Каси Едуардс
Страсти и копнежи (30)

Глава тридесета

Забавиха се у Елиза повече, отколкото бяха предвидили.

Вече се здрачаваше, когато Снежна сърна видя в далечината селото на шайените. Селото на нейното племе. Сърцето й заби силно. Имаше чувството, че ще изхвръкне от гърдите й. Тя беше щастлива, че се бе омъжила за Чарлз, но една част от нея винаги щеше да копнее за положението й на шайенска принцеса и за живота сред народа й.

Когато напусна племето си, тя разбра какво е саможертва. Но тя се бе приспособила много добре към новия начин на живот и знаеше, че съпругът й е доволен.

Колкото повече двуколката приближаваше към селото, толкова по-нетърпелива ставаше Снежна сърна и толкова повече изпъваше врат, за да вижда по-добре. Големият вечерен огън беше запален и пушекът му се извиваше в сиви спирали над колибите.

Можеше да види как към реката бързат жени, идващи от всички краища на селото, за да налеят вода за през нощта.

От пасищата се прибираха конете, за да ги затворят на сигурно място в ограденото пространство зад типитата.

Тя чуваше гласа на Стария викач, който яздеше из селото и високо изричаше заповедите на вожда за това, което бе планувано за следващия ден.

— Радвам се да чуя гласа на Стария викач. — Снежна сърна се усмихна на Чарлз. — Никой друг няма такъв глас. Като дете много често се събуждах от него. Той е вече много стар и едва може да се качва на коня, но все още не се предава и изпълнява задълженията си към своя вожд.

— Мога да разбера защо Стария викач все още му служи вярно въпреки възрастта си. Баща ти е човек, който излъчва доброта и спокойствие. Макар че не се показа особено добър към мен, когато разбра какви са намеренията ми.

— Беше ти ядосан, само защото се страхуваше, че ще ме изгуби. — Снежна сърна посегна и хвана ръката на Чарлз. — Че ще ме изгуби, за да отида в обществото на белите, Чарлз. Но както видя, той прие избора ми на съпруг. Той е добър с теб. Ще видиш как ще те посрещне сега, когато водиш дъщеря му, макар и за кратко посещение.

— Чудя се дали майка ти вече не е родила — каза Чарлз и присви очи, защото видя болката, която се появи в очите на жена му при тези думи. — Снежна сърна, съжалявам, че ти напомних за нещо, което те наранява — каза й той. — Но ти скоро ще разбереш защо майка ти не ти е казала нищо за бременността си. Сигурно има основателна причина.

— Беки винаги ме е обичала много — въздъхна Снежна сърна. — Бяхме като истински майка и дъщеря. Съмнявам се, че е имала някакви тайни от мен, докато живеех при племето си. — Тя преглътна. — А виж сега какво става. — Бавно поклати глава. — Не, не мога да разбера защо. Само не трябва да й показвам, че съм засегната от тази потайност. — Тя въздъхна. — Въпреки че няма да ми е много лесно да прикривам болката си.

— Ще се оправиш — окуражи я Чарлз.

Вече бяха толкова близо до селото, че се виждаха и запалените огньове в колибите.

Всичко беше притихнало в сенките на настъпващата нощ.

После изведнъж някакъв звук наруши тишината.

Някой свиреше на флейта в тъмните сенки на гората. Като чу този добре познат звук, Снежна сърна бързо погледна към Чарлз.

— В селото има нова двойка влюбени — промълви тя. — Чуваш ли любовната песен на воина? Колко нежно и тъжно звучи! Като птица с прекършени криле?

— Хм, не знам как точно да го опиша, но, да, наистина е прекрасно — отговори той и кимна. Очите му заблестяха, когато видя, че Снежна сърна не сваля погледа си от него. — За какво мислиш, красавице моя?

— За това, че може би ще поискаш да си направиш флейта и да ми свириш понякога — призна тя. — Въпреки че влюбените мъже свирят на флейта, преди да са се оженили за любимата жена, няма ли да е прекрасно, ако свириш, за да ме убедиш да дойда в леглото ти?

