Виктор Левашов
Изчезнал безследно (7)

I

Когато на човек всичко му е наред, дори президентът му харесва.

Владимир Петрович Мамаев, генерален директор на компанията „Интертръст“ и собственик на банка „Евро Аз“, харесваше президента Елцин. Дори в последния период от неговото управление, когато той не се харесваше на никого. Смееше се от сърце, гледайки по телевизията как пияният като кирка президент дирижираше оркестъра в Берлин. Кефеше се, като гледаше как Елцин обхожда с тежък поглед хората около кръглата маса в Екатерининската зала на Кремъл и ръмжи: „Не седим както трябва.“

Жена му се възмущаваше:

— Той позори Русия!

— Глупачка — добродушно й отвръщаше Мамаев. — Той развлича Русия. Помага ни да се почувстваме умни. Дори на теб.

Жена му се обиждаше и отиваше да гледа телевизия в кухнята.

Харесваше му и президентът Путин.

Жена му го плюеше:

— Кого избраха, а! Врабче, а не президент! Скок-скок! Ами шлиферът му? Само му виж шлифера! Като на колхозник! Агроном, а не президент!

— Добре де, агроном — съгласяваше се Мамаев. — Какво не ти харесват агрономите?

Времето си вървеше, президентът Путин се ошлайфаше, походката му стана по-уверена, речта — по-твърда. Жена му продължаваше да го гледа скептично, но в погледа й вече имаше повече одобрение, отколкото неодобрение. А Мамаев все по-често се улавяше, че президентът го дразни. Не с това, което говори. Не с това, което прави. Не как изглежда. Дразнеше го безпричинно.

И една вечер в началото на септември Мамаев разбра каква е работата. Причина имаше, но тя не беше в президента Путин. Беше в самия него. Незабелязано се бе появило и все повече се усилваше някакво чувство за вътрешен дискомфорт, пренапрегнатост. Нещо го тревожеше. Нещо в живота му не беше както трябва.

Затова не му харесваше и президентът Путин.

Мамаев остави жена си да се оправя с президента и излезе на балкона да изпуши една цигара на чист въздух.