Каси Едуардс
Страсти и копнежи (29)

Глава двадесет и девета

— Толкова се радвам, че нямаш нищо против първо да се отбием у Елиза, преди да продължим към твоето село — каза Чарлз и хвърли един бърз поглед към Снежна сърна.

Пътуваха вече трети ден.

Чарлз беше купил нова двуколка, за да бъде удобно на жена му по време на дългото пътуване до Кентъки. Двете черни кожени седалки бяха добре подпълнени с мека материя и бяха много удобни.

Току-що бяха пресекли река Охайо и вече бяха в Кентъки.

— Разбирам защо толкова бързаш да се видиш с братовчедка си — каза Снежна сърна, докато пръстите й въртяха едно от мънистата на роклята й от еленова кожа. Беше облечена така, защото щеше да се срещне с племето си, а не с белите си съседи. — Знам колко много те притеснява болестта й. Но майка ти каза, че наскоро е получила новини от Елиза и че тя е много по-добре. Сигурно сега е още по-добре.

Чарлз й отговори нещо, но Снежна сърна се бе замислила и не го чу. Когато тя извади индианската си рокля от гардероба и я сложи на леглото при другите дрехи, които смяташе да вземе за пътуването, Чарлз я погледна учудено за момент, но после се усмихна с разбиране. Той знаеше, че тя ще се чувства добре сред съплеменниците си само ако е облечена така, както те се обличат. Разбираше, че се притеснява какво ще си помисли племето й, ако я види облечена като бяла жена.

През последните две нощи те се бяха подслонявали в странноприемници и до снощи тя беше облечена с памучен пътнически костюм, а косата й бе прибрана в стегнат кок. Беше й ясно, че индианските й дрехи могат да им навлекат неприятности със съдържателите.

Да, тя много добре осъзнаваше предразсъдъците на някои хора. Дори и облечена като бяла жена, тя пак привличаше погледите на другите хора в странноприемницата. Цветът на кожата й издаваше индианското й потекло.

Разбира се, всеки, който я видеше с Чарлз, разбираше, че той е избрал жена от друга култура за съпруга. Беше дълбоко наранена, когато виждаше и чуваше подигравките на противниците на подобни смесени бракове.

Тя се беше научила да не обръща внимание на тези, които й подхвърляха неприлични думи; да държи брадичката си гордо вдигната и да не позволява на Чарлз да отвръща на недостойните приказки на тези тесногръди хора.

— За какво си се замислила така? — най-накрая попита Чарлз, след като я бе оставил известно време насаме с мислите й. — Може би не искаш първо да отидем у Елиза? Това ли те тревожи? Ще те разбера, ако първо искаш да отидем в твоето село.

Снежна сърна не бе разбрала колко дълбоко се е замислила. Погледна бързо към Чарлз.

— Извинявай, съпруже — промълви тя. — Какво каза? Бях се замислила за нещо.

Чарлз се засмя.

— Като че ли не забелязах! — възкликна той. — Скъпа Снежна сърна, какво те притеснява? Не искаш ли първо да отидем у Елиза? Можем да се отбием там на връщане към Илинойс, ако така ще се почувстваш по-добре.

— Аз наистина съм нетърпелива да видя семейството и племето си, но мога да изчакам първо да се видиш с Елиза — отговори тя и леко се намръщи. — Но, Чарлз, не искам да преспиваме там. Няма да мога да заспя, ако се намирам толкова близо до семейството си.

— Няма да спим там — каза Чарлз и изплющя с юздите. — Ще останем за вечеря и после ще продължим пътя си към твоето село. Така добре ли е? Да останем у Елиза поне за вечеря?

— Да, така е добре — отговори Снежна сърна. Посегна към него и взе ръката му. — Но не се отчайвай много, ако видиш, че тя не е достатъчно здрава, за да ни приготви храна. — Тя преглътна. — Чарлз, мисля, че трябва да си подготвен да намериш Елиза на легло, неспособна да направи нещо друго, освен да поговори с нас. Въпреки че състоянието й се е подобрило, аз знам какво представлява туберкулозата. Тя убива бавно. Имах един роднина, който умря от туберкулоза.

