Каси Едуардс
Страсти и копнежи (10)

Глава десета

Снежна сърна не знаеше колко време бе спала, когато изведнъж се събуди от шумолене в близките храсти. Тя замръзна, като дочу звуци, подобни на грухтене.

— Глигани — прошепна тя на себе си. Страхът от дивите свине накара космите на врата й да настръхнат.

Тя скочи и погледна към храстите, после въздъхна, тъй като не чу никакъв звук. Каквото и да имаше там, вече си бе отишло.

Тя погледна над тлеещите въглени и видя, че Чарлз спи. Пушката му лежеше на земята до главата му, ръката му все още я стискаше здраво.

Загкеда се в него. Усмихна се, защото в съня си той изглеждаше толкова невинен, като дете. Устните му бяха леко отворени и откриваха белите му зъби. Беше махнал очилата си и тя можеше да види дългите му мигли.

Изкуши се да отиде при него и да прекара пръсти по изваяните му черти. Искаше да притисне устните си към неговите, за да ги стопли с целувка.

Далечна светкавица проблесна по небето в огнен зигзаг. Започваше буря и Снежна сърна усети как земята потрепери под купчината одеяла.

Тя откъсна погледа си от Чарлз и се взря в тъмнината. Наблизо зави койот.

Когато погледна нагоре, в скалната цепнатина, под която тя и Чарлз бяха направили своето укритие за през нощта, тя видя блясъка от очите на койота. Обзе я страх.

Измъкна се от одеялата си и отиде при Чарлз. Когато видя, че той все още спи, взе пушката му. Насочи дулото във въздуха, като нарочно не се прицели в животното. Искаше само да го прогони.

Чарлз се стресна. Стана бързо и видя Снежна сърна, изправена до него с пушката му в ръце. От цевта излизаше дим.

— Какво стана? — попита той, бързо извади очилата от джоба си и ги сложи. Погледна към пушката, после към Снежна сърна. — По какво стреляше?

— Един койот — каза тя и му подаде пушката. — Беше много близо. Прогоних го.

Устните на Чарлз бавно се разтегнаха в усмивка.

— А се предполагаше, че аз трябва да пазя тебе през нощта — каза той и се разсмя. — Благодаря, Снежна сърна. Мисля, че научих урока си. Вече няма да се хваля, че мога да спя само с едното око.

— С едното око? — учуди се Снежна сърна. — Никога не съм виждала някой да спи само с едното око. Как може да се спи така?

Чарлз бе очарован от нейната невинност, от това, че не може да разбере кога говори сериозно и кога — не. Обичаше тази невинност. Обичаше нея.

В небето отново проблесна светкавица. Изтрещя гръмотевица. Снежна сърна погледна към небето, след това хвърли разтревожен поглед към Чарлз.

— Воините на бурята хвърлят огнените си копия към земята. Страхувам се от бурите. Не мисля, че мога да заспя, когато в небето блестят светкавици. — Тя погледна първо към одеялата му, след това въпросително към него. — Мога ли да легна при теб в постелята ти?

Чарлз бе смаян от въпроса й, от абсолютното й доверие. Тя сигурно не знаеше как женското тяло възбужда мъжа, особено когато мъжът е толкова влюбен в жената.

Но като я видя как трепери, колко се страхува от бурята, Чарлз й протегна ръка. Нямаше да позволи да бъде изкушен от близостта й. След като му вярваше толкова, той щеше да й докаже, че може да му се довери!

— Да, можеш да легнеш при мен — каза той, а тялото му потръпна от желание, когато тя доверчиво пъхна ръката си в неговата. — Но ти обещавам, Снежна сърна, тази нощ повече няма да заспя. Ще те пазя.

— Ако искаш, аз мога да остана будна вместо теб — предложи Снежна сърна и се пъхна в одеялата, наслаждавайки се на топлината от тялото му.

— Не, мисля, че ме пази достатъчно дълго тази нощ — ухили се Чарлз.

Влажният въздух проникваше през дрехите му и той потръпна. Разбра, че няма друг избор, освен да се мушне в постелята при Снежна сърна.

Той махна очилата си и този път ги сложи в калъфа им, а след това — в пътната си чанта.

Не можеше да отрече, че сърцето му заби по-бързо при мисълта, че ще бъде толкова близо до нея. После се зави.

Той се обърна на една страна, а тя се размърда зад него и притисна тялото си така, че гърдите й опряха в гърба му. Той затвори очи и стисна зъби. Беше истински ад да се въздържа да не се обърне, да я сграбчи и да я целуне.

— Чарлз, тялото ти е толкова топло — промърмори Снежна сърна и се притисна още повече. — Благодаря, че сподели с мен топлината си.

— Няма нищо. — Това бе всичко, което можа да каже. Слабините го боляха от желанието, което все повече се надигаше, но с което трябваше да се пребори на всяка цена.

— Чарлз?

— Да?

— Намираш ли, че съм красива?

Той отново затвори очи и стисна зъби, защото страстна тръпка премина през цялото му тяло.

— Много. — Не посмя да каже нищо повече, защото се страхуваше, че гласът му ще го издаде.

Снежна сърна го обгърна с ръце и го притисна към себе си. Тя затвори очи, за да се наслади на усещането да бъде толкова близо до него. Бавно прокара пръстите си по гърдите му и усети мускулите под дочената риза.

Спомни си как й се прииска да докосне лицето и устните му, когато беше заспал. Събра кураж и плъзна ръцете си нагоре. Сърцето й заби силно, когато пръстите й докоснаха устните му.

Чарлз разтвори широко очи, когато усети пръстите й върху устните си, после върху извивката на брадичката и бузите си.

— Господи, Снежна сърна, какво правиш? — Трябваше да го каже, защото огънят, който тя разпалваше в него, заплашваше да излезе от контрол.

