Каси Едуардс
Страсти и копнежи (27)

Глава двадесет и седма

Снежна сърна остана така за момент и огледа къщата. Чудеше се как може да я обнови, след като тя въобще не приличаше на жилището й в индианското село. Шайенките обновяваха къщите си през пролетта, като им слагаха нови кожи, за да изглеждат по-свежи и уютни.

Те изхвърляха всички вещи от жилището си и ги заменяха с нови легла, рогозки и кухненски прибори.

— Но това не е типи и няма кожи, които да сменям — каза Снежна сърна замислено. — Така че трябва да направя нещо друго, за да обновя къщата си.

Тя огледа всяка мебел поотделно, после погледна към отворената врата.

Да, помисли тя. Ще изнесе всички мебели. После ще отиде заедно с Чарлз във Виена и ще си купят нови.

Дори ще си вземе нови кухненски принадлежности.

Ще направи нови завеси и килими за жилището им!

Снежна сърна се усмихна. Беше нетърпелива да зарадва съпруга си и искаше да изнесе всичко от къщата и да я почисти, преди той да се е върнал за обяд. Затова веднага започна да изнася покъщнината и да я слага на полянката пред къщата.

Започна от дневната. Пъшкайки, тя извлече навън тежките тапицирани столове и дивана.

В спалнята срещна най-голямо затруднение. Нямаше представа как белите правят леглата си, затова не успя да го разглоби. А така то не можеше да мине нито през вратата на спалнята, нито през входната врата.

С пухения дюшек се справи лесно. Изнесе го и го сложи на слънце върху кухненските столове.

После се върна в спалнята и успя някак си да разглоби леглото на няколко парчета, които да не са толкова тежки за носене.

След като дори всички тенджери, тигани и чинии бяха изнесени и къщата остана съвсем празна, тя застана пред вратата и се усмихна.

После една мисъл й мина през ума. Вече беше време да приготви обяда за съпруга си, а тя беше изнесла всичко необходимо за това навън!

Втурна се към купчината с покъщнина и започна да търси съдове, в които да сготви обяда.

Мускулите я боляха от влаченето на толкова много тежки мебели. Снежна сърна отиде в кухнята и започна да готви супа. Имаше хляб от вчера. Тя го наряза и го нареди в един поднос заедно с няколко парчета сирене.

След като къщата се изпълни с приятния аромат на кафе и картофена супа, Снежна сърна разстла една покривка на голия под до камината. Тук щяха да обядват. Въпреки че вече беше пролет, въздухът все още беше студен.

Сложи едно дърво в жаравата, раздуха я с краищата на престилката си и огънят отново се разгоря.

Стреснато се обърна, когато Чарлз влезе в къщата, като викаше името й по начин, по който никой досега не се бе обръщал към нея.

— Снежна сърна! — Чарлз оглеждаше празната къща. Взря се невярващо в покривката на пода. Върху нея имаше две изпускащи пара купи със супа, кафе, хляб и сирене.

Снежна сърна се обърна към него. Тя видя ужасения му поглед и след като вече бе доловила гнева в гласа му, просто остана на мястото си, стиснала ръце зад гърба си.

— Господи, Снежна сърна! Какво, за бога, си направила? — възкликна Чарлз, влизайки в дневната. Спря се, сложи ръце на хълбоците си и отново бавно се огледа.

— Приготвих ти обяда, Чарлз — каза Снежна сърна. Тя не разбираше, че това, което е направила, за да обнови жилището им, всъщност ядосва Чарлз, вместо да го зарадва.

Тя отново се опита да отвлече вниманието му от това, което го притесняваше и ядосваше.

— Ела и седни при мен, Чарлз — промълви тя. — Супата ще изстине.

— По дяволите супата! — извика Чарлз и отиде при нея. Сграбчи я за раменете. — Снежна сърна, досега съм се примирявал с всичко, което правиш, без да кажа и дума, защото знаех, че сигурно имаш някаква причина. Но днес? — Той отдръпна едната си ръка и посочи празната къща. — Какво, за бога, ще кажеш, за да обясниш това, което си направила днес?

— Чарлз, не се сърди на Снежна сърна! — Гласът й трепереше от вълнение. — Направих това, което правят всички шайенски жени през пролетта.

— И какво е то? — попита Чарлз и махна и другата си ръка от нея. Обърна се и отново бавно огледа стаята. — Това, което виждам, е само една празна къща. — Пак се обърна към нея. — Защо, Снежна сърна? Защо го направи? И кой шайенски обичай ще обвиниш за това?