— Знам, че убива бавно — каза Чарлз и въздъхна тежко. — Но Елиза е достатъчно добре, за да не ни посрещне на легло. Не се притеснявай, че ще трябва да приготвя и сервира храна за нас. Тя има прислужници и готвачи. Те правят всичко вместо нея.

— Прислужници? — ококори се Снежна сърна. — Готвачи? Не знаех, че има такива хора, мога да се досетя какво правят готвачите. Но какво правят прислужниците?

— Прислужниците обслужват белите жени и ги разглезват — отговори Чарлз и й се усмихна. — Става дума за богатите бели жени.

— Братовчедка ти е богата? — попита Снежна сърна и погледна към високите слънчогледи, покрай които яздеха. Цветовете им, обърнати към слънцето, й напомниха за деня, в който погребаха вуйчото на съпруга й в едно такова поле от слънчогледи.

— Много. — Чарлз отново се намръщи при мисълта за Джералд и приятелите му, които сигурно свободно разполагат с парите, спечелени с непосилен труд от Елиза, а не от него.

Чарлз не разбираше как Елиза може да го търпи. Никога не беше показвала, че истински го обича, дори в дните след сватбата им. Изглежда, че се беше омъжила за него, само за да не остане сама.

Често се чудеше дали не се беше омъжила за Джералд от отчаяние, че не може да се омъжи за мъжа, когото обича в действителност. Чарлз не знаеше дали тя го бе обичала толкова, колкото той нея.

— А сега ти си се замислил дълбоко — каза Снежна сърна, като наблюдаваше променящите се изражения върху лицето на Чарлз.

Той погледна към нея. Усети как се изчерви до върха на ушите. Мислите му се въртяха около една част от живота му, за която жена му не знаеше нищо — чувствата му към Елиза.

— Съжалявам. Просто Елиза не ми излиза от ума. Нетърпелив съм да я видя и в същото време ме е страх. Ако е писала на майка ми, че е по-добре, само за да не ни притеснява, а всъщност е близо до смъртта…

— Ако е така, ще трябва да го приемеш — каза Снежна сърна и нежно сложи ръка на коляното му. Тя спря, потърси погледа му и отново му заговори. — Чарлз, има ли нещо друго, което искаш да ми кажеш? Изглежда, че имаш тайни, за които не си ми говорил… тайни, свързани с Елиза?

— Как разбра? — без да иска, каза Чарлз и здраво стисна юздите.

— Скъпи съпруже, толкова много те обичам и толкова добре те познавам, че мога да надзърна в сърцето ти — каза нежно Снежна сърна. — Забелязала съм го и преди, когато е ставало дума за братовчедка ти. Има някакви по-специални чувства между вас, нали?

Чарлз беше смаян от това, че тя бе стигнала до този извод само като бе наблюдавала изражението му и бе слушала как гласът му се променя, когато говори за Елиза. Загледа се в нея, но после отмести погледа си.

— Как се чувстваш сега, когато вече знаеш? — попита той.

— Как се чувствам ли? — възкликна Снежна сърна и той отново я погледна. — Съпруже, аз те обичам. Ти ме обичаш. Всичко от миналото и на двама ни си остава там. Аз знам, че ти все още носиш чувствата от миналото в себе си, но съм сигурна, че те вече не са същите, каквито са били, преди да ме срещнеш. Иначе нямаше да се ожениш за мен.

Чарлз беше изпълнен с благоговение. Жена му беше способна да преценява нещата толкова задълбочено и с такова разбиране.

— Аз наистина я обичах. Но това беше грешна любов. Ние сме братовчеди.

— И на шайените е забранено да се влюбват в братовчедите си — каза топло Снежна сърна. — Тя знае ли, че я обичаш?

