Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Storyteller, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Харолд Робинс. Разказвачът

Американска. Първо издание

ИК „Петрум Ко“, София, 1995

История

  1. — Добавяне

30

Вечерта обещаваше богат лов за фотографите около двореца на контесата.

— Как успя да си уредиш покана? — Виери се приближи към Джо.

— Съвсем случайно… — разпери ръце той.

— И двете ли ги оправяш? — запита фотографът, поглеждайки към Мара Бенети и Мариса.

Джо се усмихна, без да му отговори.

— Щастливо копеле! — рече Виери. — Снимките, които ще им направя, ще са най-хубавите за тази вечер. Ще мога да ги продавам из цяла Европа.

— Добре — отвърна той, пристъпвайки към двете момичета, които продължаваха да стоят на стълбището и да позират на останалите фотографи — Мисля, че вече е време да влизаме… — каза им.

— Спрете само за момент на върха на стълбите — помоли италианецът. — Така ще мога да хвана в профил момичетата с техните прелести, прозиращи под роклите им.

— Дадено — съгласи се Джо. Той пое нагоре по стъпалата с Мара и Мариса, задържа ги за миг неподвижни, след което тримата се обърнаха към лакея, който отвори входната врата.

Фоайето на сградата беше просторно почти колкото самата бална зала и препълнено с хора. Джо познаваше по физиономия много от тях, но не знаеше имената им. Прикривайки устата си с ръка Мариса се зае дискретно да му ги съобщава. Той я погледна с благодарност — беше безукорна секретарка.

Тримата бавно започнаха да си пробиват път през фоайето. По ръцете на двете дами се сипеше неспирен дъжд от целувки. Джо подаде на иконома поканата, на която техните имена бяха написани под неговото.

— Dottore[1] Джоузеф Краун, Signorina[2] Мара Бенети и Signorina Мариса Панцони — високо оповести той.

Те слязоха по няколкото стъпала, които ги отделяха от пода на балната зала. Към тях се приближи прислужник с поднос, пълен с чаши шампанско.

— Наздраве! — Джо връчи по една чаша на всяко от момичетата.

Мара се усмихна щастливо. Чувстваше се отлично, понеже си даваше сметка, че всички погледи бяха приковани в тримата.

— Salute — отвърна му тя и добави на английски със своя италиански акцент: — Успя ли да видиш вече онзи кучи син?

— Още не — засмя се той.

— Ще му извадя очите…! — очарователно се закани актрисата. — И на тази американска putana[3] с него също!

Джо прихна.

— Не е нужно да се тровиш заради тях. Гостите вече са ги забравили, ослепени от блясъка на красотата ти.

Мара кимна сериозно и запита:

— Не съм ли много по-хубава от нея?

— Без всякакво съмнение — рече той, без да се замисля. — Ти си най-прекрасната дама на днешния прием.

Мариса го подкрепи с кимване:

— Ако бях мъж щях да се хвърля в краката ти…

— Толкова си мила — усмихна се Мара. — Ти също, Джо. Така се радвам, че поканих и двама ви на това парти!

Оркестърът в дъното на салона засвири и гостите започнаха да танцуват. През високите остъклени двойни врати проникваше хладен нощен въздух. В съседното помещение беше разположена дълга коктейлна маса, отрупана с храна, покрай която се бе проточила опашка от хора, чакащи ред за вечеря.

Един лакей в униформа пристъпи към Джо:

— Dottore Краун?

Той кимна. Лакеят заговори на италиански и Джо погледна въпросително Мариса, която му преведе:

— Контесата те моли заедно с твоите спътнички да отидете в нейния личен апартамент.

Джо кимна повторно и те последваха пратеника. Прекосиха банкетната зала на двореца, минаха по един пуст коридор, после се изкачиха по някакво стълбище и поеха по друг коридор. Лакеят отвори един висок двоен портал и след като влязоха, го затвори зад гърба им.

Контесата седеше на внушителен, приличащ на трон, стол, сложен на централното място пред маса, която явно се огъваше под тежестта на храната. Тя беше красива жена с властен вид. Направи знак на Джо да се приближи към нея.

— Джо! — поздрави го с усмивка контесата. — Ето те и тебе, мой блестящ американски писателю!

Той целуна протегнатата й ръка.

— Eccellenza[4]…! — промърмори почтително и се изправи. — Познавате моите приятелки. Госпожица Мара Бенети, звездата от филма по моя сценарий и помощничката ми госпожица Мариса Панцони.

Контесата кимна.

— Прекрасни деца — рече тя и погледна отново към него: — И с двете ли правиш любов?

Джо се засмя.

