Метаданни
Данни
- Серия
- Дивите (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Savage Longings, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Христина Симеонова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bobych (2010)
- Разпознаване и корекция
- de Torquemada (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh (2013)
Издание:
Каси Едуардс. Страсти и копнежи
ИК „Калпазанов“, Габрово, 1998
Американска. Първо издание
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
ISBN: 954-17-0169-8
История
- — Добавяне
Глава деветнадесета
— Не мога да повярвам, че си тук — каза Чарлз и нежно я отдалечи от себе си. Огледа я бавно от главата до петите. После погледите им се срещнаха. — Мислех, че съм те изгубил. — Гласът му пресекваше от вълнение. — Как… какво… те накара да промениш намерението си? Беше толкова твърдо убедена да не напускаш племето си.
— Една част от мене все още е там. Винаги ще бъде там — каза Снежна сърна. — Но просто не бих могла да живея без теб, Чарлз. Животът ми никога не би бил пълноценен, ако не бях дошла при теб.
Чарлз отново я притисна до силното си тяло и здраво я прегърна.
— Сега вече знаеш, нали, че след като веднъж дойде при мен, никога няма да те пусна? — каза той дрезгаво. Носът му беше близо до бузата й и той се наслаждаваше на сладкия аромат на кожата й.
— Никога повече няма да те напусна — прошепна Снежна сърна, хвана главата му и приближи устните му до своите. — Целуни ме! Прегърни ме! Люби ме! — прошепна отново тя.
— Късно е — каза Чарлз, но не можеше да отрече желанието, което бързо го обземаше.
— За мен няма значение колко е късно — каза Снежна сърна. — Искам те сега. О, Чарлз, толкова много те желая.
— Скоро ще се оженим — прошепна той до устните й.
— Да, скоро. — Гласът й трепереше от вълнение.
Вълна от страст я заля, когато той я целуна. Ръцете му я стискаха толкова здраво, че тя се почувства като част от неговото тяло.
Обви ръце около врата му и се притисна в него, когато той я хвана през кръста и бавно я положи върху одеялата до огъня, без да отделя устните си от нейните.
Снежна сърна потрепери, когато ръката му бръкна под роклята й и остави гореща следа по плътта й. После започна да гали бавно вътрешната страна на бедрото.
Дъхът й спря, когато той стигна до горещото влажно място между краката й, нежно го разтвори и бавно започна да го търка.
Тя искаше още, жадуваше за повече, затова хвана ръката му и сложи пръстите му върху пулсиращата точка на удоволствието.
— Моля те, гали ме тук — прошепна тя. Бузите й горяха.
Чарлз легна до нея и се загледа в очите, докато пръстите му разтриваха центъра на удоволствието й. Усмихна се, като видя как притваря очите си от страст.
Снежна сърна също се усмихна и затвори очи. Изстена, когато той вкара единия си пръст в нея.
Докато пръстът му бавно се движеше навън–навътре, бедрата й се поклащаха в ритъма на движенията му. Устните й се разтвориха. Тя се изпъна назад и се остави на удоволствието, което я носеше в някакъв друг свят. Всички предразсъдъци, които бе имала преди, щяха завинаги да изчезнат от живота й.
— Снежна сърна… — Чарлз я изтръгна от екстаза й.
Тя отвори очи и го погледна. Видя как той се изправи до нея и бавно започна да съблича дрехите си.
Сърцето й биеше силно, коленете й бяха омекнали от страст, когато тя се изправи и застана пред него.
Протегна треперещите си ръце и сграбчи края на роклята си.
Снежна сърна стоеше, огрявана от огъня и от меките лунни лъчи. Бавно вдигна роклята си нагоре, измъкна се от нея и я захвърли на земята. После събу и мокасините си и ги остави настрана.
Дъхът й спря в гърлото, когато погледна нагоре и видя колко възбуден е Чарлз, който сваляше последната част от облеклото си.
Очите на Снежна сърна заблестяха, когато се приближи до него. Тя се усмихваше, когато пръстите й погалиха силното му тяло. Започна от широките му рамене, после премина надолу през гъстите косми на гърдите му и още по-ниско по корема му.
Тя се разкикоти, като видя как милувката й накара дъха му да спре.
Замълча и усмивката й изчезна, когато ръцете й се плъзнаха още по-надолу през гъстото му окосмяване и нежно докосна мъжествеността му.
