Даниел Стийл
Жажда (35)

35.

Джеймз се върна от Кайро с разточителни любовни послания за Одри. Той и Чарлз бяха решили да не й казват, че той знае за бебето, което беше загубила. Щеше да е по-добре тя сама да направи съобщението, когато сметнеше, че времето за това е подходящо. Но Джеймз му каза за това, че Шарлот е лесбийка и Чарли нямаше търпение да се върне и да й разкаже играта. Беше крайно време тя да спре да го измъчва и ако този път не се съгласеше да му даде свобода, той имаше намерение да я заплаши да разкрие всичко на баща й. Това го беше ободрило безкрайно. Беше време кучката да си свали лапите от него, така се изрази той пред Джеймз, като трепереше от вълнение.

Джеймз отново беше прехвърлен за въздушни атаки срещу Германия и лейди Вай пак остана сама. На няколко пъти двете с Одри отидоха да видят децата, но по време на едно от тези пътувания, когато се връщаха, Одри я изненада. Тя й подаде дебел плик и лейди Вай го погледна учудена.

— Нови снимки?

Беше направила няколко чудни снимки на децата и Джеймз, които Вайълет ценеше много. Но Одри този път поклати глава.

— Не. Завещанието ми. — Тя погледна дълбоко в очите на приятелката си. — Искам да ми обещаеш, че ако се случи нещо с мен, ще задържиш Моли при себе си, поне до завръщането на Чарли. А в случай, че се случи нещо и с двете ни… — Погледите им не се разделяха. Одри очевидно все още изживяваше болезнено загубата на детето и Вайълет беше изпълнена със съчувствие към нея.

— Защо трябва да ти се случи нещо?

— Човек никога не знае. — И тогава тя реши незабавно да й каже всичко. — Записах се в Министерството на вътрешните работи като фотожурналист. Преди известно време, след като загубих… няма значение. Изглежда мислят, че могат да ме използват като фотограф и заминавам утре вечер, Вай. — Сега тя почти съжаляваше. Не искаше да остане без приятелката си. Но това означаваше, че отново ще бъде с Чарли и не можеше да се откаже от тази възможност. Заради когото и да е. — Изпращат ме в Кайро. Бях помолила за Северна Африка.

— Чарли знае ли? — Вай беше ужасена, когато Одри поклати глава с широка усмивка.

— Не още. Но ще узнае. Надявам се да залепна до него и да работим заедно. Човекът от министерството знае, че преди сме работили заедно. Изглежда, че намира идеята за добра.

— Той да не е луд! Ти си жена. Боже мой, това е опасно.

Одри въздъхна.

— Не по-опасно, отколкото да седя тук между бомбите всяка нощ. — Джеймз искаше Вайълет да отиде в провинцията за известно време и без Одри тя вероятно щеше да замине. — Съжалявам, Вай. — Имаше чувството, че дезертира от нея. — Трябва да бъда с него. — Големите й сини очи се изпълниха със сълзи и Вайълет протегна към нея двете си ръце.

— Ти си страхотно лудо момиче, знаеш ли, Од!

Но по-добре от всичко тя знаеше, че е луда за него.

Одри искаше да бъде с Чарли през всички часове от живота си и в известен смисъл Вайълет не виждаше в това нищо нередно. Тя също обичаше Джеймз, но между Одри и Чарлз съществуваше нещо дори по-силно. Като че ли дишаха един и същ въздух и знаеше колко болезнено понасяше Одри отсъствието му.

— Мога ли да те изпратя?

Тя поклати глава.

— Ще пътувам с военен самолет, а знаеш как се отнасят към тези подробности.

— Да, разбира се. — Вайълет се усмихна. Изведнъж всичко започваше да се променя. Войната беше повлияла на живота на всички и тя не можеше да не се запита дали някога отново всичко ще бъде каквото е било.

На сбогуване се разцелуваха. Това беше следващия следобед, когато Одри привърши с приготвянето на багажа си. Оставяше къщата такава, каквато беше, празна, заключена, както толкова много други къщи в Лондон.

Когато вечерта тръгна за аерогарата, чувстваше особен трепет… за първи път точно такъв от времето на Ориент Експреса и влаковете, които се катереха по планините на Тибет… или улиците на Шанхай… или чудесата на Пекин… Сега тя отново беше на път, отиваше на едно място, за което винаги беше мечтала, за да бъде с мъжа, когото обичаше.

Когато самолетът излетя за Кайро, тя щастливо се усмихна на себе си.