Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ли-Сан-Тер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heart of a Warrior, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 69 гласа)

Информация

Редакция и форматиране
ganinka (2015)

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Далден се усмихна на Тедра. Тя му беше майка, но все пак той бе възрастен Ша-Ка’ански воин, който сам взимаше решенията си и тя го знаеше много добре. Можеше сега да изказва мнението и възраженията си, но последната дума щеше да бъде негова.

— Нямам никакъв избор — каза й той. — Чудите се откъде Високопоставеният крал Джоран е научил за палките? Е, ще ви кажа. Той знае за тях от мен.

— Как? — поиска да узнае тя. — И кога? Ти не беше у дома. Беше с Фалон да приберете Шани. А веднага след състезанията Ша-Ка’ан отново бе затворена за посетителите.

— Всички, освен Джоран, се върнаха на родните си планети. Когато се върнах, той все още бе в Центъра за посетители. Наложи се да отида в центъра, за да говоря с Катратери за случилото се с Фалон. Той все още искаше да преговаряме за златото на планетата му.

— Но как може да общуваш с него след това, което се опита да стори по време на игрите? На твое място аз щях да го игнорирам като нахално насекомо, каквото доказа, че е.

— Така и смятах да направя, но мъж като Джоран, който има много високо мнение за себе си, не може да допусне, че някой може да не го харесва или да не се чувства „поласкан“, че е привлякъл вниманието му. Беше организирана вечеря за новопристигналите посланици. Катратери бе поканен на вечерята и настоя да продължим уговорките си, докато се наслаждаваме на добрата хвана. Джоран се самопокани и, разбира се, управителя на центъра нямаше да позволи да го обиди, като го помоли да напусне.

— Не, мистър Рампон е администратор, точно защото е невероятно дипломатичен. Бих се учудила, ако въобще знае как да обиди някой. Просто не е в природата му.

— Ще ми се да не беше и в моята природа.

Той го каза с такъв тон, че Тедра веднага избухна в смях. Все пак, Чалън никога не си позволяваше да обижда хората, затова Далден не бе наследил тази неприятна черта от баща си.

— Нека прескочим на важната част — промърмори тя. — Как стана така, че си говорил с Джоран. Трапезарията в центъра е доста обширна. Можеше да изкараш там цялата вечер, без дори да забележиш Сентурианския тъпак.

— Само дето той решил да ме намери, за да ме попита за Фалон. Той не се правеше на равнодушен, нито се опита да скрие гнева си от случилото се.

— Не ми казвай, че е за разбития му нос, след като Фалон го удари. Много жалко, че Медитехът успя да го поправи.

— И аз си помислих така. Бях сигурен, че той е все още в Центъра, за да чака завръщането на Фалон с намерението да му отмъсти по някакъв начин. Фалон не беше наясно с това, иначе можеше да се стигне до страшен сблъсък. Но Фалон си отиде направо у дома на Ба-Хар-ан, когато се върнахме заедно с Шанел, и тъй като никой посетител не би могъл да стигне до държавата на Фалон, кралят трябваше да се откаже от намеренията си и да си отиде у дома, което и стори още на следващата сутрин.

— Значи си споменал за палките, когато те е разпитвал за Фалон?

Далден поклати глава и въздъхна.

— Отказах да говоря с него за Фалон, само му заявих, че няма как да се добере до него. Дори само че му проговорих, донесе лош вкус в устата ми и се наложи да го прогоня с вино от Миеда.

— Трябваше просто да си тръгнеш.

— Наясно съм с това.

— Тогава как отворихте тема за палките?

— Беше към края на вечерята. Повече не говорих с Джоран, но се стараех да съм достатъчно близо до него, за да чувам какво говори. Той разговаряше с някакви хора в края на масата, за новия метод за контрол на умовете, който се разработвал в затворите на Сентура III, за да могат след дълги процедури да реабилитират престъпниците си и отново да ги направят пълноценни граждани на планетата им. Споменах, че дори недоразвита технически планета като Съндър вече имат готова и разработена система за контрол на умовете, която действа на ниво приложно изкуство, и че за тази система не са нужни дълги процедури, защото действа за един миг. Казах го умишлено, като завоалирана обида към Джоран, и се срамувам от стореното.

