Каси Едуардс
Страсти и копнежи (24)

Глава двадесет и четвърта

— Скоро ще дойде Коледа — каза Патриша и изми още една чиния. Погледна към Снежна сърна. — Скъпа, шайените празнуват ли Коледа?

Косата на Снежна сърна беше прибрана в стегнат кок. Беше облечена с карирана вълнена рокля, чиято колосана яка силно жулеше врата й. Тя погледна през прозореца. Навън валеше сняг. После отново погледна към Патриша, защото тя повтори въпроса си.

— Да, семейството ми празнува не само Коледа, но и Деня на благодарността — каза тя и взе току-що измитата чиния от ръцете на Патриша. Внимателно я избърса с мека кърпа. — Но това е така, само защото съпругата на баща ми е бяла. Тя донесе тези традиции в дома ни.

Патриша бързо погледна към прозореца, когато по стъклото зачукаха ледени топчета суграшица.

— Боже, боже, ще ни измръзнат шушоните в този студ! — възкликна тя.

Когато Патриша се обърна към Снежна сърна и видя озадачения израз на лицето й, разбра, че младата жена не е схванала смисъла на думите й.

— Скъпа, виждам, че много често не разбираш това, което казвам. Това е, защото си спомням много от изразите на баща ми и не мога да се въздържа да не ги използвам. След време ще започнеш да разбираш кога се шегувам и кога съм сериозна.

Снежна сърна се усмихна.

— Не се опитвай да ми спестяваш тези изрази, когато говориш с мен — промълви тя и остави сухата чиния настрана. Взе друга от ръцете на Патриша. — Аз се уча от теб. Искам да науча всичко за теб и за семейството ви — за да бъде Чарлз доволен от мен.

— Знам нещо, което наистина ще го направи щастлив — каза Патриша, изстиска парцала, с който миеше чиниите, и го провеси на ръба на мивката. После развърза престилката си и я сложи на облегалката на един стол.

— И какво е то? — попита Снежна сърна и остави и последната чиния. Разпъна кърпата, с която бършеше върху масата, за да съхне.

Патриша плесна ръце и топло погледна Снежна сърна.

— Мила моя, едно дете! Не знаеш ли колко много иска Чарлз дете? Не знаеш ли колко много аз и Джейкъб искаме внуци?

Снежна сърна трепна и сведе поглед. Няколко месеца бяха минали, откак се ожени за Чарлз, но месечното й неразположение продължаваше да е редовно! Започваше да се чуди дали въобще може да има деца.

Знаеше, че Чарлз също се притеснява, защото при всяко следващо неразположение той ставаше мълчалив.

Когато го питаше защо е така умислен, той се измъкваше, като изтъкваше някаква причина — че се притеснява за времето, за реколтата или пък за работата си в ковачницата.

Тя обаче знаеше, че причината е в това, че не му съобщаваше очакваната новина за детето, заченато от неговото семе!

— Снежна сърна, да не казах нещо, което не биваше да казвам? — попита Патриша и отново отпусна ръцете си. Очите й трепнаха, когато Снежна сърна й обърна гръб. Тя отиде при снаха си и топло я прегърна. — Дъще, дъще — промълви тя. — Съжалявам, ако съм казала нещо, което ти причинява болка.

Патриша съвсем наскоро бе започнала да се обръща към Снежна сърна с „дъще“. Беше споменала на Чарлз да поговори с нея, да я убеди да смени името си, за да я предпази от втренчените погледи, които хората й отправяха, като чуеха индианското й име.

Досега Чарлз отказваше да приеме предложението на майка си. Отговаряше й, че Снежна сърна е трябвало да се изправи пред толкова много промени в начина си на живот. Не беше сигурен дали ще може да се примири с такава промяна и че въобще ще се съгласи с нея.

— Аз много искам да имам деца — изведнъж се обади Снежна сърна и се притисна в Патриша.

— Скъпа, скъпа — прекъсна я свекърва й. — Не трябваше да говоря за това. Трябваше да се сетя, че ти искаш да имаш деца не по-малко от Чарлз.

Снежна сърна се измъкна от прегръдката й и изтри с ръце сълзите си.

