Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Storyteller, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

10

Шумът от автомобилен мотор долетя откъм алеята, когато колата на чичо й Фил излезе на заден ход на улицата. Моти бързо прекоси разстоянието между леглото и прозореца. В мъждивата сивота на утрото видя как тя зави и се отдалечи. Без да вдига шум, Моти се върна в леглото.

Джо спеше здрав сън, изтегнат гол върху завивките. Тя впери неподвижен поглед в него. Колко странно! Той сякаш винаги бе присъствал в постелята й. Не беше спирала да мисли, че ако някога го направят, би се чувствала разстроена и виновна. Само че не изпитваше нищо подобно. Вместо това я беше яд на собствената й глупост. Защо беше потискала желанията си толкова много години! Моти лекичко докосна рамото му.

Той бавно се обърна на едната си страна, продължавайки да спи. Усети как възбудата започна да пулсира в нея, щом забеляза сутрешната му ерекция — пълнокръвна и мощна. Тя внимателно хвана члена му с ръка. Очите на Джо се отвориха и сънят побягна от неговите тъмни зеници. Погледът му слезе надолу към ръката, която го държеше, после се вдигна към лицето на братовчедката му. Не каза нищо.

Върху лицето на Моти се появи нежна усмивка.

— Беше приказно — рече му.

Той не отговори.

— Защо чакахме така дълго? — прошепна тя.

Джо поклати глава.

— Аз исках, но ти…

— Била съм глупачка — прекъсна го Моти. — Но ме беше и страх…

— Е, сега вече сторихме „чудото“, така че ще намерим начин да компенсираме — каза той.

Тя едва-едва поклати глава.

— Не… — произнесе тихо. — Беше вълшебно изживяване и като такова искам да го запомня. Ако се опитаме да го превърнем в нещо повече, отколкото всъщност е, ще покрием всичко с мръсотия, която ще унищожи всички ни. Цялото семейство…

Джо почувства как кръвта заблъска във вените му.

— Ще се изпразня — рече й.

— Аз също съм подгизнала — отвърна Моти и се вторачи в ерекцията му. — Дявол да го вземе! — изруга от почуда тя. — Целите чаршафи са в кръв!

— Какво се е случило? — притеснено попита той.

— Да не би да ти е дошъл мензисът?

Моти слезе от леглото.

— Не, тъп онанист такъв! Бях девствена…

Джо я зяпна с отворена уста.

— А сега трябва да махна чаршафите от кревата — бързо взе решение братовчедката му. — Ако ги види майка ти, ще се досети какво е станало и ще ме убие!

Противно на очакванията си той усети прилив на гордост. Дори и в гимназията никога не бе попадал на девственица.

— Не е нужно мама да научава. Просто ще й кажеш, че си била изненадана от собствения си мензис.

— Бих преметнала всеки друг, но не и майка ти… — въздъхна Моли. — Тя следи за циклите ми по стриктно от самата мене.

 

 

Джамайка бе пренесъл пишещата му машина, кутиите с ръкописи и хартията от магазина в апартамента още преди Джо да пристигне. Той бързо се зае да разопакова багажа си.

Жилището не беше голямо. Мебелировката беше малко сладникава, но функционална. Холът беше обзаведен с един триместен диван от изкуствена кожа и със също такова кресло, разположени пред масичка за кафе. Върху плоските поставки в двата края на дивана се мъдреха лампи. В единия от ъглите на помещението имаше тясна маса за хранене и два стола, които бяха сложени срещу гледащия към улицата прозорец. Спалнята беше боядисана в тъмнозелено. Широкият персон и половина дървен креват, оцветен в по-светъл оттенък на зеления цвят, се допълваше от тоалетната масичка и скрин. Завивките и възглавниците бяха скрити под жълта кувертюра от изкуствен сатен. Банята беше стандартна, с бял фаянс и висяща пред душа жълта завеса. Перденце в същия десен покриваше малко прозорче отдушник. Помещението се осветяваше от две лампи — едната на тавана, а другата — закрепена към аптечката над умивалника.

За по-малко от два часа Джо вече беше извадил дрехите си и бе оставил двата куфара върху гардероба в спалнята. Той грижливо нагласи пишещата машина на масата за хранене, така че светлината от прозореца да пада отгоре й, минавайки над раменете му, и разпредели хартията за писане и готовите ръкописи в двата края. Все още стоеше и съзерцаваше работното си място, когато на вратата се почука. Прекоси стаята и отвори.

