Агата Кристи
Защо не повикаха Евънс? (35)

Глава тридесет и пета
Новини от къщата на викария

Боби върна писмото и Франки го взе.

— Той наистина е твърде забележителна личност.

— Ти винаги си го харесвала — хладно отбеляза Боби.

— Беше чаровен — отговори Франки и добави: — Както и Мойра.

Боби се изчерви.

— Много странно, че през цялото време следата към всичко е била в къщата — каза той. — Знаеш, че Карстеърс в действителност е писал на Евънс — искам да кажа на мисис Робъртс.

Франки кимна.

— Казал й, че ще дойде да се срещне с нея и очаква сведения за мисис Темпълтън, за която имал причини да вярва, че е опасна международна мошеничка, търсена от полицията.

— А после, когато го блъснали от скалата, тя не свързала едното с другото — горчиво добави Боби.

— Защото мъжът, паднал от скалата, беше Причард — каза Франки. — Беше идентифициран. Щом като блъснатият е Причард, как би могъл да е Карстеърс? Обикновено човек разсъждава точно така.

— Забавното е, че тя е разпознала Кейман — продължи Боби. — Хвърлила му един поглед, когато Робъртс го поканил да влезе, и го попитала кой е. Той отговорил, че е мистър Кейман и тя казала: „Колко интересно — като две капки вода са с един господин, у когото работех и който е вече мъртъв“.

— Представяш ли си? — каза Франки. — Дори Басингтън-френч се изпусна един-два пъти — продължи тя. — И аз като пълна глупачка изобщо не разбрах.

— Така ли?

— Да, когато Силвия каза, че снимката във вестника много й прилича на Карстеърс, той възрази, че не намира голяма прилика — като с това показа, че е виждал мъртвия. А по-късно ме увери, че никога не е виждал покойника.

— Как разбра за Мойра, Франки?

— Мисля, че по описанието на мисис Темпълтън — припомни си Франки. — Всички твърдяха, че тя била „толкова мила дама“. Това не можеше да се каже за мисис Кейман. Нито една слугиня не би я определила като „мила дама“. После отидохме до къщата, Мойра? Беше там и изведнъж ми хрумна — не е ли Мойра мисис Темпълтън?

— Страхотно от твоя страна.

— Жалко за Силвия — каза Франки. — След като Мойра натопи и Роджър Басингтън-френч, всички говорят за нея. Но д-р Никълсън я подкрепя и няма много да се учудя, ако завършат с женитба.

— Всичко изглежда ще приключи много щастливо — каза Боби. — Благодарение на баща ти Беджър се оправя добре в гаража. И също благодарение на баща ти, аз намерих тази прекрасна работа.

— Прекрасна ли е наистина?

— Да ръководиш кафейни плантации в Кения не е много за оплакване, нали? Така мисля. Това е работа, за която можеш да си мечтаеш — той замълча. — Хората си прекарват чудесно, когато отидат на екскурзия в Кения.

— И там живеят хора — скромно каза Франки.

— О, Франки, но ти няма да отидеш! — той пламна и запелтечи, оправдавайки се. — Б-б-би ли дошла?

— Бих — отговори Франки. — Искам да кажа, ще дойда.

— Винаги много съм те харесвал — започна Боби със сподавен глас. — Бях много нещастен… искам да кажа, като знаех, че е безсмислено.

— Предполагам, че затова беше толкова груб на игрището за голф онзи ден.

— Да, чувствах се ужасно потиснат.

— Хм — каза Франки. — А Мойра?

Боби я погледна притеснено.

— Лицето й някак ме порази — призна той.

— То е по-хубаво от моето — великодушно каза Франки.

— Не е, но някак ме завладя. А после, когато бяхме на тавана и ти прояви такава смелост, е, Мойра просто избледня. Стана ми все едно какво й се е случило. Беше ти — само ти. Беше наистина блестяща! Толкова смела.

— В себе си въобще не бях смела — каза Франки. — Цялата треперех. Но исках ти да ми се възхищаваш.

— Възхищавах ти се, скъпа. Винаги съм ти се възхищавал. И винаги ще ти се възхищавам. Сигурна ли си, че нямаш нищо против да заминеш за Кения?

— С удоволствие. Англия ми дойде до гуша.

— Франки.

— Боби.

— Заповядайте, влезте — каза викарият, отваряйки вратата, за да ги въведе в строгото покровителство на Обществото Доркас^[1]. Затвори вратата и се извини. — Моят… ъ-ъ… един от синовете ми. Той е… ъ-ъ… сгоден.

Една членка на Обществото Доркас дяволито каза, че така изглежда.

— Добро момче — каза викарият. — По едно време беше склонен да се отнася лекомислено към живота. Но напоследък много се подобри. Отива да ръководи една кафейна плантация в Кения.

Една членка на Обществото Доркас прошепна на друга:

— Видя ли? Целуваше се с лейди Франсис Дъруент!

След един час новината обиколи цял Марчболт.