Каси Едуардс
Страсти и копнежи (35)

Глава тридесет и пета

Няколко години по-късно

На другия ден беше Коледа. Нещо тайнствено витаеше в дома на семейство Клайн. Лампата със зелен абажур до голямото плюшено кресло издаваше мека и спокойна светлина в настъпващия здрач. В камината уютно пращеше огънят и пламъците му весело се увиваха около дърветата.

В дневната приятно ухаеше на кедър. Чарлз безмълвно се възхищаваше на коледната елха, докато жена му слагаше последната лъскава топка.

— Мисля, че това е най-красивата елха, която някога сме имали — каза Чарлз и скръсти ръце на гърдите си. — Мисля, че децата много ще се зарадват, когато се събудят утре сутринта. Нали, Мейм?

Снежна сърна извърна блестящите си, пълни с щастие, очи към съпруга си. Сега тя вече се казваше Мейм. Неин беше изборът да се нарича така, за да не се притесняват децата й, които вече ходеха на училище. Името Мейм не караше хората да повдигат учудено вежди и да задават въпроси, които биха могли да притеснят децата на Чарлз и Снежна сърна. Но вкъщи я наричаха Снежна сърна.

— Да, елхата е много красива — отговори тя. — Нямам търпение да опаковам подаръците. Тази година има толкова много подаръци, Чарлз. Толкова много.

— Когато имаш четири деца, има и много подаръци — каза Чарлз усмихнат.

Той нежно прегърна майка си, която влезе в стаята със зачервени от дългото стоене пред печката бузи. Когато той се наведе, за да я целуне, усети най-различни вкусни миризми.

Цялата къща ухаеше на подправки. Майката на Чарлз беше изпекла много и различни пайове, а само преди малко пъхна във фурната една огромна пуйка, за да се пече на бавен огън през нощта.

Утре смяташе да изпече и малко агнешко месо с картофи.

Чарлз отсега си представяше празничната маса с пуйката и агнешкото върху нея. Между ястията щяха да бъдат подредени кленови листа. Пуйката щеше да е с пикантен пълнеж от ябълки и грозде, картофеното пюре щеше да е залято с ябълково вино. За десерт имаше мармалад от портокали, брюкселско зеле с глазура и яйчен крем с моркови и ванилия.

А най-хубавото от всичко беше, че майка му щеше да направи любимите му топли питки. Въпреки че не беше полезно за него — през последните години беше понапълнял — очакваше с нетърпение момента, в който ще сложи върху тях няколко големи бучки прясно избито масло. Обичаше хлябът да се топи в устата му.

— Виждам, че и вие сте започнали приготовленията — каза Патриша, усмихвайки се при вида на кутиите, разпръснати из цялата стая. — Ще ви помогна да опаковате подаръците.

— Не си го и помисляй — обади се Чарлз. Той внимателно хвана майка си за лакътя и я заведе до обсипаното с плюшени възглавници кресло пред камината. — Достатъчно дълго беше на крака, майко. И не мисля, че ще имаш време да си почиваш чак до утре вечерта. Знам, че няма да излезеш от кухнята през целия ден, а и ще останеш будна почти цяла нощ, за да поливаш пуйката с ябълково вино.

— Аз мога да поливам пуйката, ако искаш — каза Снежна сърна и се наведе над една кутия. — Майко, не се налага да прекарваш толкова време в кухнята, когато съм тук и мога да ти помагам. — Тя въздъхна и извади една кукла с истинска коса от кутията. — Куклата е прекрасна. Нашата сладка дъщеричка, Зелфа, ще я хареса много, майко.

— Куклата прилича на нея, не мислиш ли? — каза Патриша и се отпусна на стола, като се държеше за кръста. Опита се да не изпъшка, но болката в гърба й беше твърде силна, за да се въздържи.

— Да, наистина прилича на нашата Зелфа — отговори Снежна сърна и вдигна брадичка. — Майко, настоявам да ти помагам повече в кухнята. — Тя прибра куклата в кутията й. — Не съм дошла тук на гости. Аз, Чарлз и децата живеем тук.

— Да, така е и това ме прави много щастлива. — Патриша се усмихна и на двамата. Сега беше неин ред да вирне предизвикателно брадичка. — Но докато има въздух в старите ми дробове, аз ще се занимавам с кухнята.

