Каси Едуардс
Страсти и копнежи (17)

Глава седемнадесета

Огънят беше догорял. Меката мъждееща светлина на жаравата осветяваше типито на Снежна сърна. Само от време на време припламваше някоя недогоряла цепеница. Снежна сърна седеше до купчината подаръци, с които народът й толкова щедро бе възнаградил Чарлз.

Сълзи се стичаха по бузите й. Ръцете й трепереха, когато се протегна и докосна ризата от еленова кожа, украсена с мъниста, които изобразяваха горски животни. Когато една жена от селото я даде на Чарлз, тя си го представи с нея по пътя им към Илинойс.

Беше правила толкова много планове, докато гледаше как лицето на Чарлз се озарява от щастие, предизвикано от почитта, която племето му засвидетелстваше по време на празненството.

— Къде си сега? — шепнеше тя. Изпълнена с див копнеж, взе ризата и я притисна към гърдите си. — Чарлз, Чарлз…

Видя някаква сянка отвън, до покривалото на входа. Луната осветяваше мъжка фигура. Гърлото й се сви при внезапната надежда, че Чарлз е променил решението си и се е върнал, за да прекара още една нощ с нея.

Но не беше чула конски тропот. Сърцето й прескочи един удар. Чудеше се кой ли може да бъде.

Дали пък някой от траперите не се е отвързал?

Преди да се прибере в колибата си, тя беше погледнала към тях — бяха все така проснати на земята и очакваха деня, в който ще ги осъдят.

— Сестро, аз съм, Свирещия лос — топло каза един глас и бързо разпръсна страховете и лошите предчувствия на Снежна сърна. — Искам да поговоря с теб.

— Влез, братко — отговори тя и върна ризата върху камарата от подаръци. — Аз също искам да поговорим.

Косата на Свирещия лос беше разпусната и стигаше до средата на гърба му. Беше облечен в дълга риза от еленова кожа. Той отмести входното покривало и пристъпи в типито на сестра си.

Снежна сърна коленичи и протегна ръце към него.

Той бързо клекна и я взе в прегръдката си. Държа я така, докато тя се наплака, и когато хълцанията й поутихнаха, я дръпна назад и се взря дълбоко в очите й.

— Твоите сълзи не са заради брат ти и жена му — каза той, — а за белия мъж, който напусна селото малко след моето пристигане.

— Да, плача за Чарлз — отговори Снежна сърна, докато бършеше с двете ръце сълзите от лицето си. Погледна Свирещия лос въпросително. — Как разбра…?

— Докато татко ми се караше заради избора ми на съпруга, поглеждаше често към белия мъж, в чиито очи беше отразена ти — обясни й нежно Свирещия лос.

Той хвана Снежна сърна за лакътя, вдигна я и я заведе до огнището. После седна до нея. Вдигна едно дърво и го сложи в жаравата. Взе една пръчка, разрови въглените и пламъците обхванаха дървото. После хвърли и пръчката в огъня.

— Този бял мъж спаси живота ми — каза Снежна сърна и го хвана за ръката.

Преплете пръстите си с неговите и му разказа цялата история.

— Не трябваше да го пускам — каза накрая Снежна сърна, въздъхна дълбоко и раменете й хлътнаха. — Загубих единствения мъж, когото някога съм обичала… и когото някога ще обичам. — Бавно поклати глава. — Какво да правя? Сега вече знам, че не мога да живея без него, въпреки че… въпреки че сигурно вече изгубих любовта му. Той се чувства отхвърлен!

Свирещия лос сграбчи ръката на сестра си и я накара отново да го погледне.

— Ти и аз ще отидем при татко — каза той решително. — Трябва да отидем. Не трябва да оставяме тази нощ да се превърне в ден, преди да го накараме да разбере чувствата ни към тези, които обичаме. И тогава, Снежна сърна, независимо дали той ще се вслуша в гласа на разума или не, дали ще покаже някакво разбиране или не, дали ще приеме това, което прави децата му щастливи или не, ти ще трябва да последваш мъжа, когато обичаш. В живота има само една истинска любов. Ако я изгубиш, никога няма да почувстваш отново какво е щастие.

Снежна сърна не беше предполагала, че Свирещия лос е способен на такава мъдрост. Той винаги изглеждаше толкова погълнат от лова и всичките други задължения на воините. Струваше й се, че той няма време да мисли за такива неща като любов и всеотдайност.

Тази вечер виждаше брат си в друга светлина, в която го харесваше и никога нямаше да забрави.

Но сърцето й се сви при мисълта за баща й — с каква ярост бе говорил на Свирещия лос заради избора му на съпруга, колко гневно бе гледал Чарлз, който искаше да му отнеме дъщерята.