— Да — въздъхна Чарлз. — Нямаше как да не разбере. — Отново й хвърли бърз поглед. — Когато те срещнах, аз вече знаех какво е истинска любов — дрезгаво каза той. — Да, аз обичах братовчедка си, но това беше като някакво заслепение. Когато за първи път те видях, разбрах, че ти си изпратена на този свят заради мен, за да изпълниш сърцето ми с блаженството на любовта, която никоя друга жена не може да ми даде. Снежна сърна, любовта ми към теб е толкова силна, че винаги, когато те погледна, пулсът ми се ускорява. Това е истинската любов, Снежна сърна.

— Винаги съм знаела колко дълбоки са чувствата ти към мен — каза Снежна сърна и го целуна по бузата. — Никога не съм те ревнувала от братовчедка ти. Нито пък някога ще те ревнувам от някоя друга.

— Слава богу, камък ми падна от сърцето — каза Чарлз и гърлено се засмя. — Трябваше да го направя по-рано. — Той посегна нежно към бузата й и я погали. Снежна сърна му се усмихна. — Трябваше да знам, че ще разбереш.

След един завой на пътя изведнъж пред очите им се разкри прекрасна гледка — огромна ливада, чиято бяла ограда се простираше мили напред.

— Виж какви красиви коне! — възкликна Снежна сърна. Очите й се разшириха при вида на многото коне, които пасяха от вътрешната страна на оградата.

— На Елиза са. — В гласа на Чарлз прозвуча гордост. — Голяма част от тях са състезателни коне.

— Толкова са много! — продължаваше да се учудва Снежна сърна. — Тя е много богата. За шайените конете са признак на богатство. Така ли е и при белите?

— Да, Елиза е доста богата, но не само заради конете — кимна Чарлз.

Те продължиха напред и когато в далечината се появи огромната къща с колони отпред, Снежна сърна зяпна онемяла.

— Снежна сърна? — Чарлз посегна и хвана ръката й.

— Знам, че изглеждам глупаво — каза тя и бързо го погледна. — Виждала съм подобни къщи, но никога не съм познавала някой от хората, които живеят в тях. Как е възможно някои да има нужда от нещо толкова огромно? Нашата къща е съвсем достатъчна, Чарлз. Защо му е на някого да иска повече?

— Някои хора искат да има повече неща, отколкото други — внимателно обясни Чарлз. — А що се отнася до Елиза — тя мечтаеше да живее в такава къща. Така се случи, че намери начин да осъществи мечтата си.

Снежна сърна отново се загледа в къщата, а Чарлз подкара конете по белия калдъръмен път, който водеше към нея. Забеляза, че Чарлз изведнъж стана мълчалив и започна да хвърля нетърпеливи погледи към къщата.

Не, тя нямаше да ревнува от това, че той няма търпение да види Елиза. Ще си повтаря непрекъснато, че здравето на Елиза е единствената причина за безпокойството му. Само здравето й, нищо друго.

Когато спряха пред широката веранда с колони, едно момче изтича от оборите към тях. Снежна сърна се почувства като джудже в сянката на огромната къща. Тя преглътна. Беше притеснена. Това беше един друг свят и тя не беше сигурна, че знае правилата му. Надяваше се да успее да се представи така, че Чарлз да се гордее с нея.

— Сър, аз ще се погрижа за коня ви — каза конярчето и взе юздите. — Ще останете ли да пренощувате?

— Не, ще останем само няколко часа — отговори Чарлз. — Няма да е зле да разтриеш коня и да му дадеш една кофа овес.

Чарлз забеляза, че момчето се е втренчило в Снежна сърна, и знаеше защо. В тази област индианците не се отдалечаваха много от селата си, освен когато търсеха храна. Чарлз се бореше с гнева, който нахалството на момчето събуди в него. Вече беше започнал да свиква с това отношение, но все още много се дразнеше!

Чарлз бързо скочи от двуколката и помогна на Снежна сърна да слезе. Сложи окуражително ръка на кръста й и я поведе към голямото стълбище.