Снежна сърна и Чарлз си размениха бързи погледи.

— Не искам да те обиждам — продължи Патриша, облегна се назад и дълбоко въздъхна. — Но аз наистина обичам да готвя. Обичам да приготвям храна за вас и децата. Така не се чувствам като глупава безполезна стара глупачка.

Чарлз отиде при майка си и коленичи до стола й.

— Майко, не говори така — каза той тихо. — Моля те, никога не казвай, че си стара или пък глупава. Обзалагам се, че ще доживееш до стоте.

— Пази боже — засмя се Патриша гърлено, но изведнъж стана сериозна. — Толкова ми е мъчно за Елиза — каза тя и преглътна. — Всички мислехме, че се е оправила, а всъщност…

Чарлз седна на дивана срещу майка си.

Снежна сърна седна до него. Забеляза на лицето му онова изражение, което често се появяваше след смъртта на братовчедка му. В дълбините на очите му имаше такава тъга, такова отчаяние, които не можеше да излекува нито с думи, нито с ласки.

Тя се опитваше да не ревнува, още повече сега, когато Елиза беше мъртва. Но знаеше, че съпругът й е обичал тази жена. Може би дори повече, отколкото си е мислил.

— Беше много мило от нейна страна да ви завещае по-голямата част от имуществото си — каза Патриша и погледна първо към Чарлз, после и към Снежна сърна.

Чарлз кимна и скръсти ръце в скута си.

— Да, това беше голяма изненада за мен. — Мислеше си за другото, което му остави Елиза — една чистокръвна кобила от Кентъки, черна като нощта!

Чарлз не беше сигурен дали Елиза е разбирала, че с този специален подарък е намерила най-подходящия начин да остави завинаги в сърцето му частица от себе си.

— Съпругът й получи много малка част от наследството — продължи Патриша и отмести погледа си от Снежна сърна, защото се страхуваше, че разговорът за Елиза й причинява болка.

Но все пак, ранната смърт на племенницата й трябваше да се обсъди веднъж завинаги; след това нямаше повече да я споменават.

— Той самият е много богат — стисна зъби Чарлз. — Разбрах, че се е върнал в Сейнт Луис и е продължил лекарската си практика.

— Мисля, че Елиза завеща парите си на теб, Чарлз, само заради децата. — Патриша взе от една маса недовършения си гоблен и започна да бродира. — Четири деца, Чарлз. Сега, с това наследство, те ще могат да отидат в колеж.

— Ще ми се да бяха я познавали — въздъхна Чарлз, взе лулата си и започна да я тъпче с тютюн. Когато я запали, той хвърли на Снежна сърна един мил поглед. Дръпна си няколко пъти и продължи: — Снежна сърна, скъпа Снежна сърна, не се чувстваш засегната, нали? Ти знаеш, че болката, която изпитвам, е толкова силна, защото загубих един скъп за мен човек. Защото тя беше точно това — един скъп за мен човек. Приятелка.

Снежна сърна посегна и хвана ръката му.

— Разбирам чувствата ти към нея — каза топло тя.

— Да, ние се разбираме толкова добре, отношенията ни са прекрасни — каза Чарлз дрезгаво. После се ухили. — А твоята огърлица „Тиквен цвят“ беше много благосклонна към нас, не мислиш ли? Имаме четири красиви деца.

— Да, четири деца — повтори Снежна сърна и въздъхна.

Помисли си за първородния си син. Кръстиха го Хайръм Франклин — на обичния вуйчо на Чарлз и на истинския му баща. После се родиха Клайд, Фред и единствената им дъщеря — Зелфа.

Снежна сърна бавно се огледа. Мислеше си за това, колко голяма и хубава е тази стая и колко големи и хубави са всички останали. Скоро след смъртта на Джейкъб, Патриша помоли Чарлз и Снежна сърна да се преместят при нея, за да не бъде сама.

Чарлз продължи професията на баща си. Сега той се занимаваше с пощата.

Продаде ковачницата си и малката си къща, но задържа земята си и нае хора да я обработват. Сега вече се грижеше не само за своята земя, но и за тази на баща си.

