Харолд Робинс
Разказвачът (36)

35

Джо дръпна драпираните завеси на прозореца и в стаята стана тъмно. Изтегна се върху леглото и затвори очи. Не можеше да заспи. Заслуша се в тихото дишане, което идеше от съседното легло. Все още не му се вярваше, че Лаура е тук. Осемнайсетчасовият полет със самолета от Ню Йорк я беше изтощил и след като бяха отворили бутилка шампанско в стаята в чест на нейното пристигане, тя бе пожелала да вземе душ и да поспи. Докато Лаура вадеше от куфара своите тоалетни принадлежности той бе хвърлил един поглед на двайсет и седемте страници, които беше написал. Не беше никак зле… Тя щеше да се зарадва. Точно в този момент шумът на течащата от душа вода го бе накарал да затвори очи. В съзнанието му беше изплувал образът на голото й тяло, подложено на обливащите го водни струи. Беше усетил възбуждащата тръпка в слабините си и бе проклел кройката на италианските панталони, които сякаш нарочно подчертаваха и най-леката ерекция…

Беше прекалено горещо и тя бе съблякла халата си под чаршафа, избутвайки го с крака в долния край на кревата. Хвана го яд, защото възбудата му като че ли нямаше намерение да премине. Обърна се с гръб към нея и се опиша да успокои мислите си. Тогава иззвъня телефонът. Джо бързо се пресегна и вдигна слушалката преди вторият му сигнал да я е събудил.

— Ало? — тихо рече той.

— Здравей, Джо. Пристигна ли твоята редакторка? — Обаждаше се контеса Барони.

— Току-що… — отвърна той.

— Реших да ти напомня, че и двамата сте поканени на едно кратко плаване с моята яхта през почивните дни. Ще тръгнем утре на обяд.

— Не бих ли могъл да ви потърся тази вечер в седем часа? — помоли я Джо. — Тогава ще бъда в състояние да ви дам окончателен отговор.

— Добре — съгласи се контесата. — Чао!

Докато затваряше, Лаура запали лампата на нощното шкафче, което се намираше помежду им. Чаршафът се беше смъкнал от нея наполовина, но тя не го забелязваше.

— Кой беше? — запита го.

— Контеса Барони — отговори той. — Кани и двама ни да прекараме уикенда на нейната яхта. — Почувства, че кръвта започва да пулсира още по-силно в слабините му и се преобърна по корем, за да прикрие ефекта.

— Контеса Барони ли? — повтори Лаура замислено. — Това име ми е познато.

— Така се казва издателската къща, която откупи авторските права за отпечатването на моята книга в Италия. Тя е изцяло нейна собственост наред с още много други печеливши компании, които дори не знам как се наричат. — Джо се опита да се зарови по-дълбоко в постелята. — Освен това контесата финансира последния филм, чийто сценарий написах за Сантини, и ми помогна да си прибера парите, които той ми дължеше.

— Как се запозна с нея? — полюбопитства Лаура. — На някой от нейните приеми ли? За щедрото й гостоприемство се носят легенди.

— Сантини ни представи един на друг и по някаква необяснима причина тя изглежда ме хареса. Имам усещането, че лично е наредила на ония от издателската къща да откупят романа ми…

— Бил ли си й любовник? — взря се изпитателно в него тя.

— Господи, не! — възкликна Джо и несъзнателно приседна в леглото. — Аз не съм нейният тип. Контесата си пада по млади момичета.

Лаура зазяпа с широко отворени очи ерекцията му, която беше издула предницата на шортите му. По половината от протежението на цепката им беше избило мокро петно.

— А това резултат от разговора по телефона ли е?

— Глупости! — тросна й се той. — Така съм още от мига, когато ти слезе от самолета. А, между другото, гледката на полуголото ти тяло в момента не облекчава страданието ми ни най-малко.

Тя разсеяно погледна към свлеклия се чаршаф, но не го оправи.

— На няколко пъти ми се стори, че изглеждаш притеснен…

— Правилно си забелязала.

— Събуй си шортите, преди да си получил херния — изненадващо го подкани Лаура.

Джо се изхлузи от леглото и пусна гащите си на пода. Пенисът му го шляпна по корема. Очите й се заковаха върху него:

— Членът ти е огромен и стига почти до пъпа… — тихо рече тя. — Може би е двайсет или двайсет и два сантиметра?!

— Не съм го мерил — отвърна той.

— Големите размери ме омагьосват… — пое дълбоко въздух Лаура. — Това е причината, поради която стоях на дистанция от тебе. Исках отношенията ни да бъдат чисто делови, защото предчувствах колко си мъжествен.

— И сега ли искаш същото? — попита я Джо.

Тя вдигна очи към лицето му и се разсмя.

— Ето, че и ти започна да говориш щуротии. Да не мислиш, че прелетях половината земно кълбо само за да ти помогна да напишеш книгата си?

— Нищо не разбирам! — В интонацията му се долавяше изумление. — Винаги си била толкова хладна. Какво те кара да промениш позицията си?

— Осемте години в онази проклета литературна агенция с всичките й тъпи правила за поведение. — Лаура се взря в него. — И знаеш ли какво? С новата ми работа щеше да бъде същото, така че „напуснах“ преди да съм назначена.

— Но в такъв случай какво смяташ да правиш?

Тя протегна ръка и хвана пениса му.

— Ето това… — отвърна му. — Искам да бъда свободна като тебе. Ти вършиш каквото си пожелаеш и май никога не слизаш от гребена на вълната. Според онова, което чета във вестниците, постоянно си там, където кипи животът — нови хора, увеселения… А аз живея убийствено скучно.

Джо седна на ръба на леглото и плъзна ръка между краката й.

— Влажна си… — произнесе с подрезгавял от възбуда глас.

— Искам да почувствам устните ти точно там — каза му Лаура. — В продължение на почти шест години имах връзка с един адвокат, който никога не прояви повече въображение от това да ме чука по традиционния начин, и то винаги с презерватив. Не можах да изпитам усещането от мъжка целувка на най-съкровеното място.

— Този път си попаднала на подходящия човек — рече той, заравяйки лице в скута й. Чу как тя започна да стене, докато езикът му се движеше в кръг, прониквайки все по-навътре в тялото й. Лаура го сграбчи за косата и притисна главата му още по-плътно към себе си.

Джо хвърли поглед нагоре към нея. Очите й бяха плътно затворени. Пъхна ръце под сгъвките на коленете й и повдигна бедрата й, разтваряйки ги широко. После с един-единствен мощен тласък потъна дълбоко в нея. Устата й застина, разтегната в гримаса, и от гърлото й се изтръгна полустон-полукрясък.

— Това ли е размерът, който те омагьосва? — изхриптя той.

— Чувствам те чак в гърлото си — извика тя. — Божествено е! Обичам те! Люби ме винаги така, винаги!