Виктор Левашов
Изчезнал безследно (10)

IV

Пастухов, Мухин, Хохлов. И още някой четвърти. Два пистолета. Московска детективско-охранителна фирма.

Появата им край ИТК-6 не би могла да бъде случайна.

Мамаев заповяда на Тюрин да се заеме с тази четворка. Той задейства всичките си връзки, но нищо не научи. Нито един от тях не фигурираше в милиционерските досиета. Частната детективско-охранителна фирма „МХ плюс“ беше официално регистрирана, имаше лиценз за дейност. Името на фирмата беше образувано от първите букви на фамилиите на съсобствениците Мухин и Хохлов. Милицията нямаше никакви претенции към фирмата. Ако се съди по отчетите в данъчната служба, работата на тая „МХ плюс“ не вървеше кой знае колко, доходите им едва стигаха да си плащат наема за офиса в сутерена на една от старите сгради в района на „Неглинка“.

Тюрин отиде дотам, но офисът беше заключен. Никаква табела. Местният квартален съобщи, че момчетата са нормални, от бившите военни. Отначало висели в офиса по цели дни, чакали клиенти, сега се вясват от време на време. Не им потръгна работата, заключи кварталният.

Това не беше информацията, която искаше да получи Мамаев. Изобщо не беше информация. Нормални момчета, бивши военни, по цели дни заключен офис. Това можеше да бъде какво ли не. След като поразмисли, Тюрин реши да ги подхване от другия край. Той се срещна със стар познат, полковник от „Лубянка“, с когото някога беше имал служебни контакти, и го помоли да проучи тази четворка по линия на ФСС.

След два дни Тюрин влезе в кабинета на Мамаев, разпръсквайки около себе си як конячен аромат, и положи пред шефа си ксерокопие от докладна записка. Но не изглеждаше тържествуващ, а много разтревожен. И дори постоянната му сънливост беше изчезнала.

— Чети, Петрович. Докладната е отпреди три години, но не е изгубила актуалност. Няма да казвам какво ми струваше да я получа.

— Какво?

— Пет стотака в зелено. И невероятно количество френски арманяк. Но документчето е много любопитно. Струваше си.

Мамаев прочете:

„До ФСС на РФ

От началника на оперативния отдел на УПСМ полковник Голубков.

Оперативният отдел на УПСМ разполага с определена информация за група бивши руски военнослужещи, привлекли вниманието на СВС…“

— Какво е това УПСМ?

— Попитах. Знаеш ли какво ми отговори той? „Не питай, Тюрин. По-добре е да не знаеш.“ Така ми каза моят познат. А той е от тия, дето знаят какво говорят.

— И не ти каза? — не повярва Мамаев.

— Каза, разбира се. Някъде на втория литър. Управление за планиране на специални мероприятия. А виж на кого е подчинено… — Тюрин многозначително вдигна очи към тавана. — По-добре е да не питаш.

Мамаев се върна към текста:

„А именно:

бившият капитан от спецназ С. С. Пастухов (псевдоним Пастух), род. 1970 г., живущ в с. Затопино, Зараиски район, Московска обл.;

бившият капитан от медицинската служба И. Г. Перегудов (псевдоним Док), род. 1963 г., живущ в гр. Подолск;

бившият старши лейтенант от спецназ Д. А. Хохлов (псевдоним Боцмана), род. 1968 г., живущ в гр. Калуга;

бившият старши лейтенант от спецназ С. Б. Злотников (псевдоним Артиста), род. 1969 г., живущ в гр. Москва;

бившият лейтенант от спецназ О. Ф. Мухин (псевдоним Мухата), род. 1972 г., живущ в гр. Москва…“

— Перегудов е докторът от рехабилитационния център при болницата, където се е лекувал Калмиков — припомни Тюрин. — Другите четирима са онези същите.

