Каси Едуардс
Страсти и копнежи (25)

Глава двадесет и пета

Огънят гореше приятно и дърветата пукаха, когато Чарлз и Снежна сърна застанаха пред камината. Те се смееха и събличаха мокрите си дрехи.

— Не мога да повярвам, че го направихме — каза Чарлз и събу бричовете си.

— Хубаво е понякога да правиш неща, които на някого могат да се сторят глупави, а на други — забавни. — Снежна сърна трепереше като лист, докато събличаше роклята си.

— Ще донеса халатите ни — каза Чарлз, изтича в спалнята и грабна халатите, които висяха на една кука зад вратата.

Когато се върна в дневната, Снежна сърна стоеше възможно най-близо до огъня, обвила ръце около тялото си.

Чарлз нежно загърна раменете й с халата. Тя се сгуши в него, обърна се и го погледна. Той обличаше халата си.

Завладяха я спомените отпреди няколко минути, когато тя и съпругът й се бяха слели в безумна страст. Не знаеше някой да е обичал някого толкова, колкото тя обичаше Чарлз. Той внесе толкова нови неща в живота й, най-важното от които бе искреното му внимание. Тя искаше — о, как се молеше — да може да го дари с нещо още по-хубаво — дете!

— Мисля да направя нещо специално за жена си — каза й той, докато й се усмихваше през рамо на път за кухнята. — Пила ли си някога горещ шоколад?

— Не, но в момента бих пила каквото и да е, стига да е горещо — отговори Снежна сърна, като не можеше да се отдръпне от топлината на огъня.

Взря се в пламъците, докато чакаше Чарлз да се върне в дневната. Стана й тъжно, като си спомни неотдавнашния разговор с Патриша.

Беше я ядосало това, че майката на Чарлз, а може би дори и баща му, непрекъснато гледат корема й и търсят знаци за бременност.

Изглежда, това беше важно за тях, защото, когато тази вечер Патриша отново повдигна този въпрос, изглежда, не осъзнаваше, че само за това говори през последните няколко дни.

Никой не искаше дете повече от Снежна сърна. Това би било най-хубавото нещо в брака им.

Едно дете щеше да направи връзката им завършена!

А детето беше благословия, подарък от жената за мъжа.

Чарлз искаше да се оженят според традициите на белите и така пропусна много неща. Ако се бяха оженили в селото на шайените, Чарлз щеше да получи много подаръци. Не само от семейството на Снежна сърна, но и от цялото село, защото Снежна сърна беше дъщеря на вожд и шайенска принцеса.

Тя си спомни как Чарлз беше възнаграден от племето й за това, че я спаси от удавяне в река Охайо. Бяха го затрупали с подаръци.

Той, в крайна сметка, се отказа от тях, защото, когато си тръгна, не взе нищо със себе си.

— Горещ шоколад за дамата! — каза Чарлз и прекъсна мислите й.

Тя се обърна и се ококори към подноса с двете чаши. От тъмнокафявата течност в тях се вдигаше пара. Снежна сърна се усмихна и взе едната чаша.

— Наистина изглежда стимулиращо — каза тя.

Засмя се на думата, която избра, за да опише горещия шоколад. От блясъка в очите на Чарлз разбра, че той също схвана двойствения й смисъл.

Никой от двамата нямаше нужда от повече „стимулиране“ след това, което преди малко направиха в снега.

Пренебрегвайки студа, снега и влагата, която се просмукваше в дрехите им, те страстно се любиха дори по-дълго, отколкото ако бяха в леглото. Някак си усещането, че вършат нещо забранено, направи удоволствието им много по-голямо.

— Надявах се, че ще ти хареса — каза Чарлз и остави подноса.

Снежна сърна седна на най-близкия до огъня стол.

— Наистина ухае примамливо — отговори тя, но й се струваше все още твърде горещ, за да го опита. — Сега разбирам защо се казва горещ шоколад. Горещ е и изглежда така, сякаш е направен от шоколад.

— Направен е от какао — каза Чарлз. — Не си видяла кутията с какао. Купих я, преди да се запозная с теб, и съм я сложил на една висока лавица. Разни други неща са я скрили от погледа.

Той отпи една глътка и се усмихна над чашата си, когато тя също отпи. Гледаше я как за първи път вкусва какао. Той свали чашата си и се засмя, когато тя бързо отпи още една глътка.

— Виждам, че ти харесва — каза Чарлз и продължи да пие.

— Чудя се защо Беки не е показала на семейството ми това толкова вкусно нещо. — Снежна сърна се взираше в какаото като хипнотизирана. — Наистина е чудесно.

— Вероятно майка ти е обръщала внимание на по-сериозни неща. Сигурен съм, че тя е сметнала за по-полезно да включи пълноценни храни в менюто ви. Какаото не е нещо, за което една майка би мислила, докато събира в градината храна за децата си.

