Харолд Робинс
Разказвачът (20)

19

Успехът влече след себе си нови успехи. Бяха изминали почти пет месеца, откакто беше завършил сценария на „Войнствената кралица на амазонките“. Джо седеше зад своята пишеща машина и работеше над романа си, когато го потърсиха по телефона от офиса на А.‍ Дж.

— Мистър Роузън има удоволствието да покани тебе и съпругата ти на вечеря с шведска маса в дома си в петък вечер. В седем часа ще се поднасят коктейлите, а вечерята ще бъде в осем… — уведоми го Кати.

Той се изненада. За първи път изобщо го канеха някъде.

— Как така се е сетил за мене А.‍ Дж.?

— Не четеш ли специализираните издания? — запита го тя. — Твоят филм направи истински касов удар. Уредихме популяризаторско турне с Джуди до Тексас и Флорида. Между вътрешността на щата и окръга Уометко филмът събра шестстотин хиляди долара.

— Не мога да повярвам — рече Джо. — Критиците направо го унищожиха.

— Но публиката го хареса — отвърна Кати. — Като че ли по съвсем естествен начин се превърна в хит. Това е важното. Разпространителите вече настояват за следващия филм с Джуди. Имам чувството, че тази е причината, поради която А.‍Дж. ти се обажда.

— Ще отида — каза той. — Но Моти е в Ню Йорк. На всеки три месеца й се налага да ходи там, за да закупува стока за магазина.

— Веднъж се отбих там. Наистина са го обновили. Добри печалби ли носи?

— Предполагам — отговори Джо. — Жена ми я повишиха в главен снабдител на цялата търговска верига.

— А ти с какво се занимаваш?

— Почти завършвам романа си — рече той. — Редактирах около сто и четирийсет страници, съобразно препоръките на Лаура, но е съсипваща работа. По-трудно е, отколкото да напишеш сценарий.

— Лаура ми съобщи, че се очертавало това да бъде един от най-хубавите романи, които била чела някога.

— Тя е пристрастна — каза Джо. — В интерес на истината парите ми идват от сценариите. Само че до този момент не съм получил оферта за каквото и да било. От мига, в който написах „Войнствената царица на амазонките“, продуцентите, дето обичаха да бъбрят с мене, явно престанаха да отговарят на поздравите ми. Допускам, че са решили вкупом, че съм създал такъв боклук, та не искат повече и да чуят за мене.

— Ще им мине — убедено заяви Кати. — Познавам този град. Те не четат сценарии, а сборове от числа.

— Защо не дойдеш на партито с мене? — осени го неочаквано хрумване.

— Съжалявам — рече тя. — Първо, пренесох се да живея с моя приятел и, второ, А.‍Дж. не понася висшестоящ персонал на увеселенията си.

— Той самият е един „ниско сочещ“ пенис — изруга Джо.

— Такива са нравите в Холивуд — през смях отвърна Кати. — Защо не поканиш Лаура? Тя никога не е била на холивудско парти.

— Как бих могъл да я поканя? — учуди се той. — Та тя е в Ню Йорк…

— Не ти ли се е обаждала? — Тя изглеждаше изненадана.

— Не — рече Джо. — За последен път разговарях с нея преди месец, когато ми изпрати своите редакторски бележки.

— Лаура е тук — каза Кати. — Пристигна снощи. Бях сигурна, че ще те потърси. Намира се в хотел „Бел Кър“, стая сто двайсет и едно.

— Ще й позвъня — зарадва се той. — Благодаря ти, Кати!

— И още нещо, Джо — добави тя, — Лаура не бива да узнае, че аз съм те осведомила за идването й…

— Не разбирам защо? — попита тя.

— Сестра ми все още ми се сърди, защото ние с тебе сме излизали няколко пъти.

— Откъде е научила за това? — рече той.

— Живеем в Холивуд. Тук никой не си държи устата затворена, а пък тя има неколцина приятели.

— Добре, Кати — реши Джо. — Ще атакувам фронтално и в момента, когато приключа с нея, Лаура няма да вярва повече на нищо от онова, което са й разправяли.

Той се зае да набира номера на Лаура в хотела, но след като хвърли поглед към часовника върху писалището си, си даде сметка, че още няма пет часа. Остави слушалката. Щом беше дошла по работа, тя надали щеше да се прибере преди шест и половина или седем часа. Това беше обичайното врече за един жител на Източните щати да се върне у дома.

Хрумна му идея. Лаура не беше му се обадила, така че едно негово посещение щеше да я изненада.

Джо припряно подреди в снопче едно, извадено под индиго, копие от сто и четирийсетте страници, които беше редактирал, и го пъхна в плик. После позвъни в цветарския магазин и поръча дузина рози, щеше да мине да ги вземе в шест и трийсет.

— Роза! — извика той от вътрешния балкон, като се показа от тесноватия си кабинет.

Тя дойде от кухнята в хола и вдигна очи към него.

— Si, senor?

— Има ли при тебе някоя бяла риза, която да е готова за обличане?

— Бих могла да ви изгладя една за няколко минути — отвърна мексиканката.

— Отивам да взема душ — рече й. — Качи ризата тук горе.

