Джоана Линдзи
Сърцето на воина (3)

Глава 2

Обстановката бе доста напрегната, след като получиха едва няколко отговора на въпросите си, когато стигнаха на Съндър и бяха ескортирани до офиса на генерал Феръл. Дребният генерал веднага направи лошо впечатление на Тедра, тъй като се държеше войнствено и снизходително, а именно те имаха нужда от помощ.

Обикновено би го игнорирала, но заради сегашното й лошо настроение, скоро си крещяха един на друг. По тази причина Шанел въздъхна облекчено, когато някой реши да отиде и да повика Донила Ванд, за да сложи край на спора.

Феръл посрещна помощта й с отворени обятия, тъй като бе повече от очевидно, че не му допада да гледа нагоре към една жена, и побърза да напусне офиса си. Освен това, той умишлено пропусна да спомене факта, че е трябвало да доведат Донила от затвора. След като жената се забави, те поискаха обяснение и информацията, че Донила е в затвора, им бе поднесена от един воин, който стоеше до врата на пост.

Когато преди осем месеца Шанел потърси помощ на тази планета, Донила Ванд бе командващ генерал на Съндърската войска. Тя бе тази, която им разказа как жените на Съндър са завзели властта от мъжете си, за да им попречат да обявят воина на съседната им планета Армору.

Конспирацията, която бяха създали, бе станала глобална благодарение на изобретението, което бяха нарекли Променящата палка. Освен това, на Съндър имаше добре развита научна лаборатория, и бяха успели да се справят с почти всички болести, върлуващи на планетата им. Палката контролираше умовете на умствено нестабилните, за да ги направи отново пълноценни граждани. Точно тази палка бе ползвана от жените, за да завземат всички високи позиции на планетата и сега доста от тях се чувстваха виновни за стореното, включително и Донила. Затова Шанел не бе никак учудена, че някой най-после е обърнал процеса и мъжете отново са поели властта, а някои от жените са се озовали в затвора заради делата си.

Но все пак нямаше да спекулират и да гадаят за това, какво се е случило, за да завземат мъжете отново властта. Все още не знаеха кой е изпратил сигнала за помощ, макар да бе лесно да предположат сега, след като мъжете отново бяха начело. Нямаше никакво съмнение, че Съндър е във война, и вероятно вече губеха, след като агресивните им, войнствено настроени мъже управляваха планетата.

За тяхно нещастие Тедра и семейството й се водеха от политиката на Лигата на Обединените Планети, където Кистран заемаше дванадесето място, и в която бе включена съседната им Звездна Система Нива. Можеха да бъдат предприети стъпки за предотвратяване на бъдещи военни действия, такива, каквито бяха предприети спрямо другите по-развити планети, които бяха опитали да превземат Ша-Ка’ан, когато бе открита Звездната Система Нива. Но след като войната е вече обявена, никаква помощ или препятствие не биха могли да бъдат предложени, поради простата причина, че населението на някои планети е прекалено войнствено настроено и държи да се конкурира с населението на друга планета. За пример, този боен кораб, който имаха те, можеше без проблем да заличи както Съндър, така и Армору от лицето на космоса.

Бе изминал повече от час, откакто генерала ги бе оставил сами в офиса му. Тедра бе седнала, кръстосала крака, отгоре на бюрото му. Столовете в стаята бяха прекалено малки и бе доста вероятно да се счупят, ако седне на тях. Далден, Фалон, и братът на Фалон, Джадел, седяха на земята, облегнати на стената. Шанел кръстосваше нервно стаята напред-назад, чувствайки се повече от нетърпелива, тъй като изпитваше симпатии към Съндъранците, а тъй като бе опознала Донила Ванд при краткия й престой тук, харесваше жената.

Никой не се изненада, че когато Донила най-после пристигна, първият въпрос на Шанел бе:

— Защо си арестувана?

Донила се усмихна. Тя бе дребна жена, едва метър и петдесет висока, ръст нормален за тяхната планета. Мъжете им бяха с по петнадесет сантиметра по-високи от тях. Пред тях Ша-Ка’анските воини наистина изглеждаха като гиганти, а Тедра и Шанел с техните метър и осемдесет също бяха доста впечатляващи.

Но Донила не прояви нито грам от нервността, която останалите Съндъранци изпитваха в присъствието им. Сивите й очи светнаха приветствено, когато Донила стисна ръката на Шанел.

— Те не ми казаха, че точно ти си отговорила на сигнала ми за помощ — обясни бившият генерал. — Не можеш да си представиш колко често се сещах с тревога за теб, въпреки че ме увери, че ще си добре. Но след като той е с теб, смея да се надявам, че вече си доволна от избора на баща си?

Думата „доволна“ дори не се доближаваше до описанието на живота й с нейния воин, но с усмивка на лице, Шанел каза:

— Да, когато дойдох за пръв път тук, бях изпълнена с глупави страхове, които вече не съществуват. Сега съм по-щастлива от когато и да е било друг път в живота си.

— Жена ми е много скромна — заяви Фалон и се изправи, за да застане до нея.