— Да, понякога за семейството ми наставаха тежки времена — каза Снежна сърна. Тя отпи още една глътка от какаото, докато погледът й продължаваше да е прикован в Чарлз.

— Аз съм по-голям късметлия. — Той остави чашата си настрана. — Семейството ми се смята за богато според стандарта на хората в тази област. Татко е пощаджия и правителството му плаща за това. Заплатата му винаги е била повече от достатъчна, за да могат да си позволят родителите ми някои удобства. — Той се засмя. — Но това не ги е разглезило. Те все още прекарват голяма част от времето си, отглеждайки животни и растения, вместо изцяло да разчитат на храната, която могат да си купят от магазина. Гордея се с тях, че могат и продължават да бъдат независими.

Снежна сърна се беше замислила за тазвечершния разговор с Патриша, затова слушаше Чарлз с половин ухо.

Той видя, че умът й е някъде другаде. Беше обсебена от някаква мисъл. Виждаше колко празни са очите й. В дълбините им се таеше болка.

— Снежна сърна, когато тази вечер влязох в кухнята, аз прекъснах някакъв разговор между теб и майка ми — каза меко той. — Скъпа, забелязах, че си плакала. Знам, че майка ми е казала нещо, което те е разстроило. — Той нервно прочисти гърлото си и се наведе по-близо до Снежна сърна. — Помолих я да не ти говори за това — каза той, като си мислеше, че знае какво е казала Патриша на жена му. — Казах й да не те кара да сменяш името си. Това направи тя, нали, Снежна сърна? Казала ти е, че ще е най-добре за теб, ако смениш името си с някое по-подходящо.

Снежна сърна се вцепени. Усещаше как кръвта се отдръпва от лицето й само при мисълта, че някой е предлагал да промени името си от Снежна сърна на… на някакво друго. Вече се беше променила толкова много, за да бъде по-приемлива в очите на белите!

Носеше техните дрехи с твърди, жулещи врата й, яки. Носеше обувките им. Носеше ужасните им корсети!

Дори вече често прибираше косата си в стегнат кок, вместо да я сплита или да я носи спусната.

— Как въобще е могла да си помисли, че ще го направя? — най-после се обади тя. — Моето име — това съм аз. Никога не бих могла да се разделя с него!

Раменете на Чарлз хлътнаха. Той бавно поклати глава напред–назад.

— Господи, това ли те накара да се разплачеш? — Той стана от стола си и отиде до Снежна сърна. Взе ръцете й и я накара да се изправи пред него. Прегърна я силно. — Никой няма да ти вземе името.

— Благодаря ти, че не беше ти този, който пита — каза тя и се притисна към него.

— Имах намерение да те попитам. — Чарлз й каза това, защото не можеше да я лъже за каквото и да било. Усети как тялото й се стегна. Той сложи ръце на кръста й и я отдръпна от себе си, за да може да погледне в очите й. — Но не преди децата ни да тръгнат на училище. Тогава щях да те попитам дали ти харесва името Мейм. На мен много ми харесва.

— Ти също смяташ, че е необходимо да сменя името си? — попита Снежна сърна, като търсеше очите му. Погледът й беше изпълнен с болка и разочарование от мъжа, когото обичаше. За пръв път изпитваше такива чувства към него. — Дори си избрал името?

— Снежна сърна, както вече ти казах, въобще нямаше да споменавам за това, ако не мислех, че майка ми вече го е направила. — Чарлз беше готов да си прехапе езика, че се е заблудил за разговора между майка си и Снежна сърна. — И нямаше да го споменавам още много години. Ние дори нямаме дете. Щях да сметна, че е нужно майката на децата ми да носи името на бяла жена чак след като те тръгнат на училище. Децата ни могат да се притеснят, ако ги накарат да обяснят защо името на майка им е толкова необичайно.

— Искаш да кажеш, че е възможно те да се срамуват, че майка им е индианка? — Снежна сърна се отдръпна от Чарлз и сви ръцете си в юмруци. — Може би ти се срамуваш, че съпругата ти е индианка?

Чарлз протегна ръка към нея, но тя бързо отстъпи, като не му позволи да я докосне.

Беше смаян от внезапния й гняв и от това, колко погрешно разбра думите му. Обвинението, че се срамува от нея, защото е индианка, го накара да онемее.

Но той имаше много неща да й казва.

Безмълвно стоеше и слушаше, устата му се отвори от учудване колко дълбоко бе наранена тя от думите му и… от още нещо.

Тогава тя му каза, че майка му въобще не е споменавала за смяна на името й, а е говорила за това, че тя още не е забременяла. Чак сега Чарлз разбра, че е наранена не толкова от разговора, колкото от самия факт, че все още не е бременна.

