Каси Едуардс
Страсти и копнежи (18)

Глава осемнадесета

Чарлз беше твърде неспокоен, за да заспи, затова отметна одеялата и седна. Загледа се в огъня. Толкова се беше отнесъл, че почти го беше оставил да изгасне.

Сложи няколко пръчки в тлеещата жарава, после и няколко по-големи дървета. Взе едно одеяло и зави раменете си.

Все още се чувстваше отчаян, че остави Снежна сърна. Скри лице в ръцете си и въздъхна.

— Дали не се отказах от нея твърде лесно? — прошепна той.

Но беше убеден, че не може да направи нищо, за да промени решението й.

Мислеше, че ако Свирещия лос не се беше появил с бялата си съпруга, нещата можеха да бъдат съвсем различни.

Въпреки това Чарлз знаеше, че още преди те да пристигнат в селото, Пламтящ орел се чудеше по какъв начин да предпази дъщеря си от любовта й към белия мъж.

Конят му изцвили и той вдигна глава от ръцете си. Не смеейки дори да диша се взря в нощните сенки. Опитваше се да види какво или кой накара коня му да изцвили.

Сърцето му прескочи един удар, когато чу, че се приближават коне.

Погледна бързо към огъня си, като се проклинаше, че го е запалил отново. Пламъците се издигаха високо нагоре и осветяваха околността със златистия си блясък. Бяха като фар за всякакви натрапници.

Огънят беше твърде силен, за да го угаси, а конете вече бяха съвсем близо. Чарлз захвърли одеялото и грабна пушката си.

Приведе се, като се надяваше, че идващите от лявата му страна ездачи няма да го забележат, и влезе крадешком в един гъст храсталак.

Сърцето му биеше силно, докато чакаше конниците да се появят. Ако бяха индианци — изменници или престъпници, които използват защитата на тъмнината, за да вършат тъмните си дела, той беше сигурен, че няма никакъв шанс да оцелее.

Но не и преди да е изпразнил пистолета си.

И, по дяволите, щеше да го направи, навиваше се той самичък. Беше бърз стрелец. Баща му го беше научил да стреля още щом порасна достатъчно, за да държи оръжие.

— Елате, копелета — прошепна той през стиснати зъби. Пушката му беше готова за стрелба. — Само… елате. Покажете мръсните си физиономии на Чарлз Клайн.

Конят му изцвили и един от приближаващите коне му отговори. Чарлз чу звук от зареждане на оръжие в далечината.

Снежна сърна се наведе към брат си и му прошепна:

— Свирещия лос, не бързай да стреляш. Това може да е огънят на Чарлз.

— Не каза ли, че е тръгнал да пресича реката, за да мине в Илинойс? — тихо попита Свирещия лос.

— Да — кимна Снежна сърна, — но може нещо да го е забавило. Моля те, върни пистолета в кобура!

Тя въздъхна облекчено, когато, макар и с неудоволствие, брат й го направи.

— Дъще, най-добре е да си предпазлива, когато се натъкваш на огън през нощта — каза Пламтящ орел и приближи коня си до този на Снежна сърна. Той сложи ръка на пушката си, но се поколеба дали да я извади. — Ако това е Чарлз, веднага ще свалим оръжията. Но ако не е той, ти стой настрана, в каквото и да се забъркаме.

— Но, татко… — започна Снежна сърна, но бързо дръпна юздите, когато някой изскочи от сянката, преди баща й да има време да извади пушката си.

Тя изтръпна от страх, когато пламъците се отразиха в пушката на непознатия и тя видя, че е насочена към тях.

Снежна сърна се взря в тъмнината, опитвайки се да види лицето на човека. Но не можа да различи чертите му, защото беше застанал в сянката на най-долните клони на дърветата.

Чарлз също се втренчи в конниците, но не можа да види лицата им.

— Не се приближавайте повече! — извика грубо той. — И не посягайте към оръжието, защото ще ви застрелям. — Той направи знак с пушката си. — Слезте и елате до огъня.

Снежна сърна не можеше да повярва на късмета си!

За един момент тя остана безмълвна от изненада, че толкова бързо бе намерила Чарлз!

После заговори с треперещ от вълнение глас.

— Чарлз, това съм аз, Снежна сърна — каза тя и бързо слезе от седлото. Втурна се към него и когато той пусна пушката си на земята, се хвърли в прегръдките му. — О, Чарлз, намерих те — проплака тя. — Намерих те!

Пламтящ орел и Свирещия лос гледаха с отворена уста как Чарлз и Снежна сърна се притискат и целуват страстно.

— Снежна сърна — каза Пламтящ орел уморено. — Снежна сърна!

Гласът на баща й бързо я върна към действителността. Тя засрамено се освободи от ръцете на Чарлз, бавно се обърна и погледна баща си.

