Агата Кристи
Защо не повикаха Евънс? (29)

Глава двадесет и девета
Разказът на Беджър

Нямаше никакво време за губене. От долния етаж вече се чуваше шум.

— Бързо, Беджър, глупако! — прошепна Боби. — Събуй ми едната обувка. Не спори и не задавай въпроси! Издърпай я някак. Остави я там по средата и се скрий под онова легло. Бързо ти казвам!

По стълбите се чуха стъпки. Ключът се превъртя. Никълсън — лъжливият Никълсън — стоеше на прага със свещ в ръка. Видя Боби и Франки както ги беше оставил, но по средата на стаята имаше купчина счупени стъкла, върху нея — обувка!

Никълсън премести удивен поглед от обувката към Боби. Левият крак на младежа беше бос.

— Много умно, млади приятелю — каза той сухо. — Изключително акробатично.

Застана над Боби, разгледа въжетата и завърза още няколко възела. Погледна го с любопитство.

— Много ми е интересно как успя да метнеш обувката през горния прозорец. Изглежда почти невъзможно. В теб има нещо от Худини^[1], приятелю.

Погледна към двамата, към счупения прозорец на покрива, после сви рамене и излезе от стаята.

— Бързо, Беджър.

Беджър изпълзя изпод леглото. Имаше джобно ножче и с негова помощ скоро освободи двамата.

— Така е по-добре — изправи се Боби. — Ох! Схванал съм се. Е, Франки? Да кажеш нещо за нашия приятел Никълсън?

— Прав си — отговори Франки. — Това е Роджър Басингтън-френч. Сега, когато зная, че е той, играещ ролята на Никълсън, мога и да го видя. Но изпълнението е много добро, не може да му се отрече.

— Съвсем същият от гласа до пенснето — потвърди Боби.

— Бях в Оксфорд с Б-б-б-басингтън-френч — каза Беджър. — П-п-п-прекрасен актьор. Макар и м-м-м-мошеник. Лоша работа, да подправи п-п-п-подписа на б-б-б-баща си върху един чек. С-с-старнят го потули.

В главите и на Боби, и на Франки, се въртеше една и съща мисъл. Беджър, на когото бяха решили, че е по-разумно да не се доверяват, би могъл през цялото време да им дава ценна информация!

— Фалшификация — замислено произнесе Франки.

— Онова писмо от теб, Боби, беше изключително добре направено. Чудя се откъде познава почерка ти.

— Ако е свързан със семейство Кейман, може да е видял писмото, което им изпратих за последните думи на мъртвия.

Гласът на Беджър се извиси тъжно.

— К-к-к-какво ще правим сега? — попита той.

— Ще заемем удобна позиция зад тази врата — отговори Боби. — И когато нашият приятел се върне — което мисля, че няма да стане съвсем скоро, ти и аз така ще му скочим отзад, че ще има да се чуди. Какво ще кажеш за това, Беджър? Готов ли си?

— О, напълно!

— Що се отнася до теб, Франки, когато чуеш стъпките му, най-добре се върни на стола си. Щом отвори вратата, той ще те види и ще влезе без всякакви подозрения.

— Добре — отговори Франки. — И веднага, след като вие с Беджър го повалите, аз ще изтичам и ще го ухапя по глезените или нещо такова.

— Ето това е истински женски дух — одобри Боби.

— Сега нека всички седнем близо един до друг на пода и да си разкажем всичко. Искам да разбера кой вятър довя Беджър през прозореца на покрива точно навреме.

— Ами, з-з-знаеш ли — започна Беджър, — след като ти з-з-замина, аз се забърках в една к-к-к-каша.

Той замълча. Постепенно историята бе изяснена — история за дългове, кредитори и съдебни пристави — типично за Беджър. Боби заминал, без да остави адрес, като казал само, че ще откара Бентлито в Стейвърли. Затова Беджър отишъл в Стейвърли.

