Каси Едуардс
Страсти и копнежи (14)

Глава четиринадесета

Снежна сърна погледна изплашено от баща си към Чарлз, защото знаеше, че траперите я следват отблизо. Беше щастлива да види, че Чарлз е добре.

Тя бе успяла да избяга от траперите, когато те слязоха на брега, за да вземат откраднатите кожи, и я оставиха сама в кануто. Беше изминала съвсем малко разстояние, когато ги чу да викат. Тя се страхуваше, че могат да я застрелят, затова се втурна към мястото, където бе останал Чарлз. Беше й трудно да повярва, когато видя баща си на полянката. Но траперите вече бяха зад нея.

— Кучка! — викаше Люк. — Ще съжаляваш за това! Като те настигнем, ще ти се прииска вече да си мъртва!

Викът на Люк предупреди Чарлз и шайените за приближаването на траперите. Всички шайени, с изключение на Пламтящ орел, се втурнаха да ги пресрещнат.

След моментно колебание, поглеждайки ту към баща си, ту към Чарлз, Снежна сърна се хвърли в прегръдките на любимия си.

— Чарлз! — изплака тя и се притисна към него. — Скъпи Чарлз, мислех, че никога повече няма да бъдем заедно. О, Чарлз, молих се на махео да ти няма нищо.

Пламтящ орел стоеше до Чарлз, затаил дъх като видя дъщеря му да демонстрира такива дълбоки чувства към белия мъж. От гласа й, от начина, по който се притискаше към него, личеше колко силна е любовта й.

Пламтящ орел беше силно учуден. Главата му се замая от опита да приеме тази страна на дъщеря си, с която досега не беше се сблъсквал.

Беше му трудно да повярва, че дъщеря му може да се влюби толкова бързо, след като досега въобще не беше го правила. А сега, също като баща си, се беше влюбила в човек с бял цвят на кожата!

Не, той не можеше да повярва на очите си. До този момент тя винаги се беше подигравала на мъжете, които се опитваха да започнат сериозна връзка с нея. Оправдаваше се с предаността си към племето и обръщаше студено гръб на всеки, който намекнеше за брак.

Никога не беше предполагал, че един бял мъж ще я промени така. Бял мъж, който я изпиваше с поглед, в който се четеше обожание.

— Ако нещо се беше случило с теб… — каза Чарлз, но гласът му се пречупи. Притисна я още по-силно, без да обръща внимание на баща й. Тя беше единственото нещо, което имаше значение в момента. Те и двамата днес се бяха изправили срещу смъртта. И бяха оцелели.

— Не бих позволила да ми се случи нищо, което може да ме отдели от теб. — Снежна сърна се отдръпна малко, за да вижда красивото му лице. Вдигна ръка към бузата му. — Толкова те обичам!

Тези думи прободоха като нож сърцето на Пламтящ орел. Той се загледа в дъщеря си, след това се обърна и бавно се отдалечи. Изпитваше чувство на огромна загуба, каквото не бе изпитвал преди.

Чарлз видя отчаянието му. Очите му трепнаха. Той пусна Снежна сърна и взе лицето й в ръце.

— Мисля, че ще е най-добре сега да отидеш при баща си — каза той нежно. — Той е наранен, Снежна сърна. Страхува се, че те е загубил.

Тръпка премина през тялото на Снежна сърна, когато се обърна и видя баща си да се отдалечава с клюмнала глава.

Тя се засрами, че му е причинила болка. Сподави едно ридание. Никога дъщеря не е обичала баща си така, както тя го обичаше.

Снежна сърна беше отчаяна. Отдръпна се от Чарлз и се втурна към Пламтящ орел. Сграбчи ръката му.

— Татко! — проплака тя. — О, татко, моля те! Толкова съжалявам!

Чарлз видя как Пламтящ орел се обръща към дъщеря си. Тя се хвърли в ръцете му и го прегърна силно, като продължаваше да му се извинява.

Чарлз наблюдаваше как баща и дъщеря се прегръщат. Връзката между тях изглеждаше толкова здрава, че той се изплаши.

Пое си дълбоко въздух. Не беше очаквал, че Снежна сърна толкова ще се извинява, че е предпочела него пред баща си в такъв важен момент.

Нещо дълбоко в него му казваше, че може би не я е спечелил. Може би мъката на баща й ще я накара сериозно да помисли дали да напусне семейството си и да се омъжи за него.

Сега съжаляваше, че не й предложи по-рано.

Мислите и тревогите му за Снежна сърна отстъпиха на заден план, когато шайенските воини се появиха с двамата трапери. Единият беше почти в безсъзнание. Кръв течеше от раната на главата му, причинена от приклад на пушка. Другият се държеше за гърдите. Между пръстите му се процеждаше кръв. Беше ранен с нож.

Снежна сърна чу приближаването на воините и стоновете на ранените трапери. Тя се отдръпна от баща си и загледа белите мъже.

След това разказа всичко на баща си — от момента, когато траперите я отвлякоха за първи път, досега.

— Не само че избиха шоните — каза тя и погледна към Дъждовно перо. — Траперите са убили и бели хора. Техните тела са малко по-надолу по реката.

Няколко воини отидоха да ги видят.

