Денис Робинс
Лукреция (31)

Глава тридесет и първа

Невероятен ужас разлюля Бианка. Тя успя да отдалечи устните си от неговите и закрещя неистово, а мраморните сводести коридори на палата заехтяха като в хор. Чуха се гласове, появиха се запалени факли, полуоблечени слуги се притекоха да видят какво става. Лукреция дотича също; тя чу пронизителните викове и разпозна гласа на довереницата си, а после, бързо намятайки роба върху нощницата си, се затече в хола.

Чезаре побесня. Бяха му отнели плячката. Позеленял от гняв и злоба, той пусна прекрасното, узряло за любов тяло на момичето. Тя се свлече на земята, ридаеща горчиво, и се опита да се загърне в полуразкъсаната си роба. Чезаре Борджия изгледа мрачно събралата се групичка с онзи ужасен, подобен на летяща мълния поглед и изплашените лица сведоха очи. Сред присъстващите имаше неколцина от охраната на палата, но кой ли се осмеляваше да търси сметка на сина на папата. Той, от друга страна, реши, че няма смисъл да става обект на глупав скандал и клюки. В момента на ръцете му лежеше и Санча. В дадения случай на развратения му вкус бе допаднала младостта и свежестта на Бианка. Той ги огледа и заговори:

— На благородната Бианка й прилоша. Нека някой да я заведе до стаята й.

Сама Лукреция разблъска сънните прислужници и прозяващите се стражи:

— Хайде, прибирайте се, всички! — задъха се тя и като се наведе над милата си приятелка, й помогна да се изправи. — Бианка, някой стори ли ти зло, миличка? — запита я нежно.

Бианка й целуна ръка и се изправи, а прекрасното й лице бе обляно в сълзи. Долната й устна бе подпухнала и от нея течеше кръв. Бе още силно изплашена и не посмя да погледне Чезаре в очите.

— Не, не всичко е наред — задавено изрече тя. — Отивам си в стаята.

— Не, иди в моята — нареди Лукреция.

Останала сама с брат си, тя даде воля на чувствата си и скоро изпадна в едно от най-гневните си, дори свирепи настроения. Не изпитваше никакъв страх от него, просто бе обезумяла от ярост:

— Ти не си човек, ти си демон, истински дявол в човешка кожа — изплю се тя в лицето му. — Убиец!

Той скръсти ръце на гърдите си и се усмихна спокойно и хладно.

— А, ти, мила моя, откога си толкова непорочна, че си позволяваш да ми се надсмиваш?

— Ти си чудовище!

Той се прозя и направи стъпка към нея.

— Хайде да не се караме! Нека бъде мир! Уморен съм от женско крякане и ми е време да си лягам.

— Хайде бе! С коя този път? — изсъска му Лукреция, а очите й се бяха разширили от ненавист. — Някоя слугиня, или нова любовница, или пък с жената на собствения си брат?

Той се намръщи.

— Достатъчно! Не желая Бианка. Дай й това от мен…

Той небрежно свали пръстен с голям скъпоценен камък и й го подаде. Тя удари ръката му и пръстенът падна, а после се претърколи по мраморния под и изчезна някъде в сенките.

— Тя не го иска! Ако има нужда от пръстени, ще й дам онзи гранат, който само преди няколко часа бе на ръката на един брутално убит от теб достоен човек.

Лицето на Чезаре позеленя, но не от страх, не. Това бе ярост, равна само на нейната. Той сграбчи китките й.

— Казах ти да млъкнеш! И запомни, че ако моята ръка прободе с кинжала сърцето на Франческо, то твоята ръка го насочи! Помни това добре!

Тя пребледня и простена:

— Божичко, Боже, небеса, простете ни и на двамата!

Чезаре грубо я изблъска от пътя си:

— Върви в параклиса с твоите молитви. Не желая да ги слушам — процеди през зъби той. — И ако си решила така изведнъж да ми се правиш на светица — ти, най-развратната жена в Италия — съветвам те малко да си обуздаеш похотта и да си запазиш демонстрациите на набожност за бъдещия си съпруг!

И с тези думи излезе от палата.

