Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Loves of Lucrezia, 1953 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлозар Николов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Денис Робинс. Лукреция.
Редактиране, коригиране и художествено оформление: Д&Д
Предпечатна подготовка и печат: ДФ „Балканпрес“
Издателство „Д&Д“, София, 1994
История
- — Добавяне
Глава тридесет и осма
Отровата, която Чезаре бе поставил в бокала на зет си, не бе достатъчно силна, за да го убие. Отведоха младия херцог в стаята му след припадъка, от който той се събуди и започна да повръща и стене. Официално бе съобщено, че младият херцог има сериозно стомашно заболяване. Тази тема бе повече или по-малко приета от всички, с изключение на Александър, който добре познаваше тъмните кътчета на чезаревата душа, но никога нямаше да се осмели да проговори за престъплението, камо ли да изрази неодобрение. А Лукреция? Тя не можеше да забрави прошепнатото от д’Алегр предупреждение и бе сигурна, че Чезаре стои зад цялата работа.
Брат й се появи лично, за да се осведоми за „здравето на милия ми Зели“, както се изрази той. Лукреция го дръпна настрана, за да му говори на четири очи. Бе свалила великолепните си дрехи. Косата й струеше по заоблените разкошни рамене. Очите й бяха потъмнели от гняв и ужас и го обвиняваха:
— Това не бе никакво заболяване… и ти го знаеш — прошепна тя ядно задъхано.
Чезаре скръсти ръце и повдигна вежди.
— Моята Лукреция бъбри врели-некипели и не си мери приказките много-много — рече той с мазен глас. — Може би защото е разтревожена.
Изящните малки ръце на сестра му се впиха в мишците му.
— Защо искаш да го убиеш? — направо заговори тя. — Какви са тези твои ненаситни амбиции? Какво пак искаш да правиш с мен, та трябва да ме лишаваш от бащата на детето ми? Говори, чудовище такова! Отговори ми!
Чезаре се прозя.
— Тези приказки ми досаждат, пък и освен това миришат на неблагодарност. Не съм ли аз човекът, който същия този ден донесе нова слава и почести на именития род на Борджиите?
Тя го изгледа продължително и потрепери.
— Само с цената на човешкия живот ли се постига твоята слава? Всяко ли твое ново завоевание трябва да бъде потопено в кръв? Да знаеш — тежко проклятие ще падне върху нас! И бъдните поколения ще се ужасяват от името ни!
Той я изгледа мрачно и хвърли поглед към леглото, където мъчително стенеше зет му. Отровата бе прегорила вътрешностите му и херцогът изпитваше силни болки. Чезаре си помисли, че сега пък му предстои да накаже некадърния лекар, който бе объркал цялата работа и му бе приготвил слаба отрова. Досега Бизели трябваше да е умрял…
Всъщност Чезаре пет пари не даваше за ядните приказки и обвиненията на сестра си. Той се изсмя късо и злобно и тръгна към вратата.
— Ще ти кажа нещо. Не ставай сантиментална глупачка — процеди той през зъби. — Целият свят се търкаля в краката на Светия престол. Лукреция Борджия може да си протегне ръката и да си избира, който си иска от всичките принцове, които се намират там. Ако Бизели умре от тази… хм, неочаквана болест… има толкова много други, които ще се избият за ръката ти. Ето и тази сутрин получих послание от Ферара. Херцог Ерколе търси приятелството ми. Скоро ще се обади и синът му. Това си е в реда на нещата. Това не те ли интересува?
Тя всъщност не разбра точно какво й подсказваше той. Може ли да я интересува, когато младият й съпруг лежи тук и непрекъснато стене и плаче от болки? В стаята се носеха тежките ухания на някакви ароматични билки, които кипяха в казанче над огъня. Някакви лековити билета, които сега нещастният лекар вареше, за да неутрализира действието и резултатите от собственото си гнусно дело.
