Харолд Робинс
Самотната лейди (53)

9

Шосето за Сомил Ривър бе пусто. Без да се съобразява с ограничението на скоростта, Лиша караше голямата кола с над седемдесет мили в час. Джерили погледна часовника на таблото. Показваше почти девет и половина.

— Сигурна ли си, че няма да притесниш майка си, като ме заведеш на вечеря по това време?

— Майка ми е свикнала. Ние сме нощни птици, цялото семейство. — Лиша намали скоростта. — Освен това почти стигнахме. Влизаме в следващата пресечка.

— Обичаш ли да караш кола? — попита я Джерили.

Лиша кимна.

— Особено тази. — Тя се разсмя. — Беше на един гаден сводник. Когато я купи, той се смяташе за Господ и пращаше всички по дяволите. Но после се пристрасти към хероина и изгуби окончателно контрол над себе си. Неговите момичета го прецакаха и той трябваше да продаде колата, за да си купува наркотик. Всъщност купих колата на безценица, защото той още не я беше изплатил. Но беше толкова гаден, че нямах никакви скрупули да го преметна. Беше гадняр номер едно в света.

Те се отклониха от шосето по тесен път, очертан от двете страни от дървета, и се заизкачваха към върха на едно възвишение, където се виждаха няколко къщи, струпани една до друга.

— Пристигнахме — съобщи Лиша и зави в първата алея вляво.

Щом спряха, входната врата на къщата се отвори и по стълбите изтича момченце, което бързо прекоси ливадата отпред:

— Мамо! Мамо!

Лиша се наведе и то се намери в прегръдката й. Тя го вдигна и момчето я прегърна през врата.

— Идваш тъкмо навреме. Точно сега дават реклами по телевизията — рече то.

Лиша се засмя и го целуна.

— Бас държа, че ако продължаваш да гледаш толкова телевизия, очите ти ще станат квадратни. Джерили, това е синът ми Бони. — Тя остави момчето на земята. — Бони, запознай се с Джерили.

Момчето се приближи и протегна ръка.

— Здравейте. Обичате ли да гледате телевизия?

Джерили се засмя.

— Да.

— Добре — отговори Бони. — Значи можем да гледаме заедно. Започва хубав филм.

— Ти, млади човече, вече ще си лягаш — дочу се женски глас откъм къщата. — Утре си на училище.

Бони се обърна към Лиша.

— Мамо?

Лиша го хвана за ръка и го поведе към къщата.

— Нали чу какво каза баба ти?

— Но ти точно сега дойде. Дори няма да те видя.

Лиша се засмя.

— Ти все едно нямаше да ми обърнеш внимание, щеше да гледаш телевизия.

Майката на Лиша бе висока жена и ако косата й не бе прошарена, можеше да мине за нейна сестра. Усмивката й бе топла, а когато пое ръката й, Джерили усети колко е енергична.

— Радвам се да се запознаем — поздрави тя Джерили.

Къщата бе уютно обзаведена. Бони отново се залепи за цветния телевизор.

— Само още десет минути — помоли той.

— Добре — съгласи се майката на Лиша. — После се качваш направо горе.

Отидоха в кухнята. Масата бе разположена на вътрешната веранда. В ъгъла проблясваше скара с дървени въглища.

— Имам пържоли и салата — каза майката на Лиша. — Не очаквах гости.

— За мен е чудесно — обади се Джерили.

— Правя страхотно пържено пиле, ребърца на скара и зеленчуци, обаче Лиша изобщо не се докосва до традиционна негърска храна. Казва, че е твърде мазна, а тя винаги е на диета.

— Майко — сгълча я шеговито Лиша.

— Добре де. Я по-добре накарай сина си да легне. А аз ще сложа пържолите. Как ги обичате? — попита майката на Лиша Джерили.

— Недопечени.

— Като Лиша. — Възрастната жена сбърчи нос. — Аз обичам моите да са препечени. Не понасям да ям сурово месо.

Джерили се усмихна.

— Мога ли да ви помогна?

— Не. Свикнала съм да се справям сама. Но може би искате нещо студено за пиене. Имам всякакви плодови сокове. В тази къща не пием нито алкохол, нито газирани напитки.

— Каквото и да ми предложите, ще е добре, госпожо Уолас.

— Лиша обича портокалов сок, а аз предпочитам хавайски коктейл.

— И аз ще пийна от него.

Госпожа Уолас се усмихна.

— Ще му сложа кубчета лед. Така няма да е много сладък.

Когато Лиша се върна, месото вече цвърчеше.

— Тези пържоли миришат апетитно — отбеляза тя.

— Месарят ми ги приготви специално. Дори не ми взе допълнително пари.

— Майка ми върти всички в този магазин на малкия си пръст — обясни Лиша на Джерили.

Лиша отиде до скарата.

— Според мен пържолите вече са готови.

Госпожа Уолас стана от стола си.

— Я се върни и си седни на мястото — изкомандва я тя. — В тази къща готвя аз.

— Да, майко — смирено отвърна Лиша, погледна към Джерили и се усмихна.

Джерили отвърна безмълвно на усмивката й.

