Джоана Линдзи
Сърцето на воина (17)

Глава 16

— Наведи се малко. Още малко. — Въздишка. — Добре, предполагам, че и това ще свърши работа. Сега стой мирен и ме остави да свърша работата, за която ми плащаш.

Далден гледаше как Британи се отдалечава от него и се усмихна наум. Той знаеше, че тя е напълно убедена, че ще й се подчини и ще остане на пейката, както му бе наредила. Това, което не разбираше, бе, че да се подчини на една жена е в разрез с природата на един воин. Но жената очакваше той да зачете думите й. Далден знаеше, че жените на другите планети не са като Ша-Ка’анките и с тях трябва да се отнася по друг начин. Разбираше това, никак не му допадаше, но го разбираше.

Той продължи да я наблюдава, докато тя се отдалечаваше от преддверието на мястото, наречено Кметство. Тя спираше от време на време да размени някоя дума с всеки мъж, който се появеше пред нея. Оказа се, че когато тя е около него, му бе невъзможно да гледа нещо друго, освен нея.

Зачуди се дали влиянието от Кистранската кръв на майка му го кара да се държи по-малко като воин около нея, или Британи по някои неща му напомняше на майка му. А може би просто инстинктите му го карат да разбере, че е намерил другарката си в живота.

Каквото и да бе, то бе извън неговия контрол. Малко сок от Дхая щеше да му помогне да превъзмогне нуждата да я отнесе на някое тихо местенце, където да я направи своя. Но точно запасите от този сок се бяха изчерпали още миналият месец, защото не бе предвидено достатъчно количество за извънредните месеци път. Макар да се чудеше дали сока щеше да му помогне, тъй като желанието, което го разяждаше, беше по-силно от всичко, което бе изпитвал някога.

Тя го очароваше по хиляди начини. Когато говореше, в речта й се долавяше Кистрански акцент. Приличаше доста на майка му по това, че искаше ли нещо, сама се залавяше да го свърши. Тя бе смела, упорита и умна. Гордееше се, че върши нещо, което Ша-Ка’анците смятаха за робски труд. Беше независима. Смяташе, че няма нужда от никаква друга защита, освен от тази, която й осигуряваха законите на страната й. Тя готвеше и работеше като прислужник Дараш и смяташе, че това е напълно нормално. Изпълняваше както женските, така и мъжките задължения, и бе щастлива да го прави. Културите им бяха толкова различни, че нямаха нито една допирна точка.

Подозираше, че Марта ще посочи именно това в разговора им. Но той бе подготвил за това един прост отговор, който дори Марта нямаше да успее да обори.

— На Тедра ще й се иска да бе дошла на това пътуване — дочу се гласа на Марта от свръзката. Тя говореше на Ша-Ка’ански, за да не може някой около тях да разбере какво казва.

— Защо? — попита Далден.

— Защото тези хора много напомнят на Древните, предшествениците на Кистранците. Не бих се учудила, ако част от преселниците са се заселили на тази планета.

— Ако беше така, нямаше ли да са по-напреднали? — попита Далден.

— Не и ако са изгубили всичката си информация и се е наложило да започват от начало. Макар да е доста невероятно. Но също така е възможно две планети да еволюират по един и същ начин, откъдето идват и приликите.

— Ти харесваш Британи — отбеляза Далден. — Забелязах го.

Чу се кискане.

— Това, което искаш да кажеш, е, че и Тедра ще я хареса. Дори това е меко казано. Майка ти ще се влюби в нея. Все едно да има жив неизчерпаем запис на древните. Вероятно ще станат най-добри приятелки.

— След като в същността ти е заложено да искаш най-доброто за майка ми, и знаеш, че тя ще е щастлива да се запознае с Британи, защо тогава отказваш да я вземем у дома с нас?

— Защото, за разлика от теб, аз мога да предвидя какво ще се случи, и знам, че Тедра няма да е щастлива, виждайки двама души, които обича, да се правят взаимно нещастни.

— Това няма да се случи.

Чу се една дълга въздишка и после Марта заговори с поучителен тон.

— Какво ще кажеш да отделим минутка, за да ти отворим очите? Ти и тази женска сте привлечени един от друг. Това е добре, дори е здравословно. Никой няма да те обвини, че си намерил малко удоволствие, докато си тук. Но трябва да започнеш да гледаш по-реалистично на нещата, Далден.

— Защо мислиш, че не го правя?

— Фактът, че провеждаме този разговор, ме наведе на мисълта, че не го правиш — заяви подигравателно тя. — Мъжете често биват заслепени от сексуалните си нужди, и да, в това число и воините. Премахни тази движеща сила, и ще видиш, че перспективата е съвсем различна. Ако по-късно мъжа чувства същото, добре, става. Но през половината от времето, и аз имам предвид последната половина, няма нищо друго, освен примитивна нужда, и щом веднъж тя бъде задоволена, не остава нищо друго, нищо, освен перманентното двойно съжителство.

Двойното съжителство на Кистрански значеше двама души, които искат да споделят живота си. Тук го наричаха брак. Ша-Ка’анците нямаха точна дума за това, тъй като във всяка държава наричаха партньорите с различна дума. В Кан-ис-Тра мъжа просто избираше жена, която да бъде майка на децата му, и това бе всичко. Обикновено го наричаха другарка в живота.

— През всичките тези години, откакто живееш на Ша-Ка’ан, Марта, не се ли научи, че воините притежават специален инстинкт, който им показва коя е истинската им другарка в живота? Много воини стават нетърпеливи, и не дочакват да се появи този инстинкт, обичайки се с другарка, която не е единствената за тях.

От свръзката се чу сумтене.