Чарлз стоеше като вцепенен и поглеждаше ту Пламтящ орел, ту Свирещия лос, но сърцето му пееше, защото Снежна сърна беше дошла за него!

Това би трябвало да означава, че и Снежна сърна, и баща й са променили намеренията си. Тя сигурно се беше решила да се откаже от живота си на шайенска принцеса, за да получи една друга титла — тази на съпруга.

— Татко, намерихме Чарлз — каза Снежна сърна. Ръцете й трепереха от щастие, затова тя ги скри зад гърба си. — Толкова съм щастлива, че го намерихме!

Съвсем сериозен и спокоен, Пламтящ орел слезе от коня си и го завърза за едно ниско дърво.

— Да, намерихме Чарлз — каза той и тръгна към дъщеря си, но гледаше Чарлз.

Чарлз се приближи към Снежна сърна и плъзна ръката си около кръста й. Беше му трудно да не я докосва.

Тя беше негова!

Тя щеше да стане негова съпруга!

Никой не би могъл да е щастлив като него в момента!

— Чарлз, искаме да поговорим с теб — каза Пламтящ орел и нежно сложи ръка на рамото му. — Ще се съгласиш ли да обсъдим някои неща?

— Разбира се. — Чарлз изпъна рамене. Моментът беше важен — един могъщ шайенски вожд щеше да се раздели с най-скъпото си — първородната си дъщеря, за да я повери на бял мъж — на него. — Елате да идем до огъня. — Той тръгна към огъня, чиито пламъци светеха ярко в нощта. Сега беше доволен, че го разпали отново. Това сигурно беше помогнало на Снежна сърна да го намери в тъмната нощ.

Снежна сърна се втурна пред тях. Сграбчи две от одеялата на Чарлз и ги разстла до огъня.

Баща й първо се приведе напред, наблюдавайки пламъците. После седна на едното одеяло до Свирещия лос.

Снежна сърна седна на другото от другата страна на огъня до Чарлз. Тя беше там, където трябваше да бъде, и се чувстваше щастлива при мисълта, че скоро ще стане съпруга на този прекрасен мъж. Не разбираше как въобще е могла да си помисли, че може да живее без него!

О, колко беше благодарна на баща си, че позволи всичко това да се случи!

Снежна сърна се наведе към Чарлз, докато чакаше баща си да заговори.

— Мислех, че си пресякъл реката и вече си в Илинойс — прошепна тя. — Ако го беше направил, може би никога нямаше да те намеря.

— Подминах брода — отвърна й Чарлз и се усмихна. — Това е пръстът на съдбата. Тя не позволи да пресека реката, а да остана в Кентъки, за да можеш да ме намериш.

— Толкова съм щастлива! — Снежна сърна сияеща му се усмихна.

Погледна към баща си, когато той заговори с „гласа си за Съвети“ — тържествен и искрен.

— Дъщеря ми се отказва от много неща, за да бъде с теб — каза сериозно Пламтящ орел и скръсти ръце на гърдите си. — Ще ми се закълнеш ли, че заслужаваш такава жена като Снежна сърна?

Чарлз се притесни и се изчерви, защото не обичаше да изтъква собствените си достойнства.

— Ще й бъда добър съпруг. — Това беше единственото, което можа да измисли. — Ще я защитавам с цената на живота си. Нищо няма да й липсва.

— Не те моля да я разглезваш — каза топло Пламтящ орел. Погледът му беше омекнал. — Но очаквам, че ще се грижиш за удобствата й толкова добре, колкото и родителите й — дори по-добре, тъй като ти ще бъдеш неин съпруг. — Пламтящ орел сложи ръце на коленете си и се наведе напред. — Мислиш ли скоро да се ожените? — попита той.

— Да, съвсем скоро. — Чарлз се протегна към Снежна сърна и взе ръката й. Погледна я в очите. — Малко по-надолу от къщата има красива бяла баптистка църква. Там ще дадем брачния си обет.

— Аз бих искал тя да се омъжи според шайенските обичаи, но тъй като всичко в живота се променя, ще трябва да приема и тази промяна — каза Пламтящ орел и хвърли на сина си разбиращ, извинителен поглед. После отново погледна към Чарлз и Снежна сърна. — Разкажи ми за къщата си. Голяма ли е? Имате ли достатъчно храна за всички? Имаш ли достатъчно топли кожи, за да е удобно на дъщеря ми през дългите студени зимни месеци?

Главата на Чарлз се замая от толкова много въпроси. Но той знаеше колко е важно да отговори на всичките, за да остане Пламтящ орел доволен. Все пак му беше трудно да отговори наведнъж.

