Даниел Стийл
Жажда (42)

42.

След Коледа дните се проточиха бавно, но Одри от много години не беше се чувствала толкова здрава. Ходеха на дълги разходки сред природата и Чарлз възстановяваше силите си. Веднъж седмично трябваше да се явява в най-близката военна болница, но лекарите явно бяха доволни от напредъка му. Бебето, както изглеждаше, се настаняваше все по-удобно. Одри наедряваше с всяка седмица, а през пролетта той се шегуваше, като й казваше, че е станала много тромава. Тя почти нямаше какво да носи и той я отведе в Лондон един-два пъти, за да видят какво става с къщата им и тази на Вай, и да купят по-големи дрехи за по-късно. Винаги, когато се връщаха, носеха вкусни неща за Моли и другите деца. Моли беше много красиво малко момиченце и беше много развълнувана за бебето, което щеше да дойде през лятото.

— Как ще дойде тя, мамо, някоя фея ли ще я спусне в градината?…

— Ами не, не точно… Татко и аз трябва да отидем в болницата, за да го получим. Знаеш, че може и да е момче. Ако бебето е момче, пак е много хубаво.

— Ммм… — Това като че ли не я развълнува. — Може би. Татко ще трябва ли пак да ходи на война, след като вземете бебето?

Тя изглеждаше разтревожена и Одри я притисна по-силно, като кимаше с глава.

— Да, скъпа, също както чичо Джеймз.

— И ти ли?

Одри поклати глава.

— Аз ще остана тук с теб и бебето.

Изглежда, че този отговор задоволи Моли. Тя беше понесла добре отсъствието им, но беше лесно за разбиране, че предпочиташе да са вкъщи. Одри много добре съзнаваше колко много на Александра и Джеймз им липсваше баща им. Чарли се опитваше да компенсира това, като играеше с тях на различни игри, като возеше Джеймз и даже го учеше да кара шевролета, но нищо не можеше да се сравни с радостта им, когато през един уикенд се завърна Джеймз.

Той се появи по Великден и Вай организира една игра с яйца, в която участваха всички, като написа забавни неща върху всяко яйце и скри малки награди и лакомства на различни места. Одри беше вече на повече от шест месеца и Чарлз се шегуваше, като й казваше, че крие някаква много голяма награда. Тя беше най-голямото от всички яйца, а той много обичаше да опипва движенията на бебето, като слагаше ръка на стомаха й.

— Сигурна ли си, че не са близнаци?

— Чарли, това не е смешно! — Но даже Одри трябваше да признае, че е грамадна, и Джеймз се пошегува, като каза, че са в меден месец при такова шокиращо положение.

Всички се радваха, че най-после Одри и Чарлз бяха получили възможност да се оженят.

Беше мирно, щастливо време, една почивка от войната, но Одри получи писмо от Анабел, в което се казваше, че мъжът й е загинал в Тихия океан. Одри седна и й написа дълго сериозно писмо, но само две седмици по-късно Анабел писа отново. Беше се омъжила в Сан Диего за някакъв морски офицер и Одри беше шокирана. Анабел беше много странно момиче и Одри можеше да си представи колко лошо се държи с целия военен персонал в Сан Франциско. Това я смущаваше много сериозно, но Чарли й напомняше, че не може да промени с нищо нещата и тя трябваше да признае, че от много години не чувства никаква близост към сестра си. Нейният живот беше тук, в Англия, и почти изглеждаше глупаво да проявява колкото и слаб интерес към къщите в Тахоу и Сан Франциско, като не се смяташе това, че беше доволна, че ги беше оставила на Анабел, която, както по всичко личеше, държеше да продължи да живее там. Новият й съпруг беше вече отплавал и тя се бе върнала в къщата на „Калифорния стрийт“ с децата си, които Одри почти не познаваше. Малкият Уинстън и Хана.

— Странно е, нали, колко различни могат да бъдат хората, даже когато са от едно и също семейство — каза тя на Чарлз, когато двамата лежаха на тревата под едно голямо дърво.

Огромният й стомах приличаше на планина, в подножието на която тя лежеше, докато той нежно милваше косата й и я гледаше с обич. Като че ли за първи път откриваше колко е хубава.

След малко се прибраха уловени за ръце и в този момент телефонът иззвъня. Чарлз изпревари и вдигна слушалката. Вай беше излязла на покупки, а Одри беше заета с разрязването на една ябълка. Лорд Хоторн беше придружил Вай, а децата се забавляваха под ръководството на сестрата.

— Да?… Да… не, на телефона е Чарлз Паркър-Скот, мога ли аз да приема съобщението за нея? — Последва дълго мълчание и той се обърна гърбом към жена си.

— Сигурни ли са? — Говореше със силно снишен глас.

