Каси Едуардс
Страсти и копнежи (22)

Глава двадесет и втора

Чарлз тичаше с грейнало лице надолу по прашния път към къщата си. Според доктор Роуз майка му беше по-добре от последния преглед насам. Беше й дал ново лекарство, което й беше помогнало.

Щеше да се оправи.

Чарлз се чувстваше така, сякаш огромен товар се е смъкнал от плещите му. Но нещо друго го караше да бърза да се върне при Снежна сърна. Докато доктор Роуз преглеждаше майка му, Чарлз заведе баща си в салона и дълго и сериозно разговаряха за Снежна сърна.

Думите на Чарлз излизаха от дълбините на сърцето му. Той обясни на баща си колко много обича Снежна сърна и че нищо не може да го разубеди да се ожени за нея.

Разказа му за хладното отношение, с което бащата на Снежна сърна — шайенският вожд — се беше отнесъл към него. Обясни му как това отношение го бе накарало да се почувства толкова празен, толкова безнадежден, да мисли, че в крайна сметка никога няма да се ожени за Снежна сърна. Разказа му всичко това, за да му покаже как се е почувствала тя, след като той се отнесе с нея така, сякаш въобще не заслужава уважение.

Не му беше много трудно да накара Джейкъб да премисли отношението си към Снежна сърна и да я приеме като част от техния живот. Чарлз изслуша онемял разказа на баща си за клането, станало преди много години, когато прабабата и прадядото на баща му са били зверски убити от индианци. Така Джейкъб му обясни защо не бе могъл веднага да приеме Снежна сърна.

Чарлз беше много щастлив, когато баща му го дари с една мечешка прегръдка и се извини за държането си.

След като доктор Роуз си отиде, Чарлз и баща му отидоха при леглото на Патриша.

Чарлз отново започна да разказва историята си, този път на майка си. Но тя го прекъсна почти веднага и му каза, че никога няма да направи нищо, което да накара младата жена да се чувства като натрапница. Тя щеше да приеме Снежна сърна с отворено сърце.

Настроението им се повиши още повече, когато майка му внезапно забеляза колко добре вижда синът й без очилата си, а той им обясни, че повече няма нужда от тях.

Разказа им как го бяха ударили по главата. Понеже беше сигурен, че ударът е причината зрението му да се възвърне, Чарлз се пошегува, че трябва да благодари на Дъждовно перо.

Чарлз не можеше вече да чака да разкаже всичко това на Снежна сърна. Той тичаше по тясната калдъръмена пътека към къщата си и се смееше на глас.

— Тя ще бъде най-прекрасната булка, която някога е влизала в нашата малка баптистка църква — извика той, гледайки към небето.

Стори му се, че небето е прекалено синьо. Никога не му беше изглеждало толкова красиво! Сякаш дори слънцето му се усмихваше!

А вятърът! Той галеше лицето му с нежна целувка и го накара да си спомни последния път, когато ръката на Снежна сърна галеше бузата му.

Отвори очи и спря, когато видя една пъстроцветна кралска пеперуда да пърха около лицето му. Кадифените й криле бяха обагрени в оранжево, черно и златисто.

Засмя се на себе си, когато пеперудата отлетя.

— Снежна сърна би казала, че това е някаква поличба — прошепна той. — Разбира се, добра поличба, защото всичко между нас двамата ще е идеално! Идеално!

Широко усмихнат, Чарлз отвори вратата на къщата си и се втурна вътре. Спря се и усмивката му бавно се стопи, когато осъзна колко е тихо.

Бавно огледа дневната. Снежна сърна не беше там. Отиде в кухнята. Слънцето огряваше всичко, но и тази стая беше празна.

После по устните му затрептя усмивка, когато погледна към полуотворената врата на спалнята в другия край на къщата.

— Тя си почива — прошепна той.

Забърза с големи крачки нататък.

Не се и съмняваше, че тя ще има нещо против да я събуди, след като й носеше новини, които ще направят живота им по-лесен.

Никога нямаше да забрави болката в очите й, причинена от грубостта на баща му. Ако Чарлз знаеше за това клане, щеше да подготви Снежна сърна, да я предупреди, че баща му може и да не я приеме веднага.

Чарлз спря пред вратата на спалнята, сложи ръка на бравата и бавно я натисна.

Когато вратата се отвори достатъчно, за да може да види цялото легло, отворения прозорец и снежнобелите пердета, полюшвани от вятъра, сърцето му сякаш спря. Леглото беше празно.

Беше сигурен, че дори не е лягала в него. Покривката му не беше докосвана. Всичко беше така, както го бе оставил в деня на заминаването си за Кентъки.

— Господи! — прошепна той пребледнял.

Бързо се обърна и отново с безмълвно отчаяние огледа дневната.