— Да, искам деца! — Едно ридание заседна в гърлото й. — Но…

— Скъпа, невинаги майката природа е добра с нас. — Патриша отново я прекъсна, опитвайки се да я успокои. — На тези от нас, на които им се иска пълна къща с деца, често им се отказва тази радост. Аз… аз исках да имам повече от едно дете. Въпреки че много се опитвахме, така и не родих друго. Всеки ден благодаря на Бога, че ми даде Чарлз. Никоя друга майка не е толкова горда със сина си, колкото аз с Чарлз Франклин.

— А сега вече имаш и дъщеря — каза Снежна сърна, взе ръцете й и й се усмихна. — И аз ти обещавам, майко, че един ден ще имаш много внуци.

— Да, много внуци — повтори Патриша и се насили да се усмихне, защото вече сериозно се съмняваше, че Снежна сърна ще роди деца.

Патриша беше преживяла всичко това. Знаеше колко ужасно е да искаш деца с цялото си сърце, а да не можеш да забременееш.

Истината беше, че Чарлз е осиновен, но нито Джейкъб, нито Патриша щяха някога да му разкрият тази тайна.

— За какво говорят двете най-любими за мен жени? — попита засмян Чарлз, след като влетя в стаята.

Забави крачка и усмивката му изчезна, когато видя зачервените очи на жена си. Знаеше, че те стават такива, след като е плакала.

— За времето — каза Патриша и отново се насили да се усмихне, когато рязко се обърна към Чарлз. — Май навън бушува истинска буря, а, синко?

— Да, така изглежда — отговори той, като не откъсваше погледа си от Снежна сърна. Но прецени, че е най-добре сега да не пита жена си защо е плакала. Щеше да я попита насаме, за да не ги поставя и двете в неудобно положение, любопитствайки за тайните, които си споделят.

— Измихте ли чиниите? — попита Джейкъб, влизайки в кухнята.

Беше пъхнал палци в тирантите си. Огледа двете жени, после погледна въпросително към Чарлз.

Чарлз поклати глава, за да го предупреди да не задава въпроси.

— Да, измихме ги и вече е време да започваме да цапаме други — каза Патриша, като се смееше пресилено. — Изпекла съм прекрасен пудинг. Снежна сърна, би ли занесла кафето и чашите в салона? Аз ще донеса пудинга.

Снежна сърна дари Патриша с мила усмивка. Беше доволна, че ще се заеме с нещо, за да премахне напрежението, което очевидно се беше възцарило в кухнята. Тя взе кафеника от печката и го сложи на сребърния поднос. После сложи там чашките, чинийките, захарта, сметаната и лъжичките за кафето.

Чарлз тръгна след нея, когато тя влезе в салона и остави подноса на масичката за кафе, около която бяха наредени столове. До тях, в камината, гореше силен огън.

Всички насядаха около масичката.

Ядяха мълчаливо, като се поглеждаха един друг.

— Намирам, че сметаната е много хубаво нещо — най-после се обади Снежна сърна, докато наливаше малко в кафето си. Трябваше да намери тема за разговор, за да прекъсне тази тишина. — Млякото и маслото също.

— Харесват ли ти? — попита Джейкъб и сложи малко захар в кафето си.

— Мисля, че са много вкусни — отговори Снежна сърна. — Но особено харесвам този пудинг. — Тя погледна към Патриша. — Ти ме научи на толкова неща, майко. Ще ме научиш ли да правя пудинг?

— С удоволствие — каза Патриша и кимна. После се усмихна закачливо. — Още ли не си показала изненадата си на Чарлз?

Погледът на Снежна сърна се стрелна към него, после се върна обратно към майка му.

— Шшшт! Ще му я покажа по-късно тази вечер.

— За какво става дума? — Чарлз повдигна вежди. — Да не би да надушвам някакъв заговор?

— Може би — отговори Патриша, а очите й заблестяха.

Най-после напрежението беше изчезнало. Те започнаха да разговарят и да се смеят. Чарлз и Снежна сърна продължиха да си разменят погледи. Неговите бяха пълни с любопитство. Чудеше се за каква ли изненада говори майка му.

Очите на Снежна сърна блестяха. Нямаше търпение да му покаже какво му беше ушила на шевната машина, която той наскоро й купи. Тя приличаше на тази на майка му — управляваше се с педали.

Снежна сърна беше очарована от машината. Щеше й се и Беки да има такава, за да й е по-лесно да шие.

Завладя я меланхолия, когато си спомни за Беки и баща си. И за Горящ сняг. Толкова много й липсваше малката й сестра.

