Харолд Робинс
Самотната лейди (43)

22

Когато се върнах в дискотеката, тя вече бе претъпкана. На дансинга имаше място само колкото да се движиш в такт с музиката. Останалата част от помещението беше пълна с хора, струпани край малки маси, опрели лакти един до друг.

Дино се приближи към мен, кръглото му лице бе озарено от усмивка.

— Новото момче е върхът. Не ги оставя да седнат — похвали се той.

Погледнах през тъмния салон към пулта на дисководещия, където той работеше на два грамофонни диска, монтирани малко над пода. Беше високо слабо чернокожо момче, облечено в чудноват костюм — шапка за сафари с широка периферия, ръчно изработена риза от велур и широк памучен панталон с крачоли като камбани. До ухото си държеше слушалка, като в същото време поставяше нова плоча на втория грамофонен диск и го подготвяше за следващата песен. Когато свърши, остави слушалките, погледна ме и се усмихна.

В усмивката му долових нещо смътно познато. Кимнах му и си пробих път през тълпата към него. Когато го доближих, той отново ми се усмихна.

— Здравей, Джерили — поздрави ме той срамежливо.

Не можах да сдържа изненадата си.

— Фред! Фред Лафайет!

Той се усмихна широко.

— Все пак си спомни.

Протегнах му ръка.

— Не мога да повярвам на очите си.

— Е, ето ни пак там, откъдето започнахме. Аз — с оркестъра, а ти — на дансинга в заведението.

— Но нали пееше. Какво се случи?

— Знаеш ли, момиче. Мелодраматичните певци в стил Нат Кинг Кол днес просто не вървят. Целият свят иска рок, за да е щастлив, и нищо друго. — Той пусна ръката ми. — Колко време мина? Десет години?

— Почти.

— Обичах да чета за теб във вестниците. После ти изгубих дирите. Ти се разведе с онзи човек, нали?

Кимнах.

— Изглеждаш много добре. Доста си пораснала и си станала истинска красавица.

— Чувствам се остаряла.

— Не бива да говориш така. Та ти си още дете.

— Бих искала да е вярно. Баща ми умря.

— Съжалявам. Беше чудесен човек.

— Да.

— Мернах те, когато дойдох на работа тук, и реших, че си ти.

— Защо тогава не ми се обади? — попитах го.

— Когато се убедих, че съм прав, ми казаха да не те закачам. Била си мацето на шефа. — Очите му потърсиха моите.

— Вярно е. Но все едно трябваше да се обадиш. В края на краищата сме стари приятели.

Преди да успее да ми отговори, до мен застана Дино.

— Винченцо дойде току-що. Иска да те види веднага.

— Добре. — Погледнах Фред. — Надявам се, че тук ще ти хареса. Може би някой ден ще изпием по едно кафе.

— Разбира се. — Той взе отново слушалките и започна да намества друга плоча. — Само ми кажи.

Пробих си път до вратата и се качих в кабинета. Винсънт беше под въздействието на някакъв наркотик. Очите му имаха странен блясък. Гласът му бе ядосан.

— Защо, по дяволите, си държахте ръцете с оня негър?

— Здрависвахме се, а не си държахме ръцете. Стар приятел ми е. Преди години ми спаси живота.

— Не давам пет пари какво е направил. Ще уволня това копеле!

— Само го направи, и няма да ме видиш повече. — Фред дори не съзнаваше колко беше прав, като каза, че сме се върнали там, откъдето сме започнали. Май щеше да изгуби още едно работно място заради мен.

Неочаквано Винсънт се успокои.

— Наистина ли ти е спасил живота?

— Да. Няколко момчета ме пребиха и се опитаха да ме изнасилят. Той се появи съвсем навреме.

Винсънт замълча.

— Ти на колко години беше?

— На шестнайсет.

— Тогава всичко е наред. Наистина сте стари приятели.

Не отговорих.

— Преоблечи се. Излизаме.

— Къде ще ходим?

