Виктор Левашов
Изчезнал безследно (9)

III

Тюрин докладва:

— На петнадесети септември в района на лагера не е имало нищо. Никаква стрелба, никакви сбивания. След един ден някакъв рибар открил в езерото бяла „Нива“ с мурмански номера. В нея два трупа. У тях — два пистолета ТТ. Преди свечеряване в езерото забелязали син джип „Сузуки Самурай“. В него двама. Също трупове. И два автомата АКС-74У Това са калашници, само че скъсени. Пълнителите заредени, не са стреляли нито веднъж. Смъртта е настъпила на петнадесети. Ориентировъчно — във втората половина на деня.

— Значи този ден все пак нещо е имало — отбеляза Мамаев.

— Излиза, че е имало — съгласи се Тюрин. — Но какво — не е ясно. Установили са самоличността на загиналите. И четиримата са от ОПГ на Гърка. ОПГ е организирана престъпна групировка.

— Знам какво е ОПГ. По-нататък!

— Разпитали търговците по сергиите. Те съобщили, че двама се въртели край пазарчето, чакали някого. После седнали в нивата и заминали. Повече никой не ги видял.

— Това ли е всичко, което са изровили мурманските ченгета?

— Не. Те предположили, че хората на Гърка е трябвало да пипнат някого. От тези, които били освободени същия ден. Пуснати са седем души. Трима заминали сутринта с автобуса, трима били посрещнати от аверите си с коли, един си тръгнал пеша. Разпратили запитвания. Шестима са стигнали до местожителството си, за седмия нищо не се знае.

— Кой е седмият?

— Ама казвай направо! Какво ме мотаеш през цялото време? — избухна Тюрин с неочаквано раздразнение, което учуди Мамаев. — Седмият е килърът, на когото те бяха поръчали! Калмиков!

— Искаш да кажеш, че тоя Калмиков е избил хората на Гърка? Сам — и четиримата? С пистолети и автомати?

— Изключено е. Ченгетата са проверили. Той е бил пуснат малко след два часа. Купил си е билет на гарата около седем. Касиерката потвърди. После три часа е чакал на перона влак. През цялото време е бил пред очите на хората. От лагера до гарата има двадесет километра. Това са четири часа ходене със скорост пет километра. Дори да допуснем, че би могъл да се справи с четирима въоръжени бандити, не е имал време за останалото. И най-главното — продължи Тюрин. — В Мурманск направо са се шашнали от това. При аутопсията на труповете се е изяснило, че нямат вода в дробовете.

— Какво значи това?

— Те не са се удавили. Вече са били трупове. Преди да се озоват в езерото. Но и това не е най-главното. С двамата в джипа всичко е ясно. И на двамата са им строшени вратовете. Професионално изпълнение. Обаче така и не са успели да изяснят причината за смъртта на другите двама — в нивата. По-точно, установили са я, но не могат да повярват. Остра сърдечна недостатъчност. Казано иначе — инфаркт.

— Инфаркт? — изуми се Мамаев. — Гърка да не е пратил пенсионери?

— Там е номерът, че не. Нормални млади момчета.

— И двамата са получили инфаркт?!

— И двамата. В Мурманск още се чешат по тиквите. Това е засега. Ако излезе нещо ново, веднага ще съобщят. Има ли други заповеди?

— Има. Разположи хората си край блока, където е живял килърът. Знаеш коя е сградата. Нека да наблюдават. Денонощно. Ако се появи, да го проследят. Къде живее, с кого има контакти. И веднага да ми се съобщава. По всяко време.

Тюрин излезе. Оставаше да очаква с какво ще се върне Николай. Той пристигна на другия ден с нощния полет. Мамаев не спеше. От горе, от ложата, той видя как пред входа спря служебната „Волга“ на „Интертръст“, която беше изпратена да посрещне Николай на летището. Мамаев го въведе в кабинета си, взе от барчето бутилка коняк „Хенеси“ и си наля половин чаша. Посочи с ръка:

— На теб?

— Не. Бих пийнал биричка.

— Вземи си от кухнята.

След като се настаниха на креслата в ложата, Мамаев запали цигара и попита:

— Разказвай.

— В Мурманск е пълен бардак. Всички са се изправили на нокти. Гърка се опита да лае срещу теб, че си го прекарал пред братоците…

— Срещу мен? — прекъсна го Мамаев. — Откъде може да знае, че поръчката е от мен?

— Гърка не е тъпанар, Петрович. Изчислил те е без проблеми. За какво лежи Калмиков? Ето ти и отговора. Аз му казах, че той е на пангара. По пълната програма. Мангизите взе, а не свърши работата. Гърка призна, че не е прав. Закле се, че ще намери кой е очистил хората му и ще се разправи конкретно. Ще намери и клиента.

— Знаем колко струват бандитските клетви! — пренебрежително подхвърли Мамаев.

— Не е толкова просто — възрази Николай. — Там си имат свои сметки. Наскоро ченгетата яко са надупили Гърка. Брат му и още двама авери са подследствени в питерския пандиз „Кръстовете“. Трима са обявени за издирване. Ако Гърка преглътне и това, ще го размажат. Собствените му хора. За признат бандит това е, сам разбираш… Така че настроението му е много сериозно.

