Харолд Робинс
Самотната лейди (49)

5

Когато се върна след вечерята, апартаментът бе празен. Беше почти единайсет часа. Бележката на масата бе кратка и биеше направо в целта: „Имам делова среща. Ще се върна към полунощ“.

Джерили усети раздразнение. До осем часа вечерта си беше вкъщи, а Фред не й бе казал нищо за срещата си. Тя смачка бележката и я хвърли в кошчето за боклук. Неспокойна отиде в спалнята и се преоблече в риза и дънки. Сега, когато бе завършила пиесата, апартаментът изведнъж започна да предизвиква у нея чувство за клаустрофобия.

Тя се помота безцелно из дневната, после отиде в кухнята и си наля чаша бяло вино. Трябваше да започне да си търси работа.

— Мисля, че ще ми се наложи да започна работа — каза тя на Фанън, когато той я попита какви са плановете й. — Можеш ли да ми предложиш нещо в твоите постановки?

— Струва ми се, че не. Сезонът е лош. Нямам нови постановки това лято.

— Тогава ще трябва да се огледам.

— Кой ти е импресарио сега?

— Нямам — отвърна тя бързо. — Май докато пишех, всичко останало се разпадна.

Той я погледна, без да каже дума. Знаеше, че той разбира какво се бе случило.

— Сега, след като завърших пиесата, мисля да отида при „Уилям Морис“.

— Можеш да им кажеш, че аз съм проявил интерес към пиесата ти, ако смяташ, че ще помогне.

Тя го погледна с благодарност.

— Благодаря ти, Адолф — каза тя и бе искрена.

— Всичко, което е по силите ми — той плъзна ръка по бедрото й, — само ми се обади.

— Добре.

Той я качи в едно такси пред ресторанта. Когато то зави по Бродуей, тя каза на шофьора да я остави на Четирийсет и втора улица, откъдето взе метрото до вкъщи. Таксито бе твърде скъпо удоволствие за нея.

Странно как се променяха нещата. Дълго време такситата бяха единственото й превозно средство в града. Но това време й се струваше отдавна отминало. „Сарди“ също бе по-различен сега.

Преди малко повече от година, когато влезеше в ресторанта, почти всички я познаваха.

Този път метрдотелът я погледна с безизразен поглед, макар че бе попитала за масата на Фанън. Зачуди се дали толкова много се бе променила.

— Госпожа Торнтън, разбира се — отвърна по-късно той с професионална усмивка на въпроса на Фанън дали помни госпожица Рандал. — Помислих си, че сте вие. Но сте променили прическата си и не бях сигурен. Добре дошли отново.

Добре дошли отново? Да не би да си мислеше, че се е върнала от Полярния кръг?

— Приятно ми е отново да съм тук — отвърна тя, изпитвайки омерзение от всяка дума, която изговаряше.

Същото се случи и с другите, които спираха до тяхната маса да поговорят с Фанън. Всеки път той трябваше да я представя и по израженията им тя долавяше, че името й не будеше никакви спомени у тях. Без съмнение паметта на Бродуей бе кратка.

Почти бе изпила чашата с вино, когато телефонът иззвъня.

Гласът на Фред прозвуча щастливо в ухото й.

— Как мина вечерята? — попита той.

— Чудесно. — Джерили веднага позна, че бе пил.

— Ще постави ли пиесата?

— Още не знам. Първо трябва да я прочете.

— А ние тук празнуваме. Току-що подписах договор с Лиша и тя отвори бутилка истинско шампанско. Скачай в първото такси и идвай.

— Може би е по-добре да не идвам, а? — поколеба се тя. — Късно е.

— Хайде, скъпа. Тук сме само Лиша, адвокатът й и аз. — Дочу се някакъв глас. — Промяна в плана, скъпа. — Той се засмя. — Ти чакай там, ние ще дойдем да те вземем. Ще се повеселим хубавичко тази вечер.

После затвори. Може би така е по-добре, помисли си тя. Когато нямаше работа, апартаментът я потискаше.

