Каси Едуардс
Страсти и копнежи (28)

Глава двадесет и осма

Няколко седмици по-късно Снежна сърна полагаше неимоверни усилия, за да замеси тесто за пай. Вече бе изхвърлила първия си опит, а сега виждаше как и вторият се изсипва на бучки върху набрашнената маса.

Разстроена, Снежна сърна се обърна с гръб към масата. Бавно изтри в престилката брашното и мазнината от ръцете си.

— Това е нещо, на което никога няма да мога да се науча — прошепна тя.

Обърна се и отчаяно се взря в купата с диви ягоди, които беше набрала покрай релсите зад къщата на родителите на Чарлз. Беше намерила достатъчно за един пай. Толкова се бе зарадвала, че може да направи пай за съпруга си.

Вече знаеше, че радостта й е била напразна. Нямаше да има никакъв пай! Тя въздъхна, посегна към купата, взе една ягода и я сложи в устата си.

Чу, че приближава кон, и я обхвана паника. После погледна към вратата.

Чарлз! Беше отчаяна. Мъжът й се връщаше от Виена, където бе ходил за градински инструменти.

— Не мога да му позволя да види тази бъркотия!

Лицето й се зачерви, когато тя изтича към печката и взе кофата за въглища.

Занесе я до масата и започна да изстъргва тестото, но стресната се спря, когато някой почука на вратата.

Знаеше, че Чарлз не би чукал, преди да влезе. Значи някой друг бе дошъл.

Помисли, че може да е Джейкъб. Като не искаше и той да види ужасното тесто, тя с треперещи ръце продължи да го изстъргва от масата и да го изхвърля в кофата.

Но непрестанното чукане я нервираше и тя остави тестото.

Въздъхна дълбоко и тръгна към вратата.

Преди да я отвори, погледна надолу — цялата й престилка беше в петна, а ръцете й още лепнеха от тестото.

Знаеше, че лицето и косата й не са в по-добро състояние. Сигурно цялата е в брашно. Дори усещаше, че на брадичката й има залепнало тесто.

Тя я избърса с ръка, после бавно отвори вратата. Надяваше се, че ако е Джейкъб, няма да поиска да влезе. Надяваше се, че е дошъл само да й каже нещо — например, че Патриша я кани на чай този следобед. Напоследък бяха започнали много често да пият чая си заедно. На нея това й харесваше, особено когато свекърва й правеше онези малки вкусни сладки с бяла глазура.

Снежна сърна се вцепени, когато видя кой беше отвън на верандата, облечен в нови, украсени с ресни дрехи от еленова кожа с множество пъстроцветни мъниста, изобразяващи горски цветя. Тя се олюля и отстъпи една крачка назад.

— Дъждовно перо… — едва промълви тя, пребледняла.

— Снежна сърна, радвам се да те видя — каза Дъждовно перо и бавно я огледа от главата до петите. Той повдигна вежди — това брашно, с което беше посипана, го учудваше.

— Как ме намери? Защо си дошъл? — бързо изстреля въпросите си тя.

— Когато пристигнах в Илинойс, поразпитах за шайенка, омъжена за бял — отговори Дъждовно перо. — Упътиха ме насам.

— Но защо ти е трябвало да ме търсиш? — попита Снежна сърна предпазливо. — Защо си в Илинойс?

— Дошъл съм в Илинойс за Съвет с друга група шони — отговори той. Отново я огледа и си помисли, че тя може да изглежда като всичко друго, но не и като шайенка, с тези дрехи и с тази странна прическа. — Моят приятел, Синята гръмотевица, живее в едно село съвсем близо до голяма пещера. Недалеч има и град — Кейв–ин–рок.

— Чувала съм за пещерата — каза Снежна сърна и се отпусна, защото почувства, че той не я заплашва с нищо. — Чувала съм и за града.

— Често се чудех как ще ти се отрази бракът с бял — каза Дъждовно перо. Учуденият му поглед нервираше Снежна сърна. — Сега виждам, че не ти се отразява добре.