Думите му накараха всички да се разсмеят и дори Тедра забрави за миг тревогите си от това, че не знаеше какво се случва в действителност. След това Шанел отдели време да запознае Донила с майка си, бившият генерал вече се бе запознала с останалите на първото им посещение на планетата.

Донила, като повечето, които срещат семейство Ли-Сан-Тер, не можеше да прикрие изумлението си, че Тедра може да е достатъчно възрастна, че да има деца на двадесет и една години, след като тя не изглеждаше на повече от тридесет. Да не говорим, че нито един от близнаците й не приличаше на нея. Далден и Шанел имаха руси коси и очи с цвят на кехлибар, докато дългата коса на Тедра бе чисто черна, а очите й бяха зеленикавосини като аквамарин. Тъй като през целия си живот Тедра бе спазвала строга физическа дисциплина, тя остаряваше доста красиво.

Шанел се върна на въпроса, който я интересуваше най-много.

— Как се озова в затвора, Донила?

Жената веднага й отговори.

— Няколко месеца, след като си заминахте, имах възможността да се срещна с няколко жени, които, също като мен, са поели високи постове на Съндър с помощта на Променящата палка. Не беше трудно да се види, че повечето от тях не са доволни от начина, по който се развиват нещата. Първоначалните ни намерения бяха ясни — да предпазим Съндър от война. Просто не бяхме предвидили какви ще са последствията от това да живеем с мъже, които ще се държат като роби, нито от това, че ще се чувстваме виновни за стореното. По тази причина започна нова конспирация. Но нямаше да се получи нищо, ако повече от нас не се съгласяха да сътрудничат, тъй като, както първият път, всичко трябваше да се случи в една времева рамка. Все пак, ако само един мъж си върнеше властта, това нямаше да промени нищо. Затова организирахме всички отново и върнахме на мъжете самоличността и спомените им.

— И се озовахте в затвора — възмутено каза Шанел. — Не мога да повярвам…

— Напротив, можеш — сряза я Донила. — Ние отнехме спомените, същността и силата им, отнехме агресивността им. Те никога повече няма да ни се доверят.

— Звучиш така, сякаш още се чувстваш виновна за стореното — отбеляза Тедра. — Това, което сте сторили с тях, е непочтено, но все пак мотивите ви са били чисти. И няколко месеца заточение за тези мъже с цел да запазите планетата от война за мен е достойна постъпка.

— Благодаря ти… май — отвърна Донила силно изчервявайки се. — Но ако не се чувстваме зле заради това, което сторихме, няма да понесем добре и последствията от действията си. Повечето гледаме на престоя си в затвора като ваканция, и то заслужена, след стреса и тревогите от времето, през което опитвахме да държим мъжете под контрол. А и всъщност не сме затворени в истински затвор. Имаме целият лукс, който бихме могли да пожелаем. Мястото, където се намираме, прилича повече на почивен център, отколкото на затвор, но единствената разлика е, че вратите са заключени.

Шанел смяташе да продължи да разпитва по тази тема, но Тедра се интересуваше от по-належащите проблеми, затова се обърна към Донила.

— Знаеш ли защо сме тук?

— Да. Може да съм заключена, но все още съм единственият човек, с който Феръл може спокойно да обсъжда проблемите си, затова ме държи в течение на всичко, което се случва, откакто отново е на власт.

— Ако сте във война с Армору, ние не можем…

— Не, не е нищо подобно — прекъсна я с усмивка Донила. — Оказа се, че от всичко, което сторихме, има една полза. Не направихме така, че мъжете ни да забравят какво е било по време на годините, през които управлявахме ние, и факта, че пет години се оправяхме добре, без да се конкурираме с хора от други планети, им помогна да не се върнат моментално на предишното си държание, и не започнаха да се конкурират със съседите ни. Дори продължиха започнатото от нас и решиха да градят защита, вместо атака. Така ще сме напълно подготвени, когато Армору решат да направят своя ход.

Тедра се ухили.

— Поздравление и добре дошли, вие току-що открихте понятието Оценяване на Живота. Тогава какъв проблем имате?

— Сандък с Променящи палки бе откраднат — с въздишка призна Донила.

— Това си е ваш вътрешен проблем. Защо потърсихте интергалактическа помощ?

— Защото сандъка бе изнесен от Съндър, а ние няма как да излетим от Съндър, за да си ги върнем.

Съндъранците може да бяха високо развити в някои области, но космическото предвижване не бе една от тях. Те дори не знаеха за съществуването на Армору допреди шест години, когато пътешественици от планетата Антури не ги откри. По онова време дори бяха опитали да построят свой космически кораб, но не за да пътуват, а за да могат да обявят война на съседите си и да ги нападат. На Армору хората правеха абсолютно същите опити със същата цел. Тяхното състезание се състоеше в това да видят кой ще може да се организира по-бързо и пръв да нападне съседа си. Състезание, в което Съндър вече доста изоставаше заради годините, в които управляваха жените.

— Знаеш ли кой ги е взел?

