Даниел Стийл
Жажда (32)

32.

Навсякъде се показваха заедно. Чарлз представи Одри на всичките си приятели и навсякъде я приемаха с отворени обятия. Всички посрещнаха с облекчение новината, че се беше разделил с Шарлот Биърдзли. Чарлз и Одри ходеха на партита, опери, балове. На един бал с маски попаднаха на Шарлот, облечена като Der Rosenkavalier — със сатенен панталон, който правеше от нея много приятен мъж, както отбеляза лейди Вай с отвращение. Когато преминаха покрай нея, погледът на Чарлз срещна нейния само за кратък момент и тогава тя се обърна настрани. Той вече се дразнеше от упоритостта, с която тя се държеше за името му. Навсякъде във вестникарските бизнес колони срещаше името Шарлот Паркър-Скот, а много му се искаше да раздели името си с Одри.

Но до този момент Шарлот не се беше съгласила на развод, а по Коледа Одри и Чарлз се бяха настанили в нова къща, само на пет блока от Вай и Джеймз. За Нова година дадоха специално парти за осветяване на новото жилище и последният от гостите напусна, едва когато беше осем часът на следващата сутрин.

Три седмици по-късно умря крал Джордж и беше наследен от Едуърд Осми, красив мъж на четиридесет и една години. Одри беше изумена, когато разбра, че само преди няколко месеца го беше срещнала на Ривиерата, а сега той беше вече крал на Англия. Чудеше се какво щеше да се случи сега с романа му с Уоли Симпсън, разведената американка, с която беше обвързан така открито. Но това, което беше позволено на принц, щеше да е забранено за крал и Одри подозираше, че нямаше да им е лесно. Англичаните бурно изразяваха несъгласието си с връзката му с разведена жена.

Но вниманието на цялата страна се отклони от тях, когато през пролетта Хитлер нахлу в Рейнската област. Това стана причина мислите на Чарлз и Одри да се насочат отново към Европа и след като изпратиха десетина писма на Уши, от която не получиха отговор, Одри най-после се свърза с родителите й и беше шокирана от обяснението, което получи за мълчанието на приятелката си.

— Тя е в манастир в Австрия, мила. — Гласът на баща й беше старчески и уморен.

Германия вече не беше приятно място за живеене. А когато Одри попита за адреса й, баронът обясни, че е безсмислено. Била влязла в отшелнически орден и не можела да получава поща от никого, даже от родителите си. Даже те нямали право да влизат във връзка с нея.

Отказала се бе от света и от всичко в него.

Одри беше дълбоко потресена. Когато през следобеда заведе Моли в парка, спомените й продължаваха да я тревожат. Спомни си колко отчаяно Уши беше искала да забременее. Казваха, че искат шест деца… а сега Уши беше монахиня… отшелничка… Никога повече нямаше да научат нищо за нея. Тази мисъл докара сълзи в очите й.

Тя се отби при Вай. Новината порази и нея по същия начин. Вестта беше ужасна, страшно беше да се помисли, че се е отказала от младостта, обаянието и красотата си. И Одри отново си спомни за това, колко всеотдайно Уши беше обичала Карл и колко безсмислен беше станал за нея животът без него. Това донякъде й напомняше за собствените й чувства към Чарли.

Сега Чарлз и Моли бяха целият й живот. Понякога беше страшно, страшно, когато помислеше колко много ги обича и че те запълваха целия й живот. Те означаваха за нея повече от всичко друго. Понякога беше трудно да си спомни, че технически Чарлз е женен за друга. Като че ли тя и Чарлз винаги са били заедно. Сега беше трудно да си спомни, че някой е заставал помежду им, даже за съвсем кратко време, и че този някой сега беше лишен от всякакво значение за тях.

— Това смущава ли те, Од? — беше я попитала веднъж Вайълет и Одри й беше отговорила честно, че не.

— Мисля, че би трябвало да ме смущава, но не е така. Разбира се, шокиращо е, но никой от хората, които познаваме, не се вълнува от това, не се вълнуваме и ние. Единственото трудно нещо е, че не можем да имаме деца. Но Моли достатъчно ни пречи да скучаем.

Вай се усмихна на думите й. Моли беше най-сладкото дете и тя я обичаше почти колкото собствените си деца.

Одри й правеше стотици снимки, както и на Александра и на малкия Джеймз. Това й доставяше удоволствие. А Чарлз вече работеше върху нова книга. Беше отказал да се върне в Америка, за да води преговори по нов кино договор, надявайки се да обезсърчи интереса на Шарлот към себе си, но тя беше уредила този договор от негово име и му беше спечелила едно малко състояние с надеждата, че след като го впечатли по този начин, ще успее да го привлече отново към себе си. Обаче ако това е било намерението й, не излезе нищо. Чарлз беше напълно безразличен. Той обичаше само Одри и малката Моли, която беше започнала да го нарича татко, което беше истинска музика за слуха му.

Годината се изтърколи много бързо. Шарлот нито за момент не прояви милост, а Одри и Чарлз бяха усилено заети със собствения си живот. Тя имаше намерение да направи фотографските илюстрации за новата му книга, а световните събития засягаха отблизо и двамата. Това беше година, изпълнена със злокобни политически събития. Хитлер продължаваше да протяга хищни лапи. Рим и Берлин се съюзиха помежду си през есента. А през ноември Хитлер се споразумя и с Япония, като беше постигнато съгласие за съвместни действия срещу Русия в случай на необходимост.

Но най-шокиращата новина дойде през декември. Нейните последици бяха далеч по-малко важни от политическите интриги на Адолф Хитлер, но като всички други хора в Англия, Одри беше напълно шокирана, когато на десети декември слушаше в кухнята си крал Едуърд по радиото, докато в същото време наблюдаваше играта на Моли с любимата й кукла.

Когато чу гласа му, й се стори, че краката й са завинтени за пода. Човекът, когото беше видяла на Антибите с Уоли Симпсън. По лицето й мълчаливо се търкулнаха сълзи, когато разбра думите, които щяха да развълнуват цялата нация, а след това и света.

— Намирам за невъзможно да изпълнявам задълженията си като крал… без помощта и подкрепата на жената, която обичам…

Да се откаже от едно кралство — какво повече може да бъде поискано от един мъж? В този момент тя се замисли върху това, колко бяха щастливи от това, че се обичаха толкова много, а след малко оживя и споменът за жената, която беше срещнала, и се питаше какво ли в нея беше вдъхновило такава голяма любов. Бедният човек говореше с болка. След по-малко от година на трона той абдикираше, за да се ожени за тази два пъти развеждана американка.

И въпреки че той не беше неин крал, сърцето й трепна от съчувствие, съчувствие към агонията, която е предшествала решението му… някак си странно, далечно, това й напомни за тяхната ситуация с Шарлот… Изправени пред всички превратности, те бяха избрали да бъдат заедно, законно или не… но животът им положително беше по-просто устроен, отколкото този на крал Едуърд и госпожа Симпсън.

Дълго след като радиото вече беше изключено, тя остана в кухнята, загледана в дъщеря си и замислена върху постъпката му… Беше се отказал от кралството си заради жената, която обичаше… Съзнаваше, че никога няма да забрави това и се усмихна през сълзи, като си помисли колко ли много я обича.