Далден едва сега осъзна колко пиян е бил, че да използва думи като „недоразвита технически“ и „приложно изкуство“, тъй като един воин дори не бива да знае какво значат те, а той знаеше, тъй като майка му бе „чужденка“ от друг свят. Освен това, онази нощ едва ли го бе осъзнал, но вероятно тази технология щеше да бъде използвана от престъпниците срещу обикновените граждани на планетата на Джоран, тъй като кралят им бе престъпник, който не можеше да бъде докоснат от закона на планетата им. Но всичко това сега бе без значение, нямаше как да върне времето назад, за да поправи стореното.

— Марта, знаеше ли, че Далден е казал това през онази нощ? — поиска да узнае Тедра.

— Разбира се. Ако си спомняш добре, ме държеше на Роувъра през цялото време, за да имаш връзка с Шанел. А след това, което Джоран направи по време на игрите, той бе на първо място в списъка ми „Наблюдавай го внимателно какво върши“.

— Защо не спомена за това по-рано?

— Защото Джоран смяташе да се върне на родната си планета, което и стори. Като изключим факта, че си замина ядосан, но на практика нямаше какво да стори по този въпрос. Признавам, че споменаването на Променящите палки запали в мен малката червена лампичка, обявяваща тревога, но щом той не показа с нищо, че тази новина му е направила впечатление, реших да го задраскам от списъка си със „Застрашени индивиди“.

Тедра извъртя очи. Списъкът на Марта със „Застрашени индивиди“ бе онзи списък, в който компютъра си записваше имената на хората, които има най-голяма вероятност да пострадат физически от Тедра. Марта бе програмирана така, че да не е способна да убива, макар да бе добре обучена за това, и можеше да защитава и напада така, че да причинява толкова вреда, колкото сметне, че е нужно. Тедра от друга страна, не се замисляше два пъти, преди да унищожи всеки, дръзнал да застраши някой от семейството й.

— Но има ли друга причина, освен вината, за да замесим Далден във всичко това? Действията му могат ли да предотвратят нещо, което Лигата да не успее?

— Да спре Джоран навреме, не, няма да може — отвърна Марта, — но да предотврати в цялата тази история да бъдат замесени и други планети, в това може да си сигурна. Разбира се, няма да е от полза на хората, които са принудени да му се подчиняват, тъй като е крал.

Тъй като Тедра не се надяваше да чуе точно това, не бе никак чудно, че тя затисна с длан говорителя на свръзката си и ядосано го изключи, за да не се налага да слуша повече Марта.

— Това няма да помогне — посочи очевидното Шанел.

— Няма, но все пак след почти две седмици на кораба заедно с нея, където е невъзможно да й затворя устата, тъй като контролира целият проклет кораб, сега да й взема думата бе лукс, който с радост си позволих — заяви Тедра.

— Тя все още може да те чува.

— Разбира се, че чува, но не може да ми отговаря.

— Искаш ли да се обзаложим? — Прогърмя глас от небето.

Шанел примигна, виждайки удивеното изражение на лицето на майка си, миг преди да избухне в смях.

— Дрода да ни е на помощ, вероятно половината население на тази планета е помислило, че някой Бог им е проговорил. — Тя падна на тревата, стисна корема си с ръце и се запревива от смях.

Тедра не бе никак развеселена. Тя отново натисна бутона на свръзката си и се разкрещя.

— Ти, некадърен метален кошмар, много добре знаеш, че това, което стори, ще предизвика истинска паника! Изгорели са ти платките, нали? Напълно си откачила!

— Успокой се, кукло — чу се мъркащият глас на Марта от свръзката. — Генерал Феръл вече не поема никакви рискове с посетителите, той разпрати съобщение до всички граждани, че може да се случват странни и необикновени неща за неопределено време. И тъй като бойният ни кораб бе допуснат да премине през глобалния им щит, трябва да ти кажа, че е доста трудно да не ни забележат.

