Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Storyteller, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

26

А.‍Дж. се взря в него иззад писалището си. Беше смаян.

— Не ми е ясно как си успял — рече той. — Тази реклама на Уинчел ще докара още половин милион долара в касата.

— Късметлия съм — отвърна Джо.

— Късмет е слабо казано… — сметна А.‍Дж. — Досега никой от нашите рекламни служители не му се е удавало да прокара и една дума в предаването на Уинчел.

Той замълча. Някак си не се чувстваше въодушевен, колкото беше предишната вечер, докато слушаше хвалебствията на журналиста.

— Не ми се виждаш особено радостен — стрелна го с поглед А.‍Дж. — По-скоро приличаш на човек, прегазен от камион.

— Имам неприятности с жена ми — обясни Джо.

— Сериозни ли са? — запита го той.

— Иска развод — рече Джо.

— Разговаря ли с нея?

— Глас не ми остана… — каза той. — Решила го е твърдо. Възнамерява да се омъжи за шефа си.

А.‍ Дж. зяпна от изненада:

За Джералд Маркс ли? Оня тип с универсалните магазини?

Джо кимна.

— Познаваше ли го?

— Да — отговори мистър Роузън. — Чух, че се бил развел неотдавна.

— Що за човек е? — полюбопитства той.

— Порядъчен, струва ми се — рече А.‍Дж. — Различава се от повечето хора. Много почтен, сериозен и изключително състоятелен. Джералд Маркс е единствен наследник на своята фамилия. Някой ден цялата верига от универсални магазини ще бъде негова собственост. Жена ти е хитра.

— Твърдоглава кучка! — изруга Джо огорчен. — Вече си е намерила адвокат, юриста на Маркс.

— Значи работата не е на шега — каза той. — Решила е да те оскубе до грош.

— Но защо? — учуди се Джо. — Онзи има пари. Тя ще получава всичко, което си пожелае. Едва ли би взела нещо от мене.

— Ти си наивник — констатира А.‍Дж. с тон на човек, който предварително знае какво ще се случи. — Не става така, както си го мислиш. Нейният адвокат ще я подучи как да те стисне за гърлото. Няма да е зле да си наемеш опитен адвокат, за да оцелееш.

— Няма какво толкова да ми вземат — рече той.

— Обзавеждането не струва пукната пара, а в банката имам приблизително двайсет и шест или двайсет и седем хиляди.

— Ще ти ги измъкнат — изправи се зад бюрото си А.‍Дж. — А между другото ще те осъдят и за издръжката на детето. Почакай само като разберат за новия договор, който смятаме да подпишем. Тогава ще видиш чудеса посред бял ден.

— Какво трябва да направя? — ококори очи насреща му Джо.

— Първо ангажирай адвокат. Познавам един, който е добър и таксите му не са прекалено високи — каза той. — После предлагам да отложим подписването на всякакви договори, докато не приключи бракоразводното дело. В противен случай наистина ще те одерат жив.

— Моти никога не би постъпила така — възрази Джо.

— Тя няма избор — рече А.‍Дж. — Ще ти пусна едно временно назначение със седемстотин и петдесет долара седмична заплата, което ще продължаваме всеки понеделник. Ако играта загрубее, ще го прекратим фиктивно.

Той не отвърна.

— По-късно, когато всичко отшуми, спокойно ще подпишем договора. — А.‍Дж. се взря в Джо, който продължаваше да мълчи. — Можеш да ми вярваш — каза му. — Помни, че съм на твоя страна. Не бих допуснал някой да прецака талантливо момче като тебе, което тъкмо е започнало да набира височина.

— Действително ли мислите, че жена ми би направила това? — запита Джо.

— Всички жени са развратни лицемерки — отвърна той, като го погледна в очите. — Имате ли обща сметка?

Джо кимна.

— Побързай да изтеглиш парите си, преди тя да го е сторила.

— Моти не би си го позволила — усъмни се той.

— Нима? — язвително подхвърли А.‍Дж. — Позвъни в банката и наложи запор на банковата сметка. Можеш да използваш моя телефон.

Джо вдигна слушалката и набра номера на банката. От другия край на линията се обади един от помощниците на заместник-директора. Той го помоли да блокира сметката и зачака.

След малко чиновникът се върна на телефона.

— Съжалявам, мистър Краун — каза той, — но мисис Краун е била тук днес сутринта, лично е изтеглила цялата налична сума и е закрила сметката.

Джо затвори слушалката и изумен се втренчи в А.‍Дж.

— Взела е всичките пари… — рече той потресен.

Мистър Роузън поклати глава:

— Предупредих те…

— Всичките пари! — повтори Джо все още зашеметен.

