Каси Едуардс
Страсти и копнежи (32)

Глава тридесет и втора

През целия следващ ден Снежна сърна чака търпеливо да види каква е изненадата, за която й бе говорил баща й — когато го попита, след като привършиха обяда, той я помоли да бъде търпелива. Каза й, че по-късно, когато слънцето започне да залязва, сама ще разбере каква е изненадата.

Тя прекара деня в приказки със старите си приятели, а Чарлз отиде с баща й да поязди.

Но докато Снежна сърна беше с приятелите си, тя непрекъснато си мислеше за Беки. Този ден изглеждаше много потисната. Вървеше много по-бавно. Говореше малко. Прекара по-голямата част от деня в леглото.

Когато Снежна сърна й сподели, че се тревожи, Беки й каза да отиде и да се порадва на компанията на приятелите си.

В късния следобед, докато седеше в дебелата сянка на един стар бук с приятелите си, Снежна сърна забеляза някакво раздвижване в селото. По-възрастните жени се смееха и разговаряха помежду си, докато влачеха дърва към центъра на селото. Струпваха ги на камара за обичайния вечерен огън. Но този път огънят щеше да е много по-голям. Такива огньове се правеха само при специални случаи.

Запалиха огъня и ярки искри се разлетяха към небето. После постепенно дърветата догоряха и се превърнаха в жарава, върху която опекоха големи парчета месо.

Снежна сърна видя как донесоха няколко барабана и ги наредиха на разстояние от огъня. Децата се събраха около тях, като се редуваха да ги удрят с дълги пръчки, в чиито краища беше завързана еленова кожа.

Тогава Снежна сърна видя Чарлз и баща си, които се връщаха от ездата. Дъхът й спря, когато видя, че не са сами. Не можеше да повярва на очите си — с тях пристигаха много от техните роднини и семейни приятели, които не беше виждала от години. Вече й беше ясно, че баща й и съпругът й не са отишли да яздят, за да си поговорят насаме. Очевидно бяха отишли до брода, за да посрещнат гостите и да ги доведат до селото.

Сърцето й щеше да изскочи от гърдите, когато тя бързо се изправи и се втурна към пристанището — някои яздеха, други бяха в двуколки.

Огледа всеки поотделно — вуйчо й Едуард и жена му Мерилин, които идваха от Сейнт Луис.

Съдията Нюман и жена му, Водопад, които пристигаха от Бостън.

И Водния ястреб, най-добрият приятел на баща й от детството, с жена си, Бяла вода, които бяха били път чак от Уайоминг.

Когато стигна до тях и те слязоха от двуколките, не знаеше кого да поздрави първо. Беше щастлива да ги види всичките.

Прегърна ги един по един, после отстъпи назад и застана до Чарлз. Погледна го сияеща, когато той плъзна ръката си около талията й.

— Татко представи ли те на всички? — попита го тя.

— Да, още когато стъпиха на брега — отговори Чарлз.

Той се радваше, че ще присъства на това събиране. Връзките между тези хора изглеждаха толкова силни и искрени. Напомняха му за неговото семейство, въпреки че то беше много по-малко от това на Снежна сърна.

Пламтящ орел отиде при Беки и й помогна да стане от леглото. Прегърна я и я изведе навън, за да поздрави гостите си.

Имаше много прегръдки и много радостни сълзи.

Снежна сърна започваше да се чуди как бе станало така, че всички да пристигнат, когато тя е там.

Не бяха дошли специално заради нея, защото бяха пътували твърде дълго и не беше възможно Беки да им е изпратила съобщение за краткото посещение на Снежна сърна.

Не, бяха дошли по някаква друга причина.

Те продължаваха да се прегръщат и да разговарят с Беки, когато Снежна сърна изведнъж се сети защо бяха тук — за да видят детето на Пламтящ орел, което щеше да се появи на бял свят всеки момент.

Снежна сърна погледна към Чарлз.

— Толкова съм трогната, че всички са се събрали тук заради Беки — каза тя, подсмърчайки, а очите й бяха пълни със сълзи. Тя ги изтри с ръка.

