Каси Едуардс
Страсти и копнежи (16)

Глава шестнадесета

Шумът от приближаващи коне накара Чарлз и Снежна сърна бързо да се разделят. Обърнаха се точно когато конете минаваха в подножието на хълма, където седяха. Лунната светлина освети лицата на ездачите.

— Свирещия лос! — възкликна Снежна сърна и очите й се разшириха.

Едва дишаше, когато погледът й премина от брат й към другия ездач — жена със златисторуса коса.

— Познаваш ли ги? — попита Чарлз, като се взираше в тъмнината. Видя, че единият конник е воин. Другият беше красива бяла жена.

— Познавам шайенския вожд. — Снежна сърна се изправи до Чарлз, който вече бе станал. Погледна го с тревога. — Това е брат ми. Но жената? — Погледна отново към нея. — Не. Не я познавам. — Снежна сърна се забърза надолу. — Трябва да се върна в селото.

Сърцето й заби бързо. Тя се чудеше коя ли може да е жената и как ще я приемат в селото. Сигурно е тази, при която ходеше Свирещия лос в покрайнините на Падука. Явно не беше просто увлечен по нея, щом я водеше при племето си.

— Къде отиваш? — Чарлз я настигна. Сграбчи ръката й и я спря. Прегърна я през талията и я обърна към себе си. — Скъпа Снежна сърна, ние тъкмо щяхме да…

— Да, но не трябваше. — Снежна сърна преглътна. — Не трябваше да напускам празненството. Не трябваше дори да си помислям за правене на любов в такъв момент. — Погали нежно бузата му. — Мой красиви Чарлз, толкова често ме караш да забравям коя съм и какво се очаква от мен. Нашите светове, Чарлз, са толкова различни. Аз трябва да остана в моя. А ти трябва да се върнеш в своя.

— Не! — Чарлз се задъхваше. — Нямаш предвид това!

Снежна сърна го изгледа продължително, след това издърпа ръката си и избяга.

Почти вцепенен от учудване, Чарлз се почувства изоставен. Остана там и видя как тя изтича към селото. Брат й и жената вече бяха там.

Музиката беше спряла.

С пристигането на сина на вожда и златокосата жена, пеенето и танците също бяха спрели.

— Точно навреме — промърмори Чарлз на себе си. — Сега вождът ще има още една причина да се ядоса. Не само дъщеря му избра човек от друга раса, но ето, че и синът му е направил същото.

Прокара пръсти през косата си. Потъваше във все по-дълбоко отчаяние. Думите на Снежна сърна отново прозвучаха в главата му… че техните светове са различни, че тя всъщност го помоли да се върне в своя, за да остане тя в своя!

— Не, няма да се откажа толкова лесно — каза той на себе си и сви юмруци.

Закрачи към селото, но се спря и отстъпи назад, като видя гнева в очите на вожда Пламтящ орел и чу гласа му. Говореше на сина си.

— Ти вече си взел тази жена за съпруга? — Пламтящ орел стисна зъби, когато премести погледа си от Свирещия лос към златокосата жена. Очите му блестяха от страшния му гняв. — Тя е… бременна?

Тихи възклицания се чуха от тълпата шайени, която ги беше наобиколила.

Ужас сграбчи сърцето на Снежна сърна. Не толкова заради това, че брат й водеше бременна жена в селото, а затова, че тя беше бяла. Това още повече щеше да засили омразата на баща й към Чарлз.

Тя наведе очи. Сега разбираше, че това, което му каза преди малко, е единственият възможен изход. Не можеше да увеличава страданието на баща си, като се омъжи и тя за бял. Въпреки че точно това искаше всяка частица от нейното същество, тя щеше да се бори с желанието, с любовта, толкова скъпа на сърцето й! Трябваше да бъде силна и да докаже, че е истинска шайенка и че интересът на цялото племе е по-важен от нейните желания.

Като видя колко е разстроена Снежна сърна от тази новина, Чарлз отиде при нея.

Но когато опита да вземе ръката й, за да й даде малко сигурност, малко успокоение, тя бързо я издърпа. Почувства се отчаян. Всичките му надежди да се ожени за нея се срутиха.

Но той държеше на своето! Остана до нея и продължи да слуша как гневът на един баща се излива върху сина, който го е разочаровал.

— Наха, сине мой, ти, който един ден ще бъдеш вожд, се жениш, без дори да бъдеш така любезен да запознаеш родителите си с избраницата си? — Пламтящ орел не обръщаше внимание на ръката на Беки, която го дърпаше за рамото, за да му напомни, че засрамва сина си пред цялото село. — И какъв откуп плати за нея, наха?

— Не ми поискаха никакъв откуп — отговори Свирещия лос, взе ръката на жена си и нежно я стисна. — Моята съпруга, Шарън, беше ухажвана по обичаите на белите, а не на индианците. Тя се омъжи според традициите на белите.

Чарлз видя как Пламтящ орел се отдръпна от сина си, олюлявайки се.

Беки почувства отчаянието на мъжа си и го разбираше. Той имаше такива планове за Свирещия лос! Дори вече бе започнал да го подготвя за вожд.