— Не бива да се чувстваш неловко. Би трябвало да се гордееш. С удоволствие бих се полюбувала на трима ви как се любите… Сигурно ще бъде изключително вълнуващо представление!

Аристократката щракна с пръсти. Един лакей донесе малка сребърна захарница и отвори капака й пред нея. Тя веднага взе намиращата се вътре миниатюрна златна лъжичка и смръкна по една голяма доза във всяка ноздра. После предложи и на тях.

Пръв се възползва Джо. Кокаинът експлодира в главата му. Беше първокачествен. Онзи, който купуваше по улиците на Рим, бе като пудра захар в сравнение с него. Това се казваше тръпка!

Мара подходи предпазливо, но Мариса загреба като ескаватор по четири, препълнени с връх, лъжички във всяка от ноздрите си. Очите й светнаха като електрически крушки:

— Mamma mia![5] — разкикоти се тя. — Струва ми се, че получих оргазъм.

Контесата се засмя и плъзна ръката си под роклята на чернокожото момиче.

— Вярно е? — извика тя, поглеждайки пръстите си. — Цялата си подгизнала…

— Извинете ме, Ваше Превъзходителство, но виждали ли сте маестро Сантини тази вечер? — запита я Мара.

— Той е долу със своята американка — направи жест с ръката си контесата. — Но тя не притежава никаква изисканост, много е груба. Оставих ги там, където е мястото им — в тълпата. — Тя се обърна към Джо: — Смяташ ли, че филмът му би могъл да донесе някаква печалба? Вложила съм сто хиляди долара лични пари в него.

— Мисля, че имате добри шансове — прояви лоялност той. В края на краищата също беше лично заинтересован от успеха.

— Сантини плати ли ти? — безцеремонно го попита контесата.

— Още не — отговори Джо.

Аристократката се разсмя.

— Той е толкова недодялан хитрец. Не притежава дори чара на измамник. Каза ми, че се бил издължил на всички.

Джо замълча, а тя се обърна към Мара:

— Ами ти? Получи ли си твоите пари.

Актрисата кимна.

— Приятелят ми уреди въпроса като кавалер…

— Това е разбираемо — поклати глава контесата.

— Сантини не иска да си разваля отношенията с него.

— И на мене дори има да ми дава двайсет хиляди лири — добави Мариса.

— Колко долно? — възмути се тя. — Евтин скъперник! — Очите й потърсиха лакея: — Донеси на госпожицата двайсет хиляди лири!

Мариса се опита да протестира, но контесата беше категорична. Един друг лакей поднесе шампанско и докато всички посягаха към чашите, се зададе трети с поднос, върху който имаше цигари. Щом Джо запали първата цигара, из помещението се разнесе тежкият аромат на примесения с тютюна хашиш.

— Много приятно парти — усмихна се тяхната домакиня и нареди на единия от лакеите. — Заключи входа към покоите ми! Ще си направим тук наше собствено увеселение.

Мара се поколеба.

— Eccellenza, моля да ме извините, но приятелят ми не би одобрил участието ми в него.

— Той няма да има нищо против, скъпа моя — през смях отвърна контесата. — Та нали аз съм негов спонсор в Рим? Известно му е, че ще прекараш вечерта с мене. Нима не бе негова идеята да ти предостави лимузината си?

Момичето я зяпна смаяно.

— Наслади се на една от онези цигари и се отпусни — покани го с усмивка тя. — После ще вечеряме заедно. За десерт ще изям гърдите ти. Ще ми се да ги оближа така, сякаш са сладък Девънширски крем. — Контесата вдигна своята чаша с шампанско: — А la dolce vita[6]!

Джо хвърли бърз поглед на помещението. Бяха останали само те тримата и домакинята им. В следващия миг от една странична врата влязоха двама мъже и две жени, облечени в ефирни костюми от брокат и коприна, каквито се носят в харемите на Ориента. Иззад завесите се разнесе нежна музика и светлината на лампите стана мъждива.

— Такива дрехи има за всички ни — с подрезгавял глас произнесе контесата. Тя се обърна към Мара и Мариса: — Всеки от тези двама мъже има пенис, дълъг поне двайсет сантиметра… И те, и жените са обучавани на източното любовно изкуство.

Бележки

[1] Dottore (итал.) — Уважително обръщение към човек с положение. — Б.‍пр.‍

[2] Signorina (итал) — Госпожица. — Б.‍пр.‍

[3] Putana (итал.) — проститутка — Б.‍пр.‍

[4] Eccellenza…! (итал.) — Ваше Превъзходителство…! — Б.‍пр.‍

[5] Mamma mia! (итал.) — Майчице! — Б.‍пр.‍

[6] A la dolce vita! (итал.) — За сладкия живот! — Б.‍пр.‍