— Помислих си, че м-м-м-може да ми д-д-д-дадеш някоя п-п-петачка — обясни той.

Боби изпадна в умиление. За да подпомогне Беджър в неговото начинание, той бе отишъл в Лондон, а след това, без да се замисли бе зарязал работата си, за да отиде да разследва случая с Франки. Но дори и сега верният Беджър не изрече нито една укорителна дума.

Беджър нямаше желание да излага на опасност тайнствените начинания на Боби, но беше на мнение, че не е трудно да се открие една кола като зеленото Бентли в село с размерите на Стейвърли.

Всъщност, той видял колата още преди да стигне до Стейвърли, защото тя стояла празна пред една кръчма.

— П-п-помислих си — продължи Беджър, — че ще ти устроя малка и-и-и-изненадка, нали знаеш? О-о-отзад имаше няколко о-о-одеяла и никой наоколо. В-в-влязох и се п-п-п-покрих. Мислех си да те и-и-изненадам.

В действителност един шофьор в зелена униформа излязъл от кръчмата и Беджър, взирайки се от укритието си се слисал, като видял, че шофьорът не е Боби. Минала му мисълта, че това лице му е познато отнякъде, но не могъл да си спомни откъде. Непознатият влязъл в колата и потеглил.

Беджър изпаднал в затруднено положение. Не знаел какво да предприеме. Да дава обяснения и извинения било трудно, а и не е лесно да се обясняваш на някой, който кара кола с шестдесет мили в час. Беджър решил да си лежи и да се измъкне от колата, когато спре.

Най-после колата стигнала до местоназначението си — Тюдор Котидж. Шофьорът я вкарал в гаража и я оставил там, но когато си тръгнал, заключил вратите на гаража. Беджър се оказал затворник. От едната страна на гаража имало малко прозорче и през него, час и половина по-късно, Беджър видял как пристигнала Франки, как подсвирнала и как влязла в къщата.

Цялата тази работа крайно озадачила Беджър. Той започнал да подозира, че нещо не е наред. Решил на всяка цена да хвърли един поглед на около и да види какво става.

С помощта на няколко инструмента, оставени в гаража, той успял да разбие ключалката на вратата и да започне проучвателната си обиколка. Всички прозорци на приземния етаж имали капаци, но той си помислил, че ако се качи на покрива, ще може да надникне през някой от горните прозорци. Покривът не представлявал трудност. Гаражът имал здрава водосточна тръба, а не било никак трудно да се покатери от покрива на гаража на покрива на вилата. Така Беджър се озовал върху таванския прозорец. Природата и теглото на Беджър направили останалото.

Когато разказът приключи, Боби въздъхна дълбоко.

— Все едно — каза почтително той, — ти си чудо, едно прекрасно чудо! Без теб, Беджър, приятелю, след един час Франки и аз щяхме да се превърнем в купчина парцали.

Той разказа накратко на Беджър за това какво бяха правили той и Франки. Към края изведнъж млъкна.

— Някой идва. Заемай мястото си, Франки. Сега вече е наш ред да устроим на Басингтън-френч една малка изненада.

Франки седна съкрушено на счупения стол. Беджър и Боби застанаха готови зад вратата.

Стъпките изкачиха стълбите, под вратата проблесна светлина от свещ. Ключът влезе в ключалката и се превъртя, вратата се отвори. На светлината от свещта Франки клюмаше отпуснато на стола. Тъмничарят им прекрачи прага.

Тогава Беджър и Боби скочиха радостно.

Действията им бяха кратки и решителни. Изненадан внезапно, мъжът бе повален, свещта отхвръкна, Франки я взе и след няколко секунди тримата приятели стояха, гледайки със злобно задоволство фигурата, вързана здраво със същите въжета, които по-рано бяха омотани около двама от тях.

— Добър вечер, мистър Басингтън-френч — проговори Боби и нима някой можеше да го обвини, ако ликуването в гласа му беше малко грубо? — Хубава нощ за погребение.