— В „Ел Мороко“. Имам нещо предвид. Ще се срещнем с едни хора.

— За какво?

— За един филм — сопна се той. — Според теб колко време още мога да изкарам в тоя вонящ вертеп, преди да полудея?

— А семейството ти знае ли?

— Не. Пет пари не давам! А сега се преоблечи, по дяволите, и престани да задаваш проклетите си въпроси.

Отидохме в „Ел Мороко“ и сякаш всичко от първата ни среща се повтори. Семейство Паолуци седяха на най-добрата маса. С една-единствена разлика. Вместо италианския адвокат с тях беше набит, среден на ръст мъж с тъмен костюм, който ни бе представен просто като Франк.

Паолуци ми целуна ръка по неговия странен начин, а Карла Мария допря буза до моята.

— Всичко ли е уредено? — попита Винсънт, когато седнахме.

Франк кимна.

— Сутринта ще получиш от мен чек за един милион долара.

Неочаквано Винсънт се усмихна.

— Това заслужава да се полее. Още една бутилка шампанско — поръча той на оберкелнера.

Франк стана.

— Отдавна трябваше да съм си легнал. По-добре да тръгвам. — Той се здрависа официално с продуцента и Карла Мария, после каза нещо на италиански и те му отвърнаха с усмивка и кимнаха. — Лека нощ, млада госпожо — обърна се той към мен. — Радвам се, че се запознахме.

— И аз също — отвърнах.

— Лека нощ, Винсънт. Не забравяй да предадеш почитанията ми на баща си.

Винсънт също стана.

— Няма да забравя, чичо Франк. Лека нощ.

Проследих го с поглед, докато отиваше към вратата. Излъчваше някаква невидима сила. Дори оберкелнерите му се кланяха по-различно, отколкото на другите. Той изкачи няколкото стъпала към изхода и аз видях как двама мъже стават от местата си в малкия бар и тръгват редом с него. Излязоха заедно.

— За филма — каза Винсънт и вдигна чаша с шампанско. — В него ще играеш и ти — обърна се той към мен. — Втората по значение роля след тази на Карла Мария.

— Сигурно се шегуваш.

— Не. Това е част от сделката.

— Как успя да я постигнеш?

Той се засмя.

— Лесно. Не можех да намеря пари отникъде, затова ги дадох аз.

— Откъде ги взе? — И изведнъж разбрах. — Да не би това да са парите, за които говори чичо ти Франк?

— Гарантирах ги с дела си от клуба.

— Баща ти знае ли?

— Какво значение има? Имам право да постъпвам както искам с дела си.

Мълчах.

Той отново напълни чашата ми.

— Престани да мислиш за това и пий. Ще станеш звезда, скъпа.

Малко след три часа излязохме от „Ел Мороко“. Винсънт ме побутна към лимузината.

— Отивай с тях в хотела. Аз ще мина през клуба, за да се уверя, че всичко е наред, и идвам при вас.

— Уморена съм. По-скоро бих предпочела да се прибера вкъщи и да си легна, ако нямаш нищо против.

Той се усмихна, но по очите му разбрах, че се ядоса.

— Имам нещо против. Ще отидеш с тях. Трябва да уредя някои неща с Дино, и то тази вечер.

Знаех, че когато е в това състояние, е по-добре да не споря с него, и затова се качих в колата. Той ни махна с ръка и пое нагоре по улицата, а лимузината се спусна по Първо Авеню.

Карла Мария ми се усмихна.

— Радвам се, че най-сетне сте с нас.

— Аз също се радвам. Сякаш една мечта се сбъдва. Да съм с вас двамата в един филм.

Тя се протегна през съпруга си и ме погали по ръката.

— Вие, американците, сте толкова странни. — Тя се засмя. — Имам предвид уговорката ни за тази нощ. — Тя прочете озадачението, което се изписа на лицето ми.

— Винсънт не ви ли каза, че ще прекараме нощта заедно?

Поклатих глава.

— Каза, че ще се присъедини към нас по-късно.

