Денис Робинс
Лукреция (4)

Глава четвърта

Гордостта на Борджиите пламна в Лукреция; цялото й тяло се изпъна и замръзна. Погледът, който хвърли към Марко бе изпълнен с омраза и гняв.

— Как се осмеляваш да слагаш ръка върху някой от прислугата ми? Остави я незабавно и се махай оттук!

Марко се поклони ниско, но задържа в стоманените си мишци борещото се и ритащо момиче.

— Простете ми, мадона, но трябва да изпълня заповедта на моя господар Чезаре.

И като изрече тези думи чернобрадият се обърна и излезе от стаята. На прага се спря за миг и с усмивка, която повече наподобяваше на подигравка, подхвърли през рамо:

— Без съмнение мадона Лукреция е изцяло заета със своя паж. Тази новина ще бъде интересна за моя господар, дори може би малко ще го разтревожи вестта, че тя е толкова благосклонна към някакъв си недостоен за височайше внимание субект.

Чувайки това, Марио си пое дълбоко дъх и пребледня от ужас. В дома на Катанеи всички се страхуваха от Марко почти толкова, колкото и от самия Чезаре. Лукреция дори не помръдна. Тя остави Марко да се отдалечи, без да го възпира повече. Това не означаваше, че тя обръщаше гръб на злощастието на младата си прислужница, чиито жалостни стенания ехтяха из мраморните коридори. Не, но тя трябваше да обмисли някои неща. В момента в нея се извършваше ужасна вътрешна борба, която тепърва щеше да играе огромна психологическа роля в живота й; вероятно щеше изцяло да промени и характера й.

Сирачето Леонара бе израснало пред очите й като нейна робиня. По някакви необясними и за самата Лукреция причини тя обичаше това момиче. И затова си го бе запазила като масажистка — не само поради уменията му в тази насока, а и поради нежния му и кротък характер и спокойствието, което се излъчваше от Леонара, която непресторено обожаваше господарката си. Същото спокойствие се излъчваше и от Марио, само че той разпалваше в нея други чувства. А Леонара трогваше сърцето й. В богатия на тъмни дела живот на Лукреция Борджия, където чудовищните по характер и покварени нейни роднини извършваха жестокости, които човешката уста не смееше да опише, за да спечелят пари и власт, доброто й сърце оставаше да блести като звезда. Вярно бе, че тя бе опетнена поради близостта между нея и брат й, както и контактите й с безпътните придворни дами. Но все пак в нея неразрушена оставаше вродената й доброта. И това й основно качество се бореше да разцъфне също като хвърлено в калта цвете. И сега борещите се в нея чувства можеха да се определят със същата фигура на речта. И тази борба бе нелека, защото Лукреция отлично разбираше злокобната закана в думите на Марко. В този миг младият й паж понечи да каже нещо, но тя го отблъсна и внезапно побягна от стаята. Премина разстоянието до апартамента на Чезаре, спря се пред заключените му врати и започна да бие с юмручетата си по тях като високо викаше името му.

Наоколо цареше тишина. Писъците на Леонара вече не се чуваха. Тази дълбока тишина бе даже по-страховита. После Марко се появи, излезе в коридора и затвори вратите зад гърба си.

— Господарката ме е проследила? Намирате ли това за много разумно?

— Незабавно ме отведи при господаря Чезаре! — заповяда Лукреция.

— Не ви съветвам да правите това, мадона. Когато моят господар заповяда никой да не го безпокои, нарушението на заповедта му ще струва дори повече от живота ми.

Лукреция ядно сви ръчичките си в юмруци. Големите й очи проблясваха яростно и безпомощно.

— Ти си влечуго, Марко — изсъска тя между стиснатите си зъби.