— Внимавай, хлапе, иначе ще си помисля, че говориш за любов, знаеш, онази глупава емоция, която никой воин не си би позволил да изпитва.

Далден изръмжа.

— Няма нищо общо между инстинкта и тази женска емоция.

— Сега показвам картина на въртящи се очи. Очи се въртят на всеки монитор в контролната ми зала. Трябва да видиш всички тези въртящи се очи…

— Не можеш да промениш същността на воина.

— Изглеждам ли ти достатъчно глупава, че да се опитам? Но ти току-що сам се удари по носа, хлапе. Точно затова ти и жената дърводелец никога няма да сте на едно мнение по който и да е въпрос. И без това привличане помежду ви вие нямате нищо общо и няма да можете да живеете заедно.

— Ще можем.

— С инат също няма да стане. Но виждам, че ще е нужно нещо повече от това, да ти кажа, че няма да се получи. Добре, нека пробваме няколко вероятности, на които се базира теорията ми. Тази жена няма да се съгласи някой „да се грижи за нея“. Но не това е проблема, тук преди векове жените са зависили изцяло от мъжете, и макар да се счита за старомодно, тя много добре знае за какво става въпрос. Вероятно ще се отегчи да си седи у дома и да не върши нищо, но може би, подобно на Тедра, ще намери отдушник, където да хаби енергията си.

— Доволен съм да го чуя.

— Няма да си доволен, след като приключа, защото тя никога няма да свикне с воинския маниер да контролирате всичко в Ша-Ка’анският начин на живот, където жената трябва да изпълнява ролята на мълчалив слуга. Тук преди са били така, но жените са успели да се измъкнат от тази дупка, и след като веднъж са излезли навън, не бих са върнали назад. Разбираш ли какво искам да кажа? Срещу природата й е да остави един мъж да решава всичко вместо нея. Както е срещу природата й да приеме нещо, без да се опита да го промени. А тя никога няма да приеме това, което не може да бъде променено. Правилата, които воините са създали за защита на своите жени, са в такова противоречие с всичко, с което е израснала, че когато се опиташ да й ги наложиш, тя ще ти се изсмее в лицето. Ще трябва да се изправяш срещу нея в битка след битка, хлапе, и това никога няма да свърши. Ето колко несъвместими сте двамата.

— Очакваше ли се да не разбера, че описваш живота на родителите ми?

Марта се изкиска.

— Там при теб въздуха е по-различен.

Далден не пропусна факта, че тя си премълча.

— Не съм глупав, Марта.

— Знам, че не си, хлапе, но воините понякога предпочитат да не мислят с главата си, заради което ви наричат все още варвари. Но нека не се отклоняваме. Описах ти как стоят нещата при родителите ти, но ти ме познаваш много добре и знаеш, че се задава уловка.

— И каква е тя?

— Голяма е, и имам предвид наистина голяма, и това е разликата между случая на родителите ти и твоят. Тедра знае как да прави компромиси. Също така, тя е израснала с пълното знание за вселената, различните раси и култури. Обучението й в Откриване на света я е подготвило да се сблъсква с многообразието на различните планети в Конфедерацията. Научила е, че всяка планета е уникална, със своя собствена култура, която трябва да се уважава и която не бива да се променя. Новооткритите планети и хората на тях не бива да бъдат поправяни, не бива да им се казва какъв е „правилният начин“, трябва да бъдат оставяни сами да се развиват и еволюират с техните темпове и по техния начин. Затова колкото и да искаше да промени някои неща, които наистина не харесва в Ша-Ка’ан, и ти много добре знаеш за какво говоря, тя дори не би помислила да го направи, макар и да е много изкушена.

— Тя помага на много от жените.

— Разбира се, че го прави. Но не се опитва да промени правилата, просто помага на някои жени да се откъснат от нормите.

— Като ги изпраща извън планетата.

В тона на Марта се прокрадна пренебрежение.

— Щом това върши работа, хлапе, Тедра е доволна. Освен това, тя обикновено взима това, което желае. Може да й отнеме едно или две загубени предизвикателства, но в крайна сметка баща ти й дава това, което тя иска. Тедра просто знае, че ако се постарае, невъзможното ще стане възможно, като да превърне една варварска държава в цивилизована или да промени мисленето на един воин. И точно тук стигнахме до различния сценарий с твоята Британи.

— Но тя е същата като майка ми.

— Мразя да те разочаровам, воине, но това, по което си приличат, е само начина им на мислене. Те са отгледани по различен начин с напълно различни култури и вярвания. Вероятно имат някои допирни точки за ролята на жените в живота, тъй като и двете са расли в общество, където има равнопоставеност на половете. Но приликите свършват тук. А това е само половината проблем.

— Нищо от това, което каза досега, не е проблем — настоя Далден.

— Но сега идва другата половина. Мислиш, че би могъл да потушиш всичките й възражения, но се базираш единствено на отношенията на баща ти с Тедра. Точно тук подценяваш един много прост факт. Заради кръвта на майка ти, която в много случаи ти изиграва лоша шега, ти се стараеш да бъдеш идеалният воин. Това включва и факта, че приемаш и следваш всички закони и правила на народа ти, дори и да не си съгласен с тях. Всячески се стараеш да не бъдеш различен. Да покажеш, че кръвта на Тедра, която тече във вените ти, не ти влияе. Ти си различен, но отказваш да го приемеш. И тук говорим за много години борба, Далден. Мислиш ли, че можеш да загърбиш това и да приемеш най-после, че си различен?

— Няма причина да се променям или да бъда нещо различно от това, което съм.

— Ето, доказах тезата си. Точно за това няма да се получи. Ти няма да правиш компромиси, нито пък тя.