Тя се обърна към съпруга си и заговори на италиански, после ми каза:

— Ще се обадим на Винсънт от хотела и ще оправим всичко.

— Не — протегнах се през предната седалка и потупах шофьора по рамото. — Бихте ли спрели колата тук, моля?

Шофьорът сви към бордюра. Никой от тях не промълви дума, когато слязох. Махнах на едно такси и се прибрах в апартамента.

Тъкмо се бях съблякла, когато Винсънт влетя разгневен. Застана на прага на спалнята и започна да крещи:

— Ти, проклета глупава кучко! След всичко, което направих, за да се добера до тях и да ти уредя роля.

— Трябваше да ми кажеш какво си наумил.

— Е, сега вече знаеш, затова се обличай и си размърдай задника!

— Няма. Веднъж вече ти казах, че не играя такива игри.

— Може би предпочиташ да стоиш на опашка за работа и да гладуваш?

Не отговорих.

— Спомни си какво чувстваше в деня, когато дойде в клуба, беше съвсем сдала багажа, но аз те прибрах от улицата. А сега си въобразяваш, че можеш да ме разиграваш!

— Не те разигравам.

— Точно това правиш! — кресна ми той. — Можем да изпуснем цялата сделка само защото не искаш да направиш каквото трябва.

— Няма да я изпуснем — отговорих му. — За него е важен единият милион долара, който му осигури, а не аз.

— Ти също си част от сделката! — продължаваше да крещи той.

— Нямаш право да ме ангажираш по какъвто и да било начин, преди да ме попиташ.

— Нямах право и да се ангажирам финансово! — изкрещя той. — Но го направих. И сега, ако ти не се съгласиш, ще ме намерят пречукан в някоя канавка.

Вгледах се втренчено в него.

Внезапно той се свлече на креслото и скри лице в дланите си. След малко ме погледна. В очите му имаше сълзи.

— Единственото нещо, което моето семейство зачита, е успехът. Ако филмът успее, всичко ще е наред.

Мълчах.

— Моля те — продължи той. — Само този път. После можеш да правиш каквото поискаш. Това е единствената ми възможност да се измъкна от ръцете им.

Не помръднах.

— Ако сделката не успее, ще ме довършат. Баща ми и чичо Франк не си говорят от години. Не искам да му позволя да получи дела ми от клуба.

— Ти вече го направи — отбелязах.

— Не и ако филмът успее. Чичо Франк ми обеща да си мълчи, ако има възвръщаемост. — Той отново скри лице в дланите си и заплака.

В продължение на една минута, дълга като век, го гледах, после бавно започнах да се обличам. Когато минах покрай него на път за вратата, той ме спря.

Отиде до тоалетката, извади няколко цигари с марихуана, шишенцето с кокаина и ампулите с амилнитрата. Сложи ги в дамската ми чанта.

— Може би това ще ти помогне.

Не казах нищо.

Той се наведе и целуна студените ми устни.

— Благодаря ти. Обичам те.

Подминах го и излязох през вратата, без да кажа нищо. Още в този миг вече знаех, че никога няма да се върна при него.

След десет минути бях в апартамента им. Карла Мария отвори вратата усмихната.

— Толкова се радвам, че дойдохте.

Внезапно се разсмях. Не само заради смешния й английски. Цялата история започваше да става комична. Незабавно запалих цигара, после смръкнах два пъти кокаин и дооформих ефекта с две чаши шампанско.

Когато отидохме в спалнята, бях се възнесла като хвърчило и вече нищо нямаше значение за мен. За моя изненада дори ми беше приятно. Изобщо не бях си представяла, че докосването на жена може да е толкова нежно и възбуждащо. Пред номерата, които Карла Мария правеше с езика си, Зеления стършел изглеждаше като детска играчка. Сякаш пред мен се откри един нов свят.

Когато на другата сутрин се събудих до нея и я видях колко е красива, осъзнах, че обожавам всеки миг от преживяното.