Не. Липсваше всякакъв знак, че Снежна сърна е била там.

Погледът му се спря на пътните чанти, които беше оставил вдясно от входната врата. И те не бяха докосвани.

Отчаянието го сграбчи. Възможно ли е да е избягала?

Видя отворената врата и изтича навън. Задъхан, той се спря и се огледа тревожно във всички посоки.

„Накъде може да е тръгнала? — чудеше се той. За бога, защо беше избягала?“ Нима не вярваше, че той ще направи всичко възможно, за да се оправят нещата?

Погледна към земята, като се надяваше да види следите й или поне стъпкана трева, която да му покаже накъде е тръгнала.

Но нищо. Тя беше по-лека от птичка.

Бавно се огледа, като се опитваше да разсъждава така, както тя би разсъждавала.

Погледна към ковачницата си. Не. Не би отишла там.

Погледна към обора, в който бяха конете.

— Конете! — възкликна той и преглътна. Изтича бързо нататък и скоро откри, че конете са си там. Накъдето и да беше тръгнала Снежна сърна, беше избрала да избяга пеша.

Излезе от обора и отново спря да се огледа.

Погледна към градината си, а после и по-нататък — към тъмните сенки на гората.

Сърцето му прескочи един удар.

Снежна сърна беше като едно цяло с природата. Ако беше почувствала отчаяна нужда да избяга от този нов живот, сигурно е потърсила самота в гората под дърветата.

Може би е намерила нещо повече там — сенки, в които да се скрие, след като беше избягала от живота, с който е решила да няма нищо общо.

Чарлз се втурна бързо. Тичаше между редовете от царевица, чиито стръкове бяха вече колкото човешки бой.

Изтича покрай зеления фасул, който се увиваше около пръчките. Шушулките висяха наедрели и готови за бране.

Изтича покрай големите оранжеви цветя, които щяха да се превърнат в тикви.

Прибяга покрай редовете узрели домати. Някои от стръковете се бяха привели от тежестта, а други лежаха направо на земята.

Най-накрая стигна до хладните сенки на гората. Проправяше си път през дърветата. Увивни растения с огромни красиви цветове, наподобяващи оранжеви орхидеи, се полюшваха от лекия ветрец.

Стигна до гъст храсталак. Процеди през зъби едно проклятие, когато в крачолите на бричовете му започнаха да се забиват бодли.

После изведнъж спря и затаи дъх, когато чу един нежен глас, идващ отнякъде наблизо.

— Снежна сърна! — прошепна той. Заля го вълна на облекчение. Беше намерил Снежна сърна!

Той се насочи към напяващия глас. Сега вече разбра какво прави тя и защо. Усмихна се и благодари на своя Бог, че не го е напуснала.

Просто беше потърсила усамотение в гората.

Тя се молеше на махео, на своя бог, на бога на шайените.

Не искаше да прекъсва молитвата й, защото знаеше колко много се нуждае тя да остане насаме със своя махео. Изкачи се по хълма.

Когато стигна до билото, се спря. Снежна сърна беше коленичила с очи, насочени към небето. Той дълбоко се трогна от гледката и от това, което индианката казваше.

Остана там и се заслуша, защото не искаше да я безпокои в този момент.

— Махео, моля те, чуй молбата ми — проплака Снежна сърна. — Дай ми сила да живея така, както иска сърцето ми, с мъжа, който винаги ще обичам. Дай ми сила да разбера тези, които не ме приемат заради цвета на кожата ми. Накарай ги по-добре да разберат мен, индианката. Накарай ги да преодолеят предразсъдъците си. — Тя сведе очи и ги затвори. Сложи ръце на сърцето си. — О, Махео — гласът й се пречупи. — Накарай Чарлз да разбере слабостта ми, когато не мога да приема всичко това толкова лесно, колкото на него му се иска. Неговият живот толкова се различава от моя. Моля те, дай му търпение. Нашият съвместен живот е възможен само ако той е търпелив, а аз — смела.

Чарлз видя как тя бавно се изправи.

А когато се обърна, за да си тръгне, сърцето му прескочи един удар, защото тя се спря и се загледа в него.

Вече беше сигурен, че не биваше да стои там и да я слуша.

Той отвори уста, за да се извини, но още преди да е произнесъл и дума, Снежна сърна дойде и силно го прегърна.

— Мой, Чарлз — промълви тя. — Изплаши ли се, когато откри, че ме няма? Съжалявам, ако е станало така.

Чарлз я притисна още по-силно.

— Голям глупак съм, щом можах да си помисля, че си ме напуснала — каза той и усети как тя се напрегна, когато чу признанието му.

Снежна сърна бързо погледна нагоре към него и се освободи от ръцете му.