— Какво искаш да кажеш? — Тя отново се вцепени.

Едната й ръка се стрелна към косата й и тя тихо въздъхна, когато разбра, че няколко кичура са се измъкнали от кока. Усети и парчета тесто, залепнали в нея.

— Твърде много си се променила — каза Дъждовно перо и бавно сведе поглед към корема й. — Но не виждам да си бременна.

Тя се ядоса от прямотата му, от безочието му да й говори за такива неща. Снежна сърна понечи да затвори вратата под носа му, но се спря, защото се сети, че Дъждовно перо сигурно се е срещал с родителите й, преди да тръгне за Илинойс.

Колкото и странно да й се струваше, Пламтящ орел и Дъждовно перо бяха станали близки приятели.

Но все пак мислеше, че това приятелство е малко престорено от страна на баща й, защото Дъждовно перо най-после бе намерил в шайенското село жена, която да се съгласи да се омъжи за него. Това беше сприятелило двете племена — те вече дори заедно събираха растения и ловуваха.

Тя знаеше всички тези неща от писмата на Беки.

— Не, още не съм бременна — каза Снежна сърна и несъзнателно плъзна ръце към корема си.

— Добре е, че поне майка ти отново ще има дете — каза Дъждовно перо и се усмихна. — Това дава надежда на един стар мъж като мен, че ще може да направи дете на младата си съпруга. За мен сега децата са много важни, макар да знам, че ми остават най-много десет години живот на тази земя. Ще оставя наследник, който ще тръгне по моя път и ще стане вожд на народа ми.

Снежна сърна почти спря да слуша какво й говори Дъждовно перо, след като разбра, че Беки е бременна. Тя беше смаяна. Не само защото мащехата й наближаваше четиридесетте, а баща й беше доста по-възрастен, но защото Беки не й беше писала нищо за това в писмата си.

В последното си писмо, пристигнало преди няколко седмици, Беки бе поканила Снежна сърна и Чарлз да отидат в Кентъки и ако е възможно, на точно определена дата, но не беше обяснила защо.

До тази дата оставаха още няколко дни.

Досега Снежна сърна не беше се замисляла сериозно за тази покана. Дори вече бе писала на Беки, че се съмнява, че ще могат да отидат. Чарлз с такова нетърпение бе чакал пролетта, за да свърши всичката работа, която бе останала през зимата.

Но сега? Снежна сърна си помисли, че Беки сигурно има сериозна причина да ги кани. Започна да се чуди, дали все пак няма да могат да предприемат пътуването.

Но сигурно Беки не е бременна! Може би Дъждовно перо просто си беше направил лоша шега!

— Сигурно ме лъжеш, че майка ми е бременна, само за да ме разстроиш и защото още не си превъзмогнал огорчението си от отказа ми да се омъжа за теб — каза бързо Снежна сърна. — Ти си един зъл човек. Как въобще баща ми ти е позволил да се ожениш за една от нашите жени!

Тя отново понечи да затвори вратата, но думите му я накараха да спре и да се загледа в него.

— Баща ти е много горд, защото може да се похвали, че отново очаква дете — каза Дъждовно перо. — Ти му липсваш. Липсваш им на всички. Затова са решили да си родят още една дъщеря. — Той й се усмихна. — Разбира се, баща ти няма да има нищо против и ако му се роди син. Свирещия лос е твърде зает със своето семейство напоследък. Той и бялата му съпруга живеят извън селото, в конефермата на родителите й.

Снежна сърна остави думите му за Свирещия лос да минат покрай ушите й, защото продължаваше да мисли за Беки.

— Тогава майка наистина е бременна — каза тя и погледна Дъждовно перо в очите, за да открие евентуална лъжа.

— Да. Жена ми, Хубаво лице остана с нея, вместо да дойде с мен в Илинойс. Тя ще помага на майка ти, когато започне раждането. Тя е една от тези, които я убедиха да роди друго дете…

Дъждовно перо продължи да говори, но Снежна сърна спря да го слуша. Дори само това вече бе твърде много, за да го разбере, да го възприеме, фактът, че Беки не й се беше доверила, изпълни сърцето й с болка и тъга. Никога преди не беше се чувствала толкова чужда за родителите си.