— Навън ли ще вечеря господинът? — запита тя.

— Не зная — отвърна Джо. — Вероятно… — Той влезе в спалнята, събу памучните си домашни панталони и бельото и прекрачи прага на банята.

* * *

Беше седем без пет, когато почука на вратата на Лаура с дузината рози в едната ръка и кофичка лед с бутилка шампанско „Дом Периньон“ в другата.

Тя отвори.

— Добре дошла в Лос Анжелос! — усмихна й се Джо.

Лаура го зяпна смаяно.

— Прекрасни са… — каза му, докато поемаше цветята.

— Донесъл съм и бутилка „Дом Периньон“ — рече той.

— Разкошът става прекален — засмя се тя. — Заповядай.

Джо я последва в обзаведената с вкус стая.

— Не можеш да си представиш колко се изненадах, когато разбрах, че си в града.

— Сестра ми ли ти каза? — попита го Лаура.

— Не — излъга той. — Не съм говорил с нея, откакто приключих с последния филм. Това беше преди четири месеца.

— Но все някой трябва да ти е казал — отвърна тя.

— Вестникарите от бранша — рече Джо. — Публикуват ежедневен списък на свързаните с киноиндустрията хора, които пристигат и заминават.

— Изглеждаш добре — отбеляза Лаура. — Съвсем по калифорнийски.

Той се разсмя.

— И твоят вид не е по-лош.

— В този стар кадифен халат ли? — поклати глава тя.

— Аз нямам забележки — каза Джо. — В моите очи ти винаги си красива.

— Дай ми пет минути, за да облека нещо по-подходящо — помоли Лаура. — Междувременно би могъл да отвориш шампанското.

— Освен това у мене са и почти сто и четирийсет страници преработен ръкопис… — осведоми я той.

— Чудесно! — зарадва се тя.

— А тебе кой вятър те довя насам?

— Трябваше да донеса комплект договори на един клиент — обясни му Лаура. — Но сега ме остави за малко, иначе никога няма да се приготвя.

Тя влезе в банята и затвори вратата след себе си. Миг по-късно Джо чу как душът заплющя и се залови с отварянето на бутилката. В кофичката с лед бяха поставени заедно с виното и две чаши за шампанско. Той остави бутилката отворена, без да пълни чашите. В ъгъла на стаята имаше радиоапарат. Нагласи го на любимата си станция, по която пускаха всички поп певци — Синатра, Кросби и разни други. Сетне се настани на двуместния диван.

След около петнайсет минути Лаура Шелтън се появи от банята напълно гримирана и облечена. Носеше синя рокля от копринен шантунг, която подчертаваше фигурата й. Джо вдигна очи към нея:

— Вече си издокарана… Сигурно държиш целия си багаж в банята?

— Практична съм — усмихна се тя.

Той наля от виното.

— За успеха!

— За успеха! — кимна Лаура и отпи от шампанското. — Има възхитителен вкус.

— Бива си го — съгласи се Джо. — А сега ми кажи какво би желала за вечеря?

Тя го изгледа втренчено.

— Имам среща с нашия клиент и адвоката му…

— Отложи я за утре — предложи той.

— Невъзможно е — отвърна Лаура. — Агенцията е уредила всичко предварително.

— Тогава нека да вечеряме заедно утре — рече Джо.

— Утре сутринта в седем часа ще летя обратно…

— А какво ще кажеш за една късна вечеря? — попита я, пълнейки отново чашите с шампанско.

— Ще ходим в дома на клиента, за да обсъдим детайлно контракта — отвърна тя. — Не знам кога ще свършим.

Джо срещна погледа й:

— Налага ли се да се връщаш в Ню Йорк? Поканен съм на коктейл у А.‍Дж. Сигурно ще бъде приятно, пък и би могла да се запознаеш с някои интересни личности — режисьори, продуценти…

— Много бих искала — поклати глава Лаура. — Никога не съм присъствала на холивудско парти. Но инструкциите от агенцията са категорични. Трябва да се прибирам.

— По дяволите — изруга той. — Дори не ни остана време да си поговорим за страниците, които съм преработил.

— Ще прочета ръкописа в самолета и ще ти се обадя следващия ден — рече тя. После го погледна в очите: — Убедена съм, че си в състояние да си намериш друга компания. Според онова, което чувам, доста добре се оправяш с жените.

— Желая тебе и никоя друга — каза Джо.

— Закъснявам — подкани го Лаура. — Клиентът ми ще ме чака във фоайето в осем часа.

Той се изправи и погледът му потърси нейния.

— Какво трябва да направя, та да си уговоря среща с тебе? — запита я. — Да изчакам, докато се продаде романът ли?

— Мисля, че е време да си тръгваш — хладно рече тя.

Ръцете му внезапно я прегърнаха и Джо я целуна, притискайки своя почти втвърден член към слабините й. Забеляза как лицето й побледня, след което пламна и Лаура го отблъсна.

Той пристъпи към вратата и се извърна към нея, докато я отваряше.

— Просто за твое сведение — никога не съм чукал сестра ти… Ти си тази, която винаги съм искал!

Затръшна вратата след себе си и закрачи по коридора, който водеше към паркинга.