— Аз правя всички нещастни — каза Снежна сърна и изведнъж се разплака. Скри лицето си в ръце. — Никой не харесва името ми. Никой не харесва това, че не съм бременна. Никой не иска да съм индианка!

Поразен от последните й думи, Чарлз се втурна към нея и я сграбчи в прегръдката си.

— Скъпа, скъпа — говореше той и милваше раменете й. — Грешиш за толкова много неща, особено като мислиш, че никой не иска да си индианка. Никой никога не е казвал нещо за това, че си шайенка! За тях ти си нещо специално, нещо мило. Цветът на кожата ти не означава нищо за тях! А що се отнася за смяната на името ти, това повече никога няма да бъде споменато. — Той плъзна ръцете си нагоре и хвана лицето й. Вгледа се с любов в очите й. — А що се отнася до децата, да, нетърпелив съм да стана баща, но не искам да те карам да се чувстваш неудобно за това, че не си бременна — промълви той. — Майка ми също те обича, Снежна сърна. Не е имала намерение да те притеснява, като ти е казала, че иска да става баба. Тя си мисли, че много бързо остарява. Спомни си, че съвсем наскоро беше сериозно болна. Страхува се, че може да няма достатъчно години, за да се радва на децата ни, ако изчакваме дълго.

— Ние не чакаме нарочно — каза Снежна сърна и едно ридание заседна в гърлото й. — Ние се опитваме. Тялото ми още не е готово да ражда деца.

— Никой повече няма да повдига този въпрос. Ще поговоря с майка. Ще я помоля повече да не ти споменава за деца.

— Не, моля те, не го нрави — въздъхна Снежна сърна. — Това може да обтегне отношенията ни с майка ти. А всъщност ние се чувстваме много добре заедно, когато не говорим за деца. Тя беше така добра да ме научи на толкова много неща… — Тя спря и очите й заблестяха. — О, Чарлз, щях да забравя! — възкликна тя и се отдръпна от него.

— Какво да забравиш? — попита Чарлз и повдигна вежди.

Беше доволен да я види отново да се усмихва. За нищо на света не би й причинил болка!

Въпреки че тя го помоли да не казва нищо на майка си, той разбираше, че трябва да го направи. Имаше много неща, за които майка му не биваше да говори.

А ако това ще я накара да се почувства засегната, така да бъде. Все пак ставаше въпрос за доброто на жена му. Той знаеше, че тя бе принудена да се приспособи към много неща, непознати за нея досега. Беше се изправила пред тях с усмивка и добро желание, което доказваше, че тя бе по-различна от всяка друга жена на света!

— Ще се върна след минутка — каза Снежна сърна и се втурна към спалнята. Спря се и се обърна към Чарлз. — Моля те, затвори очи! Приготвила съм ти изненада.

Чарлз изведнъж си спомни, че майка му попита Снежна сърна дали не му е показала „изненадата“. Доста неща се бяха случили оттогава и той беше забравил колко бе заинтригуван.

— Добре, ще затворя очи — каза той и се усмихна.

— Още сега, защото ще ми отнеме съвсем малко време да го донеса. — Тя се усмихна широко, когато той затвори очи и ги покри с ръце.

После се забърза към спалнята и отвори чекмеджето, в което беше скрила дрехата, която бе ушила за Чарлз на новата си шевна машина.

Тя сияеше, когато се върна в дневната и застана пред Чарлз. Разгърна дочената риза.

— Сега вече можеш да отвориш очи — каза тя. С нетърпение очакваше изражението на лицето му, когато отвори очи и види какво държи.

— Риза! — възкликна той и очите му заблестяха, когато протегна ръце към нея. Обърна я откъм задната страна, после отново отпред. Погледна към Снежна сърна. — Много ми харесва. Снежна сърна, ти можеш да правиш всичко. Всичко!

— Много щастлива бях, когато шиех тази риза за теб на новата си шевна машина. — Снежна сърна гордо изпъна рамене. — Толкова се радвам, че ти харесва!

— Ще я пазя като очите си — каза Чарлз и отново погледна към ризата.

Той се усмихна на себе си при мисълта, че тя не е изоставила предишните си умения — предницата на синята риза беше обшита с мъниста.

Той съблече халата си и облече ризата.

Разходи се из стаята.

Снежна сърна го гледа известно време, като се кикотеше, после отиде при него и се гушна в прегръдката му.

— Никога не съм мислила, че е възможно да съм толкова щастлива — промълви тя и изгони от ума си всякакви неприятни мисли за деца, имена и свекърви, на които понякога трудно можеш да угодиш.

Чарлз беше единственият, който имаше значение за нея, и изглежда, че тя същото го караше да се чувства щастлив!

Тя беше толкова щастлива в този момент, беше замаяна от щастие!