Чарлз не можа да й отговори. От селото излязоха много воини, яхнали силните си жребци. Пушките, които стискаха в ръцете си, проблясваха на лунната светлина.

— Те не знаят, че се приближават приятели — обади се Снежна сърна, докато наблюдаваше приближаването на конниците. — Те не знаят, че това съм аз, тяхната принцеса, която им идва на гости.

— Господи, не знаех, че нощните посетители се посрещат с оръжие — каза Чарлз и рязко дръпна юздите.

— Вероятно селото скоро е било посещавано от хора с лоши намерения — отговори Снежна сърна. Пулсът й се ускори, като видя кой предвожда групата воини. Баща й! Нейният обичан баща!

Тя скочи от двуколката и се втурна към приближаващите коне.

— Татко! — извика и размаха ръце. — Това съм аз! Снежна сърна!

Гласът й стигна до Пламтящ орел. Очите му се разшириха от учудване и сърцето му радостно заби, когато позна дъщеря си, която тичаше към него, облечена в шайенската си носия.

— Това е дъщеря ми! — извика той и бързо свали пушката си. — Това е Снежна сърна! Тя се е вслушала в молбата на жена ми! Дойде си най-после вкъщи!

Той продължи да язди напред и спря, когато стигна до Снежна сърна. Наведе се към нея, грабна я, вдигна я пред себе си на коня и силно я прегърна.

— Дъще! — възкликна той развълнувано. — Снежна сърна, това наистина си ти!

— Татко, не можах да ви изпратя съобщение, че идвам — каза тя и облегна глава на гърдите му, наслаждавайки се на допира до мускулестите му ръце и на познатия мирис на кожата му. — Татко, толкова ми липсваше. Трябваше да дойда.

Те се прегръщаха още известно време, после Чарлз се приближи към тях. Снежна сърна се освободи от прегръдката на Пламтящ орел и се усмихна на съпруга си.

— Това е татко, Чарлз — каза тя, сияеща. Беше много щастлива.

Чарлз кимна и подаде ръка на Пламтящ орел.

— Радвам се да те видя отново. — Не беше особено въодушевен, защото бащата на жена му странно присви очи.

Чарлз все още виждаше неприязън в очите на шайенския вожд и се съмняваше, че Пламтящ орел някога ще го приеме напълно.

— Много любезно от твоя страна да доведеш на гости дъщеря ми — каза Пламтящ орел, прие приятелски подадената ръка и силно я стисна. — Ела! Толкова съм щастлив да видя дъщеря си!

Чарлз кимна отново и отдръпна ръката си. Когато видя как Пламтящ орел обърна коня си и препусна със Снежна сърна пред себе си, се почувства изоставен.

— Господи, имам чувството, че отново я загубих — прошепна той на себе си.

Беше твърдо решен това да не се повтаря. Стисна зъби, изплющя с камшика и последва групата индианци към селото.

Когато рязко дръпна юздите и спря пред голямата колиба на Пламтящ орел, той не слезе веднага, а остана още известно време в двуколката. Хора излизаха от типитата си, радостно възбудени, някои заплакаха от щастие, като видяха Снежна сърна; други се притискаха към нея.

Чарлз затаи дъх, когато от типито си излезе бавно и майката на Снежна сърна. Беше толкова наедряла, че едва ходеше.

С ръце върху основата на гърба си, Беки с усилие правеше крачка след крачка. Спря се и зачака Снежна сърна да се освободи от хората. Очакваше да види изненадата на дъщеря си. Чувстваше се виновна, че не й бе казала предварително.

Когато Снежна сърна видя Беки толкова наедряла, толкова бледа и с изпито лице в резултат на бременността, тя самата пребледня. Знаеше, че раждането на дете на тази възраст може да бъде опасно.

Предишната й болка изчезна, сякаш вятър я издуха.

Тя си проправи път през тълпата и изтича с протегнати ръце към Беки. Прегърна я.

— Майко — почти проплака тя. — О, майко, добре ли си? Толкова… толкова си бледа. Изглеждаш много уморена!