В „Артърс“ бе претъпкано. Музиката гърмеше от високоговорителите над главите им и те трябваше да крещят, за да се чуят. Когато пристигнаха, до вратата имаше дълга опашка, но без да се колебае, Лиша слезе от колата и остави портиерът да паркира. После, сякаш по чудо, вратата се отвори и за тях се намери хубава маса. Очевидно тя познаваше всички в дискотеката.

Едва когато излязоха от колата, Джерили видя колко висока е Лиша — поне един и осемдесет, помисли си тя. У нея имаше нещо внушително, някаква сдържана сила, която изпълваше движенията и походката й. В сравнение с нея Сам с егоистичния си недоволен вид изглеждаше някак си слаба и женствена. Марк, адвокатът, беше млад мъж с умно еврейско лице, което веднага предизвикваше чувство на недоверие.

Щом седнаха на масата и сервитьорът взе поръчката, адвокатът и Сам отидоха да танцуват. За миг те се изгубиха в тълпата на дансинга.

Фред, седнал между Лиша и Джерили, се усмихна:

— Вие, двете, ще си допаднете. И двете сте много независими дами.

Когато срещна погледа на Лиша, Джерили остана с чувството, че тя и Лиша вече се познаваха. Имаше усещане за близост, което не можеше да се изрази с думи. Джерили почувства, че се изчервява.

Лиша се засмя. Гласът й бе равнодушен.

— Сигурна съм, че ще се харесаме.

— Да — кимна й Джерили.

Сервитьорът дойде и остави питиетата им. Лиша вдигна чашата си с портокалов сок:

— За музиканта.

Чукнаха чаши и Фред се засмя.

— Надявам се да не разочаровам нито една от вас.

— Мисля, че няма да ни разочароваш. — Лиша погледна Джерили.

Джерили усети, че отново се изчервява.

— Няма — добави и тя.

— Защо не потанцувате? — предложи Лиша. — Не се притеснявайте за мен. На мен така ми е добре.

Фред погледна Джерили:

— Какво ще кажеш, скъпа?

Тя кимна и се изправи. Дансингът бе претъпкан с движещи се тела и след малко Джерили се предаде на тласъците на тълпата. Обичаше да танцува, особено рок. В него имаше нещо зрелищно, което й допадаше. Беше танц, който сякаш бе създаден само за нея.

Фред се приведе напред.

— Какво мислиш за Лиша?

— Тя е много специална дама.

Фред кимна, тялото му се движеше в такт с ритъма.

— И умна също. Освен в Зеления бар е вложила пари в много други неща. Магазини за плочи, музикални компании и някои клубове в други градове.

— Звучи добре.

— Наистина е добра — каза той. — Поне вече няма да ни се налага да драпаме за мангизи. Тя ми гарантира най-малко сто и петдесет долара на седмица през следващата една година.

— А какво печели тя?

— Ще бъдем партньори — петдесет на петдесет. Продаваме всичките ми песни на една издателска компания и всичко друго, включително записите и ангажиментите в клубовете, ще води началото си от тях.

— Тя какво влага, освен парите си? — попита Джерили.

— Контактите си. Познава всички в този бранш, а онова, с което се занимава, прави по-добре от много други. Всички искат да й угодят.

— Звучи добре.

— Добре е.

Тя го погледна в очите, без да отговаря.

— Между нас няма нищо друго, освен бизнес. Сам е нейната приятелка.

Изведнъж всичко си дойде на мястото. Джерили бе усетила у Лиша нещо, което й напомняше за някой друг. Сега разбра какво бе то. Не беше физическа прилика, а по-скоро нещо в начина, по който Лиша я погледна, когато се запознаваха. Същите неуловими на пръв поглед трептения, които бе почувствала при срещата си с Карла Мария. Може би опитът сега й позволяваше да вижда и долавя повече. През един процеп между хората забеляза как Лиша я гледа многозначително и усети, че се изчервява.

