фалон.

— Знаеш, че те обичам като собствен син, и това ще е така, докато дъщеря ми те обича — каза тя на шодана на Ка’ал. — Но тя е поискала помощ от тези хора и те не са й я осигурили. Трябва да посочим, че е трябвало уж да я защитят от теб. И сега те искат ние да им помогнем?

Гласът на Тедра ставаше все по-силен, знак, че едва ли Съндъранците ще получат помощ от нея. Фалон само кимна. Далден знаеше много добре, че не бива да се обажда, когато майка му е толкова ядосана. Той остави на Марта да й посочи очевидното, което компютъра не се забави да стори.

— Те чакат помощ откъдето и да е било. Просто се случи така, че ние сме достатъчно близо, за да доловим съобщението им. И след като го чухме, няма никакъв шанс да го игнорираме, или изведнъж си станала небрежна, самостоятелно закоравяла, докато не съм гледала към теб?

Тедра хвърли отровен поглед към интеркома, от който продължи да отеква гласа на Марта.

— Не казвам, че няма да помогнем, но не е нужно това да ни харесва, а и Шанел не таи злоба срещу тях — посочи Марта.

— Те наистина се опитаха да ми помогнат — обясни Шанел. — Просто не се справиха особено добре. И все пак, те си имаха работа с Ша-Ка’ански воини, затова не бива да ги виним за провала им.

— Напротив — настоя Тедра. — Некадърността никога не е била в списъка ми с Какво-трябва-да-притежава-един-човек. Съндъранците имат оръжие, Променящата палка, която действа, без да наранява физически. — Тя бързо погледна към Фалон, защото той на собствен гръб бе изпитал силата на оръжието, с което се бяха опитали да го накарат да забрави за съществуването на Шанел. — И не ме разбирайте погрешно. И аз съм толкова доволна, колкото и вие, от края на това фиаско. Но това не променя факта, че ако ти наистина си се нуждаела от защита, си избрала погрешните хора, при които да я потърсиш.

— Именно — съгласи се Фалон.

Шанел се обърна, за да погледне своя другар в живота.

— Нима си съгласен с нея?

— Напълно.

Шанел вдигна раздразнено ръце.

— Предавам се.

Звук, наподобяващ кикот, се понесе от интеркома.

— А сега какво ще кажете да помислим как да помогнем на „некадърните“.

— С радост — отвърна усмихната Тедра.