— Да обвиня? — Очите на Снежна сърна се разшириха.

Тя се обърна и избяга от къщата. Не спря, докато Чарлз не я настигна и не я сграбчи за ръката. Обърна я към себе си и я прегърна.

— Съжалявам… — Гласът му заглъхна. — Не биваше да бъда толкова… груб. Знам, че можеш да ми обясниш всичко.

— Много бързо се ядоса на Снежна сърна днес — каза тя, подсмърчайки, и бавно вдигна поглед към него. — Това не ти е присъщо, Чарлз. Защо толкова се ядоса днес?

— Беше толкова изненадващо да видя цялата покъщнина навън — отговори той. Потърси лицето и очите й и откри в тях силна болка. — Казах, че съжалявам, Снежна сърна. Ще ми простиш ли?

— Няма какво да ти прощавам — каза тя, като триеше сълзите си с опакото на ръката. — Това просто е още една разлика в културите ни, с която ти се срещна. Трябваше да ти обясня всичко, преди да го направя.

— Обясни ми сега — каза Чарлз, сложи ръка на кръста й и я поведе обратно към къщата. Усмихна й се. — Всъщност е по-добре да ми разкажеш, докато обядваме. Работата на чист въздух кара човек да огладнява. — Отново огледа мебелите, струпани в двора, и й се усмихна. — Сигурен съм, че и ти си огладняла. За бога, Снежна сърна, как успя да изнесеш всичко това от къщата? Да не би да имаш мускули, за които не знам?

— Може би. — Тя се изкикоти. Беше се успокоила, когато Чарлз започна да се шегува. Винаги я болеше, когато го нараняваше. Неговата болка беше и нейна!

Те влязоха в къщата ръка за ръка.

Седнаха на пода и започнаха да се хранят. Снежна сърна се опита да обясни на съпруга си този обичай.

— И така, ти си обновила жилището ни — каза Чарлз и се засмя. Отпи от кафето и пак остави чашата на пода. — Ще внеса всичко обратно в къщата. Не искам повече да вдигаш каквото и да било. Това не е женска работа.

— Но обновяването не е приключило — обади се Снежна сърна. — Чарлз, обичаят е да се заменят старите вещи с нови. Трябва да отидем във Виена и да си купим нови мебели и кухненски принадлежности. Чак тогава ще почувствам, че съм направила каквото трябва.

Чарлз пребледня.

— Снежна сърна, сигурно се шегуваш — каза той. — Няма да сменям всичко. Мебелите са почти нови.

— Но, Чарлз… — започна Снежна сърна, но спря, когато той нежно сложи ръка на устните й, заглушавайки думите й.

— Снежна сърна, време е да разбереш, че не можеш да правиш всичко, което ти се иска, само защото такъв е шайенският обичай — каза й той топло. — Беше така добра да се приспособиш към живота в обществото на белите. Продължавай да го правиш. — После се сети нещо и се усмихна. — Снежна сърна, може би твоето обновяване не се различава много от обновяването, което правят белите жени. Всяка пролет майка ми прави основно почистване на къщата. Пере всички пердета. Тя в известен смисъл обновява жилището си, но не по такъв краен начин, по който ти смяташ, че трябва да се прави.

— Аз нямам кожи, които да почиствам, но мога да измия пода и прозорците! — Очите на Снежна сърна заблестяха. — Да, разбирам, че и това е достатъчно за обновяване, както ако го направя по начина, по който съм свикнала в моето село.

— Но този път няма да си сама. — Чарлз й се усмихна. — Грешиш, ако си мислиш, че ще ти позволя да търкаш пода и да изчистиш цялата къща, сякаш си прислужница. Ще ти помогна.

— Наистина ли? — учуди се тя. Не можеше да повярва, че един мъж ще се заеме с женска работа.

— Можеш да си сигурна — отговори той и се ухили. — Хайде първо да довършим обяда си, а после ще обновим жилището си.

Успокоена, Снежна сърна тръгна с него и те отново седнаха пред камината. Тя изяде още малко хляб със сирене, а той си сипа още гореща супа.

— Ако ти ще ми помагаш за домакинската работа, защо и аз да не ти помогна в градината? — внезапно изтърси тя. — Аз наистина обичам да обработвам земята, особено през пролетта.

Чарлз разбра, че тя прави опит да стигнат до някакъв компромис.

А това вече не му се струваше толкова лоша идея.

Докато тя беше с него, нямаше да има много време да измисля други неща, които той не би разбрал.

— Звучи добре — каза той и топло й се усмихна.

Тя също му се усмихна над ръба на чашата си с кафе.