Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lonely Lady, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,2 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
vens (2011 г.)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Харолд Робинс. Самотната лейди

Американска. Първо издание

ИК „Хомо Футурус“, София, 1994

История

  1. — Добавяне

3

В четири часа затвориха бара. За по-малко от десет минути всички клиенти и повечето момичета се разотидоха. Барманите не си губеха времето. Щом някой покажеше признаци, че започва да се мотае с питието си, в следващия момент откриваше, че чашата му я няма.

Фред уморено събра нотите и ги прибра в кожената си папка, после отиде до касата, за да получи парите си. Барманът беше с гръб към него и броеше постъпленията от тази нощ. Фред го изчака търпеливо, докато ги преброи. Знаеше, че е по-добре да изчака, отколкото да го прекъсва.

Неочаквано зад гърба му се появи Лиша.

— Шефът иска да те почерпи едно питие.

— Добре, нека е бърбън с вода — с благодарност отвърна Фред.

— „Джак Даниълс“ и вода — извика тя. — Уискито на бара е пикня. Разредено е наполовина.

— Благодаря.

Барманът постави питието пред него и се върна до касата.

— Екстра е! — каза одобрително Фред, когато отпи глътка.

— Шефът те харесва. Смята, че разбираш от музика.

— Благодари му от мое име — рече Фред. Отдавна никой не бе казвал нищо добро за него и музиката му.

— Какви са плановете ти? — попита го изненадващо тя.

— За какво?

— За работата ти.

— Да намеря друг ангажимент.

— Не работиш ли през деня?

— Не, аз съм музикант. Не умея нищо друго да правя.

— С какво си запълваш времето?

— С търсене на еднократни ангажименти като този. Работя и върху някои мои песни.

— Ти пишеш песни?

Той кимна.

— Лошото е, че не мога да накарам никой да ги слуша. Звукозаписните компании са ангажирани само с големите имена и се интересуват единствено от рок. Пъхни китара в ръцете на някое хлапе с хипарски дрехи и брада, и те ще се скъсат от натягане да подпише договор с тях.

— Може би шефът ще може да ти помогне — каза Лиша. — Той има връзки в някои музикални компании.

— Ще му бъда благодарен.

— Нека поговоря с него — предложи Лиша.

Той я проследи с поглед как отива отзад и изчезва в кабинета между мъжката и дамската тоалетна. Сигурен беше, че нищо няма да излезе, но бе благодарен, че тя бе проявила интерес. През цялото време, откакто бе с Джерили, въпросът за неговото творчество изобщо не се обсъждаше. Джерили бе твърде погълната от собствената си работа. В главата й нямаше място за нищо друго.

Когато Лиша се върна, му каза:

— Шефът помоли да ти предам, че в апартамента си има пиано. Ако искаш да идеш у тях, ще изслуша песните ти.

— Сега? — изненада се Фред. — Вече е четири часа.

— Шефът е нощна птица. За него това е следобедно време. Той спи до седем часа вечерта.

Фред се замисли за миг. Джерили сигурно си бе легнала вече. Не очакваше кой знае какво от тази среща, но всяка възможност бе по-добра от липсата на възможност.

— Добре — каза той.

— Дай на Фред трийсет и пет долара — поръча Лиша на бармана.

Той бързо отброи парите и Фред ги прибра в джоба си.

— Благодаря.

— Хайде — подкани го тя. — Колата ми е паркирана в гаража на „Рейдио Сити“. Шефът ми нареди да те закарам у тях.

Колата бе открит сребрист кадилак с черен гюрук и черни кожени седалки. Фред се отпусна на седалката до Лиша и въздъхна дълбоко. Две неща винаги го възбуждаха. Миризмата на нова кола или на ново котенце. По някаква неизвестна причина те винаги бяха свързани в съзнанието му, а тази кола миришеше на ново.

Лиша пусна магнетофона и потегли по Четирийсет и девета улица. Над Кинг Кол пееше „Твърде млад“ — един от най-големите му хитове.

— Никога няма да има втори певец като Краля — рече Фред.

— Кралят е мъртъв — продума тя тихо.

Зави умело по Авеню ъф ди Америкас и напусна търговската част на града. Владееше до съвършенство играта със светофарите и използва зелената вълна. Не усети кога наближиха парка.

— Хубава кола — отбеляза той.

— Харесвам я — рече тя безизразно.