Те спряха, когато стигнаха до верандата, защото вратата рязко се отвори и Елиза застана пред тях. Лицето й беше розово, без признаците на болестта и въобще не беше отслабнала, както Чарлз бе очаквал.

— Чарлз! — изписка тя, изтича и се хвърли в прегръдката му. — О, Чарлз, толкова се радвам да те видя!

Снежна сърна стисна ръце зад гърба си, докато гледаше как съпругът й прегръща прекрасната жена с яркочервена коса. Не. Няма да ревнува. Тя беше чула истината от устата на съпруга си, когато той й обясни чувствата си към Елиза. Беше сигурна, че Чарлз просто е привързан към нея.

А когато Елиза се отдръпна от Чарлз, като продължаваше да държи ръцете му, той не можа да повярва на очите си:

— Елиза, но ти вече не си болна! За бога, Елиза, аз… аз мислех, че умираш!

— И аз мислех, че е така — каза Елиза и му се усмихна топло. — Но Чарлз, получих писмо от една приятелка от Сейнт Луис, в което се казваше, че има един лекар там, който може да лекува тази разновидност на туберкулозата, от която боледувах. Аз отидох при него, Чарлз. Останах в болницата му известно време и той ме лекува с някакви специални лекарства. Чарлз, вече съм здрава!

— Слава богу! — каза Чарлз и пак я прегърна. — Слава богу!

Елиза погледна зад него и видя Снежна сърна. Заобиколи го и отиде при нея.

— Ти трябва да си Снежна сърна — каза тя и протегна ръката си с дълги пръсти към нея. — Патриша ми писа за теб. Радвам се най-после да се запознаем.

Снежна сърна прие любезно подадената й ръка.

— Приятно ми е — промълви тя. — И Чарлз, и Патриша са ми говорили много за теб.

Елиза хвърли бърз въпросителен поглед към Чарлз, после отново се усмихна на Снежна сърна.

— Заповядайте вътре — каза тя и развя силно набраната пола на копринената си рокля, когато тръгна към вратата. — Ще ви почерня с ментов ликьор. Ще кажа на Катлийн да ни приготви нещо специално за вечеря. — Тя спря и се обърна към Чарлз. — Ще останете за през нощта, нали?

— Не, не този път — отговори Чарлз и отново плъзна ръка около талията на Снежна сърна. — Жена ми гори от нетърпение да отиде в селото си. Чувствам се виновен, че толкова се забавихме…

— Но първо трябваше да се видиш с братовчедка си? — прекъсна го Елиза с топлия си глас.

— Да — ухили се Чарлз. — Трябваше първо да се видя с братовчедка си.

Снежна сърна затаи дъх, когато влязоха в огромното фоайе. Пред нея се простираше дълъг коридор с много врати от двете страни. В другия му край видя широко стълбище.

Елиза се обърна към нея и безмълвно я огледа. Никога не беше виждала толкова красива жена!

Елиза усети пристъп на ревност, когато огледа Снежна сърна от главата до петите. Знаеше, че ръцете на Чарлз познават добре всяка извивка на тялото й.

Тя се обърна настрани. Спомни си какви бяха чувствата й към Чарлз, когато бяха деца. Това беше грешна любов. Беше им много трудно тогава да приемат, че никога няма да могат да бъдат любовници или да се оженят!

— Тук има един човек, с когото искам да се запознаете — каза Елиза и прогони от ума си мислите за Чарлз и любовта им. Отново развя полите на роклята си и отвори вратата на салона.

Когато Чарлз и Снежна сърна влязоха вътре, видяха един висок, добре облечен мъж. Сините му очи засияха, когато Елиза тръгна към него.

Чарлз спря и се опули, когато мъжът я грабна и силно я прегърна. После Елиза се обърна. Очите й блестяха, когато се усмихна на Чарлз.