Тедра вдигна поглед нагоре, забелязвайки двата кораба в небето.

— Не става дума за това.

— Точно за това става дума — каза Марта, използвайки преливащият си от веселие тон. — Макар да се блазня от вероятността да бъде помислена за божество, това няма да се случи тук, където Роувъра се вижда ясно от всички от тази страна на планетата. Освен това имам информацията, която ми поиска, преди да започнем тази дискусия, затова искаш ли да продължим по същество?

Тедра мразеше, когато Марта правеше така. Прииска й се да каже на тенекиената си приятелка да се разкара, но не можеше да го стори точно сега.

— Продължи — промърмори тя.

— Поставих си за цел да науча всичко за Джоран, още когато той предяви претенции към нашата Шанел. Той наистина е Високопоставен крал на Сентура III, но се оказва, че той всъщност е крал без кралство. Очевидно е искал да направи Ша-Ка’ан свое кралство, обвързвайки се с Шанел. Явно напоследък отново си търси кралство.

— Върни се малко назад, голямо момиче — каза Тедра. — Как е изгубил кралството си?

— Никога не е имал такова.

— Тогава как така има титла?

— Това изисква малко странична информация за Сентура III.

— Кратката версия, ако обичаш.

— Имаш я. Сентура III не е само името на планетата им, а и на цялата им звездна система. Има общо дванадесет планети, но само шест от тях са годни за живеене и само най-главната планета се е развила дотолкова достатъчно, че да има достъп до другите звездни системи, и тази планета е управлявана от семейство, което само си е дало титлата Високопоставени крале. В това семейство има седем Високопоставени краля. Цялата планета е разделена на членовете на семейството, но им е било доста трудно, тъй като са били седем човека, а нямало много земи за разделяне. Когато са били открити от Лигата и са научили за междугалактическото пътуване, те решили да си разделят планетите в системата им, точно както преди това са опитали да разделят земите на планетата си.

— Добре, но населените планети са само шест, от което следва, че са с една по-малко.

— Именно. Сега останалата част от семейството е готова да отдели част от това, което притежава, за да го сподели с Джоран, но все пак, не е като да е крал на цяла своя планета. Той е смятал, че е бил ужасно ощетен и сега явно е предприел стъпки за поправянето на тази несправедливост. Първоначалният му план е бил да се ожени за наследница от управляващо семейство и след време да завземе властта. Все пак, той не притежава голяма армия, и дори да иска, няма как да получи желаното, използвайки сила. Затова, когато е научил за Променящите палки, това е бил последният му шанс.

— Той е научил за тях преди осем месеца. Нима му е отнело толкова много време да намери къде се намира Съндър?

— Не, по-скоро бих заложила на това, че му е трябвало повече време да се сдобие със собствен кораб. Когато дойде на Ша-Ка’ан, той нямаше такъв. Дойде от Сентура III с посланика на Лигата и отново с него се завърна в дома си.

— Трябвало му е време да се сдобие с кораб ли? Нима освен, че няма кралство, няма и собствено богатство?

— Напротив, но имай предвид, че в тяхната звездна система не произвеждат космически кораби, нито имат хора, тренирани да управляват кораби, а не е като да имат компютър Мок II, който да замени целият екипаж. Освен това при тях няма толкова чуждестранни посланици, както в Ша-Ка’ан, тъй като те не притежават нищо, което може дори бегло да съперничи на гаалските камъни. Да не споменаваме, че не се намират на нито един търговски път. Те са просто една миниатюрна туристическа атракция. Честно казано направо съм изненадана, че не му е отнело повече време да се сдобие със собствен кораб и опитен екипаж.

— Какъв е кораба му?

— Най-обикновен търговски кораб, от онези, с които носят съобщенията, с голям склад за товари, с няколко оръжия, и доста по-добра скорост от големите кораби, поради което могат да пътуват на далечни разстояния.