Излязоха от парка при пресечката на Седемдесет и втора улица и Пето Авеню и пресякоха към Йорк Авеню. После завиха към една от новите сгради на ъгъла на Йорк и се спуснаха към рампата на гаража й. Лиша паркира и слезе, без да чака обслужващият паркинга да се появи.

— Асансьорът е там — посочи тя.

Служителят в асансьора, изглежда, я познаваше, защото докосна с ръка челото си и я поздрави:

— Добро утро.

— Добро утро — отвърна Лиша.

Служителят знаеше къде отиват. Асансьорът спря на седемнайсетия етаж, без тя да е казала дума. Фред я последва по застлания коридор. Сигурно беше много близка с шефа. Дори не му се обади, за да каже, че се качва, както бе прието в подобни сгради. Когато спряха пред една от вратите, тя извади ключ от чантата си. Предположението му се потвърди. Да. Тя беше близка с шефа. Истински близка. Дори имаше собствен ключ от жилището му.

В апартамента вече светеше и той я последва през обширен вестибюл в една още по-обширна дневна. Вместо стени тя имаше огромни прозорци, от които се виждаха Ийст Ривър, мостовете Триборо и Куинборо. В нишата до ъгловите прозорци Фред забеляза малък бял роял. Той се загледа в него безмълвно, изпаднал във възторг. Такъв инструмент бе виждал само на кино.

— Жилището на шефа ти си го бива — каза той.

Тя го погледна, без да каже дума.

— „Джак Даниълс“ и вода? — попита го.

Той кимна.

Тя му приготви питието и почака, докато го опита.

— Добре ли е?

— Чудесно. — Фред кимна. После се обърна, защото чу нечии стъпки.

В стаята влезе бяло момиче с дълга кестенява коса и сини очи, облечено в нощница.

— Бях заспала, но чух гласове — каза то на Лиша.

— Съжалявам, че те събудихме, мила. Но Фред се съгласи да дойде да ни посвири. — Тя се обърна към него. — Фред, това е Сам. Съкратено от Саманта. Сам, това е Фред… — Лиша го погледна въпросително.

— Лафайет — допълни той бързо.

— Фред Лафайет — повтори Лиша.

Момичето протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем.

— И аз също — учтиво рече той. Допирът й бе хладен. Той се обърна към Лиша. — Шефът тук ли е? Мога да започна веднага, щом е готов.

Лиша го погледна сериозно.

— Можеш да започваш.

Фред се втренчи в нея. Внезапно всичко си дойде на мястото. Беше работил поне четири пъти в онзи бар, но нито веднъж не бе виждал шефа.

— Ти? — В гласа му имаше нотка на изненада.

Тя кимна.

Той остави питието си на малката масичка за кафе.

— Мисля, че е по-добре да си тръгвам. Не обичам да се будалкат с мен.

Гласът на Лиша бе сериозен.

— Никой не се будалка с теб. Ти каза, че не можеш да накараш никой да слуша музиката ти. Е, аз искам, защото смятам, че си струва.

Той я погледна в очите.

— Често ли го правиш?

— За пръв път.

— И защо избра мен?

— Учих музика в колежа. Но нямам талант. Мога да имитирам, но това не е истинска музика. Разпознавам стойностните неща, когато ги чуя. Чух някои от нещата, които изпълни в бара. Ти имаш свой собствен стил. От твоите уста тези песни звучат, сякаш ти сам си ги писал.

Той остана безмълвен известно време, после попита:

— Ти ли управляваш Зеления бар?

— Притежавам го и ако си въобразяваш, че се интересувам от дебелия ти черен задник, избий си го от главата. Щастлива съм по свой начин. Просто оцених музиката ти и ако се окаже, че си това, за което те мисля, всички можем да направим добри пари.

Той погледна първо нея, после момичето и разбра, че тази вечер схваща много бавно.

— Какво харесваш? — попита Фред. — Бързо, бавно, балада, поп, кънтри или блус?

— Свири просто каквото ти дойде на ум. А аз ще слушам.

— Отивам да си легна — неочаквано каза момичето.

— Добре, мила — отвърна спокойно Лиша.

Момичето излезе от стаята, без да пожелае лека нощ.

— Мога да дойда и утре, ако искаш — предложи Фред.

— Няма нужда, доведох те тук, за да свириш. Свири.

Лиша отиде с него до пианото. Той се усмихна на чувствата, които го обзеха. От толкова отдавна не правеше нищо друго, освен да свири каквото му дойдеше на ум.

Не беше изсвирил и първите осем такта от песента, когато Лиша разбра, че интуицията й не я бе излъгала. Беше вълшебно. Истинска магия.