— Чарлз, това е доктор Елмър О’Нийл — лекарят, който излекува туберкулозата ми, лекарят, който сега е мой съпруг — каза тя и пъхна ръката си в ръката на мъжа. Засмя се, като видя реакцията на Чарлз. Знаеше, че в момента се чуди какво, по дяволите, е станало с Джералд!

— Чарлз, изгоних Джералд съвсем скоро след твоето посещение — каза Елиза и погледна към съпруга си. — След развода аз се омъжих за Елмър. Никога не съм била по-щастлива!

Главата на Чарлз се замая от тази неочаквана новина.

— Джералд го няма? — попита той, невярващ. — Ти си се омъжила отново?

— Не е ли чудесно? — изкикоти се Елиза, но после се намръщи. — Разбира се, трябваше да платя огромна сума пари на Джералд, за да изчезне от живота ми. Въпреки че той ми изневеряваше, аз не можех да го докажа, без да наема детектив. Не исках да предизвиквам скандал, затова предложих на Джералд една солидна сума срещу обещанието никога да не прекрачва отново прага ми. Той я прие.

— Заповядайте, седнете — покани ги Елмър и посочи столовете и дивана с плюшена тапицерия, подредени под прозорците.

Слънцето осветяваше пода с меката си светлина.

— Благодаря — каза Чарлз, хвана Снежна сърна под ръка и я заведе до дивана.

— Аз ще отида да кажа на Катлийн да приготви ментовия ликьор — каза Елиза и излезе бързо от стаята.

За един момент в салона се възцари тягостна тишина, но Снежна сърна почти не забеляза това. Очите й поглъщаха всичко около нея. Стаята беше огромна, но прекрасна с топлите си цветове.

Беше много светло, защото дълги огледала отразяваха слънчевата светлина. Меките дивани с разкошни ресни и затрупани с възглавници, и тапицираните столове бяха подредени с вкус. Много книги с кожена подвързия бяха наредени по богато украсени лавици. Всички врати и прозорци бяха отворени и стаята се изпълваше с птичи песни и ухание на цветя.

Чарлз наруши мълчанието.

— Толкова ли е здрава Елиза, колкото твърди? — попита той предпазливо. — Не съм я виждал толкова жизнена и щастлива от години.

— Засега, да, вярвам, че се е възстановила достатъчно, за да може да се каже, че се е измъкнала от грозните лапи на туберкулозата — каза Елмър, посегна и взе лулата си от пепелника.

— Искате да кажете, че не сте сигурен, че тя ще е добре? — попита Чарлз. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Ако лекарят знаеше, че тя може и да не е напълно излекувана от туберкулозата, значи се беше оженил за нея с користна цел!

— Никой не може да е сигурен — отговори Елмър и захапа мундщука на лулата си. Дръпна няколко пъти, после хвана лулата между двата си пръста и погледна към Чарлз. — Но аз съм сигурен, доколкото това е възможно, че спасих Елиза от болестта.

Чарлз нервно потупваше с пръсти по коляното си, докато слушаше лекаря.

— Виждам, че освен здравето на Елиза има и нещо друго, което ви безпокои — каза Елмър и присви очи към Чарлз. — Виждам още, че вие се притеснявате относно моите намерения спрямо братовчедка ви. Сър, не съм се оженил за нея заради парите й, ако това ви притеснява. Аз съм от едно от най-богатите семейства в Сейнт Луис.

Снежна сърна погледна от Чарлз към Елмър, после отново към Чарлз. Усещаше как напрежението между тях нараства.

Отново виждаше колко важна е Елиза за съпруга й.

Но отново се опита да не мисли за това.

Кръстоса ръце в скута си и запази мълчание. Зарадва се, когато лекарят каза на Чарлз, че се е оженил за Елиза, защото я обича.

— Аз бях тук и видях как Джералд се отнася с нея — каза Чарлз и стисна зъби. — Тогава не се намесих, но, по дяволите, никога няма да позволя това да й се случи пак.