Но да отиде толкова далеч, да се ожени за тази бяла жена някъде другаде, а не в селото си, при народа си — това нараняваше толкова дълбоко съпруга й. А това, че синът му беше обичал тази жена толкова дълго, без да я представи на семейството си, толкова дълго, че тя вече е бременна, това може би беше нещо, което Пламтящ орел няма да прости.

Свирещия лос се отдръпна от жена си. Отиде при баща си и вдигна ръка, за да я сложи на рамото му, но пребледня, когато Пламтящ орел се отдръпна.

Свирещия лос отпусна ръката си.

— Нехио, родителите на съпругата ми нямаше да ми я дадат, ако не бях направил така, както те пожелаха. Ако не бяхме се оженили там, според техния обичай, сега тя нямаше да бъде моя съпруга. — Вдигна високо брадичката си. — И още нещо, нехио, ако не очаквах, че реакцията ти ще е такава, щях много отдавна да ти разкажа за нея. — Свирещия лос бавно премести поглед към майка си. — Нанкоа, щях да ти кажа за детето, защото знам какво е отношението ти към децата — каза той, а гласът и очите му изразяваха любовта му към нея. — Ти ги обожаваш. Знам, че ще обожаваш и нашето дете — моето и на Шарън, въпреки че татко…

Беки вече не можеше да сдържа сълзите си. Тя се хвърли в ръцете на Свирещия лос и го прегърна.

— Знам — изхълца тя. — И съжалявам, че си поставен в това положение. Само се надявам, че болката, която изпитва баща ти, ще е краткотрайна. Ние можехме да споделим всичко това с теб. Всичко.

— Значи ти ме разбираш? — попита Свирещия лос и погледна баща си в очите. Те бяха сърдити.

— Да, а когато баща ти преодолее болката си, той също ще те разбере и ще приеме съпругата ти — каза Беки и се освободи от прегръдката на сина си. Взе ръката му и го заведе по-близо до Пламтящ орел. — Пламтящ орел, синът ни има нужда от твоята благословия.

Пламтящ орел скръсти ръце на гърдите си. Устните му бяха здраво стиснати.

— Пламтящ орел, нима някога синът ти те е разочаровал? — попита меко Беки, а очите й молеха. — Не научи ли бързо всички начини за ловуване? Не научи ли всичко, което трябва да знае един шайенски вожд? Не те ли караше да се чувстваш горд с него?

— Очевидно не е изучил достатъчно добре традицията на шайените — отговори Пламтящ орел. — Може би във вените му тече прекалено много от кръвта на истинската му майка, която е майка и на Снежна сърна. Тя също предаде своя народ!

Пламтящ орел се обърна и се отдалечи. Беки пребледня. Пламтящ орел почти никога не споменаваше истинската майка на Свирещия лос! Беки беше негова майка в течение на толкова много години, че тя наистина го чувстваше като свой син.

Беше засегната, че Пламтящ орел я споменава сега.

Цялото село беше като вкаменено. Всички бяха затаили дъх. Някъде в далечината зави вълк, което беше лоша поличба. Всички потрепериха.

Беки стоеше и гледаше как съпругът й влиза в огромното си типи. После се обърна към Свирещия лос.

— Съжалявам — каза тя и ридания стегнаха гърлото й. Заобиколи го, отиде до Шарън и взе ръката й. В сините й очи видя страх. — Моят съпруг, бащата на твоя съпруг, ще промени отношението си към теб. Иди със Свирещия лос в колибата му. Ти си негова съпруга. Ти носиш детето му. Не позволявай на отчаянието и страха да разрушат любовта ви.

— Той не може да ме отхвърля само защото съм бяла — каза Шарън. Гласът й беше мелодичен и нежен. — Ти също си бяла.

— Да, бяла съм, но от самото начало се отказах от всичко, свързано с миналото ми, за да бъда с Пламтящ орел — отговори й Беки топло. — Направих го по своя воля, защото го обичах толкова много. Според Пламтящ орел, сега Свирещия лос е този, който се отказва от много неща, за да се ожени за теб. Това може да го направи да изглежда слаб в очите на племето.

Шарън наведе очи.

— Аз не съм виновна — каза тя. — Баща ми ни принуди.

— Да, знам — отговори Беки. — Но дори и това прави Свирещия лос да изглежда слаб в очите на шайените.

Шарън се разплака. Обърна се и се втурна да бяга, но се сблъска с някого и спря. Треперейки, тя вдигна поглед и видя тъмните очи на Чарлз.

Чарлз се загледа в нея и видя колко е прекрасна. Би разбрал всеки мъж, който пренебрегва традицията, за да я има. После я пусна, обърна се и сковано тръгна към малката колиба, която му бяха предложили за подслон за през нощта. Това всъщност беше навес, приспособен заради него в жилище. Снежна сърна го беше помолила да остане в нейната колиба през нощта. Дори беше занесла всичките му подаръци там, за да го окуражи. Беше му казала, че е принцеса, а принцесата има право да покани всеки, който поиска да нощува в колибата й.