Освен това… освен това майка й щеше да ражда, а самата Снежна сърна не можеше да забременее!

Спомни си как Беки й беше казвала, че след раждането на Горящ сняг вече не иска да има други деца. Беки беше споделила с нея, че се страхува да роди пак, като вижда нещастието на Горящ сняг.

А сега беше бременна!

Снежна сърна беше объркана от всичко това, но най-вече от факта, че никой не й е съобщил чудесната новина, след като тя винаги бе окуражавала Беки да роди още деца. Децата бяха основата на всеки брак. Смехът им носи толкова радост в живота на родителите!

Но най-много я заболя, когато осъзна, че не тя е окуражила Беки да преодолее психическата бариера и да забременее.

Някой друг го беше направил.

И този друг бе жената на Дъждовно перо!

— Снежна сърна? Дъждовно перо?

Гласът на Чарлз я изтръгна от мислите й. Тя бързо погледна зад Дъждовно перо и видя съпруга си.

Снежна сърна погледна от Чарлз обратно към Дъждовно перо, после блъсна вратата и хукна към мъжа си. Притисна се в него, ридаейки.

— Заплаши ли те с нещо? — попита Чарлз и плъзна ръка под палтото си. Там, на дясното му бедро, беше кобурът с пистолета му.

Снежна сърна се отдръпна от Чарлз, когато чу предпазливия му глас и видя, че посяга към пистолета си. Посегна и хвана ръката му, преди да е сграбчил пистолета. С периферното си зрение видя, че Дъждовно перо бързо хвана ножа си.

— Не, няма нищо такова — бързо извика тя. — Разстроена съм от друго, което няма нищо общо с посещението на Дъждовно перо. Той е дошъл като приятел, Чарлз. Не като враг.

От начина, по който Дъждовно перо присви очи, тя разбра, че вождът на шоните все още я обича, защото видя дивата ревност в очите му.

— Дъждовно перо, какво правиш тук? — попита Чарлз и отпусна ръката си. — Какво си казал, че така си разстроил жена ми?

— Не съм дошъл да разстройвам Снежна сърна — каза Дъждовно перо и слезе от верандата. — Но след като съм го направил, аз се извинявам и си тръгвам.

Снежна сърна се приближи до Чарлз, когато Дъждовно перо се метна на седлото. Знаеше, че не е учтиво от нейна страна да го остави да си тръгне, без да го покани вътре и да му предложи нещо за хапване.

Но тя въобще не беше в настроение за вежливи разговори. Чувстваше огромна празнина в себе си. Беше много наранена от това, че Беки не й е казала за бременността си.

Дори когато погледът на Дъждовно перо се срещна с нейния, тя пак не намери сили да го помоли да остане.

Твърде дълго време той беше враг на баща й.

Твърде дълго време я беше разстройвал с ухажването си!

Добре щеше да е да се отърве от него. Не можеше да си изкриви душата и добросърдечно да го покани в къщата си!

Тя дори не се усмихна, когато той й кимна, преди да тръгне. Раменете му бяха прегърбени като от старост.

— Не мога да повярвам, че беше тук — обади се Чарлз, докато гледаше как вождът на шоните се отдалечава. — Трябва да си призная, че се разтревожих, когато го видях пред вратата ни.

Снежна сърна го погледна. Имаше нужда хубаво да се наплаче, затова избяга от него и се втурна в къщата.

Заслепена от сълзи, тя влетя в спалнята и се хвърли на леглото.

Чарлз бързо я последва и коленичи до леглото. Той я взе в ръце, прегърна я и бавно я залюля, докато плачът й се превърна в откъслечни хълцания.

— Той наистина те е наранил. — Никога не беше виждал Снежна сърна толкова разстроена. — Какво ти каза?

