Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Storyteller, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Харолд Робинс. Разказвачът

Американска. Първо издание

ИК „Петрум Ко“, София, 1995

История

  1. — Добавяне

20

Все още беше ядосан, когато влезе в апартамента си. Изкачи се по стълбището към вътрешния балкон и се насочи към спалнята. Съблече нервно сакото си, после махна вратовръзката и ризата си.

— Кучка! — полугласно произнесе Джо. — Предизвикателна, студенокръвна кучка!

Телефонът иззвъня. Гласът на Лаура се разнесе в ухото му.

— Джо — рече тя, — не искам да ми се сърдиш.

— Как очакваш да се чувствам, след като ме отпращаш да си вървя, понесъл собствения си член на рамо? — озъби и се той.

— Не е необходимо да говориш по този начин… — каза Лаура. — Много добре знаеш, че не съм ти обещавала нищо.

— Ни най-малко не си нарушила обещанието си — отвърна Джо.

— Не ставай глупак — рече тя. — Първо, ти си женен мъж с дете и, второ, нашите отношения са делови. Ако в службата ми дори само заподозрат, че имаме интимна връзка, това би означавало край на благоприятните възможности и за двама ни.

Той се замисли за момент.

— Може би си права, но от това положение не става по-малко противно.

— Хайде, успокой се — настоя Лаура. — Ще прочета поправените страници и ще ти телефонирам вдругиден.

— Добре — рече Джо. — Като че ли нямам никакъв избор. Длъжни сме да играем играта по този начин.

— Това вече е нещо разумно — рече тя. — Трябва да тръгвам. Довиждане!

— Приятен полет към дома! — пожела й той. — Довиждане засега!

Погледът му остана неподвижно забит в телефона. Дори самото звучене на нейния глас беше достатъчно, за да го възбуди. „Проклятие“ — изруга наум и излезе на балкона.

— Роза! — провикна се.

— Si, senor — обади се тя от хола.

— Можеш ли да ми донесеш малко кафе?

— Да, господине.

Джо я проследи с поглед как върви към кухнята. Беше облечена в старата тънка памучна рокля. Успя да види черния сутиен и гащичките й, които прозираха отдолу. Запита се дали момичето осъзнаваше колко курвенска отстрани изглеждаше походката му.

Той прекоси спалнята и прекрачи прага на банята. Вдигна дъската от тоалетната чиния и разкопча панталона си. Едва след като се облекчи, си даде сметка, че членът му продължаваше да бъде в полувъзбудено състояние. Обърна се назад към спалнята. Роза беше застанала до леглото с поднос за кафе в ръце и го наблюдаваше. Джо усети как пенисът му започва да набъбва в шепата му, но не направи никакво движение, за да се прикрие.

— До самото легло ли да го поставя? — запита тя.

— Сложи го там, където си — отвърна той, без да помръдне от мястото си.

— Si, senor. — Момичето остави чашата с кафето в края на нощното шкафче, което се намираше до леглото. — Нещо друго, господине?

— Не.

— Не желаете ли да ме нашляпате, senor? — попита то, зяпайки го втренчено.

— Защо да искам да те налагам? — учуди се Джо.

— Понякога, щом му стане по този начин, татко така постъпва с мене… — каза Роза.

— Аз не съм баща ти — възрази Джо.

— Но вие сте мъж — настоя тя. — Прекарахте четири нощи без госпожата. Сигурно ви е много трудно, senor. Докато ме бие, баща ми свършва по много пъти и после се чувства по-добре.

Джо почувства как пенисът му омекна. Възбудата си беше отишла.

— Съжалявам, Роза — произнесе той с досада. — Върви си! — Изчака, докато тя се отдалечи, и се изтегна върху леглото.

Вторачи се в тавана. Беше го яд на самия него. Не беше се замислял над проблема преди Кати да се обади за увеселението у А.‍Дж. Бяха минали почти четири месеца, през които никой от бранша не го беше потърсил. Ако не беше повишението на Моти, на двама им щеше да се наложи да теглят от спестовния му влог за най-елементарни житейски нужди. Тя печелеше добре. Бе стигнала до двайсет и четири хиляди годишно. Това беше повече, отколкото той беше изкарал през своята най-успешна година.

Джо се надигна и отпи от кафето. Жена му за трети път ходеше командировка в Ню Йорк. При първото пътуване беше взела детето със себе си и бяха отседнали в къщата на родителите му, а при последните две Моти се беше настанила в хотел „Пенсилвания“. Беше се оправдала, че бил в самия център на „модата“. Но не беше само това. Тя беше се променила — не беше вече онова момиче от универсалния магазин, което той помнеше. От нея се излъчваше някаква решителност. Гримът й, нанесен съвсем професионално, както и прическата и дрехите й отговаряха на най-новите модни тенденции. Същинската промяна обаче бе настъпила в очите й. По-рано те бяха ведри и открити, а сега гледаха потайно и предпазливо, сякаш Моти живее в друг свят, в който той не беше в състояние да проникне.

