Даниел Стийл
Жажда (37)

37.

На следващата сутрин Чарли отново беше по-сериозен и имаше угризения, заради това, че беше разрешил на Одри да остане.

— В края на краищата това е военна зона. И Мусолини започна инвазията си в Египет.

Тогава тя се засмя тихо и притисна ръката му върху масата.

— Знаеш какви са италианците, скъпи! Ще им трябват години, за да напреднат чак толкова много. — Тя нямаше никакво намерение да си ходи.

А ден след ден той привикваше с присъствието й. Месец по-късно те все още очакваха италианците да атакуват и навсякъде цареше някакъв вид празнична атмосфера. Одри се беше сприятелила с много от войниците и тя и Чарли прекарваха часове, седнали на терасата на хотел „Шепърд“, като пиеха с другите кореспонденти. Всички те бяха съвсем свикнали с нея и Чарли даже беше престанал да я подтиква да си върви. Беше му безкрайно приятно, че я има до себе си, и наистина тя беше вън от всяка опасност. Единственото неприятно нещо, с което се сблъскваха, бяха пясъчните бури, които от време на време се разразяваха и които им създаваха трудности, когато излизаха в пустинята. Имаше хора, които се бяха загубили при тези силни бури, и Чарли и Одри бяха специално предупредени от командващия офицер генерал Уовъл да внимават. Но по-голямата част от времето си прекарваха в самия Кайро, а схватките с италианците в най-добрия случай изглеждаха нещо не чак дотам сериозно. Обстановката се владееше така добре, че Одри даже спомена за възможно пътуване обратно, за да се види за кратко с Моли за Коледа, но се боеше, че ако отидеше, Чарли нямаше да се съгласи да се върне пак при него, а Вайълет беше писала, че ще прекарат Коледата с децата, със свекъра си и Джеймз, и убеждаваше Одри, че Моли е безкрайно щастлива, така че тя реши да остане в Кайро при Чарли.

През декември британците започнаха да се отнасят по-сериозно към италианците и решиха да ги изгонят от Либия веднъж завинаги. На двадесет и първи януари 1941 техните войски завзеха Тобрук, а на седемнадесети февруари италианците се предадоха.

Но по онова време ставаше нещо много по-интересно, за което Чарли и Одри вече чуваха от седмици. Изглеждаше, че немците нямаха причина да бъдат доволни от начина, по който италианците бяха провели либийската кампания, и щяха да изпратят немски генерал и немска войскова част, която да поеме инициативата и да направят живота за британците труден. До падането на Тобрук навсякъде се носеха слухове и когато италианците развяха белия флаг, всички говореха за мистериозния немски генерал, който трябваше да пристигне всеки момент, макар че никой от Върховното британско командване не знаеше кой е той.

Два дни след поражението на италианците Уовъл покани Чарли на вечеря. Когато се върна при Одри, Чарли не беше много ясен, когато говореше за обсъжданата тема.

— Той каза ли нещо за немския генерал? Не са ли научили вече кой е той? — Всички говореха само това, и даже между останалите кореспонденти, с които беше вечеряла този ден, това беше главната тема на разговор. Всички искаха да се осведомят, особено британците.

— Не, не още. — Но той отбягваше погледа й, докато се събличаше.

— Намираш ли, че Уовъл е обезпокоен?

Мнението му беше, че е силно обезпокоен, но не искаше да го каже на Одри. Това, което трябваше да й съобщи сега, беше, че щеше да отсъства няколко дни и че не може да й каже къде ще бъде. Мислеше какво да съчини, когато тя неочаквано застана пред него.

— Ти не ме слушаш, Чарли! — Вгледа се внимателно в лицето му. Познаваше го много добре. Точно от това се страхуваше той. По-лесно щеше да му бъде да се изправи срещу немски генерал, отколкото срещу тази жена.

— Напротив, слушам те, Од! Мислех за вечерята. По изключение добро меню. За десерт имаха нещо оригинално египетско от много добро качество.

