Агата Кристи
Защо не повикаха Евънс? (34)

Глава тридесет и четвърта
Писмо от Южна Америка

Минаха няколко седмици.

Франки получи писмо с клеймо от една от малко известните южноамерикански републики. След като го прочете, тя го даде на Боби.

Пишеше следното:

Скъпа Франки,

Наистина те поздравявам! Ти и твоят млад приятел от Флотата разбихте плановете на цял един живот. А толкова добре бях подредил всичко.

Искате ли наистина да чуете всичко? Моята млада приятелка ме предаде напълно (от злоба, предполагам — жените винаги са били злобни!), така че недостойните ми признания няма да ми навредят кой знае колко. Освен това, започвам нов живот. Роджър Басингтън-френч е мъртъв.

Според мен винаги съм бил това, което наричат „негодник“. Даже в Оксфорд малко се провиних. Глупост, понеже се оставих да ме хванат. Баща ми не ме предаде. Но ме прати в Колониите.

Много скоро се запознах с Мойра и нейната компания. Тя беше всичко, което исках. Завършена престъпничка от петнадесетгодишна възраст. Когато я срещнах, за нея ставаше горещо. Американската полиция беше по следите й.

Допаднахме си. Решихме да се оженим, но първо трябваше да изпълним някои планове.

Като начало, тя се омъжи за Никълсън. Така заживя в почтения свят и полицията я изгуби от погледа си. Никълсън току-що бе пристигнал в Англия, за да открие клиника за нервно болни. Търсеше да купи евтино подходяща къща. Мойра намери Грейндж.

Тя и бандата й продължаваха да се занимават с наркотици. Без да го съзнава, Никълсън й беше много полезен.

Винаги съм имал две амбиции. Исках да притежавам Мероуей и да се разпореждам с огромно количество пари. Един Басингтън-френч е бил голяма клечка при царуването на Чарлз. Оттогава насам родът е станал доста незначителен. Чувствах се способен отново да играя важна роля. Но ми трябваха пари.

Мойра отиде няколко пъти до Канада, „за да види близките си“. Никълсън я обожаваше и вярваше на всяка нейна дума. С повечето мъже е така. За сигурност в търговията с наркотици тя пътуваше под различни имена. Когато срещна Савидж, се казваше мисис Темпълтън. Знаеше всичко за Савидж и за огромното му богатство и направи така, че да му се хареса. Беше привлекателна, но не чак толкова, че той да изгуби ума си по нея.

Ние обаче съставихме план. Знаеш много добре тази история. Мъжът, известен ти като Кейман, игра ролята на безсърдечен съпруг. Савидж беше принуден неведнъж да отсяда в Тюдор Котидж. Когато пристигна третия път, започнахме изпълнението на плана си. Няма нужда да се впускам в подробности за това — ти го знаеш. Всичко стана с един замах. Мойра си получи парите и замина — уж зад граница, а всъщност се върна в Стейвърли и в Грейндж.

По това време аз завършвах собствените си планове. Хенри и малкият Томи трябваше да бъдат премахнати. Нямах късмет с Томи. Две идеални злополуки се провалиха. Не исках да изглупявам дотам, че да устройвам злополуки и на Хенри. Той страдаше здравата от ревматизъм след един инцидент по време на лов. Пристрастих го към морфина. Той го взимаше съвсем добросъвестно. Хенри беше добра душа. Скоро стана наркоман. Планът ни се състоеше да постъпи на лечение в Грейндж и там или да „извърши самоубийство“, или да вземе свръхдоза морфин. Мойра щеше да свърши работата. Аз нямаше да имам нищо общо с това.

И тогава този глупак Карстеърс започна да става активен. Явно Савидж му бе писал от кораба, споменавайки мисис Темпълтън и дори му изпратил нейна снимка. Карстеърс веднага след това отишъл на сафари. Когато се е върнал и чул вестта за смъртта, на Савидж и завещанието му, страшно се усъмнил. Историята не му прозвучала истински. Бил сигурен, че Савидж не се е оплаквал от здравето си и не е вярвал, че може да има някакви опасения за рак. Също така формулировката на завещанието му се сторила твърде нетипична. Савидж беше прагматичен бизнесмен и макар че една хубава жена можела да му завърти главата, Карстеърс не е вярвал, че ще й остави солидна сума пари, а останалото за благотворителни цели. Това за благотворителността беше моя идея. Звучеше твърде почтено и убедително.

Карстеърс пристигна тук с намерение да проучи нещата. Започна да души наоколо.

И още веднага не ни провървя. Едни приятели го доведоха на обяд, той видя снимка на Мойра върху пианото и я разпозна като жената на снимката, която му бе изпратил Савидж. Отиде в Чипинг Самъртън и започна да рови там.

С Мойра се обезпокоихме — излишно, мисля си понякога. Но Карстеърс не беше глупак.

Проследих го до Чипинг Самъртън. Той не можа да намери готвачката, Роуз Чъдлей. Тя бе заминала на север, но пък там влезе по следите на Евънс, откри фамилията й след брака и тръгна за Марчболт.

Нещата започваха да стават сериозни. Ако Евънс идентифицираше мисис Темпълтън и мисис Никълсън като една и съща личност, работата щеше да се усложни. Освен това тя понякога беше в къщата и не бяхме сигурни колко може да знае.

Реших, че Карстеърс трябва да бъде спрян. Вече сериозно пречеше. Имах късмет. Бях съвсем близо до него, когато падна мъглата, промъкнах се непосредствено до гърба му и едно внезапно блъскане свърши работа.