„Всички гореизброени лица са служили в Чечня и са участвали непосредствено в бойните действия в състава на специална диверсионно-разузнавателна група, оглавявана от Пастухов. Операциите на групата са се отличавали с висока резултатност, което неведнъж е било отбелязвано от командването. Всички членове на групата имат медали и ордени на РФ, а Пастухов е награден и с американския орден «Бронзов орел» за освобождаването на отвлечените от чеченски терористи репортери на Си Ен Ен Арнолд Блейк и Хари Грийнблат.

През пролетта на 1996 година със заповед на зам.-министъра на отбраната всички членове на групата начело с Пастухов са били разжалвани и уволнени от армията «за неизпълнение на бойна заповед». По неизвестни причини липсва каквато и да било информация за случая.

През лятото на 1996 година поради възникнала ситуация. Оперативният отдел на УПСМ привлече Пастухов и членовете на бившия му екип за участие в мероприятие, изискващо висока професионална подготовка, но изпълнителите да нямат никаква връзка със спецслужбите. Поставените пред тях задачи бяха изпълнени доста успешно. Това ни даде основание и по-късно да търсим от време на време услугите им…

Но в последно време не поддържаме с тях никакви взаимоотношения.

Всички те са професионалисти от извънредно висока класа, до съвършенство владеят всички видове огнестрелно и хладно оръжие, бойна и гражданска техника, изключително ефективни методи на ръкопашен бой, притежават навици за оперативна работа и т.н. Но вътрешното духовно прераждане, настъпило във всички тях след уволнението им от армията и особено в Пастухов, ни принуди да се откажем напълно от всякакви форми на сътрудничество с горепосочените лица.

Първата причина за това е тяхната извънредно нараснала алчност. Дори за участие в операции без риск за живота им те изискват по 50 хиляди амер. долара за всеки, при това в брой и предварително. Второ. При изпълнението на поставените задачи проявяват жестокост, далеч невинаги оправдана от обстоятелствата, а понякога напълно излизат от рамките на закона.

Трето. Безпрекословно подчинявайки се на своя командир Пастухов, те прекалено често игнорират указанията на ръководителите на операцията, като постигат целите чрез методи, които на самите тях им изглеждат по-оптимални.

Четвърто. Въпреки че от доста дълго време оперативният отдел на УПСМ не ги привлича за сътрудничество и следователно не им изплаща никакви хонорари, съдейки по всичко, те не изпитват недостиг на финансови средства, макар че само един от тях, Пастухов, работи в построен от него дърводелски цех. Възможно е да изпълняват конфиденциални поръчения на частни лица или бизнес структури, но не бива да се изключват и връзките им с престъпния свят — дори ако засега такива няма, те са напълно възможни в бъдеще.

Не ми беше разяснено от какво конкретно е продиктувано запитването на СВС, затова съм лишен от възможността да направя по-подробни коментари. Началник на оперативния отдел на УПСМ

полковник Голубков“

Тюрин внимателно следеше реакцията на шефа си.

— Е, какво ще кажеш?

— Любопитен документ — оцени го Мамаев. — Много любопитен.

— Слабо казано. Разбра ли какви са те?

— Да. Наемници.

— Точно така. Целият въпрос е: кой ги е наел?

Мамаев си имаше съображения по този повод, но премълча.

— Има още едно друго — след като не получи отговор, продължи Тюрин. — Ти ме пресираш, намекваш за компенсации разни…

— Не си надувай цената — прекъсна го Мамаев. — Кажи благодаря, че не те изгоних, когато проспа килъра.

— Аз съм го проспал?

— А кой? Ти си началник на службата за сигурност. Килърът три месеца е ходил по петите ми. Къде е била твоята служба? За какво ти плащам?

— За това, че умея да мълча.

— Какво намекваш, мамка му? — кипна Мамаев.

— Не се пали, Петрович — мрачно го посъветва Тюрин. — Не се пали. Ти ми плащаш, но не си ме купил. Аз не се навирам в твоите работи. Наиграх се да служа на закона. Стига ми. Твоите дела са си твои. Но и ти не ме принуждавай да говоря за това, което не искам. Разбра ли? Не ме принуждавай! Да продължавам ли? Или пак ще се правиш на девственица?