— Татко няма да се вслуша в гласа на разума — каза Снежна сърна и скри лицето си в ръце. — Не, Свирещия лос, няма смисъл да ходим при татко. Той вижда в нас единствено предатели.

— Само това е повече от достатъчна причина, за да отидем при него, да му поговорим и да го убедим, че греши в отношението си към тези, които нашите сърца избраха — каза Свирещия лос. Свали едната й ръка от лицето и нежно я стисна. — Ела, сестричке! Трябва да отидем и да говорим с татко. Страхувам се, че утре може да е твърде късно. Тогава той ще е още по-убеден в това, което си е наумил. Дотогава твоят любим ще се е отдалечил толкова от селото ни, че може би никога повече няма да го откриеш.

Снежна сърна въздъхна.

— Наистина ли мислиш, че трябва да последвам Чарлз? — промълви тя и бавно се изправи, защото Свирещия лос продължи да я държи здраво за ръката.

— Ако искаш бъдещето ти да е благословено с деца, родени от истинска любов, да, трябва да последваш белия мъж — отговори Свирещия лос. Той се изправи пред нея и приглади назад лъскавата й черна коса. — Аз съм добър следотърсач. Ще дойда с теб и ще ти помогна да го намериш.

— Ти винаги си ме разбирал, винаги си бил… толкова отзивчив — каза Снежна сърна.

Тя се отпусна в прегръдката му, успокоена от силата на ръцете му, равна на силата на убежденията му.

О, как обожаваше брат си! Той никога не беше я разочаровал.

И никога нямаше да го направи!

— Обичам те, сестричке — каза Свирещия лос тихо. Нежно сложи ръце на раменете й и я отдръпна от себе си. — Татко също те обича. Той не би искал да се чувства виновен за твоето нещастие. Ще отидем при него и няма да излезем от колибата му, докато не разбере, че това, което искаме от живота е същото, което той е искал, когато е срещнал бялата жена. Жената, която сега му е съпруга. Той познава истинската любов… истинското желание. След като му разкрием чувствата си, няма да ни откаже и ще приеме хората, с които искаме да споделим бъдещето си.

Снежна сърна кимна, хвана го за украсената с ресни наметка и излезе заедно с него от колибата.

Когато доближиха типито на родителите си, разбраха, че в огнището все още гори огън, защото гъстият дим се издигаше високо в небето. Снежна сърна и Свирещия лос се спогледаха усмихнати. Явно сънят не можеше да дойде лесно при баща им.

— Татко премисля отново всяка дума, която ми каза тази вечер — прошепна Свирещия лос на сестра си. — Той премисля отново всеки сърдит поглед, с който се е обърнал към твоя любим. Сигурен съм, че не се гордее особено с поведението си. Не му е присъщо да се държи студено или грубо. Майка сигурно му го е повторила поне няколко пъти, откакто са останали насаме.

— Горката Горящ сняг — каза Снежна сърна тъжно. — Тя може би е най-объркана от всички ни. Твърде рядко е виждала татко да повишава глас. Особено пък гневът и разочарованието му да са насочени към децата му. Тя и без това не разбира толкова неща. Може би сега се чуди какво би могло да накара татко да се промени толкова.

Свирещия лос прегърна успокоително Снежна сърна за последен път и извика:

— Татко, това сме ние — Свирещия лос и Снежна сърна. Искаме да си поговорим с теб. Може ли?

Беки вдигна покривалото на входа.

— Влезте — промълви тя и се усмихна на Свирещия лос и Снежна сърна. — Ние с баща ви тъкмо разговаряхме. Той има много неща да ви казва. — Тя се повдигна на пръсти и целуна Свирещия лос по бузата. — Наха, баща ти промени мнението си за много неща. Иди и седни до него. Той ще ти каже как се чувства в действителност.

Свирещия лос нежно прегърна майка си, после мина покрай нея, отиде и седна до баща си. Преди да заговори, Пламтящ орел изпъна гръб, сгъна крака пред себе си и зачака Снежна сърна да се настани от другата му страна.

Снежна сърна влезе и прегърна майка си.

— Снежна сърна! — Беки отвърна на прегръдката й, усмихна й се и се отдръпна. Кимна към Пламтящ орел. — Снежна сърна, иди и седни при баща си — прошепна тя. — Аз ще отида да видя да не би Горящ сняг да се е събудила. Ще остана с нея, докато вие с баща ви си говорите.

Снежна сърна изчака майка си да влезе в по-тъмната вътрешна част на колибата, където Горящ сняг спеше в постелята си. После отиде и седна от лявата страна на баща си.

— Всичко, което един баща иска за децата си, е да бъдат щастливи — каза Пламтящ орел и бавно протегна едната си ръка към Снежна сърна, а другата — към Свирещия лос. — Дори ако бащата трябва да направи някои жертви, щастието на децата му е над всичко останало. — Погледна Снежна сърна, после и Свирещия лос. — Не бяхте ли щастливи като деца? — попита той. Гласът му беше съкрушен.