— Можете да се успокоите, защото аз обичам Елиза — каза Елмър и се усмихна на Катлийн, която влезе в стаята с подноса с техните ментови ликьори. Погледна зад нея и повдигна вежди, защото не видя Елиза да идва.

— Къде е Елиза? — попита той, отправяйки въпроса си към Катлийн, дребна женица с посивяваща коса.

— Отиде в стаята си — отговори тя и подаде първо на Снежна сърна чашата с освежителната напитка, а после и на Чарлз.

Елмър сам взе своята чаша от подноса.

— Каза ми да ви предам, че скоро ще слезе.

— Разбирам. — Елмър кимна.

Чарлз погледна през рамо към отворената врата на коридора. Отпи малко от питието си и посегна към жена си, за да хване ръката й и да я стисне успокоително.

Елиза изтича в спалнята си и отвори едно от чекмеджетата на скрина. Извади от там един голям плик, отвори го и седна на леглото.

Погледът й премина по многобройните писма, които баща й бе получавал в течение на години от майката на Чарлз. Елиза съвсем наскоро бе прочела тези писма, които намери сред старите вещи на баща си. Там беше открила тайната на Джейкъб и Патриша, че Чарлз е осиновен.

Тя все още не можеше да повярва. Мъжът, когото бе обичала с цялото си сърце и душа, не й беше кръвен роднина! Любовта им не е била грешна!

Очите й се изпълниха със сълзи. Беше й трудно да се преструва, че обича Елмър, докато сърцето й знаеше, че никога няма да обича друг, освен Чарлз.

Когато откри писмата, тя вече се беше омъжила за Елмър, а Чарлз бе взел за жена Снежна сърна.

Но Елиза беше решила, че веднага щом се види с Чарлз, ще му разкрие истината и се надяваше, че той все още я желае. Беше готова да се разведе с Елмър на минутата, за да може да има Чарлз!

Но сега, след като видя колко много обича той Снежна сърна и колко много тя обича Чарлз, разбра, че не може да разбие щастието им, казвайки им истината, която щеше да съсипе Чарлз. Ако той разбере, че целият му живот се е основавал на една измама, може би няма да може да се примири с тази лъжа.

— Не, не мога да му кажа — промълви Елиза, а от очите й се стичаха сълзи. — Това е още една тайна, която трябва да скрия от теб, скъпи Чарлз. О, колко дълго те обичах тайно!

Тя се опита да преглътне сълзите си, защото не искаше да слиза долу със зачервени очи.

Започна да къса писмата, за да унищожи всяко доказателство за истинския произход на Чарлз.

Когато скъса и последното писмо, тя натъпка парченцата хартия обратно в големия плик, отиде до кошчето за боклук и го пусна в него.

Запали клечка кибрит и я пусна върху плика. Когато видя, че се запали и изгоря, тя се обърна и слезе по стълбите с високо вдигната глава. Държеше се така, сякаш в стаята й не се беше случило нищо особено.

— Харесва ли ви ментовият ликьор? — попита тя и отново развя поли, докато сядаше на дивана до съпруга си.

Когато погледна към Чарлз, очите й трепнаха за момент. После взе чашата с високо столче от подноса и жадно отпи.

— Тази година опитах толкова много нови ястия и питиета — каза Снежна сърна и остави чашата си на масата. — Но това е най-хубавото от всички.

Елиза й се усмихна над ръба на чашата си. Изпитваше почти същата болка, както когато й казаха, че е болна от туберкулоза и скоро ще умре.

Погледна към Чарлз.

Очите им се срещнаха за момент и тя сподави едно ридание, когато го видя бързо да извръща поглед.

За миг й се стори, че видя нещо в очите му. Нещо, което й напомни за начина, по който я гледаше, когато бяха младежи и дълго яздеха в полето.

Тогава си мислеше, че той може би я обича по същия начин, по който и тя него, но никой от двамата никога не бе отворил дума за това.

Чувствата им щяха да останат премълчани и сега.