— Не ми поднасяй това. — Тя седна на ръба на леглото и му отправи подозрителен поглед. — Криеш нещо, Паркър-Скот. Какво е то?

— О, за бога! По дяволите, уморен съм, Од, не ме разпитвай тази вечер. Ако знаех нещо за немците, щях да ти го кажа.

Той й обърна гръб, като се преструваше, че е нервиран. Направи същото, когато бяха и в леглото, но тя беше в твърде игриво настроение тази нощ и не преставаше да промушва ръка между бедрата му, докато той се опитваше да не се смее и продължаваше да лежи с гръб към нея.

Вече бяха прекарали няколко месеца в „Шепърд“ и започваха да чувстват това място като свой дом. Но сега той беше сериозно обезпокоен и не знаеше какво да й каже.

— Не си много приятелски настроен тази вечер, Чарли — прошепна тя, а той се превъртя и я погледна с тъжна усмивка.

— Знаеш ли, че понякога си голяма душевадка. Някой казвал ли ти го е?

Тя се ухили. Носовете им почти докосваха възглавницата.

— Никой не е имал тази възможност.

Той й се усмихна. Знаеше, че е единственият мъж, с когото беше спала.

— Не искаш ли да поспиш малко, Од?

Трябваше да стане рано на следващия ден, но точно сега не искаше да й го каже.

— Искам да знам какво е това, което криеш от мен. Да не си се влюбил някъде тази вечер? Вече знаем какви неща ти се случват в Кайро. Какво има, Чарли? — Тя се подпря на лакът и го погледна. — Знаеш ли, от теб шпионин не става. Винаги мога да разбера кога лъжеш.

— Това, което казваш, е ужасно, Од! — Думите й го накараха да почувства как гръбнакът му изтръпва в ледена тръпка и той си пожела тя никога да не казва такива неща пред хора от Министерството на вътрешните работи. — Никога не съм те лъгал.

— Не, когато става дума за важни неща. Но носът ти побелява, когато лъжеш, малко нещо, както с Пинокио.

Той се отпусна върху възглавницата и затвори очи в удобното легло. Тя наистина беше безнадежден случай. Отново отвори очи и се загледа в тавана. Нямаше смисъл повече да крие. Щеше да го мъчи цяла нощ. Неговата, много негова Мата Хари.

— Заминавам за няколко дни и не мога да ти кажа къде, така че не ме питай.

— Чарли! — възкликна тя изненадана и се надигна от мястото си. — В такъв случай ти ще правиш нещо, за което ме лъжеше. — Самата тя се учуди силно от това, колко е била точна, а той вече изглеждаше уморен и примирен.

— Не лъгах.

— Лъга. — Тя изглеждаше много доволна. — Е, какво беше?

— Казах ти, Одри. Не мога да ти кажа. Строго секретно е.

При тези думи тя се поколеба само леко затруднена.

— Опасно ли е?

— Не. — Не искаше да я тревожи.

— Тогава защо не можеш да ми кажеш?

— Това е само едно малко пътуване с генерал Уовъл. Обещах му да не казвам нищо.

Той правеше опит да внуши, че няма нищо интересно за нея, и неочаквано тя се запита дали генерал Уовъл имаше любовница.

— Това ли е?

— Ами… Одри… не мога да кажа. Между мъжете това е въпрос на чест.

Но той правеше всичко възможно, за да я убеди, и много съжаляваше, че не се беше сам досетил за това преди. За голямо негово облекчение тя налапа въдицата. След това той я остави да го атакува и тя го целуна сънливо, след като бяха удовлетворили желанието на телата си.

— Колко време ще отсъствате с генерала?

— Само няколко дни… и гледай да не казваш на никого нищо.

Тя се унесе в сън и той се усмихна вътрешно. Не беше чак толкова лош шпионин, колкото тя мислеше.

Само се молеше да може да изпълни задачата.