— Да, баща ти ми каза, че са дошли, за да присъстват на това вълнуващо събитие — раждането на още едно дете в семейството ви. Срещнали са се от другата страна на реката, в Илинойс, и са прекарали нощта там. На сутринта са тръгнали към брода. Писмото, което ти получи от Беки и в което те кани на гости на определена дата, е за това. Днес е тази дата и ние трябваше да сме тук, когато другите пристигнат.

— Ще ми се да ми беше обяснила — каза Снежна сърна.

— Но сега не се ли чувстваш по-добре, Снежна сърна?

— Да, така е — промълви тя. После дари Чарлз с една широка усмивка. — Да, наистина съм по-добре.

Чудесният аромат, който идваше от печащото се на жарта месо, дойде до носа на Чарлз и го накара да се обърне нататък. Месото бе почти готово. Много жени оставяха върху одеялата, застлани на земята, подноси с храна.

— Това ще е една прекрасна вечер за всички ни — обади се Снежна сърна, която също наблюдаваше приготовленията за празненството.

Встрани от огъня, в сенките на дърветата, се бяха събрали много млади мъже и жени. Всички бяха облечени в прекрасни дрехи за танци.

Снежна сърна погледна към барабаните. Мъжете, които отговаряха за тях, вече не позволяваха на децата да ги пипнат, а сами бяха насядали и удряха по тях бавно и ритмично с пръчките. Няколко мъже с хлопки стояха до тях и дрънкаха в такт с музиката.

Когато слънцето слезе зад далечните хълмове и тъмнината се спусна над селото, във всяка колиба беше запален огън. От всяка дупка за пушек излизаха искри.

Но всички се събраха около големия огън отвън.

Имаше много разговори и много смях. Всички се забавляваха и се наслаждаваха на музиката.

След това дойдоха танцьорите, които заобиколиха огъня и заудряха земята в такт с музиката.

— Всичко ми прилича на някаква магия — прошепна Снежна сърна на Чарлз и огледа роднините си един по един. — И изглежда, Чарлз, че махео ме е довел тук точно по това време с определена цел — да се видя с любимите хора.

Снежна сърна се замисли и се натъжи малко за това, че Свирещия лос не е тук с жената и детето си. Но той си имаше основателна причина да отсъства. Жена му караше трудна втора бременност и не можеше да пътува. Свирещия лос бе останал с нея, защото бе сметнал, че тя се нуждае от него, и не беше дошъл на това събиране на семейството и близките му приятели.

Снежна сърна се опитваше да го разбере, но с цялото си сърце би искала брат й да беше помислил повече за тяхното семейство. Сигурно на жена му нищо нямаше да й стане, ако изкара една вечер без него.

Вниманието на Чарлз бе привлечено от Беки. Забеляза как от време на време тя потрепва и пребледнява, когато слага ръце на огромния си корем. Беше виждал жени, чиито родилни болки започват много бързо. Един ден, по време на неделната служба в баптистката църква, една жена в напреднала бременност бе отвлякла вниманието му от проповедта. Изглеждаше неразположена и се държеше по същия начин, по който се държеше Беки в момента.

— Чарлз, какво има? — прошепна Снежна сърна, след като забеляза, че той не сваля очите си от нещо.

Проследи погледа му и затисна устата си с ръка, когато видя как Беки се хваща за корема и проплаква от болка.

Пламтящ орел бързо погледна към жена си.

— Време ли е вече? — попита той, като я видя как притиска корема си.

— Вълнението предизвика родилните болки — отговори Беки и измъчено се усмихна на мъжа си. — Съпруже, заведи ме в нашата колиба.

Той й помогна да се изправи и я поведе нататък. Жените от селото вече бяха разбрали, че скоро ще има нужда от тяхната помощ. Особено Хубаво лице, най-добрата приятелка на Беки, която все още не се беше прибрала в селото на мъжа си, за да бъде с нея по време на раждането.

Няколко жени се втурнаха към колибите си, грабнаха съдове и хукнаха към реката за вода.

Други забързаха пред Беки и Пламтящ орел и застлаха леглото с бяла покривка.

Снежна сърна скочи на крака и се опита да последва родителите си, но Чарлз я сграбчи за ръката и я спря.