— Толкова ме е срам! — Снежна сърна обърна пълните си със сълзи очи към него. — Би трябвало да съм щастлива заради майка и татко. А вместо това аз се държа като разглезено дете.

— Нищо не разбирам. — Чарлз нежно я хвана за раменете и я отдръпна от себе си, за да види очите й. — Разкажи ми. Разкажи ми всичко.

— Беки е бременна — изплю камъчето Снежна сърна.

— Мисля, че това би трябвало да те накара да се усмихваш, а не да плачеш. — Чарлз беше изненадан. — Защо плачеш, Снежна сърна?

— Толкова съм щастлива, че родителите ми в зрялата си възраст ще имат друго дете — промълви тя. — Но… но… те не ми писаха за това. Вместо това трябваше да… да го чуя от някой като Дъждовно перо.

— Мисля, че сега вече разбирам — каза Чарлз и нежно я прегърна. — Да, сега разбирам защо си толкова разстроена.

— Има още нещо. — Едно ридание заседна в гърлото й. — Жената на Дъждовно перо е убедила майка ми да забременее отново, а не аз. Аз толкова често говорех на Беки, казвах й да не се притеснява, че ако има друго дете, то също ще е с недостатъци. А даже и да е такова, нима тя и татко не се радват, че Горящ сняг им е дъщеря? Тя е като талисман за всички ни!

— Има и още нещо, нали? — внимателно попита Чарлз и нежно я потупа по гърба.

— Да, има и още нещо — изхълца Снежна сърна. — Аз… аз… толкова много исках да забременея, а ето, че още си нямам дете, а родителите ми… на тяхната възраст…

— Шшшт, не казвай нищо повече! Снежна сърна, след време ние ще имаме деца. Добрият Господ и твоят махео ще ни дарят с дете, когато му дойде времето. А дотогава нека мислим за нашето щастие и да му се наслаждаваме, защото никога не съм обичал някого толкова, колкото обичам теб.

Снежна сърна се облегна назад и погали бузите му.

— Съпруже, искам да отида на гости при родителите си — каза тя, а гласът й трепереше от вълнение. — Ти зася градината. Не можем ли да си откраднем малко време сега, преди реколтата да е узряла, и да отидем в Кентъки? Трябва сама да разбера защо не са ми казали нищо за тази бременност.

— Ако отидеш, ще им покажеш колко си наранена — каза меко Чарлз.

— Не, ще прикривам добре чувствата си — кимна Снежна сърна. — А е срамота да се чувствам засегната, вместо да се радвам на родителите си. Ще им покажа колко съм щастлива.

— Да, сигурен съм, че ще го направиш. — Очите на Чарлз се изпълниха с удивление, когато бавно я огледа. — Господи, жено, да знаеш само каква гледка представляваш!

— Защото лицето ми е подуто от плач ли? — Тя докосна бузите си. Бяха горещи.

— Не, не затова — отговори Чарлз и измъкна парче засъхнало тесто от косата й. — Мисля, че имаш повече тесто в косата, отколкото в тавата.

Снежна сърна се изкикоти.

— О, Чарлз, надявам се, че нямаш нищо против никога да не опитваш пай, приготвен от шайенската ти съпруга — каза тя и въздъхна.

— Пак си опитвала днес, така ли? — попита той, взе ръката й и й помогна да стане от леглото.

— Да не си посмял да отидеш в кухнята! — предупреди го тя, а очите й блестяха. — Страхувам се, че много ще се смееш на ужасното ми произведение.

Той я придърпа в прегръдката си.

— Никога! — дрезгаво каза той. Пръстите му се плъзнаха в косата й и извадиха гребените, които придържаха кока. Погали косата й, когато тя се разпиля по раменете й. — Предпочитам теб пред всеки пай — прошепна той и целуна извивката на врата й, а после и вдлъбнатината под гръкляна й.

— Чарлз, толкова съм… лепкава — прошепна Снежна сърна, когато той стана от леглото и дръпна и нея.

Чарлз развърза престилката й и я захвърли настрани. После пръстите му започнаха да разкопчават копчетата на гърба на роклята й. Едно по едно.