— Пука ми за неговите настроения. Говори по работата.

Хората на Гърка прочесали всичко наоколо, продължи разказа си Николай. Освен това, което изровили ченгетата, успели да научат още нещо. Три дни край пазарчето пред лагера се мотали двама непознати със старо жигули, мурмански номер. Чакали някого. Единият, дребен, се шматкал из пазара. Другият седял в колата. Някакъв местен човек, който припечелвал там с москвича си, запомнил номера. Кога го Калмиков тръгнал пеша, двамата с бялата „Нива“ поели след него. След известно време тръгнали и двамата с жигулата.

— Защо са тия подробности?

— Сега ще разбереш. По номера открили в Мурманск собственика на жигулата. Той казал, че е дал колата с пълномощно на някакви московчани. Платили предварително, дали му залог, всичко, както е редът. На петнадесети късно вечерта върнали колата. Колата взел някакъв мъж на име Пастухов. С него имало още трима. Гърка е сигурен, че тези са очистили хората му.

— Сигурен? Защо? — не разбра Мамаев.

— Няма кой друг.

— Ама че логика!

— Не бързай, Петрович — предупреди Николай. — Има и още нещо. По списъците на летището открили тримата: Пастухов, Мухин, Хохлов. Заедно пристигнали, заедно отлетели. Четвъртият най-вероятно си е заминал с влак. Двамата имали пистолети. С редовни разрешителни. Служители на московската частна детективско-охранителна фирма „МХ плюс“. При качването в самолета предали пищовите си, на слизане ги получили. Четирима. Двамата въоръжени. Охранителна фирма. Загряваш ли?

— Има над какво да се помисли — кимна Мамаев.

— Гърка моли да проучиш тия московчани. По всички канали. Спешно. И да му пратиш факс. Той веднага ще се заеме с тях.

— Ще ги проучим — след пауза реши Мамаев. — Гърка ще почака. Първо трябва да се ориентираме сами. Все пак нещо в тая работа…

Той млъкна.

— Какво има? — настръхна Николай.

— Светлината — отвърна Мамаев кой знае защо шепнешком. — В оня прозорец. Свети! Виждаш ли?

— Виждам.

Мамаев се хвърли към телефона и набра мобилния на Тюрин. В слушалката се чу музика, после недоволният глас на началника на службата за сигурност:

— Слушам. Кой е?

— Аз какво ти наредих, мамка му? — изсъска Мамаев в слушалката. — Заповядах ти да се следи денонощно!

— Ти ли си, Петрович? Те следят.

— Спри музиката!

— Не мога. Това е групата на Хун Хуурту. А съм при китайския летец Джао Джа.

— При кого?!

— Това е ресторант на „Лубянка“. Така се казва: „При китайския летец Джао Джа“. Почакай, ще изляза. Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че там има някой! В оная стая!

— Защо реши така?

— Там свети! Свети! Ето защо! Къде са твоите кадри?

— Сега ще изясня. Стой на телефона.

— Работник, мамка му! — изпсува Мамаев. — Той бил при китайския летец. Музика слуша! А аз го отвличам!

— Петрович, те са на мястото си — съобщи Тюрин. — Единият е долу във входа, вторият на етажа. Няма външни хора в квартирата. Само живущите там.

— Да влязат и да проверят — заповяда Мамаев.

— Нощ е — опита да възрази Тюрин. — Може би сутринта?

— Никаква сутрин!

— Е, щом настояваш…

— Слушай, Тюрин. Не ми прави услуги, няма нужда — каза Мамаев. — Ако не ти харесва да работиш за мен, кажи. Няма да те задържам. Даже компенсация ще ти дам. И си седи в тая китайска кръчма, ако щеш, денонощно!

— Можеш да ме уволниш без всякакви компенсации, обаче не закачай китайския летец! — неочаквано се озъби Тюрин. — Това е най-стилното място в цяла Москва. Най-стилното. За тези, които разбират, естествено!

— Ти какво, бе? — обърка се Мамаев.

— Нищо! Китайският летец му бил кръчма! За да го оцениш, трябва вкус! Разбира се, ако цял живот си поркал „Солнцедар“, „Шато Марго“ няма да ти хареса!

— Отивай и провери! Веднага! — кресна Мамаев. — Под какъвто щеш предлог! Обаждане в „Бърза помощ“, пожар, спукана тръба. Изпълнявай!

— Отивам — изръмжа Тюрин. — Още ли свети?

— Да! Свети!

И в този момент светлината угасна.

 

 

Мамаев вече знаеше какво ще докладва Тюрин: квартирата е проверена, в стаята няма никой. Точно това чу:

— Никой няма, Петрович. Бабичките спят, каналджията е поркан. В стаята има педя прах, никакви следи. И никаква светлина. Да не ти се е привидяло?

— Привидя ми се — раздразнено подхвърли Мамаев. — И на мен ми се привидя, и на Николай! И на двамата ни се е привидяло!