Семейство Клайн вече беше едно от най-богатите в областта, но те не обичаха да го показват. Съседите им продължаваха да ги харесват и обичат.

Винаги, когато се организираше нещо с благотворителна цел, те бяха първите поканени.

Снежна сърна се усмихна при мисълта за баловете, които тя и Чарлз организираха. Вече никой не гледаше на нея като на чужда. Прекрасната й рокля и красивите прически й помогнаха да се приобщи към това общество. Сега всички я възприемаха като една от тях.

— Снежна сърна, ще ми помогнеш ли да сглобя тези релси? — попита я Чарлз и привлече вниманието й към себе си.

Беше коленичил на пода, а пред него бяха разпилени частите на едно влакче играчка.

— О, да — отговори Снежна сърна и скочи от стола.

Без да я е грижа, че въобще не изглежда като дама, тя запретна полите на роклята си и коленичи на пода. Смееше се и бъбреше с Чарлз, докато, парче по парче, сглобяваха релсите, после вагоните и локомотива.

— Шшшт — обади се Патриша и бавно се надигна от стола. — Вдигате голям шум с това ваше кикотене. Може да събудите децата.

— Няма нищо страшно, ако ги събудим. Нали, скъпа? — попита Чарлз, а очите му блестяха. — Мисля, че ще е много забавно, ако децата видят подаръците си, преди да са опаковани, а не след това. Не мислиш ли?

— Ами, и да, и не — отговори Снежна сърна, като замислено поклати глава. — Обичам да ги наблюдавам, когато отварят подаръците си сутринта на Коледа. Когато бях малка, Беки въведе традицията да се празнува Коледа и в нашето племе. Харесваше ми този нов обичай. Особено размяната на подаръци. Сега, когато имаме деца, той ми харесва още повече.

— Хайръм Франклин много ще хареса влака — каза Чарлз и сложи играчката върху релсите. — Непрекъснато говори за това, как иска да стане железничар, когато порасне. Обичам да го гледам, когато стои до релсите и чака влакът да мине. Той знае наизуст цялото разписание и точно кой влак кога ще мине.

— Влаковете са опасни.

Снежна сърна изведнъж стана сериозна. Това беше единственото нещо, за което тя и Чарлз имаха разногласия. Не искаше да вижда обичния си син във влак. Напоследък бяха прокарани много железопътни линии и катастрофите с влакове зачестиха.

— Снежна сърна, ако търсиш опасност, можеш да я намериш дори и в най-дребното нещо — каза Чарлз и бавно се изправи.

Видя как майка му напуска стаята със своята бавна, провлачена походка. Той подаде ръка на жена си и й помогна да стане от пода.

— Ако Хайръм Франклин стане железничар, това ще означава, че няма да отиде в колеж — каза Снежна сърна, а очите й молеха. — Скъпи, мислех, че разбираш колко е важно децата ни да завършат колеж.

— Разбирам колко е важно децата ни да правят това, което искат. — Хвана лицето й с ръка. — Ти не мислиш ли така?

— Ами, да…

Изведнъж от библиотеката долетя прекрасна музика.

— Майка се радва на малко ранния коледен подарък, който й направихме — обади се Чарлз.

Той хвана ръката на Снежна сърна и я поведе към отворената врата на библиотеката.

Те застанаха там и загледаха как Патриша свири на малкия си орган с педали. Тя изсвири една коледна песен, после още една.

— Ела с мен — каза Чарлз и дръпна ръката на Снежна сърна. — Не мога да чакам до утре, за да ти покажа какво съм ти купил за Коледа. — Той се подсмихваше, докато вървяха към спалнята си. — Макар че, така или иначе, нямаше как да го скрия, защото, когато се приберем в спалнята, за да си легнем, ти сигурно ще ме попиташ какво е това медно нещо в малката стаичка до спалнята ни, която до днес беше килер.

— Медно нещо? — учуди се Снежна сърна. — И какво искаш да кажеш с това за килера?

— След малко ще видиш — отговори Чарлз и я дръпна в спалнята.

През целия ден гореше от нетърпение да й покаже какво е направил, докато тя беше във Виена с приятелка за последните коледни покупки. Бързо я поведе към това, което вече щеше да бъде тяхната баня.

— Медна вана! — възкликна Снежна сърна и се втурна към нея. — Съвсем, съвсем истинска медна вана!