— Е, как е? — Джамайка се ухили насреща му.

— Свърших с разопаковането — отвърна Джо.

Негърът прекрачи в апартамента.

— Имам още някои вещи за тебе. Фред ги качва в момента.

Фред беше едно от двете момчета за всичко, които работеха в жилищната сграда.

— Какви вещи? — полюбопитства Джо.

— Ще ти поставим нов комбиниран хладилник и електрическа печка. Този, който е тук, за нищо не става. Телефонът ще бъде инсталиран днес следобед. Долу си имаме собствена телефонна централа. Всички разговори минават през нея.

— Включително тези на момичетата ли? — запита Джо.

— Особено тези на момичетата — отвърна Джамайка. — Операторът ги контролира и всяка сутрин ще ти предава списък с техните „ангажименти“.

— Разбирам — кимна Джо. — А кой събира парите?

— Момичетата са длъжни да ти ги дават всеки ден преди обяд. От централата ще ти съобщаваш каква сума трябва да отчете всяко едно от тях… — обясни му негърът.

— Сложничко е — рече Джо.

— Не и на практика — каза Джамайка. — Девойчетата печелят средно по около пет стотака на вечер. Това означава, че оправят по петима мераклии за по сто долара на сеанс. Специалните услуги като групови партита, шоуизпълнения или садомазохизъм се заплащат според собствената им извънредна тарифа.

— Хубави ли са? — погледна го Джо.

Чернокожият се разсмя.

— Та те са най-привлекателните парчета на света! Човек би си помислил, че до една са дошли направо от „Диамантената подкова“ на Били Роуз. Тези сладурчета не са Лолита, а първокачествени бели кукли, наистина достойни за висшето общество. Вероятно за по-малко от седмица ще ти излезе душата от чукане.

— Невъзможно е — усмихна се Джо. — Чака ме работа. Писането и сексът не могат да се комбинират. И двете отнемат прекалено много време.

— Може и така да е — съгласи се Джамайка. — Но това си е твой проблем, не мой… — На вратата отново се почука. — Сигурно идва Фред с обзавеждането — рече той.

Само че негърът грешеше. На прага беше застанало младо момиче. Дълга, права кестенява коса, очила с рогови рамки, свободно падащ върху кафявата му пола бежов пуловер… Приличаше повече на студентка в колеж, отколкото на проститутка. Момичето погледна Джамайка. Гласът му звучеше тихо и култивирано като на образован човек.

— Реших, че няма да е зле да се отбия, за да се запозная с новия шеф и да видя дали не бих могла да му бъда полезна с нещо.

Той кимна и направи жест с ръка, представяйки ги:

— Мистър Джо Краун, а това е Алисън Фолуел.

— Много ми е приятно, Джо… — понечи да се ръкува Алисън.

Джамайка спря ръката на младежа.

— Мистър Краун! — неодобрително напомни на момичето той.

Алисън се опули насреща му.

— Но той изглежда толкова млад…!?

Тонът на чернокожия стана леденостуден.

— Мистър Краун! — повтори й.

— Радвам се да се запозная с вас, мистър Краун — обърна се тя към Джо. — Мога ли да направя нещо за вас?

— Не, благодаря — сдържано, но учтиво отвърна той, следвайки примера на Джамайка. — Но ако възникне някакъв проблем ще ви се обадя.

Негърът затвори вратата зад гърба на момичето.

— Кучка! — изруга той. — Скоро ще видиш и останалите. Всичките се опитват да скъсят разстоянието.

— Така ли? — учуди се Джо.

— Не бива да им позволяваш — рече Джамайка. — Ако искаш да бъдеш добър сводник дръж се с всичките по един и същи начин. Недоволен ли си от онова, което вършат, просто ги налагай с каиша.

— Не съм сигурен дали ще бъда в състояние да го направя — отвърна Джо.

Чернокожият се взря изпитателно в него.

— Тогава си представи, че на всяка една от тях и се ще да разпори задника ти с гадния си маникюр, също както стори това Лолита. Така ще ти бъде по-лесно да ги биеш. — Той замълча за момент, сетне добави: — Запомни само, че независимо колкото и страхотно да изглеждат, те не са нищо друго, освен проститутки.