— Никога няма да те напусна. — Тя погали бузите му. — Но понякога ще имам нужда да се помоля насаме. Можеш ли да ме разбереш? На теб необходимо ли ти е да оставаш насаме с молитвите си?

— Аз се моля непрекъснато, във всеки час на деня и нощта — каза й топло той. — Нямам нужда да бъда сам, защото се моля наум. Ако изпадна в положение, в което имам нужда от молитва, аз се моля. Моят бог чува дори тези молитви, които не са изречени на глас.

— Моят махео също ме чува, когато му се моля наум, но понякога имам нужда да изкажа молитвите си гласно — каза Снежна сърна и му се усмихна.

— Ако някога поискаш да се помолиш тук, на моя хълм, можеш да го направиш.

— На твоя хълм? — Чарлз се засмя. — Сега това е твоят хълм, така ли?

— Това е мястото за молитвите ми — отговори Снежна сърна, а очите й блестяха.

— Да, мястото за молитвите ти. — Чарлз отново я привлече в прегръдката си. Наслаждава се на близостта й известно време, после се отдръпна от нея, като я държеше за талията. — Нося ти добри новини.

— Какви? — Снежна сърна повдигна вежди.

— Майка ми ще оздравее, а те двамата с баща ми искат да се върнеш в дома им, за да ти кажат, че си добре дошла.

— Наистина ли? — ококори се Снежна сърна. — Толкова се радвам, че майка ти ще оздравее. Но, Чарлз, какво си им казал, че така са променили отношението си към мен?

— Майка ми нямаше нужда от много убеждаване. — Той взе ръката й и я поведе надолу по хълма. — Тя е преценила качествата ти още в момента, в който те е видяла. Но баща ми е по-костелив орех.

— Костелив… орех…? — прекъсна го Снежна сърна и го погледна въпросително.

— Това е просто един начин да се опише човек, който е инат — засмя се Чарлз. — И така, скъпа, за баща ми. Сега вече знам защо ти така го подразни. Виждаш ли, преди много време, когато ние с теб още не сме били родени, неговите прабаба и прадядо са били заклани от индианци. На баща ми му разказали за клането, когато бил още дете. Затова винаги някъде дълбоко в себе си е таил неприязън към всички индианци.

Снежна сърна спря и застана пред Чарлз.

— Той винаги ще ме мрази — прошепна тя. — Дълбоко в сърцето си той ще ме мрази.

— Аз говорих с татко — каза й топло Чарлз. — Убедих го да забрави лошите чувства. Обясних му, че си прекрасен човек, че нямаш нищо общо с тези, които са убили роднините му.

— И той поиска да ме види? — попита Снежна сърна с широко отворени очи. — Готов е да се научи да ме приема въпреки цвета на кожата ми?

— Да. Баща ми ще те приеме и те моли да отидеш в къщата му. Мисля, че има да ти казва нещо.

Сърцето на Снежна сърна биеше тревожно, докато Чарлз я водеше през гората. После минаха през градината и излязоха на прашния път. Тя погледна към небето и безмълвно благодари на махео, който беше чул и удовлетворил желанията й.

Усмихна се. Имаше моменти, когато се чудеше дали като напусна племето на шайените, махео ще я изостави. Сега вече знаеше, че той непрекъснато е с нея. Той оставаше върховният бог на шайените, независимо къде или с кого живеят.

— Усмивката ти е толкова прекрасна — каза Чарлз, след като я погледна. — Надявам се, че аз я предизвиках.

— Ти и махео — отговори Снежна сърна и отново се усмихна.

Чарлз беше толкова щастлив! Пое си дълбоко въздух, дръпна Снежна сърна от пътя и двамата забързаха към къщата на родителите му.

Баща му стоеше точно до вратата. Беше чакал завръщането на Чарлз и Снежна сърна.

Сърцето на Снежна сърна щеше да излезе от гърдите й, когато тя застана до Чарлз и погледна към Джейкъб Клайн. Въздъхна от облекчение, когато той отвори ръце и топло я прегърна.

— Съжалявам, че бях толкова груб с теб — каза Джейкъб тихо. Отдръпна я от себе си, но ръцете му останаха на раменете й. — Мило момиче, ти си добре дошла в моя дом. Приветствам те като жената, която скоро ще се омъжи за моя син.

Очите на Снежна сърна се изпълниха със сълзи.

— Благодаря — промълви тя и се обърна към Чарлз.

— Майка те чака — каза той. Гласът му беше глух от вълнение.

Снежна сърна триеше с ръце радостните сълзи от бузите си, когато влезе заедно с Чарлз в спалнята на майка му.

Тя сбърчи нос от странния мирис на лекарства, с който беше изпълнена стаята. Спомни си как предложи билките и как помощта й бе отказана, сякаш тя беше някаква вещица, която иска да причини зло на тази жена.