Тя коленичи и прокара пръсти по гладката лъскава повърхност.

— Харесва ли ти? — попита Чарлз и коленичи до нея. — Видях те как я гледаш, когато ходихме да пазаруваме заедно миналата седмица. Поинтересувах се какво трябва да се направи, за да се инсталира, и я купих. — Посегна и завъртя един кран. — Течаща вода — обяви той гордо.

— Не мога да повярвам! — възкликна отново Снежна сърна и сложи пръстите си под струята. Бързо се отдръпна и се изкикоти. — Студена е като лед.

— Да, но ще намеря начин това да се оправи, скъпа. А дотогава ще ти нося топлата вода с кофи.

— Не е нужно да го правиш — продължи да се смее Снежна сърна.

— Това е част от подаръка — каза той. — За мен ще бъде удоволствие.

Тя го прегърна.

— Но само при едно условие — измърка.

— И то е? — попита той дрезгаво. Погледна към вратата и видя, че са я забравили отворена. Щеше да намери начин да оправи и това!

— Да се къпеш с мен — прошепна Снежна сърна, докато бавно издърпваше ризата от панталоните му.

— Обещавам. — Чарлз чуваше, че майка му продължава да свири. Отново погледна към вратата.

Вдигна Снежна сърна на ръце и я занесе на леглото.

После отиде до вратата, затвори я и я заключи.

— Защо я заключваш, Чарлз? Какво ще правиш с жена си? — подразни го Снежна сърна и започна да вади малките дървени гребени от косата си. Пускаше ги на пода, един по един, докато цялата й коса се разпиля.

Започна бавно да се съблича.

После, когато Чарлз съблече ризата си, тя сложи ръка на сърцето си.

Той знаеше, че това е нейният знак.

След като Чарлз захвърли и последната част от облеклото си и остана съвсем гол, те се разсмяха и скочиха в леглото.

Чарлз я прегърна, като нежно я галеше по гърба. Устните му жадно целуваха нейните.

Тя изстена от удоволствие, когато ръцете му се плъзнаха към гърдите й. Зърната й запулсираха, когато ги докосна.

Чарлз почувства тежестта на гърдите й. Бяха наедрели след раждането и кърменето на четири деца.

После прокара пръсти по корема й и се усмихна, когато усети колко е плосък. Не можеше да се начуди как така успя да запази момичешката си фигура.

Пръстите му преминаха през гъстото тъмно окосмяване в най-долната част на корема й и намериха малкото топче на удоволствието й. Топлина се разля по цялото му тяло при мисълта, че тя все така се възбужда, както и преди да роди децата си. Дори може би повече.

Тя беше чувствена, готова да го приеме в леглото при най-малкия знак от негова страна. Беше страстна любовница и му се отдаваше без никакви задръжки.

Снежна сърна почувства познатата тръпка на удоволствието между краката си, когато съпругът й я докосна там и бавно започна да я милва. Тя обви кръста му с крака и гърбът й се изпъна в дъга, когато той изведнъж бързо вкара члена си в нея.

Притисната в него, Снежна сърна страстно отвърна на целувките му.

Бедрата й отговориха на бързите му движения.

Чу приглушения стон на Чарлз.

Вдигна още по-високо краката си, за да го поеме дълбоко в себе си. Наслаждаваше се на това усещане, което я изпълваше цялата.

Притисна се силно към него. Бързите му движения почти я докараха до екстаз.

Чарлз плъзна ръцете си към задните й части. Заби пръстите си в меката плът и я притисна още повече към себе си. Чуваше ускореното й дишане и знаеше, че тя се наслаждава на удоволствието точно толкова, колкото и той.

Той откъсна устните си от нейните и започна да целува извивката на шията й.

Движенията му станаха по-бързи. Усещаше, че вече не може да контролира ритъма. Цялото му тяло се стремеше към момента на върховното удоволствие.

— Скъпи… — прошепна Снежна сърна в ухото му.

Ръцете й полазиха по гърба му и мускулите му се стегнаха.

Гърлен стон се изплъзна от устните му.

— Искам да те целувам — прошепна той. Гласът му беше тих, но настоятелен. Той я погледна с обожание и забави движенията си.

