Каси Едуардс
Страсти и копнежи (15)

Глава петнадесета

Пристигнаха в селото на шайените. Всички нададоха радостни викове, когато видяха, че принцесата е жива и здрава и че Чарлз е този, който я е спасил.

Беше обявено, че ще има пир. Деца се разтичаха във всички посоки, като крещяха и се смееха. Въодушевлението растеше. Мъже и жени изоставиха ежедневните си задължения и започнаха подготовката за дългата нощ на празненството.

По залез всички се събраха около огромен огън.

Не след дълго големи парчета месо, набучени на шишове, вече се печаха над пламъците. Няколко жени се редуваха да ги въртят. Други се суетяха наоколо с наръчи сено и ги разстилаха по земята за сядане.

Чарлз се намести на бялата еленова кожа до Снежна сърна. Воини, украсени с красиви пера, наскачаха, за да танцуват край огъня. Нощното небе беше ясно. Повяваше лек, приятен бриз, който отнасяше пушека от типитата надалеч и караше перата по главите на воините да трептят.

Чарлз погледна над огъня и се ядоса, когато откри, че вождът Пламтящ орел се взира в него през пламъците. Той седеше заедно със съпругата си върху голяма камара от одеяла и скъпи кожи.

Въпреки че Чарлз вече бе изпушил лулата на мира с Пламтящ орел, все още се чувстваше неудобно. Не виждаше и следа от някакво благоразположение в очите на могъщия шайенски вожд.

Виждаше само неодобрение — силно неодобрение. Чарлз отмести поглед към Беки, съпругата на вожда. Въздъхна, когато и тя го погледна и се усмихна. Почувства облекчение, че поне тя щеше да бъде на негова страна, когато разкриеше намеренията си спрямо Снежна сърна.

Отвърна на усмивката на Беки, след това се пооблегна и погледна покрай Снежна сърна към малката й сестра, Горящ сняг, която седеше от дясната й страна. Вцепени се, когато видя как момичето се вкопчи в ръката на сестра си. От начина, по който я държеше, личеше отчаянието й. Сякаш никога повече няма да я пусне далеч от себе си.

Снежна сърна преди малко беше обяснила на Чарлз как Горящ сняг се бе почувствала отговорна за изчезването на сестра си и защо. Изглежда, Горящ сняг се беше вкопчила в нея така, за да се увери, че тя никога няма да я изостави отново.

Ако беше видял неодобрение в погледа на Пламтящ орел, то в очите на Горящ сняг беше двойно по-голямо. Чарлз се чудеше как ли тази млада девойка ще реагира, като разбере, че намеренията му са да откъсне завинаги Снежна сърна от селото и от нея.

Танцуващите мъже наобиколиха огъня. Босите им крака удряха земята в такт с музиката, която идваше от няколко барабана. Чарлз погледна встрани от огъня и танцьорите, към конусообразните колиби — далечни и притихнали под лунната светлина.

Погледна към сянката в най-отдалечения край на селото, където траперите лежаха на земята със завързани за колове ръце и глезени. Никой не се беше погрижил за тежките им рани. Те бяха оставени там, за да чакат гласуването, което ще определи по какъв начин да бъдат умъртвени.

Погледна бързо към вожда Пламтящ орел. Разбра, че той е видял, че гледа към завързаните трапери. Дали не видя някакъв блясък в очите му? Дали вождът нямаше същите намерения и спрямо Чарлз?

Отново се размърда върху еленовата кожа. Сгъна крака пред себе си и стисна коленете си с ръце. Кокалчетата му побеляха. Вдигна високо брадичката си. Шайенският вожд със сигурност нямаше да позволи на хората си да го обсипят с подаръци, ако смяташе да му стори зло. Подаръците сега бяха в колибата на Снежна сърна. Беше му казала, че ще му помогне да ги прибере в пътните си чанти, преди да си тръгне.

Беше се изсмял на това предложение, защото нямаше такива големи чанти, които да поберат това, което му подариха тези щедри хора: кожи, одеяла, запаси от храна, красиви дрехи, скъпоценности, дори мокасини!

Тази вечер той беше облякъл един от кожените комплекти с ресни. Беше обул и украсените с мъниста мокасини.

Погледна към Снежна сърна и забеляза как красивата рокля обгръща изваяната й фигура. Косата й беше прибрана назад и сплетена на плитка, украсена със заешка кожа. Тя се усмихваше през цялата вечер. Очите й сияеха от щастие. Обърна се към него.