— Да, не ни посещават често чужденци, тъй като нямаме почти нищо за търгуване. Но тези хора дойдоха тук с намерението да закупят няколко от Променящите палки. Това беше доста странно, тъй като много малко от нашите хора знаят за палките, а какво да говорим за останалите планети.

— Да не би някой от Антури да е знаел за съществуването на палките?

— Възможно е, но се съмнявам, освен ако не са имали силата да четат мислите ни. Палките не бяха нещо, с което се гордеехме, за да го показваме на чужденците. Казахме на Шанел, защото тя имаше нужда от помощ, а друг начин да й помогнем срещу такива гигантски воини просто нямаше.

Палките бяха използвани срещу всички воини в стаята и дори бе подействала на няколко от тях, карайки ги да забравят, че бяха дошли на тази планета, за да търсят Шанел. При Фалон силата им не бе подействала, тъй като той бе отказал да научи езика на Съндъранците, преди да слезе на планетата им, а за да проработи палката, бе нужно мишената да разбира какво й се казва.

Останалите воини, които бяха дошли заедно с Фалон, нямаха неговото недоверие към всичко извън Ша-Ка’ан, и след като почти всеки компютър можеше да анализира езика и да създаде версия за Сюблим, която може да се научи за броени часове, воините бяха научили старият език на Съндъранците много преди да слязат на планетата.

Сюблим можеше да комбинира новооткритите думи с лекота. Разбира се, имаше и някои недостатъци, тъй като дадени думи бяха специфични за езика и тогава бе нужно и визуално изображение, за да бъде разбрана какво точно значи думата. Но като цяло Сюблим работеше невероятно добре и имаше голяма полза от него по време на световните изследователски мисии.

— И какво стана?

— Посетителите бяха уважени, отнасяхме се с тях като с кралски особи, те се представяха за такива. Темата за палките е много болна за Феръл и той отказа да им продаде дори една, каза им само, че са заключени в трезора и никога повече няма да бъдат изнесени от там.

— Защо не са ги унищожили, след като сте спрели да ги използвате?

— Защото мъжете смятаха, че един ден може да им потрябват.

— Когато Армору потропа на вратата ви с оръжие в ръка? — предположи Тедра.

— Именно — съгласи се Донила. — Освен това, само няколко жени тук знаят как да бъдат направени, и след като палките не действат върху жените, тези жени няма как да забравят как се правят. Затова мъжете сметнаха, че ще е най-безопасно да заключат палките в трезора. Все пак, нашето най-голямо преимущество бе, че имаме силна защитна армия, която да пази денонощно, така че беше невъзможно който и да е от този свят да премине през тях.

— Но онези, които са откраднали палките, очевидно не са били от този свят.

— Именно. Използвали са някакъв вид газ, който е приспал всички и тъй като за нас е непознат, много лесно е пробил защитата ни. След това веднага напуснаха планетата и бяха много далеч, когато открихме кражбата.

— Кога се случи това?

— Вчера.

Тедра въздъхна и натисна един бутон на компютърната си свръзка.

— Марта, знам, че си чула абсолютно всичко. Кой е най-лошият сценарий за тези откраднати палки?

— Ако са откраднати с конкретна цел, може да станат причина за размирици из цялата галактика. Политици с голяма власт изведнъж могат да започнат да променят решенията си без разумна причина. Може да се унищожи цялата икономика на световете, което ще доведе до започване на войни, а Лигата на Обединените Планети вероятно ще се разпадне.

Тедра изръмжа тихо и попита.

— Много ли е голяма вероятността това да се случи?

— Не особено — отвърна Марта с отегчен тон. — Като имаме предвид кой е откраднал палките, по-вероятно е само тяхната планета да бъде управлявана и вероятно ще се получи нещо като предишната ситуация тук. Тихо, ефективно, без кръвопролития, и вероятно голяма част от населението дори няма да заподозре какво се е случило.

— Като имаме предвид кой е откраднал палките ли? — намръщи се Тедра. — И от къде знаеш кой ги е откраднал, след като все още не ни е казано? Не може да локализираш от къде са крадците само по простия израз „уважихме ги като кралски особи“.

В резултат на думите от конзолата прозвуча кикот, Марта беше много добра в имитацията на този звук.

— Можем да поспорим по този въпрос, но е факт, че има само един кораб, който е на разстояние ден от тук, и това доста улеснява нещата.

Тедра извъртя очи.

— Надявам се, че познаваме расата, за да знам най-после с какво си имаме работа.

— Много по-добро от това. Познаваш го лично. Джоран от Сентура III, същият високопоставен крал, който се опита да убие нашият Фалон по време на състезанията миналата година.

— Проклет Ад.

Шанел забеляза, че Донила се изчерви, чувайки проклятието на майка й, и прошепна:

— Това е кистранският израз за „по дяволите“ и е доста смекчен, имайки предвид, че майка ми знае седемдесет и осем езика, на които може да проклина.

Донила се ухили, но Марта, която никога не си правеше труда да шепне, заяви:

— В момента моята Тедра е крайно изненадана. Дайте й време и ще измисли нещо много по-цветисто.

Тъй като всички, включително и Тедра чуха думите на Марта, сега Шанел бе тази, която се изчерви.