Бавно, съвсем бавно, той целуна бузите й. Първо едната, после другата. Целуна челото й.

Целуна върха на носа й.

Целуна всяко зърно.

Целуна клепачите й.

После устните им се срещнаха тръпнещи. Целувките им вече бяха по-нежни, по-сладки, по-продължителни.

Телата им се отпуснаха.

Устните им се разделиха.

Дишането им се успокои.

Тогава той отново влезе в нея.

Последните му, дълбоки движения накараха Снежна сърна да извие тяло и да изкрещи, когато се понесоха на вълната на върховното удоволствие.

Дълго време след това Снежна сърна лежа до Чарлз с глава на гърдите му, сладостно отмаляла.

Те се заслушаха в музиката, защото Патриша продължаваше да свири в библиотеката. Но това вече не бяха коледни песни. Тя свиреше мелодичните валсове на Чайковски.

— Майка ти е доста добра — наруши Снежна сърна възцарилото се мълчание.

— Като малка е ходила на уроци по пиано — отговори Чарлз и се засмя. — Изглежда, че след като се е омъжила за баща ми, е трябвало да изостави музиката.

— Чудесно е, че все още умее да свири — каза Снежна сърна и се гушна още по-близо до него.

Затвори очи и си припомни времето, когато тя и Чарлз се запознаха. О, какви диви копнежи разбуди в нея той тогава! Преди да го срещне, никога не беше мислила, че ще може да се откаже от положението си на шайенска принцеса.

Тази мисъл я подсети за сестра й, Горящ сняг. Беше възстановила умствените си способности и сега тя беше шайенска принцеса!

Снежна сърна бе обхваната от топло чувство при мисълта, че сестра й е толкова щастлива. Тя дори скоро щеше да се омъжи.

— Замислила си се дълбоко и се усмихваш — обади се Чарлз и се повдигна на лакът, за да я вижда по-добре. — Искаш ли да споделиш мислите си с мен?

Снежна сърна отвори очи, посегна към съпруга си и го помилва.

— Мислех си за Горящ сняг — промълви тя. — Тя вече е добре. Не е ли чудесно това, Чарлз? Аз толкова се съмнявах, че тя има друго бъдеще, освен това, да остане завинаги любимото дете в типито на баща ми.

— Да, аз също много се радвам за Горящ сняг — каза Чарлз, взе ръцете й и я дръпна така, че да седне пред него. После я повдигна и я сложи в скута си, а краката й останаха от двете му страни. — Но се радвам и за теб. Знам колко се вълнуваш от утрешното ми посещение.

— Това ще е първият път, когато татко ще получи подаръка си за Коледа под нашата елха. — Снежна сърна се усмихна. — Нямам търпение да му го дам.

— Знаеш, че могат да пътуват тази зима, само защото времето е хубаво. — Той се надигна и погледна през прозореца. — Досега още не е валял сняг.

— Надявам се да не завали, докато семейството ми си тръгне. — Тя се отдръпна от Чарлз и легна по гръб на мекия диван, усмихвайки се. Погледна го дяволито. — Чарлз — прошепна тя, — скъпи съпруже, ела при мен. Люби ме пак!

Той легна върху нея. Устните му докоснаха нейните, гърдите й се притиснаха към него. Снежна сърна прошепна до устата му:

— Нямам търпение да ти покажа твоя подарък, Чарлз.

— Няма ли поне да ми кажеш какъв е? — Очите му се смееха. — Аз ти показах твоя тази вечер. Искам и аз да видя моя.

Тя се надигна на лакът.

— Искаш ли? — Погледна го с широко отворени, невинни очи. Тя скочи от леглото и грабна роклята си. — Ела! Ще ти го покажа.

Чарлз се разсмя.

— Не, не, Снежна сърна! — Посегна и взе роклята от ръцете й. — Само се шегувах. Всичко, от което имам нужда в момента, си ти. — Той хвана ръката й и я дръпна отново в леглото. — Ти си всичко, което искам, моя красива шайенска принцесо — прошепна той дрезгаво.

В нея се надигна вълна от желание, тя обви ръце около врата му и го целуна по устните.

Не, тя вече не изпитваше див копнеж. Смяташе, че животът й с Чарлз и децата е истинско вълшебство.