Денис Робинс
Лукреция (26)

Глава двадесет и шеста

През декември, когато първият сняг посребри покривите на Рим, по заповед на френския крал трите знатни заложнички бяха върнати на Светия престол.

Сам Александър VI излезе с блестящата си църковна свита да посрещне скъпите на сърцето си дами пред римските врати. Огромна тълпа се бе събрала там, но когато той се появи хората го посрещнаха с презрителни викове и смях. Александър се бе превърнал в истински клетник: досега само хули и поражения съпътстваха кариерата му на църковен глава, срам и унижения се силеха върху му от всички страни. Когато издигна ръце към небето, за да благослови „своите деца“, от всички страни го освиркаха и обругаха. Неколцина направиха неприлични жестове, когато мадона Джулия първа се появи; хората знаеха, че тя е любимката на папата — човекът, който би трябвало да се занимава с по-свети работи. Александър прегърна Лукреция набързо, после и Адриана, която му се падаше роднина. Лукреция се забави за секунда при д’Алегр, който бе така любезен да ги доведе лично, сбогува се с него, а той тържествено рече:

— През целия си бъдещ живот ще помня с безнадежден копнеж изящната песен, която ми пя моята птичка-затворничка — и след тези сериозно изречени думи, той се наведе и й целуна ръка най-почтително, което направи впечатление на околните.

— Сбогом, сър, може би няма да се срещнем пак, но за мен тъмничната присъда бе истинско удоволствие — откликна тя с порочни пламъчета в хипнотичните си очи.

Завърнала се вече във Ватикана, тя бе изправена пред тъжната истина, че светият престол се намира в опасност. От баща си разбра, че ако брат й Чезаре не успее да направи сполучлив ход и да надхитри краля гърбушко, на властването на Борджиите може да бъде сложен ненавременен край.

Ясно бе, че Александър трябва да се откаже от някои навици и да промени начините си на живот, поне временно… На първо време той нареди на скъпата си Джулия да се завърне при законния си съпруг и да заживее в собствения си палат. После публично се разкая; облечен в скъсан чувал, посипан с прах и пепел, той излезе на площада и като горко каещ се грешник с наведена глава и бос застана в снега и леда под голямо черно разпятие. Следваше го Лукреция, облечена в черно и скрила лице зад голямо було. Последваха редица литургии и строги пости, множество молебени за защитата на Рим срещу френските нашественици.

За известно време хората бяха заблудени. Те престанаха да шушукат за скандалните оргии във Ватикана и отново обърнаха очи към Светия отец за духовно напътствие и съвет.

Междувременно доминиканският монах Савонарола бе обесен и изгорен на кладата във Флоренция. Така му бе запушена устата и сложен край на проповедите му срещу грозното поведение на онези, които той наричаше „лицемерните Борджии“. За още един пример и за назидание послужи отлъченият ренегат свещеник Николо де Полагати, който бе обвинен, че изкусил и после предал десетина жени в Рим; той бе затворен в желязна клетка и изложен на хорското порицание до кулата на Сан Джулиано.

Лукреция придружи баща си и брат си Джовани на началните мъчения, на които бе подложен този нещастен божи служител. Бяха го съблекли гол — само по една бедрена превръзка. Северният вятър свиреше през ледените решетки на клетката. Бе ужасно отслабнал и тънките ребра се брояха през полупрозрачната и посиняла от студа кожа; той трепереше и от студ, и от страх, криеше лице с ръцете си, а тълпата не преставаше да се гаври с него. Мушеха го с пръчки и железни пръти, хвърляха върху му каква ли не мръсотия. Особено се проявяваха двамина — те бяха съпрузите на две от жените, забременели от Полагати; тези двамата викаха най-силно и хвърляха запалени въглени върху главата на нещастника.

Непостоянната в настроението си тълпа отново викаше „Вива!“ на Борджиите и възхваляваше решението им да наложат това наказание за назидание на бъдещите грешници. Лукреция и Бианка обаче обърнаха гръб на недостойното зрелище и разтреперани от ужас при вида на полумъртвото човешко същество в клетката се махнаха от площада. Когато се прибраха в палата, Лукреция внезапно се заля в най-искрени сълзи, оплаквайки собствените си прегрешения и започна да се бие по гърдите с юмручетата си.

— О, Боже, всеки се нуждае от любов и красота, и топлота… мила ми Бианка, трябва ли да горя в пламъците на ада за целувките, които съм дала или получила? — стенеше и хлипаше Лукреция, хвърлила се на гърдите на довереницата си.

Бианка се опитваше да я успокои. Но Лукреция не можеше да забрави лицето на поругания несретник в клетката. Затова започна все по-често да придружава баща си в публичните му изяви на смирение и покаяние. Дори стигна дотам, че напусна луксозната си къща и влезе в женския манастир Сан Сиксто на Апийския път. Там започна ревностно да моли прошка за прегрешенията си в подножието на Христовия кръст; дори даде да се разбере, че е готова да се покалугери и завинаги — да се откаже от връзки с мъжете.

Нямаше по-голяма сензация от новините за нейното покаяние, а те скоро се разчуха във всички кътчета на Рим. Изглежда това бе липсващата брънка, която върна доверието на населението към едновремешния му любимец, красивия и добродушен Александър.

Когато през пролетта Шарл VIII пристигна на кон пред градските порти на Рим, до него яздеше Чезаре Борджия, но не като враг, а по-скоро като заложник. Чезаре се бе бил, но не против него, а за него — в Перуджа, където кондотиерите бяха отказали да отстъпят дори и педя земя. Френските войници бяха претърпели доста загуби от липсата на храна тази жестока зима, а ранените и убитите бяха оставени на произвола на съдбата; бяха ги изяли вълците от близките гори.