Спря да мисли за това, защото искаше да забрави болката, която й бяха причинили. Сега вече всичко беше дошло на мястото си.

Снежна сърна застана до леглото и се усмихна на майката на Чарлз. Червенината бе напуснала лицето й. Очите й вече не бяха замъглени от болка. Бяха пълни с любов и се усмихваха, когато тя погледна първо към Чарлз, а после и към Снежна сърна.

— Скъпа моя — промълви Патриша и подаде на Снежна сърна слабата си бяла ръка. — Ела при мен! Дай да те прегърна!

Снежна сърна се радваше на начина, по който я приемат, защото знаеше, че всичко би могло да бъде съвсем различно. Тя коленичи до леглото. Долови странния мирис на лекарства, но се престори, че не е усетила нищо, и радостно позволи на жената да я прегърне.

— Снежна сърна, Чарлз ми разказа толкова неща за теб. — Патриша потупа Снежна сърна по гърба. — Синът ми те обича много. Аз също ще те обикна.

— О, благодаря, много ти благодаря — измърмори Снежна сърна. После пъхна ръцете си под слабото й тяло и отвърна на прегръдката й.

Патриша й се усмихна, когато тя се освободи и застана до Чарлз.

Вниманието на сина й бе привлечено от шума навън. Той погледна към прозореца точно когато вятърът поклати завесата и видя да пристига една двуколка. Тя се усмихна.

— Изглежда, че вечерята пристига — каза той.

Две жени слязоха от двуколката и взеха няколко захлупени подноса.

— Кой идва, синко? — попита Патриша. От мястото си тя не виждаше нищо, а беше твърде слаба, за да се надигне от леглото.

— Алис и Хана — отговори й Чарлз.

Жените вече се качваха по стълбите.

— Те са много добри жени. — Патриша се усмихна. — Много добри християнки.

— Да, радвам се, че дойдоха. — Чарлз прегърна Снежна сърна през кръста. — Искам да се запознаеш с тези жени. Те са най-добрите приятелки на майка ми.

Джейкъб излезе, за да ги посрещне.

Усмивката на Снежна сърна избледня при мисълта, че трябва да се срещне и с други бели хора толкова скоро след излекуването на болката, причинена й от бащата на Чарлз. Не можеше да не се чувства обезпокоена от подобно запознанство. Много бели гледаха на индианците като на „диваци“.

Щеше да умре, ако тези жени, които Чарлз толкова обича, не я приемат добре.

— Трябва ли сега да се запозная с тях? — прошепна Снежна сърна в ухото на Чарлз.

— Не искаш ли? — Очите му търсеха нейните.

Снежна сърна не можа да отговори. Двете жени влязоха в стаята. Пъстроцветни шапки бяха кацнали на главите им, а дългите им рокли, украсени с памучна дантела, стигаха до земята.

Те малко се смутиха, когато погледнаха към леглото.

— Патриша? — възкликнаха почти едновременно.

— Джейкъб каза, че си по-добре. Може ли да поостанем при теб?

Но преди Патриша да отговори, те хвърлиха по един бърз поглед на Чарлз, после бавно огледаха Снежна сърна.

Чарлз забеляза реакцията им, защото те и двете въздъхнаха.

Той прегърна собственически Снежна сърна.

— Алис, Хана. — В гласа му звучеше гордост. — Запознайте се със Снежна сърна, моята годеница. Надявам се, че ще украсите добре църквата за нашата сватба. Искам да се оженя колкото е възможно по-бързо.

— Чарлз, тя е… — започна Хана, но се спря по средата на изречението. Усмихна се с обичайната си сладка усмивка и протегна ръка към Снежна сърна. — Радвам се да се запознаем, Снежна сърна! Така ли каза Чарлз, че се казваш?

— Хух — каза Снежна сърна. Опънатите й нерви я накараха да отговори първо на шайенския си език. После бързо премина на езика, който тези жени бяха свикнали да чуват. — Да, казвам се Снежна сърна — промълви тя. — Приятно ми е да се запознаем.

Чарлз затаи дъх, докато Алис и Хана разговаряха със Снежна сърна. Въздъхна облекчено, когато видя, че след като ледът веднъж бе разчупен, те, изглежда, наистина я приеха.

Снежна сърна ги заведе до леглото. Чарлз стоеше отстрани и гледаше.

— Сближих се с твоите приятелки — каза Снежна сърна и сияеща се усмихна на Патриша.

— Толкова се радвам — отговори й Патриша и протегна ръка към нея.

Снежна сърна я стисна и изпрати една бърза усмивка през рамо към Чарлз.

Той почти се разтопи. В този момент щастието му беше пълно.