Запита се дали жена му се чукаше с мистър Маркс, нейния шеф. Ама че глупак беше…! Разбира се, че го правеше. Никое момиче, независимо колко страхотно си вършеше работата, нямаше как да се докопа до парите и повишението по друг начин. Дори и маниерът й на любене се беше изменил, като беше станал по-изтънчен и лишен от наивност. Преди оргазмите й следваха неудържимо един след друг, а сега Моти преживяваше една истинска кулминация и край. Едва дочакала я, тя припряно изтичваше в банята, за да пусне душа и да измие всеки заблудил се сперматозоид, който би могъл случайно да попадне в нея. Наистина беше загубеняк. Червей с позлатена пишка беше сложил рога на петела професионалист. Трясна чашата върху чинийката и кафето се разплиска по нощното шкафче.

— Роза! — извика Джо.

Мексиканката моментално се появи на прага.

— Si, senor…

— Почисти това — посочи той към разлятото кафе.

Тя кимна и след секунда се върна с парцал. Коленичи до него и започна да бърше тъмната течност. Както бе на колене, Роза вдигна лице към Джо.

— Няма проблеми… — рече му.

Той издърпа колана от панталона си и го остави да се смъкне по краката му до пода заедно с гащите.

— Ще трябва да го изпереш. По него има петна от кафето.

Роза мълчаливо фиксираше с поглед гениталиите му.

— Какво зяпаш? — сърдито й се сопна Джо. — Иска ти се да го пипнеш ли?

Все още на колене, тя продължаваше да немее.

Той гневно я зашлеви през лицето:

— Дяволите да те вземат! Ще ти се да го подържиш!

Почти с благоговение момичето докосна с пръсти тестисите му.

— Muy grandes cojones[1]…! — промълви то. После обхвана с ръка члена на Джо.

Той я вдигна нагоре, за да стъпи на краката си.

— Не така… — рече й с подрезгавял глас. — Съблечи се!

Без да обели дума и без да погледне към него, Роза свали роклята си, разкопча черния си памучен сутиен и заедно с гащичките си го пусна на пода. Кръстоса длани, прикривайки слабините си.

— Не се чукам — прошепна тя. — Аз съм девствена…

— О, по дяволите! — изруга Джо, усещайки как ядът му се изпарява. — Обличай се! — Той мина покрай нея и се запъти към банята. — Ще взема един душ и ще изляза за малко.

 

 

— Палта от кожи на питомни норки по двеста долара, изцяло на кредит — каза мистър Самюел. — Прекрасен тъмен косъм, от най-търсения…

— Каква ще ни е изгодата? Нашите магазини са в Лос Анжелос, а не в Ню Йорк — възрази Моти.

— С палта от норка, скроени перфектно като тези, бихте могли да организирате специална разпродажба при цена четиристотин деветдесет и пет долара парчето и ще вървят като топъл хляб — отвърна той.

— Цената е добра, мисис Краун — намеси се Маркс.

Моти срещна погледа му:

— Само не забравяйте, мистър Маркс, че нашите салони за кожи винаги са били губещи. А търговската площ на партерния етаж е прекалено скъпа, за да бъдат тези загуби оправдани.

— Това е така, защото вашите продавачи не разбират от кожи — язвително рече Самюел. — Един добър търговец — познавач би натрупал цяло състояние от тях.

— Няма да споря с вас, мистър Самюел — каза тя. — Но така или иначе сме принудени да работим с хората, с които разполагаме. Да не би вие да имате някаква по-добра идея?

— Ако искате да съживите магазините си, задължително е да имате престижен салон за кожени изделия… — отговори й той.

Моти стрелна с поглед Маркс, сетне отмести очи към търговеца на кожи:

— Ами ако дадем концесията на вас? Заявихте, че сте щели да се справите по-добре от нас и аз ви вярвам.

— Не знам… — предпазливо рече Самюел. — Тъкмо сега бюджетът ни е изтънял. Вече подписахме договори с „Хъдзън“ в Детройт. Зависи за каква сума става дума?

— Не съм мислила по въпроса — каза тя. — Вие на какво мнение сте, мистър Маркс? — обърна се към шефа си.

— И аз не съм се замислял — призна той. — Колко ни струва партерното пространство?

— Около деветдесет хиляди в магазина в Бевърли Хилс — отвърна Моти.

— А в другите четири магазина?

— Приблизително по петнайсет хиляди за всеки един. В Бевърли Хилс се реализират петдесет процента от всичките ни продажби на кожи — осведоми го тя.

— Прекалено скъпо е — побърза да се намеси Самюел. — Ще трябва да сложа на склад стока за четвърт милион долара, за да създам асортимент, с който да можем изобщо да започнем.