— Елате с мен в Рим и Светият отец ще ви нахрани и облече, ще призове божията благодат и благословия върху Франция — ласкателно бе увещавал френския крал Чезаре Борджия. Шарл — слаб, видиотен, с лоши съветници и прекалено самоуверен — бе разбрал най-после, че нямаше силата да отнеме на Борджиите религиозната власт.

И по този начин Чезаре Ужасния — преобразил се сполучливо като добродушна овчица — охотно бе придружил Шарл и останките от голямата му армия до Рим. Цяла Европа бе шокирана и удивена, когато настъпи часа кралят-гърбушко да подвие коляно пред Александър VI. В присъствието на бляскава тълпа от кардинали, свещеници и много благородници двамата подписаха договор.

Междувременно в манастира Лукреция бе отслабнала болезнено и бе ужасно потисната. И съвсем не би посмяла да отрече, че се почувства безкрайно щастлива да я изведат от мрака в светлината, на бял свят отново. Лично брат й Чезаре дойде, за да я отведе обратно във Ватикана. Там тя достолепно зае място от дясно на френския крал и взе участие в един от най-великолепните пирове, някога давани от Светия престол.

Гостите ядоха, пиха и танцуваха до късна доба. След месеците скромен живот и по-оскъдна храна в манастира Лукреция попрекали със скъпите вина и вкусните разкошни ястия. Съвсем забрави, че до преди малко се бе представяла за каеща се грешница. Забрави и обетите, които бе дала — отсега нататък да следва само пътя на праведниците. Историята се повтаряше — Рим отново ликуваше и одобрително скандираше името на Александър. Миналото бе забравено. Започваше нова ера. Всички жадуваха да се върне доброто охолно старо време, на всички бе омръзнало наказанието, което сами си бяха наложили. Навсякъде в Италия френските войници се предаваха доброволно. Борджиите откриха, че отново са абсолютни господари на положението.

Лукреция отново се бе хвърлила най-пламенно в забавленията на разкошната вечер. Привличаше очите на всички — бе прекрасна в новата си рокля от зелено кадифе, бродирано със златни конци. Безценни перли проблясваха на главата и врата й.

Френският крал бе доста замаян от изпитото вино. Главата му бе доста голяма спрямо пропорциите на тялото; тя се кривеше и накланяше настрани. Опита се да се примъкне до Лукреция и да я ухажва, но изпадна в нещо като кома и се наложи да го отнесат в определените за него покои.

Чезаре покани сестра си на танц. Отведе я на широката централна част на залата — имаше да й казва много неща. Приятелството с рода Сфорца бе вече изпята песен. Джовани Сфорца бе извън играта, поне от гледната точка на Борджиите. И Александър, и Чезаре знаеха, че той е импотентен и планираха да анулират брака на Лукреция, за да могат да я омъжат за един от племенниците на Неаполитанския крал. Междувременно Сфорца се бе уплашил да не го убият и бе избягал от Рим — бе се завърнал в Пезаро, при това сам.

Чезаре и Лукреция бяха чудесна двойка — и двамата танцуваха отлично. Нейното настроение бе приповдигнато — току-що красив млад придворен й бе направил приятен комплимент. Бе казал, че нейният поглед е по-опасен от юпитеровите мълнии. Лукреция обожаваше ласкателствата; освен това бе вече получила уверения, че няма да се налага да се връща в манастира. Не я привличаше особено идеята да се омъжва отново, освен ако не ставаше дума за Алфонсо д’Есте. А когато си помисли за него, цялата потрепери и болезнено усети белезите от ударите с камшик на гърба.

Чезаре продължаваше да й говори, но тя се чувстваше малко замаяна. Освен това й се повдигаше. В същия миг дъжд от цветни листенца почти я заслепи. Дворцовият шут — облечен като Пан — правеше пред нея пируети и очакваше тя благосклонно да му обърне внимание. А тя точно в този миг припадна. Преди да загуби съзнание си помисли, че след строгия живот в манастира многото храна и възбудата са й се отразили зле.

Дойде на себе си в собственото легло. Бианка слагаше кърпа с парфюмирана вода на челото й, а Савели, лекарят, седеше до нея и я гледаше. Бяха я съблекли — роклята и фустата ги нямаше, бельото бе разкопчано. Бианка изглеждаше много уплашена. И Чезаре бе тук. Все още облечен в официалните си дрехи, със скръстени на гърдите ръце и зли очи — доста по-свиреп на вид от обичайно. Той погледна Бианка и лекаря и им нареди да излязат. После заговори с тих, почти съскащ глас:

— Е, миличка, какво ще кажеш сега? Сфорца не го бивало… а ти си бременна. Много, много интересно!

Лукреция замръзна от ужас. Сякаш я бяха облели с ледена вода. После изведнъж почувства топла вълна да я облива, стана й непоносимо горещо, гореше цялата. Сграбчи една кадифена роба, за да прикрие голотата си и с неимоверен страх загледа братовото си лице. Какво ли ще направи Чезаре? Той се доближи и се наведе. Боже, бременна, замаяно си повтаряше тя. Значи това бе причината, заради която ту й призляваше, ту й се повдигаше; и това неразположение е започнало още от манастира.

— Е, мадона — продължи Чезаре, — по-добре си признай пред мен, ако не пред другиго. Лекарят Савели лесно позна какво ти е… Естествено, той ще трябва да умре. Аз ще се погрижа за това. Но кой още знае за тази работа? И кой е бащата на това дете? Отговори ми!