— Къщата ми е от дърво — започна да обяснява бавно Чарлз. — Има четири стаи — дневна, кухня, спалня и голям килер, в който държа провизиите. А те винаги са достатъчно за дългите студени зимни месеци. — Нервно прочисти гърлото си и продължи: — Не използвам кожи за завивки, а топли одеяла. В мазето, което се намира под пода на кухнята ми, съхранявам храната: картофи, моркови, ряпа, лук, зърно и всичко останало, което отглеждам в градината си. Имам също много консервирана храна — продължи той. — Череши, ябълки, кайсии, зелен боб, грах.

— Консервирана храна? — попита Пламтящ орел и повдигна вежди. — Какво значи това?

— Майка ми слага плодовете и зеленчуците в стъклени буркани и ги запечатва здраво. — Храната, съхранена по този начин, може да се запази много месеци.

— Хм, интересно — каза Пламтящ орел, като разтриваше брадичката си.

— А майка ти ще ме научи ли как да консервирам храна? — попита нетърпеливо Снежна сърна и го погледна с широко отворени очи.

— Майка ми ще те научи на много неща, които правят белите, и на които аз като мъж, няма да мога да те науча — каза Чарлз и кимна. — Тя ще се радва да те научи да шиеш на шевната й машина.

— Шевна… машина… — Снежна сърна се ококори.

— Това е машина, която жените използват, за да шият, вместо да го правят на ръка — нежно обясни Чарлз. — Индианците използват сухожилия, за да шият дрехите си. Белите жени използват конци.

— Да, майка ми използва и сухожилия, и конци, но няма шевна машина — каза Снежна сърна, коленичи и погледна Чарлз. — Много ми се ще да разбера какво е това нещо… шевната машина. Ще мога ли да я видя скоро?

— Да, скоро. — Както винаги Чарлз намираше невежеството й толкова мило.

— Разкажи ни още за непознатите неща, които ще види дъщеря ми — каза Пламтящ орел, силно заинтригуван.

Чарлз започна да разказва на вожда на шайените за ежедневната си работа. После обясни как майка му прекарва дните си, защото всичко това щеше да прави и Снежна сърна.

— Снежна сърна ще бъде щастлива — каза накрая той, завършвайки описанието на живота си. — Семейството ми ще я посрещне с отворени обятия. Те ще я обикнат така, както аз я обичам.

— Татко, аз ще ги обичам така, както обичам Чарлз. — Снежна сърна се обърна усмихната към Чарлз. — Ще отдам живота си на Чарлз Клайн.

— Както и аз моя на Снежна сърна. — Чарлз приближи едната й ръка до устните си и я целуна.

— Съветът свърши. — Пламтящ орел бавно се изправи. — Снежна сърна, ела при мен.

Тя отиде при баща си и се сгуши в силните му ръце.

— Ще се връщаш ли вкъщи при семейството си винаги, когато е възможно? При народа си? — Гласът му беше сподавен. — Ще се връщаш ли при нас, за да споделяш всичко за новия си живот?

— Да, винаги, когато времето го позволява, ще се връщам вкъщи и ще ви разказвам всичко за новия си живот — отговори Снежна сърна и се притисна до него.

— Страхуваш ли се от неизвестността пред теб? — попита Пламтящ орел, като все още я държеше в прегръдката си.

Знаеше, че пусне ли я веднъж, ще минат много, много дни, преди да я види и прегърне отново. Разстоянието беше твърде голямо, за да може тя да се връща вкъщи толкова често, колкото й се иска.

Това, с което трябваше да свикне, бе да извършва ежедневните си задължения, стоплян единствено от мисълта, че тя е щастлива с новия си живот и с мъжа, когото обича.

Нейното щастие беше единственото нещо, което имаше значение за Пламтящ орел.

Снежна сърна се освободи от прегръдката му и погледът й се спря за дълго върху Чарлз. После отново обърна блестящите си очи към баща си.

— Не, не се страхувам от нищо, щом ще бъда с Чарлз — каза топло тя. — Чарлз може да прогони всичките ми страхове.

Те отново се прегърнаха.

После тя отиде при Свирещия лос.

— Големи братко, толкова много ще ми липсваш — промълви тя и се мушна в ръцете му. Наслаждаваше се на близостта му.

— И ти ще ми липсваш — каза й Свирещия лос.

Снежна сърна прегърна за последно брат си и застана до Чарлз, докато баща й и Свирещия лос се качваха на конете си.

Тя се опита да бъде смела и да не се разплаче, докато те се отдалечаваха, хвърляйки й по един прощален поглед през рамо. Постепенно те се скриха в тъмните сенки на нощта.

Снежна сърна стоя, изпънала врат, за да ги вижда, докато звукът от копитата на конете им заглъхна.

После се обърна към Чарлз.

Засмяна, тя се хвърли в прегръдката му.

— Аз съм твоя! — извика тя. — Ти си мой!