И двамата кимнаха.

— Тогава искам да бъдете също толкова щастливи и като възрастни — каза Пламтящ орел и бавно наведе глава. Въздъхна дълбоко. — Сгреших, като показах открито колко съм разочарован от брака ти с бяла жена, Свирещия лос. Ако тя ще те направи щастлив, аз не биваше да говоря против нея. — Пламтящ орел погледна към Снежна сърна. — Мъжът, който те спаси, а сега те обича, е нежен, щедър и внимателен — каза той тихо. — Сгреших, като го накарах да се чувства подценен. Този мъж заслужава жена като теб.

Очите на Снежна сърна се разшириха и сърцето й заби бързо.

Като разбра, че е готов да приеме в племето на шайените не само жената на Свирещия лос, но и Чарлз, не можеше да повярва на ушите си.

Пламтящ орел стисна ръцете на двете си деца.

— Давам ви благословията си — каза той.

После се обърна и погледна през рамо към жена си. Усмихна се, като видя радостните сълзи, които се стичаха по бузите й.

Снежна сърна бе обхваната от паника. Тя освободи ръката си и бързо скочи на крака.

— Чарлз! — извика тя. Погледът й беше див. — Ако пресече реката, може би никога повече няма да го намеря.

Пламтящ орел се изправи и нежно сложи ръцете си на раменете й.

— Обичаш ли го толкова, че да тръгнеш да го търсиш още тази вечер? — попита той тихо.

— Да. Ако не го направя, може би никога не ще го намеря — проплака тя.

Погледна към Горящ сняг, която се беше събудила от суматохата. Видя въпросителния й поглед и почувства вина. Снежна сърна знаеше, че с напускането си наранява Горящ сняг много повече, отколкото би могла да нарани баща си.

Но Снежна сърна беше мислила дълго и знаеше, че трябва да сподели живота си с Чарлз!

Горящ сняг трябваше да се опита да разбере!

Снежна сърна погледна към Беки и се усмихна, когато видя как тя взе Горящ сняг в прегръдките си, за да я успокои.

Да, заключи Снежна сърна. Беки може да поправи дори това зло!

— Ако си абсолютно сигурна, че точно това искаш да направиш, аз ще ти помогна да намериш Чарлз. — Пламтящ орел бързо върна погледа на дъщеря си върху себе си. — Аз съм виновен, че си тръгна.

— Аз бях тази, която го накара да си отиде — каза Снежна сърна и преглътна.

— Но аз те накарах да мислиш, че трябва да го направиш — каза Пламтящ орел, протегна ръце към нея и я прегърна. Погледна над рамото й към Свирещия лос. — Синко, иди да кажеш на жена си, че няма да бъдеш тук за известно време. Искам да дойдеш с мен и сестра си, за да помогнеш в търсенето на белия мъж. Ти си най-добрия следотърсач измежду всички шайени. Ти ще откриеш белия мъж.

Свирещия лос се усмихна широко първо на Снежна сърна, после и към баща си и се втурна навън. Беки заведе Горящ сняг при Снежна сърна.

— Мисля, че Горящ сняг има да ти казва нещо — каза тя и нежно побутна Горящ сняг по-близо до сестра й.

Момичето се усмихна топло на Снежна сърна.

— Обичам те, Снежна сърна и искам да си щастлива — промълви тя. — Моля те, бъди щастлива, Снежна сърна! Заради мен!

Снежна сърна беше толкова благодарна, че Беки е намерила начин да накара Горящ сняг да приеме заминаването на сестра си. Тя падна на колене и прегърна силно момичето. Прокара пръсти през гъстата й дълга коса.

— Да, ще бъда щастлива. — Тя се просълзи. — Заради теб ще бъда много щастлива с мъжа, когото избрах. — Снежна сърна бързо се изправи, когато чу, че конете вече са пред колибата на родителите й. Тя погледна към Беки и я прегърна. После се обърна към баща си. — Толкова много те обичам за това, което направи. — После излезе от колибата с него и Свирещия лос.

Снежна сърна яхна кротката си кобила и погледна към Горящ сняг.

— Ще ми липсваш — изхълца тя.

— Нека Бог да бди над вас — каза Беки. После коленичи и гушна Горящ сняг в топлата си прегръдка, за да я успокои.

Снежна сърна се усмихна и кимна.

После бързо обърна коня си и препусна в галоп. Баща й и брат й я последваха. Тя погледна към небето. Чудеше се дали сега Чарлз също гледа към звездите и си спомня как тя му говореше за техните загадки.

— Моля те, махео, нека го открия — шепнеше тя тихо пламенната си молитва.