— Рискуваме да се провалим — каза Маркс, — но ще се проклинаме, ако изтървем тази възможност.

Самюел се взря изпитателно в него:

— Предложението ви сериозно ли е?

— Да — кимна Маркс.

— Добре тогава — на свой ред кимна той. — Ще ви направя почтена оферта. Ще ви дам петдесет хиляди за правата над сектора и двайсет процента от брутния приход, ако поемете заедно с мене рекламата и риска от всички продажби на кредит. Струва ми се, че ще има по една купчина пари за всеки.

— А ако се окаже, че грешите? — попита го Маркс.

— Ще загубим нещичко — отговори Самюел. — Но вие казахте, че така или иначе постоянно губите.

Маркс се обърна към Моти:

— Какво мислиш?

Тя се взря в другия мъж.

— Аз имам доверие на мистър Самюел. Той знае какво прави.

— Благодаря ви, мисис Краун — рече той и погледна към Маркс. — Какво решавате, Джералд?

— Ще предприемем стъпката — каза Маркс, протягайки ръка.

Самюел я пое и я разтърси.

— Ще дойда на място по-следващата седмица и ще се заловим с някои малки промени в салона. — Той се усмихна. — Вече виждам рекламните надписи: „Пол — експертът по кожите в Бевърли Хилс.“

— Няма да пише „Пол“ — обади се Моти.

— Защо? — учуди се Самюел. — При „Хъдзън“ в Детройт това върши работа.

— Там е Детройт, а ние сме в Бевърли Хилс — обясни тя. — Нужно е нещо по-въздействащо.

Той се облещи насреща й:

— Може би ви харесва „Ревлон“?

— Не — разсмя се тя. — Просто да го наречем „Паоло — Бевърли Хилс“. Върхът на кожите! Лос Анжелос е селяндурски град. Хората в него винаги се впечатляват от чуждестранни имена.

— „Паоло — Бевърли Хилс“ — ухилен повтори Самюел. — „Върхът на кожите!“ Харесва ми… Да пием по този случай.

Мина повече от час, преди да затворят вратата зад гърба на търговеца. Когато Маркс се върна при Моти, тя се беше облегнала на дивана.

— Изцедена съм — оплака се тя. — Струваше ми се, че бърборенето му никога няма да спре.

Той погледна часовника си.

— Наближава седем — рече й. — Защо не вземеш една разпускаща вана, след което да се облечеш и да отидем да вечеряме някъде навън?

— Налага ли се да излизаме? — запита тя.

— Не — отговори Маркс. — Бихме могли да вечеряме в апартамента.

— Така ми харесва повече — каза Моти. — Малко съм уморена от задължителните протоколни вечери с разни хора.

— Ще останем тук, само двамата… — той се наведе и я целуна. — През целия следобед копнеех да го направя — рече й.

— Аз също — отвърна тя, обвивайки шията му с ръце. — Щастлив ли си? — попита го, докато го целуваше в отговор.

— Много — каза Маркс. — Двамата сме добър екип. Мисля, че сключихме добра сделка със Самюел.

— Да — съгласи се Моти. — Де да можеха всичките ни проблеми да се разрешат толкова лесно…!

Той се усмихна и улови погледа й.

— Един от тях вече е решен — рече й.

В очите й се появи ням въпрос.

— Аз съм свободен мъж — поясни Маркс. — Моят адвокат ми се обади. Жена ми е прекарала шестте седмици в Рино, разводът е потвърден и тя вече е моя бивша съпруга.

Моти го гледаше втренчено, без да говори.

— Май не се радваш много…? — каза той.

— Радвам се — отговори тя. — Но съм и малко уплашена.

— Рано или късно ще трябва да му кажеш — продължи Маркс.

— Знам — рече Моти. — Но точно сега Джо изживява тежък период. Ще ми се да има с какво да се занимава.

— Проблеми винаги ще съществуват — отвърна Маркс. — От онова, което си ми разказвала, съдя, че около него има достатъчно момичета, които го утешават. И при положение, че не претендираш за никаква издръжка за тебе и за детето, както и за общата собственост, той ще съумее да се съвземе.

Тя замълча.

— Разводът ще бъде лесен — добави Маркс. — Ако мъжът ти подпише документите, би могла да получиш развод за един ден в Тихуана.

Моти продължи да мълчи. Той се взря в очите и:

— Естествено само в случай, че желаеш да се омъжиш за мене…

Тя го привлече плътно към себе си и плъзна ръка към слабините му. Почувства как пенисът му се втвърди между пръстите й.

— Разбира се, че искам да се омъжа за тебе — прошепнаха устните й.

Бележки

[1] Muy grandes cojones…! (исп.) — Колко големи топки…! — Б.‍пр.‍