Когато свършиха, беше станало единайсет часа. Докато вечеряха, Лиша и майка й не спряха да бъбрят. Явно за една вечер трябваше да обсъдят всички проблеми и да си кажат онова, което биха искали да си кажат от една седмица насам. Лиша слушаше търпеливо — за училището на Бони, за пазаруването, за водопроводчика. Всяка тривиална случка от всекидневието се разказваше подробно. А по начина, по който майка й разказваше, личеше, че се гордее със свършеното. Очевидно одобрението на Лиша бе много важно за нея. И възрастната жена засияваше, когато го получеше.

Джерили чу зад себе си гласа на Лиша.

— Не е като в града.

Майка й се сепна.

— Ама няма ли да останете? Оправила съм стаята ти за двете ви.

— Може би Джерили има работа утре сутринта, майко — рече Лиша.

— Така ли е? — попита направо жената.

— Не искам да ви затруднявам — вежливо отговори Джерили.

— Няма проблеми — бързо я пресече госпожа Уолас. — В стаята на Лиша има две легла.

Лиша се усмихна.

— Майка ми обича да се налага.

Джерили кимна, изправи се и взе чинията си.

— Нека ви помогна да измиете чиниите — предложи тя.

— Не е необходимо нищо да правиш, момиче — каза госпожа Уолас. — В тази къща имаме автоматична машина за миене на чинии.

На горния етаж имаше три спални. Лиша държеше най-голямата. Тя бе в ъгъла, отделена от останалите стаи с баня. Когато се изкачиха по стълбите, Лиша спря на площадката и целуна майка си.

— Лека нощ, мамо.

— Лека нощ, госпожо Уолас. Благодаря ви — присъедини се Джерили.

Възрастната жена кимна и тръгна по коридора към стаята си. Джерили последва Лиша. Между леглата светеше малка лампа.

— Извадих за теб нова четка за зъби. В гардероба има и нощници. Ще ти дам една.

— Благодаря. — Джерили отиде до отворения прозорец и вдиша дълбоко нощния въздух. Миришеше на свежо и на зелено.

— Не е като в града — каза зад гърба й Лиша.

— Почти бях забравила как мирише чистия въздух.

Лиша извади прилежно сгъната нощница. Разгъна я, за да я покаже на Джерили.

— Тази става ли?

— Става.

— Можеш първа да използваш банята. — Лиша й подаде нощницата.

Джерили я взе и влезе в банята, като затвори вратата след себе си. Бързо се разсъблече, сгъна и подреди нещата си на лавицата над закачалката. Извади четката от опаковката и изми зъбите, после лицето си. До този момент се чувстваше добре, но сега изведнъж стана нервна. Затършува из чантата си. Ако добре си спомняше, в нея трябваше да има едно десетмилиграмово успокоително хапче в кутийката с лекарствата. Намери го и бързо го изпи. Почувства се по-уверена. От него винаги заспиваше.

Когато излезе от банята, Лиша се засмя.

— Тази нощница ти е малко голяма.

Джерили се огледа. Нощницата се влачеше по пода.

— Да, така е.

Лиша посочи леглото до вратата.

— Ето това е твоето.

Джерили кимна. Отиде до леглото и седна на него. Веднага си взе цигара и я запали.

Като че ли Лиша усети колко е нервна.

— Добре ли си?

— Ще се оправя. Просто денят бе лош, това е всичко.

— Не трябва да се притесняваш — рече Лиша с приглушен глас. — Не те доведох тук, за да те свалям. Нямах представа, че ще останем.

— Няма нищо. Добре направи. Това е единственото хубаво нещо, което ми се случи през деня.

— Е, добре тогава. — Лиша отиде до гардероба. Бързо свали блузата си и прекрачи през полата си. Посегна да разкопчее сутиена си. Джерили загаси цигарата си. Когато вдигна глава, Лиша бе облякла бежов пеньоар, който беше почти същия цвят като кожата й. Джерили се пъхна под завивката.

Лиша седна на леглото до нея.

— Какво мислиш за малкото ми семейство? — попита тя.

— В него има много любов.

Лиша се усмихна.

— Затова ги държа тук. Никога не можеш да изпиташ това чувство в града.

— Добре правиш.

— Бони израства много бързо. Има нужда от баща.

Джерили не каза нищо.

— Мислиш ли, че ще отблъсне Фред? — попита Лиша.

— Фред обича децата — отвърна Джерили.

— А мен? Казвал ли ти е някога нещо за мен?

— Само че те харесва и уважава.

— Но той знае всичко за мен. Видя ме със Сам. — Лиша направи пауза. — Не че не харесвам мъжете. Просто ги избягвам. С тях отношенията са истинска битка. Те не правят любов, а война.

— Фред не е такъв. Той е много нежен мъж.

Лиша се изправи.

— Не знам — рече тя колебливо. — Трябва по-добре да обмисля нещата. Не искам да допусна някаква грешка.

— Няма — насърчи я Джерили. — Ще постъпиш правилно.

— Наистина ли мислиш така?

— Да.

Неочаквано Лиша се усмихна.

— Хайде, стига сме разисквали проблемите ми. Ти се нуждаеш от сън. — Тя угаси лампата. — Лека нощ.

— Лека нощ. — Джерили я проследи с поглед как отива в банята и затваря вратата след себе си. После се загледа в тъмнината. След малко чу звука от течаща вода и затвори очи. Но когато Лиша излезе от банята, до слуха й не достигаше вече нищо. Не почувства и леката целувка на Лиша по бузата си, не чу тихите й думи:

— Горкото дете.

Беше заспала дълбоко.