— Няма грешка?… Кога ще знаят?… Разбирам… моля, обадете ми се.

Той окачи слушалката и за момент остана неподвижен. Одри забеляза, че погледът му е замрежен от сълзи. Не беше искал да й каже, но не можеше да го скрие.

— О, Чарли… какво има?… — Но тя разбра… Дълбоко в душата си тя разбра в момента, в който Чарли започна да говори по телефона. Беше за Джеймз. — Какво се е случило?

— Самолетът на Джеймз е бил свален след нападение срещу Кьолн. Обявен е за безследно изчезнал. Може да е убит, а може да са го взели в плен, просто не знаят. Ще ни се обадят, когато научат нещо повече. Някои от самолетите още не са се прибрали.

— Сигурни ли са, че той не е в един от тези самолети?

Той поклати глава.

— Видели са как самолетът му пада.

— О, боже мой… — Тя приседна в едно кресло, като придържаше с две ръце корема си.

— Запази спокойствие, Од. — Той отиде да й донесе чаша вода и тя отпи една глътка с разтреперана ръка, но и двамата мислеха за Вай.

Обадиха се за втори път след два часа, тъкмо когато тя се беше появила на вратата и побърза за телефона, както правеше винаги, но Чарлз я изпревари.

— Аз ще говоря, Вай. — Обърна се с гръб към нея, както беше постъпил с Одри при първия разговор. — Тук е Паркър-Скот.

Изведнъж думите му прозвучаха много британски в ушите на Одри и прекалено официални. Тя не искаше това да им се случи и не знаеше какво щяха да кажат на Вай… можеше да бъде Чарли вместо Джеймз… Но не искаше да бъде нито единият… Очите й бяха пълни със сълзи и трябваше да се обърне встрани, за да ги скрие от Вай.

Чарли затвори телефона много бързо с мрачен поглед. Той погледна към Одри, а след това към Вай.

— Нека седнем.

Вайълет в миг се вдърви.

— Каква е лошата новина, Чарлз? Кажи ми сега.

Гласът й трепереше, докато той я водеше за ръка към един кухненски стол и я сложи да седне, преди да заговори.

— Ще ти кажа всичко, което знам, Вай. Самолетът на Джеймз е паднал, когато се е връщал от бомбардировка в Германия. Летели са над Франция, над окупирана земя. Никой не може да каже със сигурност дали е убит. Просто няма начин да се разбере нещо, докато не научим дали е взет в плен или не… — или докато не настъпи краят на войната, но той не го каза. — Тези, които са видели как пада, допускат, че може би се е спасил.

Вайълет ахна така, като че ли изпитваше физическа болка, и цялото й тяло потрепери.

— Разбирам. Кога се е случило?

— Рано тази сутрин.

— Не трябва ли вече да са разбрали нещо?

— Не е задължително. Може би няма да разберат нищо и след седмици или даже месеци. Просто трябва да чакаш… и да се молиш…

Но беше ужасно да се каже това на децата.

Вай намери сили да им каже, Джеймз се опита да се държи мъжествено, но след това излезе навън и се разплака в прегръдките на Чарлз, а жените останаха с Александра и Моли. Вай държеше дъщеричката си на скута си, същото беше направила и Одри с Моли, и всички заедно говориха за бога и неговата безкрайна милост и колко много обича той техния татко. Моли ги гледаше с големи очи.

— Чичо Джеймз ще види ли другите ми майка и татко? — Тя знаеше, че е родена в Китай от други родители. Одри можеше само да я притисне по-близо до себе си и да се опита да сдържи, доколкото може, сълзите си.

— Възможно е, скъпа. Но може би пак ще се върне при нас.

А може би нямаше да се върне. Най-лошото беше неизвестността.

След като сложиха децата да спят, Вайълет остана седнала и загледана в огъня в пълно отчаяние. Това, че каза на децата, че баща им е може би мъртъв, беше най-трудното нещо, което беше вършила някога. Одри й подаде ръка и двете жени останаха дълго една до друга, уловени за ръце и увлечени в разговор за Джеймз.

— Все пак аз мисля, че въпреки всичко той ще се върне. Много глупаво ли звучи това? — Тя ги погледна, сълзите текнаха отново и Одри й каза, че много би искала да вярва на същото. — Може би хората от френската съпротива ще му помогнат. Той говори френски прекрасно… — Гласът й се загуби и тя настоя да се качат горе и да занесат на лорд Хоторн чаша бренди.

Той се беше оттеглил в кабинета си и беше прекалено горд, за да плаче заедно с останалите, но Чарлз знаеше колко се измъчва за Джеймз.

Всички си легнаха в полунощ и продължаваха да чакат телефонът да позвъни за новини от Джеймз… че се е върнал… че всичко е било някаква грешка…

Но тази нощ телефонът не звънна.