— Докладвай!

— Помниш ли тетрадката, която иззеха от Калмиков? С твоите маршрути и схемите за покушение.

— Е, и?

— Помниш ли я, или не я помниш?

— Помня!

— Сега виждам, че я помниш. Не ми излизаше от главата. Имаше нещо в нея, даже не знам какво. Нещо непонятно. Всички тези условни обозначения. Усещаше се система, школа. Накратко, помолих моите момчета да я копират. И показах копието на оня от ФСС. А той, ще отбележа, навремето е завършил Академията на КГБ. И знаеш ли какво каза?

— Секунда — прекъсна го Мамаев, като забеляза на пулта на интеркома сигнал за спешно повикване.

— Обажда се президентът на Народна банка господин Буров — докладва секретарката. — Ще говорите ли?

Мамаев се намръщи. Никаква работа нямаше с Буров. Срещайки се в Белия дом или на икономически съвещания, те си кимаха отдалеч, като при това Буров сякаш заговорнически му намигаше. Тези намигания никак не се харесваха на Мамаев. След паметната среща в офиса на Народна банка те бяха разговаряли само веднъж — преди три месеца. В разговора Буров показа подозрително добра осведоменост за делата на „Интертръст“. На Мамаев това съвсем не се хареса. Нямаше никакво желание да влиза в контакт с него, но и не виждаше причини да се измъква от разговора. Затова нареди:

— Свържи ме.

— Приветствам ви, уважаеми господине — чу се в слушалката козешкото тенорче на Буров. — Как е самочувствието?

— Благодаря, нормално — сдържано отговори Мамаев.

— Е, стига, стига! Нормално. Руските бизнесмени не могат да имат нормално самочувствие по дефиниция. Тук при мен случайно попадна една бумага. Съвсем случайно. Даже представа нямам откъде се е появила. И си помислих, че трябва да я видите. Със собствените си очи. Сега ще ви я изпратя по факса. Ще е добре вие лично да получите факса. Впрочем, както искате. А засега — всичко хубаво.

В слушалката записукаха кратките сигнали за свободно.

— Поседи малко — подхвърли Мамаев на Тюрин и излезе в приемната.

След минута звънна факсът и от него изпълзя един лист. Мамаев бързо прочете текста, скри листа в джоба си и се върна в кабинета.

— Какво е станало? — попита Тюрин.

— Продължавай. Показал си копие от тетрадката на оня от ФСС. И той е казал…

— Той каза, че тези схеми може да направи само човек, който е минал курс на обучение… Сещаш ли се къде?

— В академията на КГБ.

— По-лошо, Петрович. Много по-лошо. В академията на Главното разузнавателно управление на генщаба.

— Защо да е по-лошо?

— В академията на КГБ готвеха шпиони. В академията на ГРУ — също шпиони, военни разузнавачи. Но главното е, че там подготвяха диверсанти. И ги подготвяха добре. Много добре ги подготвяха, Петрович. И нашият фигурант е един от тях. Сега разбра ли защо проспах килъра? Защото той е професионал.

Мамаев мълчеше.

— Петрович, чуваш ли какво говоря? — попита Тюрин.

— Чувам! Всичко чувам!

— Сега виждам, че чуваш. Какво ще правим?

— Трябва да го намерим. Колкото се може по-бързо. Заеми се.

— Задачка — оцени заповедта Тюрин. — Ние дори не знаем дали се е върнал в Москва.

— Върнал се е.

— Сигурно ли е?

— Да, сигурно! По-сигурно няма накъде!

 

 

След като остана сам, Мамаев извади от джоба си факса и препрочете краткия текст.

Това беше телеграма. По факса беше изпратена само средната й част, без адреса.

Там пишеше:

„Договорът ще бъде изпълнен.

Калмиков.“