Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Storyteller, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

29

Джо остави вратата на банята отворена, за да може да чува звъненето на телефона, и блажено се отпусна в огромната дълбока италианска вана, пълна с хладка вода. Запали цигара и се облегна назад върху извитата дъга на ваната. Беше почти девет часът, а слънцето продължаваше ярко да свети. Още не беше решил дали да отиде на тазвечерното празненство. Имаше време… Италианските партита не започваха преди полунощ.

На вратата на хола се почука.

— Кой е? — провикна се той от банята.

— Мариса — разнесе се женски глас иззад вратата. — Донесох всичките ти папки от кабинета.

Мариса беше чернокожото момиче, което беше изпълнявало задълженията на секретарка, докато Джо работеше над сценариите на Сантини. Тя бе дъщеря на бивш италиански консул в Ню Йорк, който се бил оженил за американска негърка. Когото през 194О г.‍ го отзовали обратно в Италия той взел съпругата си и дъщеря си Мариса, която тогава била на петнайсет години, със себе си в Рим. Тя бе работила като преводачка за американската армия след влизането и в столицата, а по-късно бе сменила цял куп служби, завършвайки като секретарка и преводачка на различни местни филмови продуценти.

— Влизай! — извика й Джо от ваната. — Вратата е отключена… — Той хвърли поглед към тесния хол. Мариса мъкнеше някаква грамадна масленозелена брезентова торба от раздадените армейски излишъци, която пусна на пода. — С какво, по дяволите, си натъпкала това чудо? — попита я.

— С дрехи — отвърна тя. — Имам нужда от място, където да остана за няколко дни.

— Какво се е случило?

— През август офисът няма да работи. Сантини го затвори, без да ми плати, а в пансиона ми са много стриктни със събирането на наема. Нямам пари, така че реших да си донеса багажа, преди да са заключили вратата, за да си го „удържат“.

— Това стиснато копеле те е оставило на сухо! — ядосано възкликна Джо.

— На тебе плати ли ти? — запита Мариса.

— Не се занасяй — отговори й той. — Каза, че щял да ми плати веднага щом сключел договора за разпространение в САЩ.

Тя застана на прага на банята:

— Имаш ли цигари?

— На полицата под огледалото са — посочи с ръка Джо. Задържа погледа си върху нея, докато палеше една. Под мишниците на момичето имаше мокри петна от пот, а копринената блуза изглеждаше като намазана с лепило там, където я изпъваха налетите му гърди. — Колко дълго ще останеш?

— Само през събота и неделя… — каза Мариса. — Една моя приятелка ще ми отстъпи апартамента си през август. Заминава за Индия с гаджето си.

— Добре — вдигна очи към нея той.

— Ти си чудесен! — Тя се наведе и го целуна по бузата. Деколтето на блузата и се разтвори и Джо надникна в него. Зърната на гърдите и бяха тъмновиолетови и контрастираха с по-бледия тен на кожата й. Между тях се стичаха капки пот.

— Изпотила си се ужасно — рече той. — Защо не влезеш във ваната при мене?

Момичето дръпна от цигарата си.

— Толкова лошо ли мириша…?

— Не, но ми се прииска да се любим — засмя се Джо, повдигайки възбудения си член над водата така, че да може да го види.

— За такова нещо винаги съм готова — засмя се Мариса и започна да сваля дрехите си. Само след секунда беше вече гола и прекрачи във ваната. Ръката й се плъзна между краката й, а пръстите й разтвориха вагината. — Харесва ли ти? — усмихна му се тя, свеждайки поглед към него.

— Невероятна си! — Гърбът на Джо се огъна като лък от желанието да се слее с нея. — Ела…!

— Чакай малко — Мариса посегна към сапуна и се зае енергично да разтрива пениса му, докато от възбуда не го заболяха тестисите. После го стисна здраво и седна отгоре, насочвайки го към себе си. Тялото й се заизвива, позволявайки му да прониква все по-дълбоко в нея. — Отпусни се…! — Тя се усмихваше, уверена във властта, която упражнява над него. — Остави всичко на мене.