И сега не й хрумна нищо повече да каже на брат си. Когато той излезе, тя отново коленичи до леглото на съпруга си и започна отчаяно да се моли. Боже, още от детството й продължаваше да я преследва тази тъмна сила на съдбата, насилието и жестокостта! И сега заплашваше да унищожи всичко, което й бе скъпо, а и самата нея! Тя хвана ръката на бедния страдалец и сълзите й закапаха върху нея. А той изрече името й с мъка:
— Лукреция, сърце мое, умирам!
— Не, не — викна тя трескаво, — трябва да живееш! Живей за мен и за нашето дете! Бедни ми, нещастни Зели!
А отвън, през прозорците, долиташе музика и шум — на пира продължаваха танците и шумните наздравици. Чезаре Борджия — завоевател на Форли и бъдещ властелин на Романия — се бе показал на балкона и лунните лъчи озаряваха наперената му фигура.
Лукреция се сгуши до леглото на отровения и остана така докато студената светлина на февруарското утро надникна в спалнята през малък процеп в кадифените завеси. Херцогът на Бизели бе все още жив… помагаше му обстоятелството, че бе млад и здрав и душата му се държеше здраво за тялото.
Във всеки случай споменът за тази кошмарна нощ остана да мъчи Лукреция до последния й час.
Бизели остана жив. Но колко още щеше да продължи това? Когато се успокои и утеши отново, Лукреция изведнъж се сети за думите на Чезаре относно Ферара. Но все пак сърцето й се сви при мисълта, че би могла да таи желание за законна връзка с Алфонсо д’Есте, ако пътят към това минаваше през проливане на невинна кръв и смъртта на близки хора.
И низките страсти отново се пребориха с доброто начало в нея. След този втори опит да бъде убит съпруга й тя дни наред отказваше да вземе участие в тържествата и увеселенията, устройвани във Ватикана. Преструвайки се на неразположена, тя оставаше до постелята на херцога и се грижеше за него. Отказваше да се види с всички останали, включително и с папата. Не допускаше и прислугата в спалнята, разрешаваше да влиза само на дойката, която водеше малкия Родриго при страдащия му баща.
Обаче Лукреция знаеше, че оттук нататък всичко е само въпрос на време. Ако Чезаре си бе наумил да премахне от пътя си зет си, нищо не бе в състояние да му попречи да извърши пъкленото си дело.
И така за нея настъпи кошмарен период, молеше се продължително и често и отказваше да се смее. Дори и не си помисляше за любов. Научи, че Чезаре е напуснал Рим, а французинът — д’Алегр — заминал с него. Някакъв вътрешен глас й бе пошушнал, че тя няма вече никога да го види, затова не се учуди, когато й казаха за решението му да напусне службата при брат й и да се завърне във Франция.
Докато Чезаре отсъстваше от Рим, тя почувства, че може да си поеме дъх по-свободно и спокойно. Но за колко време, докога й бе дадена отсрочка? Бизели се бе възстановил по някакво чудо, но гърлото и стомахът му бяха засегнати и увредени от отровата и той дълго време след инцидента не можеше да поема твърда храна.
През юли се почувства напълно добре, за да може за пръв път да напусне спалнята и да отиде на вечерня в църквата Свети Петър заедно със съпругата си.
Същата сутрин Лукреция бе научила, че се очаква тази вечер Чезаре да се завърне във Ватикана. Той бе прибавил нови победи и завоевания към подвизите си. Тази новина я уплаши и потисна. Предчувствието за нещастие не я напускаше. Бизели пожела да напусне Ватикана. Тя не желаеше това, но съпругът й настояваше.
И така докато слизаха по големите каменни стъпала на улицата, а Бизели се шегуваше с нея, групичка от маскирани мъже връхлетя неочаквано върху тях. Хората изскочиха някъде от сенките и сграбчиха херцога като отблъснаха Лукреция от него.
Тя изпищя високо и нечовешки. Маскираните побягнаха. Бизели остана на земята в краката й, облян в кръв, с дузина рани по тялото…
Този път хората на Чезаре си свършиха работата добре. Бизели умираше, докато лукрецината прислуга внимателно го носеше към техния апартамент.