В последното си писмо Беки й пишеше, че Горящ сняг вече свиква с отсъствието на сестра си. Беше си намерила друга приятелка, която й станала постоянна спътница.

Що се отнася до обичния й брат — Свирещия лос — той беше благословен с раждането на син. Син, който изцяло прилича на баща си. Чертите и цвета на кожата на сина на Свирещия лос били съвсем като на индианец.

Новините от семейството й винаги караха Снежна сърна да изпитва носталгия по дома. Надяваше се, че Чарлз ще се съгласи да отидат на гости на семейството й през пролетта.

— Снежна сърна? — Чарлз я изтръгна от унеса и. — Мисля, че ще е най-добре да тръгваме към къщи, преди снегът да ни е затрупал тук.

Снежна сърна нервно премига, после му кимна. Остави чашата и чинийката настрани и стана от стола. Усмихна се с благодарност на Джейкъб, който й донесе вълнената пелерина и я наметна на раменете й. Тя я завърза на врата и сложи качулката и ръкавиците си.

Когато и Чарлз се облече, те прегърнаха родителите му и се сбогуваха. После излязоха навън, където ги чакаха конете и шейната.

Докато конете си проправяха път през дълбокия до коленете сняг, Снежна сърна вдигна очи към небето. Разсмя се, когато по лицето й напада сняг.

— Прилича на мек памук, Чарлз.

— Винаги съм обичал този сезон — отговори той. Миглите му блестяха, посипани със снежинки. — Винаги съм обичал снега.

— Когато бях малка, Беки ме научи да правя снежни ангели — каза Снежна сърна, като чистеше лицето си от снега, който валеше неспирно. — Виждал ли си някога снежен ангел, Чарлз?

— Как можа да си помислиш, че съм виждал? — ухили се той.

— Чарлз, моля те, спри конете! — извика Снежна сърна и грабна юздите.

— Защо? — попита той и повдигна вежди. — Аз може и да харесвам снега, но сега бих предпочел един хубав огън.

— Моля те! — Снежна сърна го молеше настойчиво с поглед.

Чарлз не би могъл да не задоволи желанието й, когато тя го гледаше с такава молба в тъмните си очи. Засмя се гърлено.

— Добре, де! — каза той и рязко дръпна юздите.

Шейната се заклати, плъзна се малко встрани и най-накрая спря.

— Ела с мен, Чарлз — каза тя и го хвана за ръката. — Искам да ти направя един ангел.

— Няма нужда да ми правиш. — Чарлз сложи ръка на тила й и я притегли към себе си. — Скъпа, не знаещ ли, че аз вече си имам един ангел? Ти.

— Като ангел ли ти се струвам? — измърка тя.

— Моят единствен ангел — отговори дрезгаво Чарлз. — Снежна сърна, мисля, че е по-добре да се приберем вкъщи и да си легнем, отколкото да си играем в снега.

Тя се засмя, отдръпна се от него и скочи от шейната в снега.

Чарлз я наблюдаваше с широко отворени очи как пада по гръб в снега, смеейки се, как размахва ръце насам-натам така, че изглеждаше, сякаш ангел размахва крилете си.

Тя лежеше там като дете. Беше толкова сладка, че Чарлз не можа да устои на гледката и също скочи от шейната. Отиде при нея и легна отгоре й, покривайки я с тялото си.

Устните им се срещнаха в страстна целувка.

Чарлз бръкна под пелерината й и хвана гърдите й през роклята. Коляното му раздалечи краката й.

Пъхна ръката си под роклята й и чу стон на удоволствие, когато докосна центъра на женствеността й.

— Искам те — прошепна той дрезгаво. — Сега. В снега.

— Да, да — прошепна Снежна сърна и надигна тялото си към ръката му, която беше легнала върху окосмяването й, а единият му пръст се мушна в нея.

Тя се бореше с бричовете му, опитвайки се да ги развърже.

Когато най-после освободи мъжествеността му от тесния й затвор, тя въздъхна и се надигна към него. Целият свят изчезна, когато той влезе в нея.

— Това ми се случва за пръв път — прошепна Чарлз ухилен. — Температурата със сигурност е под нулата, а ние правим любов в снега.

— Не усещам нищо друго, освен топлината ти в себе си — прошепна Снежна сърна в отговор. — Чарлз, Чарлз…