— Точно както ти казах — констатира А.‍Дж. — Стане ли въпрос за пари, всички жени се превръщат в двулични проститутки.

— Какво трябва да направя? — запита го Джо.

— Ще ти уговоря среща с адвоката — отговори А.‍Дж. — Най-добре ще бъде да отидеш при него веднага.

 

 

Джо извади два шоколадови бонбона „Тутки Ролс“ от джоба си и ги подаде на Керълайн. После хвърли поглед към масата, където седяха Моти, Джералд Маркс и адвокатите. Неговият адвокат, Дон Сойер, беше млад мъж, племенник на А.‍Дж. Дали беше кадърен или не Джо не бе в състояние да прецени, защото всичко изглеждаше абсолютно предрешено. В края на краищата се беше оказало, че няма никакъв избор. Моти държеше всичките козове — бе се подготвила добре…

Адвокатът му подреди документите в снопче и ги постави на коктейлната масичка пред Джо.

— Съвсем просто е — каза той. — Има само четири споразумения. Подписвате ги и цялата работа приключва.

Той наведе поглед над тях, докато Дон придърпваше един стол насреща му.

— За какво се отнасят? — запита Джо, чувствайки се като глупак.

Дон кимна.

— Първото е съгласие да не оспорвате валидността на получения в Мексико развод. Второто споразумение е за общата собственост. Третото е декларация, че се отказвате от правото си да виждате детето, като в замяна от вас отпада задължението да плащате издръжка или на съпругата си, или на дъщеря си. И накрая, четвъртото, според което приемате да ви бъдат върнати десет хиляди долара от бившата ви обща банкова сметка, както и мебелировката (със съответните аксесоари към нея) на апартамента, който ви принадлежи. Връщането ще бъде извършено в момента, в който разводът стане окончателен юридически факт. Приблизително след една седмица…

— А какво ще правим, ако жена ми не успее да получи развод? — поиска да знае Джо.

— Ще успее — убедено отвърна Дон. Той сниши гласа си, за да не могат да го чуят останалите: — На тях той им е много по-необходим, отколкото на вас.

— По дяволите! — изруга той и заби поглед в документите. — Като че ли нямам никакъв избор.

— Освен ако не решите да се борите — рече адвокатът. — Но и при това положение ще загубите. Всички съдилища и закони на щата Калифорния ще бъдат против вас.

Джо хвърли поглед към Моти, която седеше в отсрещния край на помещението, извърнала лицето си така, че да не го вижда. Той се обърна към Дон.

— Бихте ли ми услужили с писалката си? — помоли го. — Ще подпиша…

Джо бързо постави подписа си под споразуменията и адвокатът ги занесе обратно при колегата си, който представляваше Моти. Тя го стрелна с очи и запита:

— Може ли да си тръгвам вече?

Юристът прелисти документите.

— Всичките са подписани. Ако смятате, че сте готова, бихте могла да си вървите…

Моти прекоси стаята и улови Керълайн за ръката.

— Хайде, Керълайн! — каза й. — Отиваме си.

Момиченцето погледна към Джо. Вече бе успяла да нацапа лицето си с шоколад.

— Довиждане, татко — тихо рече то.

Той стана от дивана.

— Довиждане, миличка… — отвърна с потреперил от напрежение глас. Сетне се обърна към Моти: — По-щастлива ли си сега? — попита я с горчивина.

Тя не отговори, но лицето й пламна. Запъти се към вратата, повличайки детето след себе си. Джо я изпрати с поглед. Имаше нещо необичайно в изражението на лицето й, в походката и. Нещо, което беше виждал и преди. Изведнъж си спомни…

— По дяволите, та ти си бременна! — извика той подире й.

Моти изхвърча през вратата на апартамента заедно с Керълайн. Джо изви глава и се взря в Джералд Маркс, който вече подтичваше, за да я настигне.

— Нещастник! — кресна подире му. — Да не мислиш, че съм единственият глупак на този свят! Навремето ме вързаха по същия начин!

Но Маркс беше вече навън. Джо се приближи до адвоката си.

— Сгрешихме… Нищо чудно, че даваха толкова зор — рече му. — Всъщност вината е моя… Трябваше да се сетя! — Сетне гневът му се изпари със същата бързина, с която го беше споходил, и на устните му се появи кисела усмивка: — Изиграха ме и ме надхитриха. Но май имам късмет, че изобщо се отървах.

— Би могло да бъде и по-лошо — кимна Дон.

— Така е — каза Джо. — Малко оставаше да си скубя косите заради две отрочета, вместо за едно. И то без дори да съм им баща!