Джоана Линдзи
Сърцето на воина (32)

Глава 31

Далден бе наистина разярен, макар че Британи бе леко изненадана да установи този факт, имайки предвид, че изражението му не показваше какво чувства в момента. По-скоро тя почувства гнева му или може би го очакваше, след това, което й бе казала Марта.

Той влезе в залата, хвана я за ръката и я задърпа навън, почти влачейки я след себе си. Дори не спря, докато казваше на компютъра:

— Месиш се на един воин и неговата другарка в живота. Много добре знаеш, че това не е приемливо, Марта.

— Благотворната намеса е приемлива — възрази му Марта. — Освен това, кога съм искала позволение, за да направя каквото и да е било? Не че има начин да бъда спряна, защото всеки с капка здрав разум ще осъзнае, че преди да сторя нещо, съм изчислила всички възможни сценарии и съм измислила решения за справяне с всяка ситуация, която би могла да възникне.

— Няма начин, а?

— За кое?

— Да бъдеш изключена.

— Тедра никоя няма да се съгласи да ми дръпнете шалтера — самоуверено заяви Марта.

— Майка ми все още е длъжна да се подчинява на баща ми. Мислиш ли, че той би се поколебал?

— Я чакай малко… Далден, върни се веднага тук!

Той не го направи, но не бе и нужно, тъй като гласа на Марта го последва надолу по коридора, през асансьора, чиято врата се затвори и миг след това се отвори, отвеждайки ги в друг коридор, през който те продължиха да вървят. Не бяха почувствали никакво движение в асансьора или поне Британи не бе почувствала нищо, и все пак се намираха някъде другаде на кораба… О, боже, тя започваше наистина да вярва, че всичко това е истина.

— Май е добре, че ще ни отнеме три месеца да стигнем до дома — следваше ги гласа на Марта от всеки монитор, покрай който минеха. — Достатъчно време, че да успокоиш и дори да преживееш някои от нещата, които те дразнят в мен.

Монотонното говорене и увещаване на Марта не бе достатъчно да успокои гнева на Далден, но явно проработи при Британи.

След миг Далден заяви:

— Воините имат дълга памет.

— Повече, отколкото е полезно за тях — промърмори Марта, преди да каже: — Но това, което направих, проработи, ако не си забелязал, а това би трябвало да е най-важното. Всички знаем, че си надарен с дар слово да убеждаваш хората в каквото и да е било. А най-важното е дали тя приема това, което си ти, и мястото, от което идваш, или продължава да вярва, че я лъжеш, което ще е голяма пречка за обвързването ви.

Чувайки това, той спря и погледна очаквателно към Британи:

— Така ли е?

Тя знаеше какво я пита и тъй като виждаше, че нейното мнение е от голямо значение за него, реши да го постави на първо място и да успокои страховете му. И все пак й хрумваха дузина обяснения за случващото се, които ликвидираха възможността тя наистина да пътува в момента в космоса. Като се замисли колко ли е струвало да се създаде толкова голямо студио, което да й създаде впечатлението, че гледа към повърхността на луната, когато тя погледне през прозореца… просто акъла й не го побираше защо някой си правеше толкова труд, че да се пошегува с нея.

А може би не бе само тя, може би имаше и други хора, включени в тази програма. Не можеше да повярва, че всичките тези приготовления са направени само за един-единствен човек, толкова поразителни детайли, нова гледка от всеки прозорец и от всяка врата. Експеримент ли си правеха с нея? Дали бе планувано Далден да се обвърже с нея, или просто се е случило случайно? Може би не е трябвало да се обвързват. Марта доста пъти се бе оплакала от това, постоянно бе казвала, че трябва да спрат, преди да стане сериозно, но Далден се бе обвързал с нея, въпреки това…

— Не — каза Британи, а Марта изсумтя отвратена, карайки Далден да се намръщи объркано. Тя смекчи тона си: — Не казвам, че всичко това не е за мое добро, затова смятам засега да приема всичко, което ми казвате, и да се надявам, че поне чувствата ти са реални…

— Какви чувства? — сряза я Марта. — Не ми казвай, че досега не си забелязала, че той няма никакви чувства.

