Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Storyteller, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

7

Камбанката над вратата на магазина звънна за първи път през двете седмици, откакто работеше в него. Той се надигна иззад масата с пишещата машина, която беше сместил в празното място до тезгяха. Едно предизвикателно облечено, хубаво чернокожо момиче се приближи до него.

— Здрасти, Джо — произнесе то с мек южняшки акцент.

Той го зяпна в недоумение.

— Май не ме помниш, а? — усмихна се момичето.

— Аз съм Лолита.

Не му просветна много, но се сети, че при първото си идване беше заварил в магазина три момичета.

— Спомням си — каза Джо. — Само че коя от многото Лолити?

То се разсмя.

— Аз бях тази, която донесе кафето…

Той кимна, без да е напълно сигурен, че я е познал.

— Значи си Лолита, така ли? — даде израз на съмнението си Джо.

— В действителност името ми не е Лолита — отвърна момичето. — Но Джамайка така ни нарича. Казвам се Шарлот или Чарли за по-кратко.

— Радвам се да те видя, Чарли — рече той, протягайки ръка. Дланта й беше малка и топла. — Какво мога да направя за тебе?

— Просто минавах наблизо — каза тя. Ръката и продължаваше да сгрява неговата. — Ти какво правиш?

— Трудя се — отговори Джо, посочвайки към пишещата машина зад тезгяха.

— Да не би да пишеш? — хвърли й бърз поглед Чарли.

— Опитвам се.

Тя издърпа ръката си.

— Тука ли е Джамайка?

— Никога не идва преди шест часа — рече той, поглеждайки информативно часовника си. Беше едва четири без четвърт.

— Надявах се да го открия тук — каза Чарли. — Исках да се позаредя малко.

— Съжалявам — отвърна Джо. — Не ми оставя стока. Той се занимава с нея. Аз само вдигам телефона.

— Винаги бих могла да намеря някоя и друга прашинка в задната стаичка — подметна момичето.

— Задната стая е заключена, а Джамайка носи ключа със себе си — обясни й той.

— По дяволите! — изруга Чарли. — Наистина се чувствам скапана. — Очите й се спряха върху лицето му. — Нямаш представа колко гадно е навън на улицата. Най-малко три пъти кръстосах Бродуей от Кълъмбъс Съркъл до Таймс Скуеър и никакъв късмет…!

Джо изпита съчувствие към нея.

— Имам един малък фас с марихуана — изведнъж се сети той. — Не знам дали го бива, защото стои от доста време.

— Няма значение, все ще свърши работа — каза тя.

Джо извади своя пакет „Туенти Грандс“ и изтръска от него въпросния остатък от цигара. Момичето го взе между пръстите си и го поднесе към носа си.

— Не е чак толкова зле — оповести то. Отвори дамската чантичка и взе от там една фиба за коса. Внимателно защипа фаса с нея, след което драсна клечка кибрит. Пое дима бавно и дълбоко.

— Същинска божия благодат! — възкликна Чарли, хвърляйки му поглед през синкавия облак.

Джо запали една от своите „Туенти Грандс“ и замълча. Острият мирис на марихуаната надделяваше над този на тютюна. Той започна да усеща въздействието й върху мозъка си. Вторачи се с неподвижен поглед в гърдите на момичето, които напираха през квадратното деколте на блузата му.

— Падаш си по черната прелест, а? — усмихна му се то.

— Невероятно! — каза Джо.

Чарли дръпна надолу блузата си с пръст.

— Виждал ли си някога толкова червени зърна? — попита го тя. — Когато щръкнат стават като малки рогчета.

Той я зяпаше в безмълвен унес, чувствайки прилива на кръв в пениса си. Все така усмихвайки се, негърката постави ръка върху шлица на панталона му.

— Тук обаче имаш един истински приятел… — прихна тя.

— По-добре да зарежем тая работа — предложи Джо. — Входната врата е отворена.

— Пет пари не давам — отвърна Чарли. — Никой няма да влезе. Обичаш ли френските номера?