Беки беше изумена, че Снежна сърна не се изненада от това, че е бременна. Държеше се така, сякаш вече знаеше. Може би това беше причината толкова внезапно да реши да се върне вкъщи, точно преди да настъпи времето за раждането! Беки се почувства облекчена, като разбра, че дъщеря й не й се сърди, задето не й е казала за детето.

— Добре съм — каза тя и нежно погали гърба на Снежна сърна през роклята й от еленова кожа. — А ти?

Снежна сърна се измъкна от прегръдката на майка си.

— Майко, не му е времето да се притесняваш за мен — каза тя. Хвана Беки за лакътя и бавно влезе с нея в типито. — Не искам да стоиш права. Можем да си говорим и седнали до огъня.

Точно пред входа на колибата Снежна сърна се обърна и погледна през рамо към Чарлз. Той стоеше до двуколката, заобиколен от много хора. Те, заедно с баща й, го приветстваха сърдечно с добре дошъл.

Размениха си по една усмивка и тя влезе вътре с Беки.

— Моля те, майко, седни — каза Снежна сърна, когато я заведе до един нар.

Беки поклати глава и вместо да седне, тръгна към вътрешността на колибата.

Като изпъшка, тя седна върху купчина кожи пред един сандък.

— Снежна сърна, ела при мен за малко — каза тя и бавно вдигна капака на сандъка. — Имам нещо за теб.

— Какво, майко? — попита Снежна сърна и коленичи до Беки. Очите й се разшириха, когато майка й извади една красива огърлица от сандъка.

— Снежна сърна, баща ти ми подари тази огърлица, когато се оженихме. — Тя разпери огърлицата между пръстите си, за да може Снежна сърна да види прекрасната й изработка. — Нарича се „Тиквен цвят“ и символизира плодовитостта. Който я носи, ще бъде благословен с много деца.

— Да, спомням си, че я носеше — промълви Снежна сърна и взе огърлицата от ръцете на Беки. — Беше ми казвала, че се предава от поколение на поколение и че винаги я наследява първородната дъщеря в семейството.

— Да, а сега тя е твоя — каза Беки и нежно погали дъщеря си по бузата. — Носи я! Тя ще ти помогне да родиш много деца.

Очите на Снежна сърна се разшириха.

— Наистина ли? Мислиш ли, че ще забременея, ако нося огърлицата?

— Да. Дай сега да ти я сложа. — Беки се наведе още повече към Снежна сърна и взе огърлицата. Със сълзи в очите тя я сложи около врата на дъщеря си.

После бавно оправи цветчетата от тюркоази със сребърна обковка така, че те се подредиха на гърдите на Снежна сърна.

— Но, майко, не разбирам защо смяташ, че тази огърлица ще ми донесе много деца, след като… след като досега ти си родила само едно дете — каза Снежна сърна предпазливо.

— Доскоро избягвах да си я слагам — отговори й топло Беки. — Много исках да имам и друго дете, но както сама знаеш, се страхувах да забременея отново. Горящ сняг ще има толкова трудности в живота заради нещастието си. Мислех, че не е честно да причинявам същата болка и на друго дете. — Беки преглътна и сведе поглед. — Но съм бъркала — промълви тя. — Горящ сняг е като божия благословия.

Снежна сърна бързо обви ръце около врата на Беки. Прегърна я силно.

— Майко, толкова се радвам за теб, за твоя избор да имаш още едно дете — промълви тя. После се отдръпна от нея. — Но изглеждаш толкова изтощена, толкова… толкова лишена от жизненост — каза тя предпазливо.

— Винаги става така, когато си бременна. Независимо от възрастта ти. — Беки се засмя гърлено, но изведнъж се натъжи. — Скъпа, нарани ли те това, че скрих за бременността си от теб? — попита тя с разтревожен глас.

Очите на Снежна сърна се разшириха, после тя сведе поглед.

— Отначало, когато Дъждовно перо ми каза, аз… аз бях много наранена — каза тя, но спря, когато чу учуденото възклицание на Беки.