Лиша я бе усетила интуитивно, както и Карла Мария. Да не би да изпраща скрити сигнали, без самата тя да го осъзнава? Възможно ли бе под кожата й да се крие латентно лесбийство, което само чакаше сгоден случай, за да се прояви?

Бе толкова погълната в мислите си, че не чу какво й каза Фред. Едва успя да насочи вниманието си към него.

— Какво? — попита го. — Много е шумно и нищо не чувам.

— Лиша иска да си купя нови дрехи. Тя осигурява парите в аванс. Иска да изглеждам като Сам Кук.

Джерили кимна, без да отговори.

— Ще направим заедно няколко магнетофонни ленти, после с Марк заминаваме за Детройт да се видим с някои от големите. Тя мисли, че там можем да пробием.

За пръв път Джерили осъзна колко млад е Фред — не на години, защото бе по-голям от нея, а поради наивността си мечтаеше, както бе мечтала тя преди много години.

Внезапно се почувства стара и потисната, нуждаеше се от питие. Докосна Фред по рамото и те напуснаха дансинга.

Когато отидоха на масата, Сам се върна сама.

— Марк ме изостави на дансинга — нацупи се тя. — Трябвало да говори с някого, а на мен още ми се танцува.

— Марк винаги урежда нещо — усмихна се Лиша. — Фред, защо не потанцуваш с нея?

— Разбира се.

Джерили седна на мястото си, като остави празно мястото на Фред между себе си и Лиша.

— Страшна сбирщина се е събрала тази вечер — отбеляза Лиша.

Джерили кимна.

— Половината са дрогирани. Другата половина са сноби, които идват тук, защото заведението е модно.

— Ти от кои си?

— От никои. Първо, обичам да наблюдавам. Второ, работя.

— Имаш ли дял тук?

— Имам идея да отворя нещо подобно, когато му дойде времето.

— И кога ще стане това?

— След година-две. Когато на тази дискотека й мине модата. В града има място само за едно такова заведение.

Джерили не отговори.

— Фред каза ли ти за нашите планове? — попита я Лиша.

— Да.

— Какво мислиш?

— Радвам се за него. Той заслужава да пробие.

— Ти не си влюбена в него, нали?

— Не съм.

— А той те обича и иска да се ожени за теб.

— Той ли ти каза?

Лиша кимна.

— По дяволите. — Джерили взе питието си. Не бе предполагала, че Фред е отишъл толкова далече в чувствата си към нея.

— Сестро, как може жена като теб да се забърка с момче като него? — попита Лиша, сякаш четеше мислите на Джерили.

— По-добре с него, отколкото да съм сама. Освен това наоколо няма истински мъже.

Лиша се пресегна през масата и хвана ръката на Джерили. Със същата интонация на гласа, без да се опита да освободи ръката си, Джерили на свой ред я попита:

— Сестро, как може жена като теб да се забърка с момиче като нея?

Лиша ококори очи от изненада, после се засмя и отдръпна ръката си.

— По-добре е, отколкото да съм сама. Освен това наоколо няма истински жени.

Изведнъж между тях се установи непринуденост. Джерили се засмя.

— Харесвам те. Поне си честна.

— И аз те харесвам.

— Има обаче нищо, което не разбирам. Защо правиш всичко това за Фред?

— Отчасти заради парите, но не само за това. — Лиша се поколеба дали да продължи.

— И какво е другото?

— Няма да разбереш.

— Опитай.

Гласът на Лиша бе мек и спокоен, но с нотка на решителност.

— Този свят принадлежи на мъжете, а аз постигнах много повече, отколкото е позволено на една жена. Мъжете не обичат жени, които искат да изминат сами целия път.

— Все още не разбирам какво общо има с това Фред?

— Ще му осигуря успех, защото всеки от нас има нужда от него по свои собствени причини. С Фред пред мен никой няма да ме спре. Ще измина целия път докрай.

— Нищо не разбирам. Какво искаш да кажеш с това, че той ще е пред теб?

Лиша отново хвана Джерили за ръката.

— Съжалявам, не исках да те озадача — рече тихо тя. — Знаеш ли, мисля да се омъжа за него.