— Щастлив ли си, Чарлз? — прошепна тя. Трепна и бързо се обърна, когато Горящ сняг силно ощипа ръката й, за да отвлече вниманието й от Чарлз.

Чарлз се напрегна, когато гледаше как двете сестри си разменят реплики. Не чуваше какво си казват. Силното барабанене заглушаваше думите им. Но виждаше безмълвната ярост в очите на Горящ сняг, докато спореше със Снежна сърна.

— Защо го направи? — прошепна Снежна сърна и откопчи пръстите й от ръката си. — Горящ сняг, ти ми причини болка! Никога преди не си го правила. Защо го направи сега?

— Прекалено любезно гледаш този бял мъж — нацупи се Горящ сняг.

— И защо да не го гледам така? — попита Снежна сърна, смаяна от очевидното негодувание на сестра й спрямо Чарлз.

— Белите те отвлякоха — каза Горящ сняг. — На белите не може да се вярва!

— Но, Горящ сняг, този бял спаси живота ми — внимателно спореше Снежна сърна. — Как можеш да го сравняваш с мръсните трапери?

— Всички бели са лоши. — Очите на Горящ сняг заблестяха. — На този мъж, който седи до теб, не може да се вярва. Той ще ти причини зло.

Снежна сърна въздъхна.

— Не мога да повярвам, че казваш такива неща. Горящ сняг, нашата майка е бяла. Ние имаме много бели приятели.

— Кожата на мама, както и на белите ни приятели, е бяла, но в сърцата си те всички са шайени — заяви Горящ сняг.

— Горящ сняг, трябва да забравиш лошите си чувства към Чарлз. — Снежна сърна взе ръката на сестра си и я притисна към гърдите си. — Усещаш ли ударите на сърцето ми?

Горящ сняг кимна:

— Да, усещам ги.

— Добре тогава, мила сестричке, всеки удар на сърцето ми е за белия мъж, който седи до мене. — Нямаше да позволи тревогата, която се появи в очите на сестра й, да повлияе на решението да й обясни чувствата си към Чарлз. — Аз го обичам, Горящ сняг, както майка обича татко.

Горящ сняг въздъхна тежко и пребледня. Издърпа ръката си и скочи на крака. Изтича покрай огъня и ридаейки, се хвърли на земята пред Беки.

Чарлз едва дишаше, като видя как не само майка й, но и баща й започнаха да успокояват девойката, която очевидно го мразеше.

Той погледна бързо към Снежна сърна.

— Защо сестра ти ме мрази толкова? — Очите му я умоляваха. — Знам, че кожата ми е бяла. Но майка ви също е бяла. Това не е ли достатъчна причина сестра ти да ми се довери?

Снежна сърна взе ръката му. Макар да знаеше, че не бива да напуска празненството, организирано в тяхна чест, тя трябваше да остане насаме с него. Трябваше да излекува раната в сърцето му, причинена от малката й сестра, която дори не беше в състояние да разсъждава нормално.

— Ела! — каза тя и нежно дръпна ръката му. — Хайде да отидем някъде, където ще сме сами… където ще можем да поговорим. Мисля, че мога да ти обясня някои неща за сестра ми, които ще ти помогнат да разбереш.

— Не мисля, че това е възможно. — Той се изправи до нея, пренебрегвайки погледите, които привлякоха, докато излизаха от кръга. — Но ако е, все пак остава баща ти, Снежна сърна. По очите му личи колко много ме мрази.

Снежна сърна се усмихна, но не отговори веднага на въпроса му. Вместо това го поведе покрай колибите към една скала, където често търсеше утеха и уединение. Това беше мястото, където се молеше на махео, когато имаше нужда от съвета му.

— Седни, ако обичаш — каза тя и повдигна края на полата си, докато се настаняваше на мекия зелен мъх.

Чарлз седна до нея. Тя взе ръката му и я сложи в скута си, като преплете пръстите си с неговите.

— Има толкова много неща, които трябва да ти кажа — започна тя и погледна към небето. — Има толкова загадки в живота, които е трудно да се обяснят. — Посочи със свободната си ръка нагоре. — Погледни небето, Чарлз! Виждаш ли звездите? Звездите са една такава красива загадка. — Отново го погледна. — Загадка е и мястото, където отиват орлите, когато изчезнат от погледа. — Тя спря и нервно прочисти гърлото си. После продължи: — Много от загадките в живота бавно се разбулват. Например баща ми. Чарлз, аз съм първородната му дъщеря. Аз съм принцеса. Той би избрал за мен някой друг, по-различен от теб, ако знаеше, че го одобрявам.