— Мисля, че ще е най-добре, ако не се пречкаме.

Горящ сняг изтича към Снежна сърна и задърпа ръката й.

— Майка скоро ли ще роди бебето си? — попита тя ококорена, когато сестра й я погледна.

— Да, скоро — отговори Снежна сърна и видя как майка й влиза в колибата.

— Можем ли да й помогнем? — Горящ сняг се беше втренчила в типито на родителите си. После тревожно погледна към сестра си. — Можем ли, Снежна сърна? Можем ли да й помогнем?

— Не, сега не му е времето нито ти, нито аз да бъдем в колибата на майка и татко. — Снежна сърна коленичи и я прегърна. — Сладка сестричке, съвсем скоро ние отново ще станем сестри.

— Бебето момиче ли ще е? — попита Горящ сняг.

— Ти какво предпочиташ — братче или сестриче? — попита Снежна сърна, докато наблюдаваше колибата и жените, които влизаха и излизаха забързани.

После видя, че баща й излезе от типито и закрачи наоколо. Тя знаеше, че обичаят не позволява на мъжа да бъде до леглото на жена си, когато тя ражда.

Видя, че Чарлз също отиде там и застана до него. Те заговориха, а главите им почти се допираха.

Видя как вуйчо й Едуард, съдията Нюман и Водния ястреб се събраха около тях, включвайки се в разговора.

Снежна сърна се изправи отново, когато Мерилин, Водопад и Бяла вода дойдоха при нея. Те седнаха на одеялата до огъня. Започнаха разговор за живота и щастието, като хвърляха от време на време поглед към типито на Беки.

— Щастлива ли си от живота далеч от народа си, Снежна сърна? — попита топло Водопад.

— Ще бъда щастлива навсякъде, стига да съм с Чарлз — отговори тя и я погледна. — А ти? На теб харесва ли ти да живееш в големия град, наречен Бостън?

— Не ми харесва, че е толкова голям — отговори Водопад. — Но толкова се гордея със съпруга си. Виждам колко съвестно изпълнява задълженията си на съдия и знам, че никога не бих поискала да съм на друго място, ако не съм с него.

— А ти, Бяла вода? — попита отново Снежна сърна, посегна към нея и взе ръката й. — Ти щастлива ли си в Уайоминг?

Бяла вода се намръщи и сведе поглед. Изведнъж на лицето й се появи израз на безгранично отчаяние.

— Не ми харесва Уайоминг — каза тя. — Там не уважават индианците. Водния ястреб и аз… сме толкова често близо до смъртта. Белите са готови да ни убият, защото не искат да притежаваме собствена земя. — Тя преглътна. — Дори се страхувам, че докато ни няма, те ще запалят жилището ни.

— Ужасно! — възкликна Снежна сърна и пребледня. — Защо тогава стоите там?

— Защото това вече е нашият дом. Работихме много, за да стане такъв, какъвто искахме да бъде. — Бяла вода вдигна брадичка предизвикателно. — Ние никога няма да се откажем от дома си и от земята си заради белите!

— А какво ще стане, ако те наистина изгорят къщата ви, докато ви няма? — попита Водопад предпазливо.

Очите на Бяла вода засвяткаха гневно.

— Тогава ще я построим отново! — Пресекването на гласа й разкриваше истинските й чувства, истинските й страхове.

Положението на Водния ястреб и Бяла вода натъжи Снежна сърна, но тя изведнъж бе изтръгната от мислите си, защото чу бебешки плач, който изпълни тишината на нощта.

— Бебето! — извика тя и скочи на крака. — Бебето се роди!

Горящ сняг изтича пред сестра си и не спря, докато не влезе в колибата. Баща й беше точно пред нея. Снежна сърна остана навън при Чарлз и зачака да я поканят, макар че вече едва сдържаше нетърпението си.

— Момче е! — Гласът на баща й беше изпълнен с гордост.

Пламтящ орел излезе от колибата, като носеше в ръце бебето. Вдигна го нагоре, за да го види гъстата тълпа, която се беше скупчила около него.

— Моята наха, моят син! — извика Пламтящ орел. — Моят син, Бягащия лос!