Но все не бях сигурен, че всичко е наред. Не знаех каква улика може да носи у себе си. Твоят млад приятел от Флотата, обаче ме улесни като по поръчка. За малко останах сам с трупа, напълно достатъчно за целта ми. (той имаше снимка на Мойра — взел я беше от фотографите, вероятно за идентификация). Прибрах я, както и няколко писма с изобличаващ характер. След това оставих в джоба му снимката на една жена от бандата.

Всичко потръгна добре. Псевдосестрата и зетят дойдоха и го идентифицираха. Нещата вървяха удовлетворително. И тогава твоят приятел Боби обърка работите. Явно Карстеърс бе дошъл в съзнание, преди да умре и бе казал нещо. Споменал Евънс, а Евънс всъщност работеше в къщата на викария.

Реших, че вече сме разкрити, почти загубихме самообладание. Мойра настоя да го ликвидираме. Опитахме един план, който се провали. После Мойра реши да се заеме сама. Отиде в Марчболт с колата. Случила удобна възможност — пуснала малко морфин в бирата на Боби докато спял. Но младият дявол не умря. Това наистина беше лош късмет.

Както ти казах, кръстосаният разпит на Никълсън ме накара да се усъмня дали си точно това, което изглеждаш. Но представи си шока, който е преживяла Мойра, когато една вечер излязла да ме посрещне и се озовала лице в лице с Боби! Разпознала го моментално — бе имала възможност да го види в деня, когато той спял. Нищо чудно, че била толкова уплашена, че едва не припаднала. После разбрала, че не подозира нея, съвзела се и започнала да играе.

Отишла при него и му разказала няколко измислици. Той лапнал като шаран. Излъгала, че Алън Карстеърс е неин стар любовник и цветисто описала страха си от Никълсън. Също така направи всичко възможно да отклони твоите подозрения от мен. Аз направих същото и я представих като слабо, безпомощно създание — Мойра, която беше в състояние да пречука, когото и да било, без да й мигне окото!

Положението беше сериозно. Имахме парите. Планът ни с Хенри вървеше добре. Не бързах за Томи. Можех да си позволя да почакам малко. Никълсън щеше да бъде премахнат безпроблемно, когато му дойде времето. Но ти и Боби представлявахте заплаха. Ти беше съсредоточила подозренията си върху Грейндж.

Сигурно ще ти е интересно да узнаеш, че Хенри не се самоуби! Убих го аз! Когато си говорехме с теб в градината, видях че няма време за губене и отидох да се заема направо с нещата.

Самолетът, който минаваше, ми даде шанс. Влязох в кабинета, седнах до Хенри, който пишеше, казах: „Виж какво, старче…“ и го застрелях! Шумът от самолета заглуши изстрела. После написах хубаво трогателно писмо, изтрих отпечатъците си от пистолета, притиснах ръката на Хенри върху него и го оставих да падне на пода. Пъхнах ключа от кабинета в джоба на Хенри и излязох, заключвайки вратата отвън с ключа от трапезарията, който също ставаше на ключалката.

Не искам да влизам в подробности около малкия фишек, поставен в камината, който трябваше да гръмне след четири минути.

Всичко мина чудесно. Двамата с теб бяхме в градината и чухме „изстрела“. Несъмнено самоубийство! Можеше да бъде заподозрян единствено горкият Никълсън. Глупакът се върна да си вземе бастун или нещо такова!

Разбира се, Мойра едва издържаше рицарското поведение на Боби. Ето защо тя просто отиде във вилата. Предположихме, че обясненията на Никълсън за отсъствието на жена му със сигурност ще ви усъмнят.

Мойра показа истинската си класа във вилата. От шума горе разбрала, че съм хванат на тясно, бързо си инжектирала голяма доза морфин и легнала в леглото. След като отидохте да телефонирате, тя се качи на тавана и ме освободи. После морфинът подействал и когато пристигнал докторът, тя наистина била в нещо подобно на кома.

Но въпреки това тя започваше да губи кураж. Страхуваше се да не намерите Евънс и да разберете как беше направено завещанието на Савидж и как стана самоубийството му. Също така се боеше, че Карстеърс е писал на Евънс, преди да тръгне за Марчболт. Престори се, че отива в болница в Лондон, а всъщност веднага тръгна към Марчболт и ви срещнала на самия праг! Тогава й дошло наум да ви ликвидира и двамата. Методите й са крайно необмислени, но според мен щеше да се измъкне безнаказано. Съмнявам се дали сервитьорката би си спомнила как точно е изглеждала жената, влязла с вас. Официално Мойра беше в Лондон и лежеше в болница. Ако ти и Боби бяхте ликвидирани, всичко щеше да е наред.

Но вие я забелязахте и тя загуби самообладание. После на процеса натопи и мен!

Може би малко бе започнала да ми омръзва.

Но нямах представа, че го знае.

Разбирате ли, у нея останаха парите — моите пари! Ако се бях оженил за нея, досега да ми е писнала. Обичам разнообразието.

Така че тук започвам нов живот.

И всичко това заради теб и този крайно противен млад мъж Боби Джоунс. Но не се съмнявам, че ще успея!

Дори и да си остана лош!

Все още не съм се поправил.

Но не успееш ли веднъж — опитай пак, опитай пак.

Сбогом, скъпа — или може би au revoir. Човек никога не знае, нали?

Твой предан враг, безочливият, отрицателният герой в пиесата,

Роджър Басингтън-Френч.