— Толкова ли неприемлив изглеждам в очите му? — Чарлз повдигна вежди.

— Не ти — внимателно обясни Снежна сърна. — Цветът на кожата ти и мястото, където живееш. Не е ли домът ти далеч от селото ни? Колко дни ще са необходими на родителите ми, за да могат да дойдат и се посмеят с мен, ако ги напусна и отида да живея с теб в дома ти?

Сърцето на Чарлз прескочи един тревожен удар. Тя му говореше така, сякаш имаше намерение да се върне с него в Блумфийлд! Явно беше мислила за това!

— Да, домът ми е далеч от този на баща ти — каза той и погледна в дълбоките й тъмни очи. — На три дни път с кон.

— Виждаш ли, че баща ми има причина да те отхвърля? — Снежна сърна нежно докосна бузата му. — Ще му липсвам. Ще му липсва лицето ми, разговорите ни на баща и дъщеря. — Бавно огледа пространството около себе си. — Въпреки че баща ми е миролюбив, той отхвърля много от нещата, наложени ни от белите. — Погледна го в очите. — С идването на белите в земите на шайените преди много луни, в нашия свят дойдоха и думи като „мразя“, „недоверие“ и „несправедливост“. Но въпреки това, както ти казах, баща ми върви по пътеката на мира. Той дори се оженил за жена с бяла кожа. Но сега трябва да мисли за дъщеря си. Не иска да ме загуби, за да заживея при хора, чиито обичаи са толкова различни от тези на шайените. Той иска да продължа традициите на народа си, когато родя деца. Знае, че това ще е невъзможно, ако избера да живея в света на белите. — Снежна сърна сведе поглед. — Няма да мога да се виждам… с моята малка сестра.

Чарлз забеляза, че споменаването на сестра й извика меланхолия в гласа й, някакво колебание. Тя дори продължаваше да гледа надолу, вместо в очите му.

Той измъкна ръката си от нейната, сложи пръст под брадичката й и я накара да вдигне поглед.

— Има нещо, което не си ми казала за сестра си, нали? — попита топло той.

С разширени, плувнали в сълзи очи, тя кимна.

— Какво е то? — настоя Чарлз. Очите му търсеха нейните.

— Тя не е родена с късмет, както ти и аз. — Гласът на Снежна сърна се изпълни с внезапна тъга.

— Какво имаш предвид… че не е родена с късмет? — попита Чарлз.

Съвсем близо до тях, празненството в селото продължаваше. Чуваха се барабани, песни и тропот на крака. Някъде в далечината виеше вълк. Избуха бухал.

— Сестра ми е родена бавна… във всичко, което прави. Не може да помни. Не може да… — Гласът й заглъхна. После тя продължи: — Има толкова неща, свързани със сестра ми, които е трудно да бъдат обяснени. Тя винаги е разчитала на мен, Чарлз. Аз винаги съм била някъде наблизо, за да говоря вместо нея, за да правя разни неща вместо нея. Сега разбираш ли защо вижда в теб заплаха? Не само защото кожата ти е бяла, а защото си мъж, който вероятно си търси съпруга.

Чарлз поседя безмълвен известно време, за да може да осмисли всичко това. Страховете му, че Снежна сърна може би няма да приеме предложението му за брак, се удвоиха. Особено ако смяташе, че е толкова нужна на сестра си.

Но въпреки това нищо не можеше да му попречи да опита!

Трябваше да намери начин да я убеди, че не бива да живее вместо другиго!

Трябваше да я убеди, че си има свой собствен живот!

— Сестра ти е права — каза Чарлз тихо и взе лицето й в ръце. — Красива шайенска принцесо, аз наистина искам да те отведа. Искам да станеш моя съпруга.

Пулсът на Снежна сърна се ускори и коленете й омекнаха от страст, когато ръцете му се плъзнаха надолу и хванаха гърдите й. Тя затвори очи и въздъхна, когато той започна да ги гали. Лицето й се покри с гъста руменина.

— Можеш ли да кажеш, че не ме искаш? — попита Чарлз. Ръцете му вече бяха на кръста й и придърпваха гъвкавото й тяло към неговото. — Можеш ли да отречеш, че пробудих в теб непознати желания?

— Не, не — шепнеше Снежна сърна, забравила всичко, когато устните му се сляха с нейните в страстна целувка.