Дъждовно перо се насочи към едно от канутата. Изгледа продължително Пламтящ орел, качи се в кануто и отплава. По-късно щеше да се върне за мъртвите си другари.

Чарлз отиде до Снежна сърна и смело обви с ръка талията й, гледайки Пламтящ орел.

Снежна сърна също го погледна, като очакваше одобрението му.

— Казваш се Чарлз? — попита тихо Пламтящ орел.

— Да, Чарлз Клайн.

— Но някои го наричат Си Си — бързо вметна Снежна сърна. Пулсът й се ускори, като забеляза, че погледът на баща й често се връща към собственическата прегръдка на Чарлз. Почувства се неудобно, защото баща й се намръщи, бавно се освободи и се отдръпна от Чарлз.

Сега пък чувстваше погледа на Чарлз. Нарочно не погледна към него, за да не види питащите му очи. Разкъсваше се между двама мъже! Между два свята!

Пламтящ орел се усмихна. Успокои се, като видя, че Снежна сърна се отдръпна от Чарлз.

— Си Си е странно име — каза той и сграбчи здраво пушката си.

— Казвали са ми го и друг път — отговори Чарлз и нервно прочисти гърлото си.

Снежна сърна го погледна бързо.

— Очилата ти! — възкликна тя. — Счупиха ли се? Не ги носиш.

Чарлз се обърна към нея.

— Не, не са счупени — каза той меко. — Просто вече не са ми необходими. Виждам чудесно и без тях. — Протегна ръка към нея, но я остави да увисне във въздуха. — Виждам всичко, Снежна сърна, дори мога да надникна в сърцето ти.

— Какво да правим с тези трапери? — попита Червения лък и прекъсна напрежението между Чарлз, Пламтящ орел и Снежна сърна.

— Вържете ги и ги заведете в селото — отговори Пламтящ орел.

Върнаха се и другите воини, натоварени със скъпите кожи на убитите трапери.

— Татко — привлече вниманието му Снежна сърна, — бих искала да поканим Чарлз в селото ни. Би ли го поканил ти, ако обичаш?

Пламтящ орел извърна глава към нея и видя безмълвната молба в тъмните й очи. После погледна Чарлз.

— Ти ще бъдеш възнаграден за това, че спаси дъщеря ми — каза той сковано. — Ела с нас в селото ни. Ще направим тържество в твоя чест.

Доволна от щедрото предложение на баща си, развълнувана от това, че Чарлз ще се запознае с майка й и сестра й, Снежна сърна плесна с ръце от радост. Обърна се и дари Чарлз с широка усмивка.

Чарлз се нуждаеше от тази усмивка повече, отколкото от поканата на Пламтящ орел да посети селото на шайените. Отново почувства някаква надежда за съвместно бъдеще със Снежна сърна.

— Благодаря — каза той и подаде ръка на Пламтящ орел. — За мен ще бъде удоволствие да дойда с теб и Снежна сърна в селото ви.

Чарлз почувства скованото ръкостискане на Пламтящ орел и разбра, че ще е много трудно да убеди този мъж да го приеме.

— Но не искам никакво празненство, никаква награда за това, че спасих дъщеря ти — каза той, наслаждавайки се на докосването на Снежна сърна, която пъхна ръката си в неговата. — Да се запозная с дъщеря ти, да я об… — Спря бързо, преди да каже „обикна“, защото се уплаши да не ядоса още повече Пламтящ орел. Вместо това каза: — Запознанството с дъщеря ти е достатъчна награда.

Почувства как Снежна сърна стисна силно пръстите му и усети, че тя разбра защо не отиде по-далеч.

— Аз, като баща, се отплащам за всяко добро, оказано на семейството ми — каза Пламтящ орел. — Ще има пир. Ще има празненство. Ще има подаръци.

Пламтящ орел пренебрегна факта, че сега дъщеря му държеше ръката на този бял мъж. Ще си поговори с нея. Ще й обясни изпитанията, пред които ще я изправи любовта й към един бял мъж. Да се приспособи към начина на живот на белите, може би ще е трудно на една шайенска принцеса, която познава само обичаите на племето си.

Снежна сърна погледна в храсталака и видя, че конете им са все още там. Усмихна се на баща си.

— Татко, аз и Чарлз ще ви последваме на конете, докато вие се прибирате с канутата — каза тя топло.

Баща й я погледна мрачно. Предложението й не му допадаше. Но тя държеше на решението си. Чувстваше, че сега Чарлз се нуждае от подкрепата й.

— Доста далеч сме от селото — каза Пламтящ орел строго. — По-удобно ще ти е, ако пътуваш с кану. Нека белият мъж да язди сам.

— Татко… — молеше Снежна сърна с нежен напевен глас.

— Иди с него — въздъхна тежко Пламтящ орел. — Но се придържайте към брега, така че да виждате канутата ни. Не искам да те губя от погледа си. Никога повече.

Тези думи се забиха като нож в сърцето на Чарлз. Той сериозно се разтревожи за бъдещето си със Снежна сърна.

Кръвта му се смрази, когато я погледна и видя същата тревога и в нейните очи. След като се прибере вкъщи при народа си, който я обожава, щеше ли да се осмели да го напусне, за да заживее като обикновена бяла жена?

Той започваше да се съмнява…