Чернобрадият се залюля от вътрешен смях — това го забавляваше. Откакто Лукреция бе пораснала и от дете се бе превърнала в сегашната зряла златна красавица — такава прелест бе рядкост в Италия — Марко, както и стотици други мъже наоколо, бе тайно копнял да я притежава. Наистина изключителна рядкост, защото красотата й бе съчетана с необикновена интелигентност. Новата фаворитка на Кардинала — Джулия Фарнезе — бе също красива, наричаха я „Ла бела“. Но в сравнение с Лукреция тя бе глупаво, суетно дете. За Марко не съществуваше и най-малката надежда да излезе от статута си на слуга и да дръзне да бъде лукрецин ухажор, поне не явно. Така си мислеше той поне. Но пък същевременно, след като той няма право да протегне ръка и да допре пръсти до тази несравнима огнено златиста коса, дори и с риска да се опари, от къде на къде е длъжен да стои отстрана и да гледа как се врежда онова дребно пажче. И тази мисъл се въртеше сега в главата на чернобрадия. Когато видя коленичилия пред Лукреция Марио, неукротима ревност го бе обзела. Всъщност в това, може би, не се криеше нищо. Но все пак…

И Марко внезапно проговори:

— Разбира се, ако мадона укроти гнева си и се държи с покорния си слуга малко по-мило и благосклонно, отколкото с някой от собствената си свита, може би той ще намери начин да прекъсне онова, което върши Негово Превъзходителство.

Лукреция бе вече достатъчно обиграна и веща по отношение на безскрупулното и безнравствено поведение на хората, които я бяха възпитали и отгледали, че не можеше да не разбере смисъла на марковите думи. Бузите й пламнаха. Призля й от отвращение. Дори и да беше последният мъж в Италия тя не би позволила на този коварен миланец да докосне и малкото й пръстче. Тъкмо щеше да му отговори по подобаващ начин и още по-люто да му се закани, когато продължително и болезнено ридание наруши тишината зад украсените с изкусна дърворезба врати.

Лукреция се заслуша и задушаващата я ярост се превърна в ужас, който сякаш я обгърна в ледените си прегръдки. Това бе вик, изтръгнал се от Леонара. Лукреция стисна зъби. Сълзи на гневна безпомощност избликнаха от големите й сини очи и сякаш ги уголемиха още повече.

— Закъснял си, Марко — промълви тя. — И за двама ни е късно.

— О, не, мадона — все още мога да я спася — откликна човекът, по-добре от всеки друг познаващ неведомите лостове, които движеха съзнанието на Чезаре. — Достатъчно е само да кажа на господаря, че според сигурен мой източник снощи Леонара е била в къщата на приятел, който после починал от чума и той незабавно ще я отстрани от себе си.

Някаква надежда просветна пред Лукреция. Трябваше да спаси бедното мило сираче от мъките да бъде принудено да приема насила нежелани прегръдки. И тогава внезапно Лукреция реши да направи една жертва — това й решение бе продиктувано от първия в живота й действително благороден подтик. За първи път разсъждаваше по този начин — да се жертва заради другиго. В необузданата развала и егоизъм на нейното време такъв подтик изпъкваше и блестеше като неподправен скъпоценен камък.

— Спаси я, Марко. Спаси я и ми кажи какво искаш в замяна. Ще ти дам това — тя изрече тези думи задъхано и бързо измъкна един от най-големите рубинени пръстени от пръстите си.

Обаче прислужникът на Чезаре гледаше не червения рубин, а пълните й сочни и прекрасни устни. Той я сграбчи и впи устни в нейните, които бяха така сластни и чувствени, а същевременно толкова необичайно чисти.

— Предпочитам да съм на мястото на дон Керубино тази вечер — измърмори той.

Лукреция се изскубна от ръцете му. Целувката му я бе отвратила до дъното на душата. И въпреки всичко чувстваше се обзета от непознато усещане за сила и опиянение. Посочи му затворените врати.

— Иди, иди и му кажи, че Леонара е била в заразена къща! — нареди тя. На Марко му се искаше да изпроси още една целувка, но не се осмели. По-късно щеше да се опита да изнуди това красиво създание да му позволи по-голяма свобода. Сигурно бе, че тя няма да иска брат й да узнае за пажа. Затова бързайки да й угоди, Марко се отправи незабавно към спалнята на господаря си.