— Още не съм откачил… — възпротиви се той.

— Аз правя най-добрата френска любов на света — заяви тя. — Хайде да отидем в далечния ъгъл зад тезгяха. Там никой няма да може да ни види.

Чарли мина при него и внимателно изгаси цигарата с марихуана. После коленичи отпред му и разкопча панталона му. Едната й ръка с обигран жест обхвана неговите тестиси и, полагайки члена му в дланта на другата, тя полека започна да движи езика си в плавни кръгове около главичката му. В същото време зъбите й поривисто се впиха в плътта му с изненадващо ситни ухапвания.

Джо почувства как краката му омекват от тръпката, която пробягна от слабините към ануса му. Телефонът неочаквано иззвъня.

— Исусе Христе! — възкликна той и вдигна слушалката. — „Карибиън Импортс“ — произнесе в нея.

— Мистър Краун? — достигна до слуха му официално звучащ женски глас.

— Аз съм… — едва успя да отговори Джо. Хвърли поглед надолу към чернокожото момиче. То беше се отдало изцяло на работата си, като му се усмихваше с очи, гъделичкайки го с едрите си бели зъби.

— Обажда се Лаура Шелтън — продължи гласът да отеква в ухото му. — Имам добри новини за вас.

Той се подпря с ръка, за да не се свлече под тезгяха.

— Слушам ви, мис Шелтън… — съумя да произнесе.

— Извинявайте, че не ви позвъних по-рано, но бях много заета. Независимо от това обаче се потрудих за вас. Нали си спомняте разказа, който ми изпратихте — „Крадецът на магазини и детективът от универсалния магазин“?

— Да — изпъшка Джо.

— Току-що го продадох на списание „Колиърс“ за сто и петдесет долара — рече тя.

— О, Господи! — извика той, неспособен да контролира повече тялото си, раздирано от конвулсиите на оргазма. Наведе очи към Чарли. Спермата му преливаше по ъгълчетата на устата й, стичайки се по брадичката и бузите й. — Боже мили! — простена.

Лаура Шелтън като че ли долови странните нотки в тона му, защото бързо запита:

— Зле ли ви е, мистър Краун?

— Не… — изохка Джо. — Просто се смаях от новината.

— Сигурно сте много развълнуван — каза тя с известна доза самодоволство в интонацията си. — Още повече, че ние с вас въобще не сме се срещали лице в лице.

Той отново погледна към Чарли, която продължаваше да стои на колене пред него. Ръката й здраво стискаше възбудения му член, а езикът й не спираше да го облизва, сякаш беше сладолед на клечка.

— Така е — отвърна Джо поуспокоен. — Никога не съм изпитвал подобни емоции.

— Трябва да уточним с вас някои подробности — рече Лаура Шелтън. — Бихте ли могли да дойдете в агенцията утре сутринта? Договорът за посредничество и чекът ви от списанието ще бъдат готови.

— Удобно ли е в десет и трийсет? — попита той.

— Да — каза тя.

— Много ви благодаря, мис Шелтън — рече Джо. — Предайте моята признателност и на сестра ви за това, че ни свърза.

— Ще го направя, мистър Краун — обеща тя. — Очаквам с нетърпение да се запозная с вас. Довиждане, мистър Краун!

— Довиждане, мис Шелтън — каза в отговор той и затвори телефона. Очите му се насочиха към чернокожото момиче, което все така държеше в стегнатата си хватка неговата „мъжественост“. — Какво се опитваш да постигнеш, по дяволите? — запита Джо. — Да го откъснеш ли?

То избърса семенната течност от бузите и брадичката си с опакото на ръката и я обра с език.

— Който прави добро, му се отплащат с добро — усмихна се то. — В топките ти има още много от този сок.

Джо се облещи, когато Чарли пак поднесе пениса му към устата си. Бузите и хлътнаха от мощното засмукване. Неочаквано някаква остра, режеща като нож болка разкъса ануса му — тя беше забила със сила два от увенчаните си с дълги маникюри пръсти вътре. Той почти падна от рикошета на болката в слабините му. Изрева, сгърчвайки се, и ръката му сякаш автоматично я зашлеви през лицето, запращайки я на пода.