Лукреция се прибра тичешком в стаята си. И двете млади жени дълго не можаха да се съвземат от тези ужасни часове на разсъмване. Полуопитът на Чезаре да я обладае, бе уплашил и разстроил Бианка силно и сега я тресеше. Тя лежеше в леглото на Лукреция и сълзите й не секваха. Молеше господарката й да й разреши да постъпи в манастир. Но Лукреция я разубеждаваше.

— Ти и аз сме родени за любов и удоволствия на плътта. Нека не си правим илюзии, че имаме истинско призвание за кръста божий — говореше тя тъжно. — Но утре ще се видя с баща си. Той ще отзове благородния Иполито от службата му при брат ми Гофредо. Зная, че го обичаш. Ще уредя сватбата ви незабавно.

Бианка се изчерви силно. Очите й заблестяха. Разтреперана от благодарност, тя обсипа ръката на господарката си с целувки.

— О, мила ми повелителко, какво щастие! Но това ще означава, че ще ви напусна… така ли?

— Да — отвърна спокойно Лукреция. — Но аз ще си избера друга придворна дама и макар че ще ми липсваш, мила ми и доверена приятелко, мисля, че ще е най-добре да напуснеш Рим с Иполито и да стоиш надалеч от Чезаре. Защото сега той няма да се укроти и да те остави на мира, докато не постигне своето. Ще те преследва непрестанно, познавам го прекалено добре!

Бианка възрази, но Лукреция бе вече взела своето решение и отказа да го промени. „Значи съм била най-развратната жена в Италия“ — тези думи на Чезаре не излизаха от ума й. Горчивият упрек я бе жегнал дълбоко, дълбоко. Бе стигнал до душата й, но тя не можеше да отрече истината, поне пред самата себе си. Но все пак онази непорочна част от нея, която обичаше Алфонсо д’Есте с чиста и непокварена любов, обичаше така вярно и предано и всеотдайната Бианка.

Всъщност раздялата им настана само след една седмица и бе доста тежка и за двете. Александър обаче бе незабавно удовлетворил желанието на дъщеря си и бе повикал красивия Иполито, тъй като не се интересуваше много-много от дребните домашни проблеми на Лукреция. Така Лукреция уреди сватбата на Бианка и Иполито. В параклиса, на сватбената церемония Бианка погледна тържествуващо Чезаре право в очите. Мислеше си, че бе в безопасност и на светлината на свещите очите й блестяха, а в тях се четеше триумф. Чезаре се усмихна недоловимо в отговор на лекото й предизвикателство, но в очите му проблесна такава злоба, че Лукреция бързо се прекръсти.

Какво ли щеше да направи този път Чезаре?

Той бе станал най-могъщият човек в Рим.

Дори самият папа Александър се страхуваше да му се противопостави. Пазеше се да не го ядоса. Както и Лукреция, така и той, отлично знаеше, че секретарят му бе умрял от ръката на най-възрастния му син, но се правеше, че приема разпространената за пред обществото теза. А тя гласеше, че клетият Троче получил внезапен и силен вътрешен кръвоизлив. Александър също чудесно знаеше, че импулсивният характер на Лукреция, както и неговият, непрестанно й създаваше неприятности. Затова и бързаше да укрепи съюза с Неапол. Освен това силно желаеше да се отърве от Чезаре и затова му бе предложил да го изпрати в Капуа като свой пълномощник. Чезаре бе приел предложението на баща си, но имаше всъщност съвсем други планове. На първо място бе решил да заеме мястото на брат си Джовани, който бе херцог на Гандия.

Оставаше един ден до бракосъчетанието с Бизели и предната вечер Лукреция трябваше да прекара сама, в уединение. Същата нощ бе извършено ужасяващо престъпление, което потресе не само Рим, а и цяла Европа, главно поради трагичните обстоятелства, при което бе станало.

Ваноца, вече окончателно разделена с Александър, с когото не толкова отдавна бяха споделяли пламенни чувства един към друг, бе поканила всичките си деца на гости. И Чезаре бе там. Въпреки всичките си грехове, той си оставаше нейният любимец. Майката не знаеше нищо за пъклените му кроежи да захвърли кардиналските си одежди и да отнеме Санча от по-малкия си брат. Защото Чезаре бе сега решил да се ожени за тази блестяща красавица, която бе превърнал в най-добрата си ученичка в безбожните си престъпления. Всъщност не само Ваноца, и никой друг дори и не се досещаше за тайните му амбиции да си присвои парите и имотите на гандийския херцог.