Голямото помещение бе потънало в мрак; светлина идеше само от догарящите восъчни свещи в сребърните им поставки над просторното легло. Стройната фигурка на младата масажистка лежеше на пода пред леглото свита на кравай, а пръстите й се бяха впили в червеното кадифено покривало. Роклята й бе разкъсана, смъкната от тялото и хвърлена на земята. На едната буза имаше посиняло място от удар. Чезаре я бе захвърлил брутално на земята, след като се бе опитала да го отблъсне. Над едната й вежда имаше рана — при падането се бе ударила в позлатения крак на леглото. Марко влезе на пръсти в стаята и в същия миг чу думите на Чезаре, изречени с полуядосан, полушеговит тон:

— Не допусках, че в теб се крие такова диво котенце, мое мило дете, но знай, че прекалената съпротива може да се окаже голямо изпитание за нервите ми в тази жега, пък и прекалено много белези по лицето могат да те загрозят…

Чезаре замлъкна по средата на изречението си — бе чул отварянето на вратата. Обърна се рязко с ловките движения на пантера и пръстите му обхванаха сребърната дръжка на кинжала, който носеше на колана на нощния си халат. Никога не сваляше оръжието от себе си — нито денем, нито нощем…

— Марко! Какво по дяволите… — яростно проговори той.

Чернобрадият не загуби нито секунда — заговори бързо и задъхано, като че ли бе тичал през цялото време.

— Господарю, господарю! Тичах до припадък само да мога да ви предупредя…

— За какво глупако?

— Това момиче… — Марко посочи простряната на пода Леонара.

— Какво за това момиче? Говори или ще почувстваш кинжала ми в гърлото си!

— Господарю мой, осмелих се да ви прекъсна само заради собствения ви живот! Предупреди ме господарката, а аз проверих думите й междувременно — това момиче снощи е посетило болна роднина в болницата Санкта Санкторум. След това жената умряла от чума. Възможно е Леонара да е заразена.

Девойката чу думите на Марко, повдигна нараненото си лице и се огледа замаяно. Чезаре я изгледа с ужас и отстъпи крачка назад. Чума! Чумата бе враг номер едно на всички в Рим; всеки смъртен се страхуваше най-много от нея. Тя не подбираше, особено по това време на годината, смъртоносната й целувка бе една и съща и за принц, и за просяк. От устата на Чезаре изригна порой ругатни. Заповяда на Марко веднага да я отведе. Вече не изпитваше никакво желание да я опозори.

— Махни я от очите ми! — процеди той през зъби. — Вземи дрехите й и ги изгори. Да я изкъпят в оцет. И на мен ми донеси оцет. Десет хиляди проклятия, и на нея и на сестра ми, загдето й е позволила да ходи в болницата.

Продължаваше да бълва заповеди. В спалнята незабавно да се запалят ароматни свещички! Да се вземат всякакви предохранителни мерки. Разкъса собствения си халат, смъквайки го с резки движения от себе си, докато тичаше към будоара си, облицован в черно и златисто, и крещеше на пажовете да подготвят специална вана и да доведат личния му лекар да каже какви предпазни средства трябва да се приложат. Чезаре Борджия, който не би мигнал дори в смъртоносен двубой с най-добрите майстори на шпагата в Европа, трепереше като пача в смъртен страх пред чумата, която не подбираше жертвите си в Рим.

Марко потръпваше от вътрешен смях и задоволство от собствената си изобретателност и хитрост, макар и да не изпитваше никакво съжаление към момичето. Грубо й нареди да си вземе роклята, да се загърне и я последва.

Без да знае на кого да благодари за чудотворното си спасение, младата масажистка излезе от тази ужасна за нея стая, луксозна бърлога на безпътен звяр. Устните й шепнеха горещи молитви на благодарност към Дева Мария, която бе чула горките й молби за помощ. Когато видя господарката си, която неспокойно се разхождаше напред-назад пред вратата на чезаревия апартамент, веднага се досети кой е благодетелят й — спасител. Мигом се хвърли на земята в краката на Лукреция.