— Кучка! — гневно произнесе Джо през зъби.

Чарли притисна длан към страната си и го изгледа с учудено изражение на лицето.

— Просто се опитах да ти доставя удоволствие… — рече.

Вратата на задната стаичка се отвори зад гърба й. Джо беше забравил за скрития вход откъм тясната странична уличка, който Джамайка използваше, за да влиза директно там. Негърът хвърли поглед към него, а после и към момичето на земята. Гласът му прозвуча ледено:

— Да не би да се опитваш да причиниш болка на това момче, Лолита?

В тона й се появиха нотки на уплаха, докато полагаше усилия да угодничи пред Джамайка:

— Не, миличък. Аз само се пошегувах с него.

— Мръсница! — изръмжа той и я ритна с тежките си ботуши в ребрата така, че тя се изтъркаля в отсрещния край на магазина. — Колко пъти съм ти казвал да не идваш тук, освен ако не съм те повикал?

Чарли се сви на кълбо и заплака.

— Нищо лошо не съм направила — рече му. — Просто умирах от желание да те видя…

— Лъжлива кучка! — студено отвърна Джамайка, издърпвайки колана от панталоните си. — Търсела си нещо за „надрусване“!

Той плющя с каиша по гърба и хълбоците й, докато негърката не се отпусна почти в безсъзнание на пода. Сетне я вдигна с една ръка, улавяйки я под мишницата, завлече я до задното помещение и я хвърли вътре. Затвори вратата и се обърна към Джо, зает да вдява обратно колана в гайките на панталоните си.

— Извинявай, Джамайка — каза Джо.

— Вината не е твоя — отвърна другият. — Онази развратна интригантка знае правилата…

— Не смятах, че ще бъде пребита по такъв начин — подметна Джо.

Джамайка го изгледа така, сякаш беше пълен глупак:

— Ти я удари, нали?

Джо не отговори.

— Не ти ли беше ясно, че тя тъкмо това иска? — усмихна се чернокожият. — Така Лолита стига до тръпката. Сега е щастлива и знае, че я обичат истински.

— Не ми го побира главата… — рече Джо.

— Още си млад — засмя се Джамайка. — Ще добиеш опит. — Той стрелна с очи телефона, който продължаваше да си стои върху тезгяха. Обикновено мястото му беше на полицата отдолу. — Кой се е обаждал?

— Моят литературен посредник — обясни Джо. Тогава изведнъж се сети — вече беше действителен писател в божиите очи! — Списание „Колиърс“ било купило един мой разказ!

— За първи път ли ти е? — любопитно наостри уши Джамайка.

— За първи път в първокласно списание — каза той.

— Голяма работа си — зарадва се негърът. — Поздравявам те!

— Благодаря — рече Джо. — Още не мога да повярвам. Обзалагам се, че в агенцията са помислили, че съм откачил. Докато говорех по телефона Лолита така и не спря да ми прави номерата си с устата.

Джамайка се разсмя.

— Не ти е било никак зле — каза той. — Изпитал си удоволствието двупосочно.

— Продължава да не ми се вярва — поклати глава Джо.

Негърът подуши въздуха.

— Стори ми се, че долових миризмата на марихуана, когато влязох?

— Да — призна Джо. — Имах половин цигара. Дадох я на Лолита…

— Няма да даваш никакви фъшкии на което и да било от момичетата без мое позволение! Capish[1]?

— Capish — рече Джо. — Съжалявам.

— Е, вече ти е ясно. Забрави за станалото… Джамайка отвори някакъв малък бележник. — Има няколко извънредни доставки. Разполагаш ли с време да ги изпълниш?

— Това ми е работата — отвърна Джо.

Бележки

[1] Gapish? (итал.) — Разбрано ли е? — Б.‍пр.‍