Чарлз леко се разкрачи и изпъна гръб. Силен стон се изтръгна някъде дълбоко от гърлото му, когато пръстите й се обвиха около пулсиращия му член.
Снежна сърна се облегна на него и целуна гърдите му. Езикът й си играеше със зърното му, докато ръцете й се движеха. Продължи да го целува нагоре, докато устните й се сляха с неговите в изпепеляваща страст, каквато не можеше да се сравни с нищо, което беше изпитвала досега.
Като знаеше, че скоро щяха да станат съпруг и съпруга и че ще прекарат целия си живот заедно, тя се отдаде на желанието си без никакви задръжки.
Чарлз беше като замаян от страст. Устните му горяха от нейните целувки. Цялото му тяло трепереше от удоволствие, докато ръцете й се движеха по пулсиращия му член, изгаряха го и водеха към момента на върховния екстаз.
Чарлз знаеше, че този момент вече е твърде близо, а искаше да бъде вътре в нея, когато той настъпи, затова нежно сложи ръце на раменете й и я отдръпна от себе си.
После пак я прегърна силно и я задържа така благодарен, че тя е тук с него. Положи я върху одеялата и се приведе към нея.
Целуваше я страстно и дълбоко, а ръцете му държаха гърдите й. Хълбоците й се движеха, въртяха, трепереха, а коремът й се притискаше в неговия.
Чарлз мачкаше гърдите й и триеше твърдите й зърна с дланите си.
После устата му се спусна надолу по прекрасната й шия и още по-надолу, към едната й гърда. Езикът му облиза зърното и това накара Снежна сърна силно да изстене. Захапа го леко със зъби и след това отново го дръпна с устни.
Снежна сърна нежно обви врата му с ръка и върна устата му към своята. Телата им жадно се притиснаха, и те отново се впуснаха в дивия лудешки ритъм. И двамата копнееха за момента, в който ще се слеят в една душа, в едно същество.
Тогава Чарлз изведнъж пъхна нежно ръцете си под Снежна сърна и се претърколи, докато тя се оказа легнала отгоре му, с гърди, притиснати в неговите.
— Язди ме — прошепна той, като внимаваше да не излезе от нея, докато тя бавно се изправяше. Той се протегна и хвана гърдите й. — Просто си седи там — каза дрезгаво. — Аз ще направя останалото.
Когато той започна бързо да се движи в нея, а мускулестите му бедра да се повдигат ритмично от земята, тя въздъхна, затвори очи и се отпусна назад.
Изстена, когато пръстите му започнаха нежно да пощипват зърната й и те запулсираха.
Заляна от гореща вълна, тя въздъхна от удоволствие, когато той влезе още по-навътре в нея. Снежна сърна се разкрачи още повече.
После той отново промени положението им. Накара я да коленичи и застана зад нея.
Снежна сърна изкрещя от удоволствие, когато той влезе в нея изотзад с един мощен тласък. Тя наведе глава, замаяна от растящото удоволствие.
Чарлз затвори очи. Дива вълна от страст го заля, когато тя започна да отговаря на движенията му. Той протегна ръка и погали подутия център на удоволствието й и я накара да застене.
После пак промени положението им. Повдигна се над нея и я покри с тялото си.
С бързо движение отново влезе в нея. Краката й се обвиха около кръста му, тялото й се движеше с неговото. Той трескаво целуваше гърдите й, после заплете пръсти в косата й и целуна устните й.
Един последен дълбок тласък и тя се притисна към него, за да може да го поеме още по-дълбоко. Оргазмът им започна.
Тялото на Чарлз се изпъна и след това потрепери.
Снежна сърна изстена и се притисна още по-силно към него, докато семето му влизаше дълбоко в нея.
След като телата им се успокоиха, Чарлз се претърколи и се изпъна по гръб до нея, за да си поеме дъх. Снежна сърна пропълзя и се сгуши до него.
— Нашата любов беше толкова дива тази нощ — прошепна тя. Изкикоти се, когато се повдигна на лакът, за да погледне Чарлз. — Бяхме като чифтосващи се вълци.
Той се засмя гърлено и нежно погали бузата й.
— Може би наистина бяхме вълци тази вечер. Чувствам се така, сякаш ще завия.
Снежна сърна се изкикоти и се притисна към него, като опря буза на силния му гръден кош.