— За каква скорост по-точно говорим?

— Малко по-бърза от тази на Роувъра, точно толкова бърз, колкото мощната военна машина, която ни придружава.

— Не говориш за Брок, нали? — не се сдържа Шанел, с което си заслужи изсумтяване от страна на Марта.

Брок и Марта се разбираха много по-добре от преди, но все пак имаше моменти, когато интересите им бяха противоположни, и точно сега можеше да стане така, ако Тедра решеше да тръгнат след Джоран. Брок щеше да настоява Тедра да се придържа към първоначалното си решение да замине за дома на пълна скорост, обратно в обятията на Чалън, с единственото намерение Чалън да бъде напълно спокоен. Марта, от своя страна, знаеше, че Тедра се разкъсва в момента от желанието да помогне, и ще е прекалено разтревожена, че Чалън ще се тревожи за нея, за да отдаде цялото си внимание на мисията да помогне.

Далден всъщност предлагаше алтернатива, която щеше да бъде одобрена и от двата компютъра. Той можеше да помогне извънредно много. Тедра обаче все още не бе стигнала до това прозрение, и все още се чудеше какво да прави.

— Някаква идея върху коя планета са решили да използват Променящите палки? — попита тя.

— Вероятно са се насочили към неизследваните райони.

Това изненада всички.

— Искаш да кажеш, че те се надяват да открият непозната планета? — удиви се Тедра — Звучи ми като един много глупав план.

— Не, впрочем, много умен план е. Точно до тях има не само неизследван сектор, а цяла соларна система, и има слухове, че поне една от планетите е обитаема. Но просто не си струва да се създават търговски пътища само за една-единствена планета в цяла соларна система, особено когато се намират толкова далеч, че никой от Откриване на Света, не би си направил труда да отиде, базирайки се само на слухове. Но Джоран би искал мишената му да бъде планета, която е далеч от останалите. Така ще е сигурен, че няма да се появи някой от развитите соларни системи, който да му се меси в работата и да провали плановете му.

— И за колко далечно разстояние говорим? — попита Тедра.

— Не се знае.

Това бе прекалено неясно изказване, особено за Марта, а Тедра знаеше, че нейният компютър базира предположенията си на факти, а слуховете въобще не влизаха в тази категория. Марта мразеше да греши за каквото и да е било, а слуховете можеха да се окажат неверни.

По тази причина Тедра перифразира въпроса си.

— Каква е най-голямата вероятност, базирайки се на слуховете?

— Три месеца за търговски кораб, пет за кораб на Откриване на Света.

— Три месеца дори със скоростта на гаалските камъни? В едната посока? Никой вече не пътува толкова дълго, освен ако няма спирки по пътя. Може да не е нужно гориво, но комуникациите определено са. За три месеца могат да се започнат и спечелят войни. Цели светове могат да се разпаднат за три месеца. На никой няма да му хареса да го няма толкова дълго време у дома и като се върне, всичко, което познава, да бъде изчезнало.

— Откриване на Света биха спечелили доста, Тедра, и ти го знаеш много добре. Лигата Сентура никога нямаше да бъде създадена, ако всеки имаше тези остарели разбирания, тъй като миналите поколения не са имали кораби, които могат да пътуват на толкова големи разстояния с такава скорост. По онова време три месеца е смятано за много къс период. Разбира се, тези три месеца не са били възможни за първите изследователи, които са пътували цели години, но смятам, че не се нуждаеш точно сега от урок по история, след като всичко това ти е пределно ясно.

— Три месеца… шест, заедно с обратния път. — Тедра гледаше към Далден и поклащаше глава. — Осъзнаваш ли, че това е само времето, в което ще пътуваш, без да броим времето, което ще ти е нужно да спреш Джоран и да поправиш всички вреди, които може да е нанесъл? Защото няма да успееш да го спреш, преди да нанесе вреди. Освен това ще трябва да намериш палките и да ги унищожиш. Всичко това може да продължи дори година. Няма да отидеш и това е края на тази дискусия.