Снежна сърна се промъкна до баща си.

— О, татко, дай да видя — промълви тя. Имаше чувството, че ще се разтопи от щастие, когато той сложи братчето й в ръцете й.

За разлика от нея и Горящ сняг, това дете имаше светла кожа. Но иначе чертите му бяха шайенски. Имаше тъмни очи, снопче тъмна косица, високи скули и правилен нос!

— Красив е — обади се Чарлз и се наведе надолу, за да го разгледа по-добре. Докосна лицето на бебето. — Господи, толкова е мекичък!

— Толкова много искам и аз да имам дете — каза Снежна сърна и бавно залюля братчето си напред–назад. — Бягащия лос. Харесва ми това име.

Другите членове на семейството дойдоха съвсем близо и Снежна сърна нямаше друг избор, освен да предаде брат си в нечии други любящи ръце. После се обърна към баща си:

— Сега вече мога ли да отида да видя майка?

— Да, влез. И ти, Чарлз — отговори Пламтящ орел и сложи ръце на раменете им. — Тя вече може да ви приеме.

Снежна сърна и Чарлз влязоха в колибата, а Хубаво лице и другите жени, които бяха помагали при раждането, се измъкнаха покрай тях. Те носеха съдове, пълни с вода, и напоени с кръв парцали.

Снежна сърна спря и се загледа в кървавите парцали. Пребледня. Започна да се притеснява, че Беки е изгубила толкова много кръв.

— Скъпа, това е нормално за всяко раждане — каза Чарлз, като видя притеснението й.

Снежна сърна потрепери, без да иска.

— Искам да имам дете, но ме е страх, че ще загубя толкова кръв!

— Всеки ден жени раждат и губят кръв и въпреки това оживяват — опита се да я успокои Чарлз.

Той я хвана за лакътя, изведе я от сянката и двамата се озоваха пред Беки, която лежеше в одеялата си съвсем близо до огъня.

Очите на родилката се изпълниха със спокойствие и блаженство, когато погледна към Чарлз и Снежна сърна.

— Видя ли брат си? Подържа ли го? — попита Беки, посегна към ръката на дъщеря си и преплете пръсти с нейните.

— Да, видях го и го подържах — отговори Снежна сърна. Радваше се да види бузите на Беки порозовели, след като бяха толкова бледи през целия ден. — Той е прекрасен, майко! Прекрасен е!

— Харесва ли ви името му? — попита Беки и премести погледа си към Чарлз.

— Да, много е хубаво — отговориха почти едновременно двамата.

— Това е най-подходящото име за един млад воин, който един ден ще стане вожд на племето си — каза Беки и въздъхна.

Когато очите й започнаха да се затварят, Снежна сърна кимна към Чарлз.

— По-добре е да тръгваме и да я оставим да си почива — прошепна тя, но спря и бързо погледна към входа, защото баща й влезе в колибата с бебето на ръце.

Беки отвори очи и протегна ръце към новороденото.

— Мисля, че е време да нахраня сина си — каза тя тихо, внимателно взе бебето и го положи в извивката на лявата си ръка.

В очите на Чарлз се появи паника и той бързо погледна към Снежна сърна.

— Най-добре е да тръгваме и да оставим майка ти да нахрани бебето на спокойствие — каза той.

— Не, останете — обади се Беки, която вече беше извадила едната си гърда и приближаваше зърното й към устата на детето. — Вижте как се кърми едно бебе. Това е толкова вълнуващо!

Чарлз никога преди не беше виждал как бебе суче от гърдата на майка си. Беше си мислил, че ще се чувства неудобно и притеснено от изложената на показ гърда.

Но едно сучещо бебе беше толкова красива гледка! Не можеше да се нагледа на мъничките устенца, които силно дърпаха, и да се наслуша на сладките звуци, които то издаваше.

Изведнъж той почувства особено силно, че трябва да има свое дете! Протегна ръка към Снежна сърна и двамата си размениха разбиращи усмивки.

Тя сложи другата си ръка върху огърлицата „Тиквен цвят“.

— Да, Чарлз — прошепна тя. — Обещавам ти не само едно, а много деца.

Той я придърпа в прегръдката си.