— Как така си разбрала от Дъждовно перо? — попита тя пребледняла. — Кога?

— Той беше дошъл в Илинойс за Съвет с някакъв друг вожд на шоните — отговори Снежна сърна. — Потърсил ме е и ме откри. Дойде ми за малко на гости и тогава ми каза, че си бременна.

— А причини ли ти други неприятности… освен че ти е казал за бременността ми, причини ли ти друга болка?

— Не. Дойде и си отиде като приятел.

— Слава на бога! — въздъхна Беки, посегна и хвана ръката на Снежна сърна. — Той е приятел на нашето племе, но въпреки това аз все още му нямам доверие. Изглежда ми толкова неискрен, способен да извърши подлост, без да се замисли. — Тя стисна зъби. — Например това! Няма право да се намесва в личния живот на хората.

— Майко, ти често ми пишеш… защо не сподели с мен за бременността си? — попита Снежна сърна. Болката отново започна да я разяжда отвътре.

— Скъпа Снежна сърна! — Беки взе и двете й ръце и нежно ги стисна. — Аз знаех колко много искаш да забременееш. Просто не можех да ти кажа, че ще имам дете, след като… след като знаех, че ти още не си заченала. Кажи ми, че разбираш!

— Знаех си, че си имала основателна причина. — Снежна сърна въздъхна тежко. — Сега, когато ми обясни, те разбирам.

— Аз се надявах, че когато отново се видим, ти също ще имаш дете и аз ще мога да ти покажа моето, без това да ти причинява болка — каза й топло Беки. — Скъпа, мислех скоро да ти изпратя огърлицата по пощата. Исках да си я сложиш колкото е възможно по-скоро.

Пръстите на Снежна сърна докоснаха огърлицата и погалиха тюркоазите във всяко сребърно цветче. Тя погледна разтревожено към Беки.

— Наистина ли мислиш, че ще подейства? — попита тя.

Беки потупа с две ръце огромния си корем.

— На мен ми подейства два пъти. Значи ще подейства и на теб. Толкова пъти, колкото пожелаеш. Слагай си я, когато поискаш да имаш дете. Изглежда, че като по магически път семето в утробата започва да расте.

— Искам да имам много деца. — Снежна сърна сияеше. — Чарлз ще бъде прекрасен баща.

— О, скъпа, бебето ми започна да рита — каза Беки, като се смееше. Посегна към ръцете на дъщеря си. — Скъпа, пипни, почувствай го! Не е ли чудо?

Снежна сърна разпери пръсти върху корема на Беки. Почувства някакво движение с дланта си и се усмихна широко.

— Да, това е чудо! — промълви тя.

— Снежна сърна!

Сладкият гласец на сестра й я накара бързо да се обърне. Тя скочи на крака и изтича към Горящ сняг. Момичето се хвърли срещу нея и тя я гушна в прегръдката си.

— Сестричке, сестричке — проплака Горящ сняг. — Това наистина си ти.

— Да — отговори Снежна сърна и топло се усмихна, когато детето се притисна в нея. — Да, това съм аз.

— Играех си в другия край на селото, когато Стария викач дойде и съобщи, че си пристигнала. — Очите на Горящ сняг бяха пълни с щастие, когато тя се отдръпна от Снежна сърна и й се усмихна. — Не можех да повярвам на ушите си!

— Ушите ти са чули правилно — каза Снежна сърна и се обърна, защото Беки дойде и застана до нея.

— Видя ли майка? — попита Горящ сняг и се изкикоти, обръщайки се към сестра си. — Коремът й е толкова тежък, че тя едва се движи.

— Да, тежък е заради детето. — Снежна сърна сложи ръка на рамото на сестра си. — Как се чувстваш? Какво мислиш за детето? За това, че отново ще станеш сестра?

— Мисля, че това е най-прекрасното нещо на земята! — отговори Горящ сняг, сияеща.

Сълзи бликнаха от очите на Беки, когато Снежна сърна я погледна и й се усмихна.