Не знаеше колко дълго ще може да се бори с желанието си!

Никога не бе искал жена така, както искаше нея! Искаше да вкуси устните й! Искаше да докосне гърдите й! Искаше да вкуси зърната им!

— Съжалявам — каза Снежна сърна и отдръпна ръката си. Обърна се с гръб към него. — Не исках да те притеснявам.

Чарлз въздъхна тежко. Избърса капките пот от челото си, обърна се към нея и нежно сложи ръка на рамото й.

Тя бавно извърна лице към него.

— Снежна сърна, не ме притесни по този начин, по който си мислиш — каза той и обходи с поглед лицето й. На меката светлина на догарящия огън тя изглеждаше толкова загадъчно красива! — Не ти се сърдя… за това, че докосна лицето ми, или за каквото и да било друго. Просто… просто аз съм мъж, а ти си жена. — Той преглътна и нежно я погали по бузата. — За бога, Снежна сърна, всичко, което правиш, ме кара да те искам.

Снежна сърна страстно го пожела. За първи път чувстваше такава нужда. О, тя изпитваше болезнено желание! Не знаеше други думи за това. Но вече със сигурност знаеше, че и той я желае!

Чарлз предположи, че е бил твърде прям, защото тя сякаш изведнъж се засрами, макар че досега бе толкова смела… Твърде смела.

Продължи да я гледа. Досега не бе намерил никоя, за която да пожелае да се ожени, защото просто не бе срещнал идеалната жена…

В тази нощ, под светлината на звездите, той я бе открил в Снежна сърна!

Девойката се топеше под погледа на Чарлз. Виждаше такова обожание в очите му! Тя все повече и повече разбираше желанията му, които съответстваха на нейните. Винаги се бе чудила какво ли е да желаеш един мъж така, както майка й желаеше баща й! Тя бе виждала погледите им, изпълнени с любов. Бе ги виждала да влизат в колибата си и да спускат покривалото на входа, за да има уединението, необходимо за правенето на любов. Винаги се бе чудила какво ли е да правиш любов! Винаги бе знаела, че няма да бъде с мъж по този начин, ако не го обича с цялото си същество.

А тя обичаше Чарлз точно толкова.

И той я обичаше.

Тя докосна бузата му с ръка. Притисна се към него и го целуна по челото. Изпитваше странна болка в гърдите. Притисна ги към неговите и я заля вълна на удоволствие.

— Снежна сърна, какво правиш с мен? — прошепна Чарлз, вплете пръсти в косата й и приближи устните си към нейните.

Цялото му тяло запулсира, когато тя отвърна страстно на целувката му. Тялото й се поклащаше, от устните й излизаха глухи стенания.

Един предупредителен глас се обади вътре в него, когато почувства горещите вълни в слабините си. Беше напълно възбуден.

Дишайки тежко, с треперещи ръце, той отблъсна Снежна сърна и бързо се измъкна от завивките.

Почти заслепен от желание, той бързо напусна бивака и тръгна към реката. Там коленичи и опита да успокои нервите си.

Изненадана от поведението му, Снежна сърна полежа малко, после стана и отиде при него.

— Никога не съм обичала мъж — промълви тя, а очите й го умоляваха. — Аз съм принцеса и имам задължения към моя народ. Но аз те обичам. Ти предизвика в мен чувства и желания, каквито не съм изпитвала досега с друг мъж. Мислех, че ако правим любов, ще задоволя тези желания. Всички тези чувства, този… глад, са толкова нови за мен. Никога преди не съм била с мъж. Никой мъж не ме е карал да се чувствам така. Но ти си различен, мой мили Чарлз. Това, което направи с мен, е толкова прекрасно.

Тя се отпусна в прегръдките му и обви ръцете си около него.

— Прави любов с мен, Чарлз — прошепна тя. — Моля те, прави любов с мен!

Чарлз се изуми от нейната прямота. Бе му казала, че всичко това е ново за нея. Толкова невинна бе молбата й да прави любов с нея, а тази невинност го караше още повече да я желае!

Но тъй като я обичаше, тъй като я обожаваше, той нямаше да се възползва от ситуацията. А и все още се чудеше дали чувствата, които му каза, че изпитва към него, не се дължат единствено на благодарност.

Той не искаше тя да смесва любовта с благодарността. Не искаше да се чувства задължена за това, че я спаси от удавяне.

Нежно сложи ръце на раменете й и я отмести. Взря се в очите й, опитвайки се да преодолее желанието си.

— Чарлз, не ме ли искаш? — Очите на Снежна сърна бяха пълни с див копнеж. — Не ме ли желаеш така, както аз те желая?

— Искам те — каза Чарлз топло. — Желая те. Но, Снежна сърна, не бива да се впускаш в… правене на любов, само защото тялото ти го иска. Бих желал да изчакам, докато си сигурна в чувствата си към мен.

— Не мога да бъда по-сигурна, отколкото съм — каза тя.

Снежна сърна бе дълбоко трогната от това, че той не се възползва от положението, докато повечето мъже биха помислили единствено за себе си. Той бе толкова благороден! Истински джентълмен!

— Чарлз, сега те обичам достатъчно, за да знам какво искам — промълви тя. — Обичам те дори повече отпреди, защото не виждаш в мен само едно тяло, което можеш да използваш. — Тя го прегърна и сложи глава на гърдите му. — Моля те, Чарлз, прегърни ме!

Той я обгърна с ръце и постоя така. После, като видя, че е заспала, я взе на ръце и я занесе върху одеялата. Зави я, седна до нея и я загледа.

После и той се пъхна под одеялата и този път си позволи да се наслади на удоволствието да лежи до нея. В съня си тя се сгуши до него.

Сърцето му плачеше и пееше едновременно.