— О, господарке моя, прекрасна, мила и добра ми господарке… — стенеше тя.

Лукреция се наведе и нежно я повдигна.

— Навреме ли пристигнахме? Добре ли си? Направи ли ти нещо?

— Нищо ми няма — увери я девойката радостно, съвзела се след страшния шок, и опипа удареното място на бузата и разкъсаната кожа над веждата. — Само тези.

Цялата тази комедия подразни Марко, който жадно гледаше Лукреция. Жадуваше да си получи отплатата и да грабне Лукреция в прегръдките си. Но сега не смееше да настоява за това.

— Господарката несъмнено ще се присъедини към благодарностите на Леонара по-късно — изрече той многозначително и вежливо. — Осмелявам се най-почтително да посъветвам мадона да се държи по начин, като че ли и тя се страхува от чумата. Леонара трябва да остане в стаята си докато мине опасността от зараза.

— И това ще стане — кратко отсече Лукреция.

Сърцето й ликуваше, изпълнено с непозната за нея радост, докато тя и спасеното момиче се отдалечаваха по коридора от стаите на Чезаре. В същото време си даваше сметка, че щеше да си има неприятности с Марко — той не бе получил онова, което искаше. Намесата му бе провалила плановете й за Марио тази вечер. Ако се опиташе да направи нещо, той щеше да я проследи, да я шпионира и да докладва за всичко на Чезаре. Това щеше да завърши с ужасна смърт за Марио.

И ето пак почувства как в нея се борят доброто и злото. Желанието й да изпита върховната наслада с младия паж и да се радва на любовните му ласки се преплиташе с неохотата й да го обрече на мъчителна смърт, за която само тя единствено щеше да носи отговорността.

Влизайки в стаята си, почувства да я наляга отчаяние. Можеше ли човек да намери светлина и истина в тази мрачна къща на сенки, където плътската страст — фалшива имитация на истинската любов — бе единствената обменна монета между мъжете и жените? Всъщност какво пък означаваше думата любов? Сигурно не онова чувствено похотливо желание, което баща й изпитваше към любовниците си, нито пък развратното привличане, което тласкаше Чезаре към леглото на Маделеана. А какво да се каже за онзи вид любов, който накара самата нея — Лукреция — да поднесе устните си преди малко на злодея Марко, за да спаси прислужницата си?

Искаше й се да поплаче, да се скрие от всички, да избяга от света, може би в манастир? Да пренебрегне и отхвърли удоволствията на разпътния Рим и да стане христова невеста? Но отлично разбираше, че е създадена и устроена за земна любов. Тялото й бе узряло за такава любов — от глава до пети — и тя копнееше да я изпитва. А в най-близко бъдеще трябваше да отиде под венчило, и то с един непознат испанец…

Огледа бялата си атлазена рокля. Пронизаха я студените иглички на суеверен страх. Върху красивия атлаз имаше капчица кръв. Кръв, която бе капнала от раненото чело на Леонара, когато прислужницата се бе хвърлила в краката й да й благодари.

Това бе лоша поличба, вещаеща зло. Нищо добро не може да се очаква от тазвечерния годеж, това сигурно бе смисълът на предзнаменованието. Марио, който я бе очаквал в стаята й, се приближи до нея и понечи да заговори. Тя му даде знак да замълчи.

— Доведи Мария. Донеси нещо, с което да изчистим това петно от роклята ми — повелително рече тя.

Пажът се втурна да изпълни заповедта. Но един час по-късно, когато самият Кардинал пристигна, за да я отведе на тържеството, малкото петно все още, макар и слабо, личеше на великолепната рокля. Също както — мислеше си Лукреция, докато хванала Кардинала под ръка, влизаше в банкетната зала — отпечатъкът от нечистата целувка на Марко оставаше като петно на устните й.