— Моля? Всеки има чувства. Сама ми каза, че е раздразнен.

— Всъщност, това е недоразумение от моя страна. Той беше бесен, и все още е, но никога няма да видиш Ша-Ка’ански воин да обикаля наоколо, показвайки колко е ядосан. Ба-Хар-анските воини може. Воините от държавата на Далден се гордеят с факта, че могат да останат напълно спокойни външно, докато вътрешно кипят от гняв.

— Щом казваш така — съгласи се Британи.

Това накара Марта отново да се изкиска, но Далден бе по-зает да мисли за нейното „не“.

— Не успях да разбера. Как така не вярваш?

— Това се нарича хумор, Далден — подвикна му Марта. — Казано с други думи, тя няма намерение да обръща внимание на това, което вижда или чува, и просто ще се усмихва и ще продължава да мисли, че всичко това е една голяма лъжа. Освен това, реши, че истината няма значение. Или, по-скоро, иска й се да реши, че няма значение.

Беше удивително как Марта успява да анализира и насочи някои от мислите й, доста преди да е успяла да ги конкретизира в ума си, като психолог, който улучва винаги правилното място. Британи трябваше да си напомня, че тези хора вероятно са правили всичко това и преди, и знаят какво да очакват, готови са с отговор на въпроси, които все още не са зададени. Ако и тя се замислеше малко повече, успяваше да измисли разумно обяснение на всичко, което се случваше около нея.

Единственото, което все още не разбираше, бе, защо именно тя бе включена в тази програма. Хрумваха й някои сносни идеи, но никоя от тях не изглеждаше особено убедителна. Ако тя бе заможна или имаше някаква власт, тогава да, можеше да разбере защо биха я избрали, вероятно за да я привлекат за някоя своя кауза или нещо от сорта. Но тя бе напълно обикновена, затова не разбираше какво са си наумили избирайки нея. Какво би могла да каже или стори, за да оправдае всичко това, за което те влагат толкова труд, за да я убедят?

— Не казваш нищо за това, което говори Марта — прекъсна мислите й Далден. — Вярно ли е?

— Това, че се шегувам с теб? — попита неловко Британи. — Предпочитам да мисля за него като метод за запазване на здравия ми разсъдък, и по тази причина, какво ще кажеш повече да не дискутираме това днес? Получих толкова информация, че ако беше храна, сега стомаха щеше да ме боли от преяждане. Тук съм. Слушам ви. Дори ще задавам въпроси. Ще охкам и ахкам, когато се налага. Но за днес не мога да направя нищо повече. Изтощена съм и все още леко стресирана.

— Тя малко преувеличава, Далден, но един-два рунда любовна игра може да й се отразят добре, или пък може да я заведеш при масажора в тренировъчната зала на кораба. Моята Тедра се кълне, че няколко минути в него са достатъчни да се почувства напълно във форма. Но аз подозирам, че при Британи ще е най-добре да поседи в масажора малко повече време. Сега е безсмислено да дискутирате в какво вярва и в какво не. И тъй като досега винаги сте били лепнати един за друг, ще е добре да спрете за миг да мислите кое е истина и кое не и малко да постоите разделени.

Руменината, покрила бузите на Британи, чувайки думите „един-два рунда любовна игра“ беше напълно изчезнала, когато Марта завърши речта си. Британи простена вътрешно. Тя бе мислила как ще реагира Далден на нейния отказ да повярва, че всичко това се случва наистина, но досега не се бе замисляла по-задълбочено. За него това бе липса на доверие към самия него и това нямаше да се промени, докато един от двама им не отстъпеше и не направеше компромис.

Тя не искаше да го загуби, но, по дяволите, дали това се бе случило спонтанно, или по начало връзката им е била част от големия замисъл? Не можеше да повярва, че някой е решил предварително тя да бъде съблазнена, все пак тук ставаше въпрос за силни емоции, и ако е така, какво се опитваха да сторят тези хора?

— Засичам високи нива на тревожност у нея, Далден. Веднага я заведи при масажора.