Майка му вдигна телефона.

— Почти осем часът е — рече тя, щом разпозна гласа му. — Вечерял ли си?

— Още не, мамо — отговори и Джо. — Току-що се качвам. Трябваше да се запозная с всички подробности около работата.

— Има ли наблизо до тебе еврейски ресторант?

— На няколко преки от тук се намират два прилични деликатесни магазина — успокои я той.

— Чист ли е апартаментът? Леглото удобно ли е?

— Всичко е наред, мамо — увери я Джо. — Не се тревожи, вече съм голямо момче. Татко у дома ли е? — смени темата той.

— Не — отвърна Марта. — Днес е една от вечерите, през които му се налага да събира вноските.

— Моти при тебе ли е?

— Да — рече тя. — Искаш ли да я повикам на телефона?

— Ако обичаш, мамо…

От слушалката се разнесе гласът на братовчедката му:

— Ти ли си, Джо?

— Добре ли си? — попита я той.

— Добре съм — каза тя, снишавайки тона си почти до шепот. — Къщата е като запустяла…

— Разбирам какво имаш предвид — рече Джо.

— Как е работата? — запита го Моти.

— Работа като работа… — уклончиво отговори той. — Няма да възникнат проблеми. Джамайка ми съобщи, че ме назначават само временно. След около три месеца ще съм приключил с тази история.

— А после какво ще правиш?

— Не знам, но това ще сложи край на заложничеството ми и ще се превърна в свободен човек. Ще продължа да пиша и ще се поогледам за нещо друго.

— Майка ти изглежда умърлушена. Мисля, че й липсваш.

Джо не каза нищо.

— На мене също ми липсваш — добави тя.

— Бихме могли да се видим някоя вечер — предложи той. — Ще те заведа в китайски ресторант.

— Не съм на същото мнение — рече Моти. — Не съм сигурна, че ще съумея да се овладея, ако прекарам известно време с тебе. Повярвай ми, ще бъде по-добре да спазваш дистанция.

Джо направи кратка пауза, след което въздъхна:

— Май че си права…

— Но ще ми се обаждаш, нали?

— Разбира се — обеща той. — Грижи се за себе си!

— Ти също — каза братовчедката му и затвори слушалката.

Джо остана загледан в телефона. Не беше го признал, но също се чувстваше самотен. В действителност това беше първият път, когато се отделяше от дома. На вратата се почука и той стана да отвори.

Пред прага бе застанала Алисън.

— Опитах се да позвъня, но от централата ми казаха, че линията била заета… — рече тя.

— Наистина беше — кимна Джо.

Алисън протегна към него бутилка шампанско.

— Подари ми я един от моите клиенти. Хрумна ми, че ще бъде по-весело, ако я изпием заедно. Нещо като празненство за „Добре дошъл“, в твоя чест.

— Не ми стигна времето да се обзаведа и с чаши — срещна очите й той.

Тя се усмихна и с другата ръка му подаде две чаши за шампанско:

— И за това съм помислила…

Джо се поколеба за момент, после направи крачка назад.

— Заповядай! — покани я той и затвори вратата, докато момичето вървеше към масата.

— Ти отвори шампанското, а аз ще отида да се разположа по-удобно в спалнята — каза Алисън.

Джо за първи път в живота си имаше работа с подобна бутилка, но когато най-сетне тапата изхвърча с пукот, ловко насочи бликналата струя в чашите.

— Донеси виното тук — извика тя от спалнята.

Той прекрачи през рамката на незатворената врата. Върху нощното шкафче светеше малка лампа. Алисън се беше излегнала гола върху покривката на леглото. Тя посегна с ръка към чашата с шампанско и забеляза втренчения му поглед.

— Харесва ли ти това, което виждаш?

— А ти какво очакваш да кажа? — засмя се Джо. — Че си грозна ли?

Алисън отпи от искрящата течност и се усмихна.

— Защо тогава не смъкнеш тези дрехи. — И тъй като той продължаваше да стои като онемял, тя бързо се пресегна и разкопча панталона му. — Какво те кара да се бавиш толкова? — запита го. — Та ти си съвсем готов…

— Аз винаги съм готов — отвърна Джо.

— Аз също — прихна момичето, препречвайки с устни посоката на неговата ерекция.