Беше се изсмял на нейната решителност. Каза й, че се съмнява дали племето ще погледне с добро око, ако остане да нощува с нея в типито й.

Сега беше доволен, че дори не беше отишъл там. Щеше да предизвика гнева на вожда още преди синът му да се върне в селото с бременната си бяла съпруга!

Чарлз стигна до навеса, който беше извън селото, до реката, и започна припряно да събира нещата си. Чувстваше се нещастен. Беше загубил в любовта за втори път. Първо Елиза. Сега и Снежна сърна!

След като бе станал свидетел на гнева на Пламтящ орел, той не искаше да поставя Снежна сърна в същото положение, в което беше брат й.

Но част от него искаше да се бори. Да каже на Пламтящ орел, че не може да очаква децата му да бъдат изцяло шайени сега, когато светът не е изцяло шайенски! Сега светът на белите заобикаляше Пламтящ орел и племето му отвсякъде. Как може да очаква, че децата му няма да контактуват с него?

Това, което най-много учудваше Чарлз, беше защо Пламтящ орел забравяше, че той също е свързан с обществото на белите — беше взел бяла жена за съпруга.

После си спомни какво каза Беки на Шарън — че се отказала от миналото си заради Пламтящ орел.

Чарлз не би могъл да направи такова нещо. Той беше толкова лоялен към семейството си, колкото и Снежна сърна към своето.

Не, мислеше той тъжно, не може да има никакъв компромис. Той не би могъл да обърне гръб на семейството си. Съмняваше се дали и тя би го направила.

Беше коленичил в колибата. Сгъна нервно едно одеяло и го натъпка в пътната си чанта.

— Ще отида в баптистката църква във Виена веднага след като се прибера вкъщи — каза той на себе си. — Ще си избера жена. Ще забравя Снежна сърна.

— Чарлз…? — Снежна сърна внезапно прекъсна мислите му.

Коленете му омекнаха, когато чу гласа й, когато усети близостта й. Той се вцепени, но не я погледна.

— Снежна сърна, това, което видях тази вечер, ми стига за цял живот. Сега вече знам, че нищо няма да се получи между нас. Отивам си вкъщи.

— Ще ми се да мога да те помоля да останеш. — Снежна сърна потисна едно ридание. — Но не мога. Скръбта на баща ми е голяма. Не мога да му причиня още болка. — Тя нежно сложи ръка на рамото му. — Чарлз, моля те, обърни се и ме погледни — каза тя топло.

Чарлз въздъхна дълбоко.

После се обърна и я погледна в очите.

— Чарлз, нашите светове са толкова различни. — Една сълза се отрони от окото й и тя я избърса. — Но аз наистина те обичам. И… и ти обещавам, че никога повече няма да се влюбвам.

Чарлз потърси очите й.

После бавно разгледа лицето й, чертите й, които караха сърцето му да бие по-бързо. Взе лицето й в ръце. Погали едната буза, после и другата. Толкова много искаше да й каже, че ако тръгне с него, той ще й осигури най-доброто от всичко. Щеше да я направи щастлива.

Но знаеше, че само ще изхаби напразно думите и чувствата си.

Тя вече бе решила.

Вече бе направила своя избор.

И Чарлз не беше включен в него.

Той я изгледа отново продължително, след това грабна пътната си чанта и се измъкна покрай нея от колибата.

Отиде при коня си, завърза чантата си и се метна отгоре му.

— Чарлз! — извика Снежна сърна, като го видя как се втурва в галоп. Протегна ръце към него. — О, скъпи Чарлз — прошепна тя, избухна в сълзи и падна на земята. Чувстваше се празна, съвсем празна.

Чарлз яздеше през тъмната гора и от очите му капеха сълзи. Чувстваше се като страхливец. Дори не се беше борил за Снежна сърна!

Но знаеше, че битката бе загубена още от момента, в който Пламтящ орел отгатна намеренията му към дъщеря си. Чарлз никога нямаше да забрави с какво презрение го гледаше той над огъня по време на тазвечершното празненство.

— Не, Снежна сърна, това просто не ни е било писано — прошепна той. — Просто не ни е било… писано.

Заби пети в хълбоците на коня и продължи да язди напред, като се стараеше да мисли за друго. Той също имаше болка — трябваше да каже на майка си, че любимият й брат е мъртъв и погребан някъде по пътя.

— Изглежда, че животът е един непрекъснат низ от болки — прошепна Чарлз. Самотата му беше толкова болезнена, та му се струваше, че няма да може да я понесе.

Погледна към дрехите си. Видът на индианското облекло му причини силна болка, защото му припомни това, което оставяше зад себе си.

Дръпна рязко юздите. Конят спря и той скочи на земята.

Беше заслепен от гняв и болка. Съблече ризата си от еленова кожа с един замах и я захвърли настрани. После събу украсените си с ресни бричове и мокасините и също ги захвърли.

Напълно гол, той вдигна пълните си със сълзи очи към небето.

— Защо, Господи? — проплака той. — Защо ме накара да я обичам толкова силно, а после ми я отне?