— Ще те оближа цялата.

Съблече роклята й и очите му се спряха на натежалите й гърди.

— Ти си много лош — мъркаше от удоволствие тя, когато той започна да целува гърдите й.

Ръцете й затрепериха, когато посегна към бричовете му и ги разкопча.

Когато те се свлякоха надолу и образуваха безформена купчина около глезените му, тя протегна ръка към мъжествеността му и бавно започна да я гали.

Движението на пръстите й предизвика чувствени усещания у Чарлз. Той изпъна глава назад и изстена от удоволствие.

Но когато усети, че е твърде близо до момента на екстаза, той посегна към ръката й и я махна от члена си. Искаше да се наслади на върховния момент, когато е вътре в топлата й утроба.

Той я хвана и я вдигна от пода. Целуна я, докато я слагаше в леглото. После легна върху нея.

Бедрата й се надигнаха и отговориха на ритмичните му движения.

Пръстите й се заплетоха в косата му, а устните й се притиснаха по-силно към неговите.

Ръцете му мачкаха гърдите й и те пулсираха.

Тя затвори очи, когато устата му се преместиха към гърдите й. Езикът му си играеше със зърната — първо с едното, после с другото — и я караше да изгаря от желание.

Усети гореща вълна в долната част на корема си.

Тя обви крака около кръста на Чарлз, докато потъваше в огромната пропаст на страстта си.

Чарлз усети как напрежението в слабините му нараства. Той проправи път с целувки по нежната извивка на шията й и отново целуна устните й.

Тя изстена и отново се притисна в него.

Той изля порой от целувки по клепачите и косата й. После отново хвана гърдите й и започна да ги мачка. Нежно търкаше зърната им с пръсти.

Цялото му тяло се превърна в един–единствен мощен тласък. Той я притисна силно и прошепна в ухото й:

— Сега! Сега, скъпа!

Движенията му станаха по-бързи и по-дълбоки, стоновете — по-силни. Телата им затрептяха като едно цяло и те бяха погълнати от вълната на удоволствието.

Когато след това лежаха прегърнати, Снежна сърна повдигна вежди и погледна към Чарлз.

— Не ми каза можем ли скоро да тръгнем към къщи — каза тихо тя.

Чарлз нежно сложи ръка на гърдите й и отвърна дрезгаво:

— Ние сме си вкъщи.

Снежна сърна се ококори, но после се усмихна.

— Знам — промълви тя. — Никога повече няма да нарека друго място свой дом. Но, Чарлз, кажи ми, ще ме заведеш ли скоро при семейството ми? Толкова много време мина, откакто ги видях за последен път. Може би си мислят, че не ме интересуват вече. Може би затова Беки не ми е доверила, че очаква дете.

— Грешат, ако въобще някога се усъмнят в теб за каквото и да било. — Чарлз отново я придърпа към себе си. Прокара пръстите си по гърба й, галейки меката плът. — Да, мила жено. Ще те заведа в Кентъки. — През ума му премина друга мисъл. — Но трябва да ти призная, че решението ми е малко егоистично. Аз също трябва да посетя някого в Кентъки.

— Братовчедка ти Елиза?

— Да, Елиза.

От доста време нито той, нито родителите му бяха получавали някакви известия от Елиза. Той се чудеше дали все още е жива, или туберкулозата вече я е отнесла в гроба.

Затвори очи и горещо се помоли още да е жива и дори да се е преборила с болестта!

Обхвана го силен гняв, когато си спомни за Джералд и егоизма му. Но после спомените му го върнаха във времето, когато като деца той и Елиза толкова обичаха да бъдат заедно насаме.

Спомни си и дълбоките чувства, които изпитваше към братовчедка си. Наистина я беше обичал по един забранен начин.

Беше доволен, че Снежна сърна бе изтрила тези грешни мисли и желания от ума и сърцето му! Сега тя беше единственият обект на мислите му. Любовта му към нея беше толкова силна, че понякога дори го плашеше.

Ако някога изгубеше нея…!