Малко след полунощ в палата на Лукреция пристигна пратеник от Ватикана и я разбуди. Викаха я да се яви незабавно при Светия отец.

Тя се облече набързо и се отправи към покоите на баща си, предчувствайки, че се е случило нещо ужасно. Намери го облечен, седнал на ръба на леглото. При него бяха Джулия и неколцина още придворни, мъже и жени. По пълните бузи на баща й струяха сълзи. Плачеше и Джулия, но тя току-що бе забелязала, че един от присъстващите благородници замечтано наблюдаваше контурите на прекрасните й крака, които се виждаха през полупрозрачната й нощница. Усмихна му се и погледът й го подкани. Папският рицар се изкашля с неудобство и извърна поглед. Сега не бе време за дребни флиртове. Лукреция също забеляза тази кратка сцена и кръвта й пламна. Но когато Александър й разказа онова, за което я бе повикал, всякакви помисли за любов и страст се изпариха от съзнанието й.

Празненството на Ваноца се бе състояло в градината на дома й във Винколи и всички се веселили много, каза Александър. Херцогът на Гандия също присъствал и се забавлявал, но си тръгнал за вкъщи по-рано и при това сам. Само преди един час, добави баща й, един лодкар намерил мъртвото му тяло в Тибър и го извадил. Цялото било покрито с ужасни рани.

Никой не знаеше кой бе извършил убийството. Вероятно светът никога и нямаше да научи. Но престъплението бе надвиснало като тъмен облак над Ватикана и над името на Борджиите.

В разгара на жалбите, когато Александър бе прегърнал дъщеря си и скръбта и сълзите им се бяха сякаш слели в едно, в стаята влезе Чезаре Борджия. Той каза, че идва от църквата, където се молил за успокоение на душата на брат си. Тялото било изложено там и той заповядал всички служители на Ватикана да облекат траурни дрехи. Наредил също да се спрат всякакви увеселения, да няма музика и танци.

— О, и разбира се, сватбата на мадона Лукреция ще трябва да бъде отложена за няколко седмици — добави той с равен тон.

Александър откликна вяло с думите, че няма нищо против тези нареждания.

Джулия остави кавалерът да се полюбува още малко на прекрасните форми на изваяния й крак и после дискретно се прикри. А в същия миг ужасна мисъл също като проникновение проблесна в съзнанието на Лукреция и устните й оформиха думата „ТИ!“, докато очите й се впиха в очите на Чезаре.

Също като отровна змия той сякаш се изплъзна и шмугна някъде, за да се скрие; всъщност само клепките му се притвориха и той закри очи за обвинителния поглед на сестра си. Но тя интуитивно знаеше, че е права. Лукреция потръпна: сърцето й се късаше. Имаше чувството, че гази в кръв, която тече на подовете на разкошните апартаменти около нея.

В действителност всички подозираха, че той е наредил убийството на брат си, но кой би се осмелил да вдигне глас срещу Чезаре Борджия. Никой не направи нещо, мнозина шушукаха, убитият бе погребан. Никога не бе намерена никаква улика, която да води към убиеца. Но безмълвната присъда на това престъпление остана да тежи над Лукреция дори и в деня на сватбата й.

Тя, която бе обвинявана в безнравственост, но чиито грехове бяха извършвани единствено в името на любовта, не изпита никаква радост или вълнение в най-тържествения ден на новия си брак. Мъчеше я дълбоко загнездилото се в нея убеждение, че е обречена.

А в този блестящ, облян от веселите слънчеви лъчи ден, херцогът на Гандия бе забравен от всички. Камбаните биеха празнично и гръмко, весело и бодро и огласяха цял Рим. Населението се изсипа по улиците и площадите, за да яде и пие и отпразнува съюза между Рим и Неапол.

Племенникът на неаполитанския крал бе донесъл чудесни подаръци за невестата си. Начело на бляскава кавалкада той се появи пред църквата, където за пръв път зърна лицето й.