Джо срещна погледа й:

— Не предполагах, че можеш да правиш такъв секс, докато работехме в кабинета.

— Канцеларското чукане не ми харесва — отвърна тя. — Прилича ми на претупано служебно задължение. Човек никога не успява да прояви въображението си.

— Алилуя! — извика той.

Мариса неочаквано го задържа.

— Не мърдай! — заповяда му.

— Какво има? — учудено я изгледа Джо.

— Нищо — рече тя. — Ще се изпишкам… О-о! — Гласът й простена от удоволствие. — А сега и ти го направи. както си вътре в мене.

— Не мога да пикая, когато съм в ерекция — възпротиви се той.

— Разбира се, че можеш — каза Мариса. — Ще ти покажа как става. — Тя бързо постави пръста си под тестисите му и притисна някакъв нерв. Урината бликна като гейзер.

Щом струята секна, Джо почувства как сладостните гърчове отново завладяват тялото й.

— Къде си научила този трик? — изпъшка той.

— При американските войници по време на войната — обясни Мариса с подрезгавял от възбудата глас. — Знам и много други.

— Господи…! — възкликна Джо.

— Започваш да губиш тонус — скара му се тя. — Така става, когато човек говори прекалено много и се разсейва.

Той я зяпна, неспособен да обели дума от смайване.

— Не се притеснявай — успокои го момичето. — Веднага ще оправим нещата… — То лекичко се наклони настрани и плъзна ръка под него. В следващия миг пръстите и бяха вече вътре в неговия анус и разтриваха простатата му. Ерекцията на Джо се възстанови напълно и Мариса изкрещя насреща му: — Хайде сега, копеле такова! Давай! С всичка сила…!

 

 

Той беше полузадрямал в леглото, когато телефонът иззвъня. Хвърли в просъница поглед към Мариса, която сновеше гола насам-натам из хола, разопаковайки дрехите си. Тя се взря в него с ням въпрос.

— Вдигни слушалката… — рече й.

— Ало…? — произнесе Мариса в микрофона.

Джо чу, че някакъв женски глас говори на италиански. Тъмнокожото момиче остана заслушано за момент, сетне извика към него:

— Обажда се Мара Бенети. Пита дали ще ходиш на приема у контесата?

— Още не съм решил — отвърна той.

— Минава десет часа… — припомни му Мариса.

— И какво от това? Никой няма да отиде преди полунощ.

Тя отговори на актрисата на италиански, която от своя страна я засипа с порой от думи.

— Иска да я придружиш — преведе му Мариса.

— Какво е станало със Сантини? — запита Джо. — Нали той трябваше да я заведе.

Последваха нови словоизлияния.

— Сантини я зарязал — обясни Мариса. — Вместо с нея щял да бъде с американката. Приятелят на Мара казал, че щял да й даде лимузината си за тази вечер, ако й кавалерстваш.

— А защо ТОЙ не си я заведе?

— Той е мафиоз — рече тихо тя. — Сигурно си има други неща за вършене.

— Сигурно ще ми пръсне главата след партито — каза Джо.

— Не и ако аз дойда с вас… — бързо съобрази Мариса. — Така ще му покажеш уважението си.

— На тебе да не би да ти се ходи? — учуди се той.

— Разбира се! Това парти е гвоздеят на сезона, а пък аз задигнах една страхотна рокля от гардероба на киностудията, която е тъкмо за такива случаи.

— Попитай я дали не възразява против присъствието ти — вдигна рамене Джо.

— Ще й обясня положението — рече тя. — В края на краищата ти не говориш италиански, а аз съм твоя секретарка и съм ти необходима, за да превеждам. Пък и Мара ме познава.

— Окей.

Мариса отново се извърна към телефона и припряно продължи разговора с актрисата на италиански.

Съгласна е — обяви резултата тя — Кога да мине да ни вземе.