— Все още не мога да повярвам, че съм тук — промърмори тя. — Ощипи ме, за да се уверя, че не сънувам.
— За бога, мисля, че това, което току-що направихме, е достатъчно доказателство. — Чарлз се засмя. Загледа се в пламъците. — Ще ми се да можем да останем тук и да изживеем живота си сами, само един за друг. — Тонът му беше сериозен. Обърна се към нея. Преплете пръстите си в косата й и я придърпа още по-близо до себе си. — Но тези мисли са егоистични. Аз имам семейство, ти също. — Хвана лицето й в ръце. — И скоро ще имаме деца — каза той и очите му заблестяха. — Надявам се, че първото ще е момиче и ще изглежда точно като теб.
— Чарлз, не мисля, че е много разумно да си пожелаваш разни неща — каза Снежна сърна, а очите й го умоляваха. — Нямам представа с какви предразсъдъци ще се сблъскам сред твоя народ, когато те видят, че си довел вкъщи мен — една индианка — и искаш да ме направиш своя съпруга. Страхувам се какво биха могли да помислят или да направят, когато си родим деца. Ако детето прилича повече на индианец, отколкото на бял, възможно ли е другите деца там да не го приемат?
— Децата могат да бъдат жестоки, това е вярно — кимна Чарлз. — Но ние ще направим всичко възможно нашето дете да не страда.
Снежна сърна коленичи и прие одеялото, с което Чарлз нежно обви раменете й. Тя го погледна с очи, пълни с безпокойство.
— Но, Чарлз, какво ще си помислят всички за мен, една шайенка, когато стана част от твоя живот? — попита тя тихо. — Казваш, че ще се оженим в църква. Ще го позволи ли твоят народ?
Чарлз сключи ръце около кръста й и я дръпна отново до себе си.
— Да, ще го позволи — каза той и се ухили. — В противен случай ще им натъпча задниците с олово.
Снежна сърна се отдръпна от него. Одеялото се плъзна от раменете й, когато седна.
— Говоря сериозно, Чарлз — каза тя и се нацупи. — Трябва да обсъдим това сега, защото скоро ще вляза в твоето общество. Да очаквам ли учудени погледи? Дали ще ме накарат да се чувствам нежелана?
Чарлз видя, че тя наистина се притеснява. Той седна и взе ръцете й.
— Скъпа моя жено, ти скоро ще станеш моя съпруга. Не знаеш ли, че можем да пренебрегнем всички учудени погледи и предразсъдъци, щом сме заедно? — каза той тържествено. — Да, може да мине време, преди всички да свикнат да виждат индианка помежду си, защото, нали разбираш, ти ще си първата. — Той погали бузата й. — Но след като те опознаят така, както аз те познавам, не могат да не забравят предразсъдъците си и също да те обикнат!
— Наистина ли мислиш, че ще стане така? — попита Снежна сърна с широко отворени очи.
— Не просто мисля, а съм сигурен. — Чарлз отново я прегърна. — А сега не можеш ли просто да се успокоиш и да се насладиш на това, че сме заедно? На това, че скоро ще се оженим и ще ни се родят деца?
— Има едно нещо, което разваля всичко — каза тихо Снежна сърна.
Чарлз нежно я отдалечи от себе си, за да я погледне в очите.
— И какво е то? — попита той гърлено.
— Когато пристигнем, ще трябва да съобщиш на майка си лошата новина, че брат й е починал — промълви Снежна сърна. — Майка ти ще бъде известно време в траур. Ще ми бъде мъчно за нея.
Чарлз кимна.
— Наистина се страхувам да й кажа — каза той и въздъхна дълбоко. — Ще ми се да беше станало другояче. Вуйчо Хайръм беше толкова добър, обичлив човек. Ще ни липсва на всички.
— Дори на мен, а аз никога не съм го познавала истински — каза Снежна сърна. — Можах само да се помоля на гроба му.
— Твоите молитви ми помогнаха да преодолея загубата. — Чарлз отново я прегърна. — Сладка Снежна сърна! Сладка, любима Снежна сърна!
Изведнъж той осъзна, че тя утихна и се отпусна до него. Усмихна се, когато чу дълбокото й равномерно дишане. Беше заспала.
— Скъпа моя… — прошепна той и я зави.
Погледа я малко, после се мушна зад нея под одеялото.
Протегна ръка и я прегърна. Не след дълго и той самият заспа, усмихвайки се.